Домът на семейство Джеймс - Скот

Брук дойде и каза, че иска да ми помогне, а след това каза, че си е взела душ и каза, че се надява да нямам нищо против
- Не нямам разбира се, настанявай се както ти е удобно - усмихнах се леко
- Ако искаш може да измиеш картофчетата - предложих, щом искаше да помага
- След това ги подреди в тази тавичка, поръси ги с тези подправки и ги сложи във фурната - допълних подавайки ѝ чинийка с нарязани на ситно копър, магданоз и още няколко подправки.

Гледах какво показваше Нейт и трябва да призная, че в този лагер бяха успели да го научат да не изглежда като идиот.
- Джейми защо не донесеш хеликоптера да го изпробваме или яхтата? Какво ще кажеш? - попитах изтягайки се на пейката. Времето беше хубаво макар да беше зима, нямаше вятър, така че нямаше да имаме проблеми с хеликоптера.

Джейми се усмихна.
-Ти си истински професионалист! - каза детето и си прехвърли няколко пъти това,което направи Нейтън беше наистина много готино.
Някой ден Джейми се надяваше да прави същите неща,и всички да го харесват.
-Ще играеш в НБА нали? - попита детето,знаеше за това,че там ходят най - добрите,и силно се надяваше Нейт да отиде там.
Детето се обърна и погледна към Лукас.
-И ти,и Лукас сте много добри играчи. - каза детето обобщаващо.
След малко Люк му предложи да донесе хеликоптера и да го изпробват.
Джейми се затича нагоре и взе хеликоптера и след малко слезе долу.
Люк беше отишъл при Нейтън и си говореха.Детето подаде хеликоптера на Люк и се усмихна.
-Ето го!

- Благодаря - усмихнах се, когато тя ми каза да се разполагам.
- Странно как едно дете може да събере толкова хора на едно място, нали? - попитах, заглеждайки се навън. Нейтън и Лукас си играеха със дребният и правеха всичко, за да го направят щастлив..
- Както каже главният готвач. - намигнах й и се засмях. Станах от стола и започнах да върша нещата, които Хейли изброи.

- Да той е страхотен - потвърдих заглеждайки се през големите френски прозорци. Тримата изглежда се забавляваха добре, което беше хубаво, Джейми не знаеше, че родителите му са се отказали от него и предпочитах да не разбира. Нямах търпение адвоката да уреди всичко и да мога да го представя пред целия свят като свой син. Искаше ми се това да стане на мига, но знаеш, че има техническо време за подобно нещо.

Когато Джейми се качи гора, аз станах и отидох до Нейтън
- Какво искаш? - попитах сериозно, а той ме гледаше объркан
- Какво искаш от Хейли? Не зная защо, нито как, но тя вярва, че в теб има нещо което си заслужава, че не си задника който всички мислят, че си. Но ако наистина има нещо човешко в теб, ако наистина обичаш Хейлс и държиш на тях с Джейми, аз ще го подкрепя, но не заради теб, а защото вярвам в нея. Но ти обещавам, ако нараниш Хейлс или племенника ми ще превърна живота ти в ад. - казах всичко и чух как малкия тича по стълбите
- И впрочем, Хейли ще го осинови - допълних и се обърнах към Джейми
- Страхотно дребен, а сега да видим какво може това сладурче - казах вземайки го от него. Поставих хеликоптера на земята и се отдръпнах няколко крачки, взех дистанционното и започнах да го управлявам и той се вдигна във въздуха, а Джейми заподскача всело.

Люк започна отново да ми изнася речи за Хейли, а аз извъртях поглед. Аз не знам какво става, той вече ми чете правата. Възможно ли е да имам толкова досаден брат.
- Може би трябва да спреш да се тревожиш толкова за Хейли, не е малка и може да се грижи за себе си. Приеми го, че не може постоянно да си нейн защитник. Остави я да си живее живота - отвърнах и го погледнах учудено, когато каза, че ще осиновява Джейми.
- Супер, поне ще бъде в по - добри ръце отколкото във Дийн. - казах замислено и в този момент малкият изтърча при нас.
- Хей дребен, знаеш ли, май имам нещо горе за теб, ще дойдеш ли с мен? - попитах го и той кимна. Качих го на конче и тръгнахме нагоре към стаята и сака ми. Качихме се и го оставих на леглото, след което отворих сака си и изкарах от там нещата, които му бях купил.
- Това е за теб. - усмихнах му се и му подадох две кутии - нинтендо и домашно караоке.
- Надявам се да ти харесат.

Джейми занесе хеликоптера на Люк и двамата започнаха да си играят с него.След малко Джейми хвана дистанционното и започна да управлява играчката.По едно време Нейт каза,че има нещо за Джейми.
Мъника се замисли.Какво ли имаше за него?
И явно детското любопитство беше по - голямо и детето просто кимна.Качи се на конче на Нейтън и двамата тръгнаха нагоре по стълбите,заедно със сака на Нейтън.
През цялото време детето се смееше,защото Нейтън правеше много смешни физиономии.
Накрая стигнаха до стаята на Джейми.
Детето скочи на земята и помогна на Нейт да вкарат сака вътре.Мъника седна на земята и започна да пляска с ръце.
Нейтън извади две кутии.И ги подаде на Джейми.
Хлапето радостно разопакова първата кутия.Вътре намери някаква игра,подобна на плейстейшън,но много по - хубава,а в другата кутия,намери нещо също подобно на игра,но не беше игра.
Детето се усмихна и отиде да гушне Нейтън.
-Благодаря,Нейт! - каза детето. - А сега може ли да ми кажеш,какво е онова нещо? - попита детето и посочи втората кутия.

- Ще се тревожа за нея и ще я защитавам до последния си дъх! - казах категорично. Хейлс беше моя най - добра приятелка от както се помня, винаги сме били ние срещу света и това, че някой кретен като Нейтън се е появил в живота ѝ няма да промени нищо. Аз бях този на когото тя разчиташе, а сега когато и Джейми е част от живота ни същото се отнасяше и за него. Брат ми каза, че носи нещо на Джейми и двамата тръгнаха към стаята му, аз си взех бирата и застанах на поляната загледан в града под нас.

Той се зарадва, което ме накара да се усмихна.
- Ами това е домашно караоке. Има дискове вътре с различни песни, има микрофон и едно екранче, откъдето се управляват песните. Свързваш ги към телевизора и двд-то и си пееш на воля. Видях, че обичаш това и да танцуваш, и реших, че ще ти хареса. Но ако не ти харесва можем да го върнем. - обясних и повдигнах рамене.

Детето се зарадва на новите си играчки.
А това,че има домашно караоке беше още по - хубаво,сега щеше да си пее на воля по цял ден и никой нямаше да може да се спре освен Хейли.
-Не е нужно,и двете са супер хубави! - каза детето и ококори очите си,когато видя дисковете с песни. - Има много мой любими песни! - каза детето и започна да ги разглежда. - Много добре си ги уцелил! - усмихна се детето и се обърна към Нейтън. - Искаш ли да ги изпробваме? - попита детето.

Засмях се на предложението му.
- Не съм много добър в пеенето, най - много да счупя някой прозорец. - засмях се отново.
- Но нямам против да ти помогна в сглобяването и ти да го пробваш. - усмихнах се и разроших косата му.

Детето погледна караокето.
-Добре! - съгласи се той и двамата тръгнаха надолу. - То и аз не мога да пея много хубаво,всъщност Хейли пее най - хубаво,чувал ли си я? - попита детето и се усмихна,като си спомни колко хубаво пееше тя. - Знаеш,ли че тя е написала песен за теб? - попита детето и сложи кутията с караокето на масата и извади нещата от кутията и се замисли какво да прави.

- Да, всъщност съм я чувал. Наистина пее страхотно. - кимнах в съгласие с мъника и тръгнахме надолу. Слязохме в дневната и започнахме да сглобяваме караокето.
- Знаеш,ли че тя е написала песен за теб? -каза по някое време мъника, а аз го погледнах учудено.
- Сериозно? Не, не знаех...Трябва да я чуя някой път. - засмях се леко и привършихме с построяването.
- Избери си песен, сложи я в дивидито и го изпробвай, аз ще видя как са Хейли и Брук. - разроших го и се изправих, запътвайки се към кухнята.

Нарязах картофките, прибравих подправките, сложих малко масло и сложих всичко във фурната. Хейли все още приготвяше месото, затова взех салфетки, прибори и чинии и отидох в трапезарията. По пътя срещнах Нейт. Намигнах му и кимнах към кухнята. Той се засмя и продължи към кухнята, а аз започнах да подреждам масата във трапезарията. От хола се чу някаква песен...очевидно Джейми изпробва новата игра, за която ми беше казал Нейтън. Песента беше готина и мелодична и започнах да си тананикам докато подреждах.

Брук направи всичко което ѝ казах, без да се оплаква или мърмори, което малко ме изненада. Тя приключи, а аз почти бях готова с месото, Брук взе прибори и тръгна към трапезарията, а от дневната се чуваше много хубава ритмична мелодия и предположих, че момчетата се забавляват, усмихнах се и вкарах месото във фурната над картофките.

Постоях още малко загледан в града и след това реших да вляза вътре. Джейми се забавляваше на музиката, Нейтън не се виждаше, но забелязах Брук. Отидох при нея
- Искаш ли помощ красавице? - попитах облягайки се на стената близо до нея. Тя подреждаше масата и изглеждаше доста секси, добре, че Джейми беше наблизо.

Докато се въртях около масата и подреждах приборите върху салфетките до чиниите чух блонди зад мен. Обърнах се и повдигнах вежда, след което продължих със заниманието си.
- Може да ми донесеш чаши, ако обичаш. - повдигнах рамене. Почна нова песен при това още по - хубава от старата. Нейт имал вкус за музика.

Влязох в кухнята и се облегнах на бара.
- Нужда от помощ? - попитах Хейлс докато слагаше нещо във фурната...Ммм секси задник...
Тя се изправи и ме погледна, а аз преместих погледа си, преди да ме е замерила с някоя чиния, относно посоката в която гледам.

Докато вкарвах вечерята във фурната, Нейтън се появи от някъде и попита дали имам нужда от помощ
- Не благодаря, всичко е под контрол - отвърнах аз и го погледнах, след това отворих хладилника и извадих нужните продукти за салатата. Сложих ги на плота, след което извадих един гевгир и измих зеленчуците. Взех голяма купа и започнах да късам марулята.
- Може да се върнеш към забавленията с малкия - отвърнах посочвайки дневната.

Тя отказа, а аз се замислих.
- Ммм добре..., но искам някой път да чуя моята мелодия, чу ли? - предупредих я. Тя ме изгледа изненадано, а аз се засмях леко и й намигнах, след което тръгнах към стаята, където беше Джейми.
- Избра ли си първата песен? - попитах го и седнах на дивана.

- На вашите услуги Ледена кралице - отвърнах и се запътих към кухнята. Когато влязох заварих Нейтън там, изгледах го предупредително
- Само вземам чаши - казах минавайки покрай Хейлс
- Добави повече маслини - казах до ухото ѝ, поглеждайки през рамо. Взех чашите и излязох от кухнята.

Нейтън каза, че иска да чуе неговата мелодия, а аз го изгледах изненадано, след това той излезе. Разминаха се с Люк, на вратата, той се доближи и каза да сложа повече маслини, след което тръгна към вратата
- Лукас Юджиин Скот! - казах предупредително и той се спра, бавно се обърна, а аз се приближих заплашително до него
- Как можа! Защо по дяволите си казал на Нейтън, че съм написала песен за него! - казах ядосано и го ударих по рамото.

Пренебрегнах коментара за ледената кралица и донаредих масата. След малко той се върна със чашите. Взех ги и ги наредих по местата.
- Чудно ми е колко прякора още ще ми измислиш, блонди...- казах замислено, докато оглеждах масата и дали липсва нещо по нея. За сега бяха няколко - пълното ми име, красавица, ледена кралица...и кучка май...ии лигаво момиче...този го помня от случая с тефтера. За толкова се сещах.

Детето си пускаше песен след песен.
По едно време Нейтън дойде и го попита,коя иска да е първата песен.
Детето се приближи до Нейтън и си сложи ръката на рамото му.
-Аз вече съм на втората песничка! - каза детето и започна да клати глава. - Ти къде беше до сега? - попита детето любопитно и пусна следващата песен.
Започна да пее,фалшиво разбира се.
Гласа му се чуваше из цялата къща.
След малко детето се умори да вика и седна до Нейтън на дивана.
-Какво има за ядене? - попита любопитно хлапето.

» Домът на Нейтън Скот
» Търся си семейство
» Апартамента на Лукас Скот