След танца с Нейтън дойде време за хвърлянето на букета. Подпрях се на една колона, заглеждайки се в Хейли. Изглеждаше толкова радостна, щастлива...Толкова изпълнена с емоции и позитивизъм. Сега вече имаше всичко, което поиска...Беше женена за Нейт, имаше прекрасен единадесет годишен син и сигурно скоро щеше да цъфне и някое мъниче, плод на тяхната любов, и беше певица. Изключително много се радвах за нея...Тя беше като символ и ... живо доказателство, че мечтите се сбъдват и има за какво да се бориш, дори когато всичко ти се струва отчайващо.
Толкова се бях вглъбила в мислите си, че не осъзнах, че букета лети срещу мен, докато не ме уцели. Хванах го автоматично и погледнах към него, след което към Хейли с почти ядосан поглед. Тя ми се усмихна невинно. Не това беше целта!! Нали за това се дръпнах... Както и да е. Партито продължи, но беше към края си, което беше перфектно. Нейт и Хейлс тръгнаха нагоре, а аз останах да се погрижа за останалите гости. По някое време се приближих към Люк, а той просто стоеше и ме гледаше с лека усмивка.
- Какво има? - попитах любопитно.
- Красива си... - отвърна по възможно най - сладкия начин и усмивка изгря на лицето му. Приближих се към него още повече, без да изпускам красивите му сини очи от поглед.
- А ти определено знаеш как да накараш едно момиче да се чувства като единствената на света с толкова малко думи. - отвърнах и се подсмихнах. Облегнах се на колоната, до него и го хванах за вратовръзката, придърпвайки го към себе си и го целунах.
- Мм започвам да се мраза, че заминавам утре... - промърморих срещу устните му и продължих целувката.
- Какво ще кажеш да се качим горе вече? - попитах със палава усмивка и прехапах устни.