Домът на семейство Джеймс - Скот

Той попита дали има изобщо такава възможност, като да се влюбя в него, а аз се опитвах да разбера дали вече не го бях направила
- Аз не съм богиня Нейтън, няма достойни и недостойни, има правилни и грешни - казах подпирайки глава на стъклото. Всичките ми инстинкти крещяха, че е грешно да се влюбя в него, че е несправедливо спрямо Лукас, че е неправилно за Джейми. Но също така крещяха, че вече е твърде късно да се замислям за това.
- Върви да спиш Нейтън... - казах игнорирайки въпроса за целувките. Истината беше, че не знаех точния отговор на този въпрос, практически той беше този който ме целуваше, като изключим онази целувка преди да замине. Но тя беше просто момент, просто някаква емоция, моментно объркване и аз не знаех точно. Тогава се поддадох на момента и не мислех за последиците, но сега... Сега беше различно, сега имах син и отговорност към него и щеше да бъде егоистично да мисля за своите чувства пред неговите.

Засмях се леко
- Щях да продължа да чукам докато не отвориш, а и винаги има опцията "тераса" - казах с лукава усмивка, тя се намести по - удобно и констатира, че не може всяка целувка да свършва в леглото
- Мисля, че това е защото съм твърде секси, а твоите ангели са твърде крехки - подразних я леко и ръката ми се премести на гърба ѝ и нежно започнах да я галя.

Усмихнах се и приближих устни до ухото ѝ
- Не бъди толкова сигурна - прошепнах, а след това се разходих на милиметри от кожата на шията ѝ. Дъхът ми галеше кожата ѝ, но устните ми не я докосваха, а след това просто се отдръпнах и се отпуснах въру пухкавата възглавница, затваряйки очи.

Той се примири и тръгна да излиза, но преди това ме повика, обърнах се и се оказах на милиметри от него и в следващия миг устните ни се сляха. Усетих ръката му на талията си, а след това и студеното стъкло в което беше опрян гърба ми. Тази целувка беше много по - различна от другите, някак по - огнена, по - страстна. След миг него вече го нямаше, а аз останах загледана в отдалечаващата му се фигура...
- Нейтън... - повиках го несигурно, а той се обърна и ме погледна любопитно
- няма значение - казах накрая и той излезе от стаята. Но за нещастие някакъв импулс в мен ме накара да го догоня
- Нейтън... - казах отново когато излязох в коридора, този път любопитството му беше премесено с още нещо, но не разбрах какво е
- ще останеш ли тук тази нощ? - попитах накрая поглеждайки първо към вратата на стаята си, а след това в очите му

Когато го попитах дали ще остане при мен тази нощ, той се усмихна и кимна. Тръгна към мен и ме целуна, след което двамата тръгнахме навътре в стаята. Усетих, че затваря вратата, но съзнанието ми беше твърде заето със страстната целувка, че да отделям време да мисля за вратата. Повдигнах се леко на пръсти и увих ръце около шията му, продължавайки с невероятната целувка. Когато стигнахме до леглото той ме повдигна и се настани на леглото, без да откъсва устни от моите. Легнах на леглото и се избутах към средата му, а той легна върху мен и започна да обсипва шията и рамото ми с целувки. Плъзнах ръце надолу към ръба на блузата му и когато стигнах до него я вдигнах нагоре, като бързо се отървах от нея, мятайки я някъде настрани.

Целувките и движенията му ме побъркваха, наистина ми харесваше, но нещо в подсъзнанието ми крещеше, че може би това ще е огромна грешка. Колкото и да харесвах присъствието на Нейтън тук, това беше грешка, той не можеше да се промени. Не беше правилно да искам от него това, но и вече беше твърде късно да се отказвам сега. Отвърнах на целувката му, а ръцете ми се плъзнаха надолу по гърдите му, след което стигнах до колана му. Разкопчах го и го хвърлих настрани, след това разкопчах и дънките му и с малко помощ от негово страна се освободихме от тях. Напъхахме се под завивките и продължихме с целувките и ласките, загърбвайки всички различия и не мислейки за нищо друго освен него.

Нежността му беше смайваща, не можех да повярвам, обсипваше с целувки цялото ми тяло, понякога плъзгаше и език, което правеше изживяването още по - неповторимо. Когато освободи ръцете ми, аз леко се измъкнах изпод него и се настаних отгоре му. Сега беше мой ред да обсипвам тялото му с целувки. Целунах го нежно, а след това много бавно започнах да слизам надолу оставяйки малко целувки по корема и гърдите му. Върнах се отново на устните му, като се заиграх с езика му, а след това леко захапах долната му устна.

Когато той проникна в мен чувството беше всепоглъщащо , започнахме да се движим в синхрон продължавайки с дългите и огнени целувки. Въпреки че ръцете му се движеха нежно нагоре, надолу пи гърба ми, имах усещането сякаш откъдето минеха запалваха пожар. Тялото ми гореше, устните ми копнееха за още целувки, кожата ми копнееше за още докосвания, още милувки. В този момент Нейтън обсебваше всяка моя мисъл, всяко мое вдишване, всяка частица от тялото ми, бях единствено и само негова...

Кулминацията беше разтърсваща и изпълни цялото ми тяло, след това Нейтън се излегна до мен на леглото, а аз се отпуснах в другия му край и с гръб към него. Загледах се през френските прозорци опитвайки се да проумея какво точно се случи и как стигнахме до тук, до този момент. Какво бяхме приятели? Гаджета? Просто познати прекарали една нощ заедно? Какво следваше?

- Съжалявам, просто си мислех ... - не довърших изречението си. Не бях сигурна какво точно да кажа и дали изобщо трябваше да кажа нещо. Обърнах се с лице към него поглеждайки го в очите и леко си усмихнах
- Какво следва? - попитах подозрително и доста нервно, за бога та той беше играча на гимназията, а аз аз бях просто tutor girl...

Аз също се усмихнах, поне не каза нещо от сорта, че това беше просто секс, от което се почувствах малко по - добре. След това предложи поне за една вечер да се държа като за годините си, което ме накара да се засмея
- Всъщност това държание е най - близкото до нормалното държание на 19 годишно момиче, поне за мен - казах и се отпуснах на гърдите му и започнах да го галя леко нагоре и надолу по гърдите му.

- Не мисля, че има нещо за което да съжалявам, харесвам животът си точно такъв какъвто е - казах с усмивка, наслаждавайки се на докосването му.
- Ти ще дойдеш ли с нас? Той ще се зарадва много - попитах вдигайки глава от гърдите му и поглеждайки го. Всъщност аз също щях да се радвам да дойде с нас. Отпуснах отново глава на гърдите му, сгуших се в прегръдката му и затворих очи, заслушана в ударите на сърцето му.