Домът на семейство Джеймс - Скот

Седнах пред пияното, поех си въздух и затворих очи
* По - малкото зло Хейли, по - малкото зло* повтарях си на ум и засвирих мелодията. Имаше текст, имаше невероятен текст, но за нищо на света нямаше да го изпея. И най - хубавото беше, че никой не знаеше за текста!

- Хмм на кого ли ми прилича това? - запитах се на глас
- А да на теб! - отговорих и се усмихнах чаровно. Наистина не можех да разбера защо толкова не можеше да понася майка си, но може би сега започнах да разбирам. Може би двете твърде много си приличаха и точно заради това не можеха да съжителстват заедно. Един град, макар и огромен град като Ню Йорк не беше достатъчен да побере егото на двете Дейвис.

Погледнах го с присвити очи и стиснах зъби.
- Аз не приличам и никога няма да заприличам на Виктория! Не знаеш нищо, за да имаш правото да го казваш! - изсъсках му през зъби. Заяжданията бяха едно. Но да ме сравнява с нея беше съвсем друго. Аз никога не бих оставила 14 годишната си дъщеря в отделен град, при това голям като Ню Йорк само заради кариерата си и да направя два аборта само, за да не разваля фигурата си. Аз не съм чудовище като нея! Запратих го със възглавницата, която беше до мен, оставих чашата на бар плота докато минавах от там и се качих нагоре в гостната, в която щях да прекарам нощта.

Тя започна, а аз се усмихнах още по- широко. Мелодията беше страхотна. Заслушах се в нея и когато свърши кимнах одобрително.
- Ставам за муза, не мислиш ли? Виж каква страхотна мелодия се е получила. -казах убедително.
- Но защо няма текст? - попитах по - тъжно и я погледнах. - Няма ли да ми попееш? - допълних разочаровано.

Това което казах явно беше болната ѝ тема, побесня за отрицателно време, замери ме с възглавницата и напусна дневната. Изправих се бързо и тръгнах след нея, качихме се горе, а тя затвори вратата на стаята за гости под носа ми, но това не ме спря. Почуках леко
- Брук съжалявам, отвори вратата - казах тихо за да не събудя Джейми тъй като стаята му беше в края на коридора.
- Хайде Брук, моля те отвори нека поговорим - продължих да убеждавам

По дяволите защо трябваше да ме измъчва по този начин... Защо очите му трябваше да са толкова пленителни? Защо гласът му трябваше да кара сърцето ми да забива като лудо? Проклет да е!
- Няма текст, просто нищо не съм измислила - свих рамене опитвайки се да изглеждам непринудена
- Просто хубава мелодия... - казах и се изправих
- Време да си лягам утре ще ставам рано, за да заведа Джейми на училище. Лека нощ. - казах заобикаляйки го и отправяйки се към стълбите. Това беше огромна грешка! Не трябваше да предлагам да останат тук, трябваше да ги оставя да се приберат!....

Влязох в гостната и започнах да се разхождам като лъв в клетка наляво надясно. Щях да му изтръгна вътрешностите. Как си позволяваше...Кретен такъв! Гррр, щях да го обезкостя направо! Въздъхнах и се подпрях на вратата, когато той започна да чука и да ме обеждава да отворя. Мислех да го оставя, но той продължи, а все пак на вторият етаж беше Джейми...не исках заради този идиот детето да се събуди. Отворих и го изгледах злобно.
- Какво? - изстрелях направо въпроса.

Бях измислил един куп неща които да кажа и да се извиня, но когато отвори вратата, когато ме погледна толкова разярена забравих всички неща които бях измислил. Можех да мисля само колко е секси и колко много исках да яп целуна и точно това направих, Приближих се до нея, протегнах ръка, плъзнах я по талията ѝ и я придърпах плътно до себе си, впивайки страстно устни в нейните. Влязох навътре, затворих вратата зад себе си и без да откъсвам устни от нейните я блъснах в стената, ръцете ми се плъзнаха по нейните и ги заключих опрени в стената над главата ѝ.

Тя се оправда набързо и се изстреля нагоре, под предтекста, че трябва да става рано.
- Яяя, чакай малко! - тръгнах след нея.
- Хейли Джеймс, избягвате ли ме? - попитах учудено и се засмях, но вървях след нея.
- Какво съм ти направил пак, гледай колко добро момче съм... - говорех ли говорех, а тя забързваше ход, но аз бях плътно зад нея.

Гррррррр защо точно днес трябваше да е толкова наблюдателен? Не можеше ли да е както обикновено? Дори да го удариш с нещо по главата той пак да не може да загрее какво става? Защо не можеше пак да е тази версия на Нейтън Скот?
- Не няма такова нещо, нямам причина да те отбягвам. - казах поглеждайки го през рамо
- Казах ти, утре е важен ден за Джейми и искам всичко да е идеално, а за това трябва да се наспя добре - казах и в този момент стигнах до вратата на стаята си
- Лека нощ Нейтън - казах понечвайки да отворя...

Добре...това не беше никак честно! Бях му ужасно ядосана...исках да го запратя с нещо, а той ме целуваше...Как може да е такъв...И да е толкова...Главата ми се замайваше на мига... Още преди да успея да реагирам ме нападна с целувка, към която не можеш да останеш безразличен и след няколко секунди бях прикована за стената от него. Странното в случая беше колко много ми харесваше това. Отвърнах му разгорещено, притискайки се към него, колкото ми позволяваше хватката му.
- Гадняр. - промърморих между целувките и отново впих устни в неговите.

Тя започна да се оправдава отново, а аз се засмях.
- А кога ще получа отговор на въпроса ми от по- рано? - попитах, повдигайки вежда. Тя го игнорира и тръгна да влиза в стаята си, но аз пак я хванах за лакътя.
- Чакай де, аз не съм ти казал лека нощ още. За къде бързаш? - засмях се и се наведох към нея.
- Не ме убивай. - предупредих я и я целунах продължително. Целувка за лека нощ...какво толкова.

Усмихнах се леко дяволито когато тя ме нарече гадняр, просто знаех, че не можеше да остане безразлична както и аз. Спуснах ръце надолу по нейните, след това отстрани по тялото ѝ, надолу по ханша и бедрата. Върнах се нагоре, като едновременно с това вдигах блузката ѝ, а устните ми не се откъсваха от нейните, а когато го направеха просто се спускаха надолу по шията и ключицата и отново се връщаха на прелестните ѝ устни. След малко блузата вече я нямаше, плъзнах ръце отново по тялото ѝ, но този път когато стигнах до бедрата ѝ я подхванах и вдигнах във въздуха, а тя обви краката си около талията ми.

Той хвана лакътя ми и отново ме извъртя към себе си като този път ме целуна. В началото механично отвърнах на целувката му, но след секунда го изблъсках
- По дяволите престани! - извиках, а след това прикрих с ръка устата си молейки се да не съм събудила Джейми и да не съм привлякла вниманието на Брук и Люк
- Престани! Спри да ме целуваш! Какво искаш от мен Нейтън? Аз не съм като другите! Аз не съм като момичетата с които си свикнал да бъдеш! Не съм такава и няма и да бъда! Спри преди някой да е пострадал! - говорех сериозно, говорех твърдо идеше ми да викам, но не можех да си го позволя. Вмъкнах се в стаята си и затворих вратата под носа му, след което се отправих към банята. Но бях забравила нещо много важно - да заключа вратата!

След няколко главозамайващи целувки освободи ръцете ми. Най- накрая. Увих ги около врата му, долепяйки се към него. Той ме освободи от блузката ми и ме вдигна на кръста си. Увих крака около него и той тръгна към леглото. След малко седна на меката повърхност, а аз все още не се отделях от него. Сложих ръце на лицето му, задълбочавайки целувката и ги спуснах надолу по тялото му. Издърпах тениската му и я пуснах на земята, продължавайки с целувките. Трябваше да бъде съден, че беше толкова сексапилен във всеки един момент, особено без тениска.

Седнах на леглото и отвърнах на прекрасната ѝ целувка, след миг тениската ми вече я нямаше. Продължих да я целувам, като устните ми се разхождаха по цялото ѝ тяло. Започваха от устните ѝ, спускаха се по шията ѝ, ключицата, деколтето и обратно нагоре. Ръцете ми се разхождаха по нежната кожа на гърба ѝ и след миг я освободих от сутиена, след което тръгнах към копчето на дънките ѝ.

В началото не се отдръпна, но после ме изблъска и ми се развика. Направих и знак да пази тишина и се опитах да взема думата от нея, но нямах този шанс. Боже, що за приказливи същества са жените. Че и накрая ми трясна вратата под носа ми. Изчаках малко и почуках тихо, но никой не отвори. Открехнах вратата и изчаках няколко секунди, за предполагаемо замерване с ваза, телефон или нещо от този сорт, но такова не последва. Подадох глава и стаята беше празна. Очевидно беше в банята. Влязох вътре с намерението да я изчакам и да се извиня и започнах да разглеждам стаята. Имаше доста интересни работи, докато не чух гласът и.
- Какво правиш тук?!? - попита невярващо тя, а аз се обърнах бавно с невинна усмивка.
- Съжалявам ?! - казах бавно, но по - скоро прозвуча като въпрос. Всъщност не съжалявам...ако не бях влязъл нямаше да я видя по хавлия, мокра и секси. Дори не се усетих, че я оглеждам.

Влязох под душа имах нужда от успокояващото действие на водата, но то не трая дълго. Когато се върнах в стаята Нейтън беше там
- Какво правиш тук?!? - попитах невярващо. Господи Хейли какво направи.... обади се подсъзнанието ми
- Махай се! Махни се оттук! Махни се от къщата ми! Махни се от живота ми! Махни се от живота на синът ми преди да е станало твърде късно! - казах бясна сочейки вратата. Но когато казах последните думи осъзнах, че вече е твърде късно... Бях започнала да изпитвам нещо към него, нещо различно, нещо странно, нещо което никога не съм предполагала, че ще изпитам към него... Бях започнала да се влюбвам.... Трябваше да послушам Лукас, не трябваше да се доверявам на Нейтън, не трябваше да пренебрегвам инстинктите си. Още от самото начало те крещяха, че това е грешно, още от онази нощ в кафенето на Каран. Трябваше да ги послушам, трябваше да им се доверя! Трябваше, но не го направих.....

Вечерта мина много добре.
След малко Джейми се наяде и заедно с Хейли и Нейт се качи горе.Детето си изми зъбите и си облече пижамата,след което легна в леглото си.
Хейли и Нейтън му пожелаха лека нощ,след което излязоха и загасиха лампата.
Детето затвори очите си,но не можа да заспи.
Изправи се и се разходи няколко пъти из стаята си.Търсеше старите моливи на Люк.Накрая ги намери,бяха на същото място.Извади ги и потърси лист.За негово щастие намери и лист.
Може и да е малко старичък но се беше добре.
Сложи листа на пода и взе един молив,започна да рисува,но се счупи.Потърси острилка,но не намери.
Взе друг молив.Направи няколко линии,но и той се счупи.
Накрая с малко работа,беше готова една рисунка.
Детето прибра моливите и взе рисунката.Навън Хейли и Нейтън си говореха нещо.След малко детето реши да си легне,но преди това показа главичката си през вратата и разтърка очичките си.
Нямаше никой в коридора.
Мъничето се прибра вътре и си легна,а у себе си държеше рисунката си,на която бяха нарисувани Люк,Хейли,Нейт и Брук,а от долу пишеше - "Моето семейство" или нещо такова,понеже детето нямаше много четлив почерк.

Добре...край. Това беше последният път...обещавам си! Не може всяка целувка да завършва в леглото. При това имах възможност...можех да го отблъсна, да спра и да го изритам от стаята, или да си тръгна. Но какво правех аз? Предавах се без никаква съпротива. Срамота...при това точно с него. Точно с човекът, който ме изкарваше извън нерви за секунди, и с който поради неизвестни за мен причини можех да говоря за проблемите си. Не знам що за човек се криеше под тази дяволска усмивка и пленителни сини очи, но ми въздействаше доста странно. А това не ми харесваше...така че това трябваше да спре...Но от утре. Сега не бях в състояние да се отделя за дълго от допира му, който ме караше да настръхвам.
Погледнах към вратата за секунда и в ума ми изникна мисълта, че не бяхме заключили. Устните му бяха адски разсейващи, но не искахме някой да ни "хване в крачка", особено Джейми.. Преди да успее да достигне дънките ми се изправих и отидох бързо до вратата. Завъртях ключа и се обърнах отново към него. Усмихнах се дяволски и тръгнах към него, като през това време разкопчах дънките си и ги изсхлузих надолу. Седнах в скута му с лице към него, премятайки крак през краката му и отново го целунах, заплитайки пръсти в косата му, долепяйки се към него.
Подлудяваше ме...

Когато стана за миг си помислиш, че ще избяга, че беше до тук, но тя само заключи вратата и се върна при мен. Когато седна в мен, плъзнах ръце по талията ѝ и я придърпах близо до себе си. Впих устни в нейните, леко се изправих и я завъртях под себе си, продължавайки да я обсипвам с целувки. Беше толкова нежна и красива и страстна и бурна и май приказката, че секса след скарване е най - хубав беше истина.

- Хейли, аз ..- тръгнах, но тя тотално ме изгони. Замълчах си и я изчаках да се успокои.
- Добре...ще си тръгна, но имам два въпроса...- казах, приближавайки се с няколко крачки.
- Какво значеше случката преди да замина? - попитах сериозно - И преди да е станало прекалено късно, но за какво? - зададох вторият си въпрос на около метър от нея.
- Наистина ли искаш да се разкарам? - попитах след кратка пауза, заглеждайки се в очите й.

Опитах се да се успокоя, не само защото се опасявах да не събудя Джейми, но и защото нямаше смисъл. Той се съгласи да си тръгне, но първо каза, че има два въпроса, грабнах халата си и се загърнах. След малко изстреля двата си въпроса, но и двата въпроса не ми се понравиха.
- Не зная... - отвърнах докато връзвах колана. Скръстих ръце и застанах до френските прозорци загледана в морето.
- Сама не го разбирам - свих рамене, на следващия въпрос не ми се искаше да отговарям, но ако трябваше да се отърва от него трябваше
- Преди да се влюбя в теб, преди да разбиеш сърцето ми, и най - вече преди Джейми да се е привързал твърде много към теб, той е преживял твърде много разочарования за годините си и не искам да страда повече - казах без да откъсвам очи от морето.
- Да! - отвърнах категорично на въпроса му.

Той ме събори на леглото, а отговорността и разумното мислене в мен тотално се изпариха. Вярно, някаква част от мен още му беше ядосана, но по - голямата го искаше по всеки възможен начин. Обхождах с устни и език шията и рамената му, захапвах леко устната му при целувка, а ръцете ми обхождаха тялото му, разкарвайки дънките му.
Прекарахме доста време в леглото, сякаш водехме война, но с целувки и напълно отдадени на това. Подяволите този блондин ме караше да го искам пак и пак, макар краят да беше разтърсващ и отнемащ всяка жизнена способност от мен, сякаш съм бягала с мили. По някое време се предадохме на умората и просто стояхме под завивките. За него не знам, но моето сърце едва си намираше място в гърдите ми и заплашваше да изскочи.
- Не си мисли, че съм ти простила. - промърморих по някое време, макар и със тайна усмивка. Беше тъмно, да се надяваме да не забележи.

Изненадах се леко...
- Има ли такава възможност въобще...не съм ли недостоен за вас госпожице Джеймс? - попитах и пак тръгнах към нея, докато не бях зад нея.
- Ами ако аз кажа, че наистина ми харесваш и не само като външен вид ще може ли да пренощувам тук? - попитах.
- Знаеш ли, чудно ми е защо сега реши да влагаш разум в целувките, след като станаха доста...3?4? - попитах на сантиметри от шията й. Това което говорех беше истина...просто вида й не ми помагаше особено да съм сериозен и концентриран.

» Домът на Нейтън Скот
» Търся си семейство
» Апартамента на Лукас Скот