Домът на семейство Джеймс - Скот

След мола се прибрахме в къщи и разтоварихме всички покупки, които си бяха доста. Първо помогнах на Джейми да качим неговите покупки в стаята му, а след това се върнах в кухнята при Хейлс, за да ѝ помогна с разопаковането на покупките
- Какво стана с Дийн? - попитах докато прибирах вафлите в един шкаф.

Пристигнахме в къщи, стоварихме покупките, Люк и Джейми се качиха да оставят играчките в стаята на Джейми, след което Люк се върна да ми помогне с разопаковането на чантите
- Съгласи се, оказа се, че родителите на Джейми са се отказали официално от него, оставили са го на Дийн, но той не е сигурен, че може да се грижи за него. Когато му казах, че искам да го осиновя, каза, че се радва, че Джейми ще е с мен и, че знае, че мога да му дам всичко от което се нуждае. Но също така каза, че може да е по - сложно тъй като не съм омъжена и съм все още млада. - казах леко притеснена

- Спокойно Хейлс ще направим всичко, ако трябва ще преобърнем цялата система за да получиш това попечителство. Обещавам ти Джейми ще бъде твой син официално пък каквото ще да става - казах и леко я прегърнах
- Как е Нейтън? Обаждал ли ти се е ? - попитах след това продължавайки да подреждам покупките.

- Благодаря Люк - отвърнах и също го прегърнах. След това той ме попита за Нейтън
- Не зная как е и не не се е обаждал. Всъщност защо мислиш, че ще ми се обади? - попитах любопитно. Аз самата не очаквах да ми се обади, не очаквах дори да се сеща за мен, та между нас нямаше нищо. Или имаше? Боже не зная какво собственото си положение, а искам да осиновя дете, това си беше откачено. Но не ми е нужен мъж за да мога да отгледам Джейми добре, Лукас беше отгледан от майка си и чичо си и е страхотен може би и за Джейми ще бъде така, кой знае...
- Между другото какво да приготвя за вечеря? - попитах когато прибрах и последните покупки в хладилника.

- Не се прави на невинна, видях как се гледате преди да замине. Видях как се държи с Джейми и теб сякаш сте неговото семейство. Виж не ме разбирай погрешно познавам го добре, все още не съм сигурен, че е подходящ за теб, но ако ти вярваш в него ще се постарая да се държа добре - казах и се прекръстих като обещание
- Спагети, но може ли аз да ги направя? - попитах повдигайки вежди. Бях добър в готвенето, не колкото Хейлс, но пак можех някой нещица и спагетите бяха едно от тях.

Слушах го и не бях напълно сигурна дали всичко това е истина или просто грешна преценка на Люк, но реших, че само времето ще покаже.
- Спагети звучи страхотно, но попитай и Джими - Джам, все още не зная какво обича и какво не - казах и свих рамене
- Аз ще взема душ и мисля да посвиря малко - казах, целунах го по бузата и тръгнах нагоре към стаята си.

Качих се след Хейлс търсейки Джейми
- Джейми - Джам къде си? - провикнах се леко, след това влязох в стаята му
- Малък гений какво ще кажеш за вечеря да приготвим спагети? Обичаш ли спагети? - попитах сядайки на леглото му, стаята придоби ново излъчване след като Джейми се нанесе и то в добрия смисъл на думата.

- Страхотно - казах доволно и се загледах как мъника се забавлява с количката.
- Искаш ли заедно да я приготвим, да оставим мама днес да си почине от домашни задължение. Какво ще кажеш? - погледнах го и повдигнах вежда
- А после може да играем NBA live? Добър ли си? - попитах го облягайки се назад.

Качих се в стаята си, влязох в банята и си взех хубава дълга вана. Беше приятно да се отпусна, знаех, че Люк и Джейми ще се оправят без мен, така че имах възможност да посветя малко време на себе си. Мислех си за онова което Люк каза относно Нейтън, дали беше възможно? Дали не се заблуждаваше? Е може би само Нейтън може да отговори на тези въпроси, но трябваше първо да се върне от лагера. След известно време излязох от ваната, преоблякох се и слязох на долния етаж. Седнах на пияното, сложих нови нотни листове и молив пред себе си и започнах с някаква простичка мелодиика, след това се усетих, че отново мислех за Нейтън, а под пръстите ми започваше да се образува нова завладяваща мелодия.

- Знаеш ли, че майка ти всъщност е музикантка - попитах хлапето почесвайки се леко по слепоочието
- NBA live е видео игра, нещо от сорта на FIFA, правиш си отбор играеш срещу други играчи. С две думи видео баскетбол - казах с лека усмивка
- Ако не можеш ще те науча, не е много трудно -казах и го потупах по главата.

Усмихнах се и му разроших косата
- Имам колкото време поискам, все пак съм абитуриент, не е нужно да ходя всеки ден на училище - засмях се леко
- Но от друга страна ти трябва да ходиш на училище, а май нямаш учебници - казах замислено. Бяхме му накупили един куп играчки, дрехи и други глезотии, но не му бяхме купили учебници или книги по които да учи
- Добре утре ще се погрижим за това и ще те запишем в училище, а сега да отидем да направим вечерята - казах с усмивка и тръгнах към вратата и надолу по коридора.

- Знам някой неща, трябваше да се науча тъй като на лагерите нямаше кой да ми готви - казах и се засмях. Навих ръкавите на блузата си нагоре, сложих една престилка и измих ръцете си. След това извадих една тенджера и един дълбок тиган от шкафа до фурната и ги сложих на котлона. Напълних тенджерата с вода, сипах малко сол и я оставих да заври. След това извадих от хладилника продуктите нужни ми за рецептата, също така и напълних две чаши сок за мен и Джейми. Започнах да приготвям соса, сложих зехтина да се загрява в тигана и когато беше готов сложих ситно нарязания лук вътре.
- Джейми ще разбъркваш ли това, докато режа останалите продукти? - попитах мъника и му подадох лъжицата. Хубаво беше, че барплота беше до котлона и не беше нужно той да става, а само да се пресегне.

Засмях се леко на коментара му
- Да признавам, но кой не би харесал Брук Дейвис - казах аз повдигайки рамене.
- И Брук ме харесва, но все още не го знае - допълних с лека предизвикателна усмивка. Представих си реакцията ѝ ако чуеше тези думи и това ме забавляваше много. Нарязах и сложих и другите продукти в тигана, също така и сложих спагетите в тенджерата. Оставих спагетите да се варят, а през това време аз разбърквах леко соса.
- Джейми искаш ли да подредиш масата? - попитах с усмивка

Джейми направи всичко което го помолих и попита какво друго да направи
- Защо не отидеш да погледаш телевизия, или помоли майка си да ти изсвири някоя хубава мелодиика. Кажи ѝ да ти изсвири онази която написа за Нейт, много е хубава - казах дяволито. Знаех, че я е написала за него, тя не си призна, но аз знаех.
- Вечерята след десетина минути ще е готова. - уведомих го и се усмихнах

Джейми дойде и седна до мен
- Хей сладур? Как върви в кухнята, не сте я подпалили нали? - попитах и се засмях. Той ме помоли да му изсвиря песничката на Нейт и аз го погледнах изненадана
- От къде... - тръгнах да казвам, но се спрях Лукас! Естествено, кой друг
- Разбира се - казах усмихвайки се и засвирих мелодията, но не запях. Исках просто да се насладя на хубавата мелодия. Когато свърших мъника каза, че няма търпение да я изсвиря на Нейтън, усмихнах се леко и си спомнях вечерта, в кафето на Каран, първият път в който свирих за Нейтън и първата вечер в която той се държеше мило.... След това засвирих една друга песен,
- Тази я написах в деня когато се запознах с Дийн - казах и запях песента.