Стая № 217

Заглавие: Re: Стая № 217 Пет Авг 26, 2011 9:37 pm

- Ти си единствената на света - отвърнах аз и отвърнах на целувката ѝ, като ръцете ми обгърнаха талията ѝ
- Ами, ако не те пусна? - попитах спускайки устни по шията ѝ
- Ако не ти позволя да заминеш? - допълних, продължавайки да си играя с кожата ѝ. Тя предложи да се качим горе, а аз кимнах и тръгнах бързо към асансьора. Качихме се в него и аз я притиснах между една от стените му и тялото си и отново я целунах, заигравайки се с езика ѝ. След което влязохме в стаята и аз не губех и секунда повече, притиснах я с лице към вратата, а устните ми се спуснаха по шията и гърбът ѝ докато ръцете ми разкопчаваха роклята ѝ.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пет Авг 26, 2011 10:53 pm

- Обичам да го чувам... - подсмихнах се, когато той каза, че съм единствената, но отказа да ме пусне утре.
- Няма такъв вариант... - кимнах отрицателно и въздъхнах. Ммм да. Определено знаеше как да разпали желанието ми...Особено след седмица "въздържание" и като се има предвид, че ми предстои между седмица и месец въздържание отново. Определено нямаше да спя тази нощ, нито щях да оставя него.
Той бързо откликна на предложението му и във асансьора отново устните му срещнаха моите. Разхлабих вратовръзката му и откопчах първите няколко копчета, докато чакахме да пристигнем на нашият етаж. Когато влязохме в апартамента си най- сетне за секунди бях притисната в стената с длани срещу нея. Ръцете му набързо свалиха ципа на роклята ми и тя се изхлузи в краката ми. Устните му от своя страна не спираха да обхождат шията и гърба ми с целувки. Облегнах назад глава и го погледнах през рамо. Устните ми намериха неговите и макар да ми харесваше начина, по който ръцете му се разхождаха по тялото ми се обърнах към него и задълбочих целувката. Плъзнах ръце по рамената му, помагайки на сакото му да падне и с възможно най- бързото темпо разкопчах ризата му и развързах вратовръзката му, мятайки ги настрани. Подпрях се на стената, увих ръце около врата му и краката ми последваха примера им - качих ги на кръста му и това беше - отказвах да го пусна.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пет Авг 26, 2011 11:10 pm

Страстите ни бързо се разгорещиха, тя се обърна с лице към мен и за нула време останах само с панталоните си. Качих я на кръста си и се отправих към леглото, но не успях да стигна до него, така че я оставих да седне на тоалетката, смъкнах панталона си и се отървах от бельото ѝ. Устните ми отново се разбиха в нейните, а ръцете ми обхождаха всеки сантиметър от кожата ѝ

Заглавие: Re: Стая № 217 Пон Авг 29, 2011 11:46 pm

Целувка след целувка те ставаха по- бурни и страстни, а останалите дрехи на синеокият блондин, в чиито ръце се намирах, ми пречеха все повече и повече. Очевидно спалнята беше прекалено далеч, така че се озовах върху бюрото на тоалетката. Нямах против, нали в действието щяхме да сме двамата.
По- бързо, отколкото можеше да побере ума ми, той се отърва от панталоните си и моето бельо, а моята усмивка ставаше все по - палава.
Зарових пръсти в косата му и се заиграх с езика му, при поредната целувка, а краката ми се затегнаха около кръста му. Плъзнах устни по брадичката му, челюстта му и надолу по врата му, а ръцете ми се спуснаха по гърба му. Боже, обичах го, и го исках повече от всичко...

Заглавие: Re: Стая № 217 Чет Сеп 01, 2011 11:54 pm

Не можех да ѝ се наситя, с всяка изминала минута, всяка следваща целувка, всеки неин стон я желаех все по - силно и не можех да се преборя с това желание, а и не исках. Отървах се от абсолютно всички останали парчета плат по телата ни и не след дълго вече прониквах в нея. Започнах да се движа бързо, жадно, страстно... Устните ми обхождаха все милиметър от шията ѝ, нагоре и надолу, отново и отново, облизвах я, захапвах я, засмуквах я, маркирах всеки сантиметър от нея, тя беше моя. Тялото ѝ ми принадлежеше, умът ѝ, сърцето ѝ, мечтите ѝ, душата ѝ всичко това ми принадлежеше. Спуснах едната си ръка по тялото ѝ и между краката ѝ, пръстите ми се спуснаха по нежните ѝ места и се заиграха с к*ра ѝ
- Харесва ли ти? - прошепнах на ухото ѝ, забързвайки движението на ръката ѝ, което правеше стоновете ѝ по - силни.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пет Сеп 02, 2011 12:30 am

Определено ме караше да губя ума си на десета степен. Устните му пълзяха по кожата ми, а пръстите ми ги притискаха към кожата си, желаейки да останем в тази стая завинаги.
След малко го усетих в себе си, което изкара от устните ми един по- силен стон и се прилепих максимално към него, започвайки да се движа с неговото темпо. Отметнах глава назад, давайки му пълен достъп към тялото си, но след малко се върнах на устните му. С неговите толкова сладки целувки омайваше всяка частица от мен, а начина по който ме докосваше, и местата, на които го правеше... О, докарваше ме до лудост!
- О, господи...- прошепнах срещу устните му и отново впих своите в неговите... Тялото ми се извиваше под допира му и самия него, карайки ме да летя...Трябваше да му дам някакъв отговор, но нещо не можех да накарам мозъка ми да работи.
- Мхмммм...боже, продължавай...- измънках възбудено... Изгарях в ръцете му.

Заглавие: Re: Стая № 217 Съб Сеп 03, 2011 4:39 pm

Тялото ѝ се извиваше под въздействие на допира ми, отметна глава назад което беше страхотно за мен. Спуснах устни нагоре, надолу по шията ѝ, облизах я, засмуках на места, а на други захапвах
- Моя... ти си моя - говорех между целувките. Таза ѝ се притискаше ту към онази ми работа, ту към ръката ми, а молбите ѝ ме накараха да се подсмихна
- Само моя, всяка една част от теб ми принадлежи - шепнах срещу кожата ѝ, а ръката ми се спусна още по свойски по интимните ѝ части, карайки я да пищи от възбудата. Не зная колко време се бяхме движили така, но започнах да усещам как се затяга около мен и не много дълго след това, върховният момент на оргазма ѝ я погълна карайки тялото ѝ да се извива. Спуснах устни по гърдите ѝ и засмуках зърното ѝ и с още едно груб, дълбок напън моят оргазъм също ме погълна потапяйки ме в дебрите на чистото удоволствие.

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 12:53 am

- Ммм така ли е доктор Скот? - попитах изкусително и пръстите ми се плъзнаха по гърба му, забивайки леко нокти и го придърпах за поредната целувка, по - близо до себе си.
- Нима господина да не иска да дели едно момиче с никого? - учудването в гласа ми бе смесено с удовлетворение, макар да не мислех особено трезво.
Скрих лице във врата му, забързвайки движенията си заедно с неговите и скоро успокоението и удоволствието, които търсех ме заляха като приливна вълна - цунами.
Изпънах се като струна, извивайки се, наслаждавайки се на последните секунди и усетих как неговият оргазъм също дойде с огромна сила.
Няколко минути по- късно се облегнах на огледалото, опитвайки се да си поема въздух, въпреки, че не пусках Люк. Бях го прегърнала и нямаше да го пусна тази вечер.

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 9:47 am

Тя се усмихна и се опита да бъде сериозна
- Точно така, ти си само моя, никой друг няма право това което правя а,никой друг не може да те накара да се чувстваш така, да накара тялото ти да се извива от удоволствие така - казах с съблазнителен тих шепот на ухото ѝ. Устните ми се плъзнаха надолу по шията ѝ и обратно нагоре, минавайки през челюстта ѝ. След края останахме още малко подпрени на тоалетката, след което спуснах ръце по тялото ѝ и я занесох до голямото легло. Оставих я внимателно и се вмъкнах при нея, притискайки я към себе си
- Обичам те pretty girl - казах заглеждайки се в красивите ѝ очи, а пръстите ми се движеха по челюстта ѝ.

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 4:46 pm

Той започна да изброява и да ми показва нагледно, че никой друг не може да има такова влияние над мен, а моето сърце биеше все по - бързо.
- Ами...какво да кажа..- издишах тежко, поглеждайки го в очите и зарових пръсти в косата му - Прав си - измънках и въздъхнах удовлетворено.
След като възвърнахме нормалните процеси като нормално дишане и така нататък той ме пренесе до леглото и ме остави там.
Вмъкнах се под меката и тънка коприна, галеща нежно тялото ми, която представляваше завивката ни и се протегнах, изпъвайки се докрай.
Секунда по- късно той също дойде при мен и ме придърпа към себе си, а аз се обърнах с лице към него и се подпрях на лакътя си. Ах, тези негови сини очи. Разтапяше ме като кубче лед във горещ летен ден само с един поглед. Чувствах се като едно от онези момичета от старите черно- бели филми от началото на 20ти век, в които те винаги са влюбени и летят от щастие, и говорят за пеперуди в стомаха.
По дяволите, аз наистина си бях влюбена!
Протегнах ръка и проследих контура на устните му с показалец, след което го плъзнах по брадичката му, продължих по цялата му челюст и заплетох пръсти в косата му, галейки го леко. Приближих лице към него и прокарах устни по неговите, докосвайки ги съвсем леко, а малката усмивка не слизаше от лицето ми.
- И аз теб... - прошепнах и закачих носа му със своя.

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 5:04 pm

Целунах я продължително и я преобърнах почти цялата върху мен. Главата ѝ падна свободно на гърдите ми, както и ръката ѝ
- Спи прекрасна моя, беше дълъг ден - прошепнах и я целунах по косата. Започнах да я галя леко с пръсти по дължината на гърба ѝ и запях тихо една от любимите си песни
-" Ain't no sunshine when she's gone.
It's not warm when she's away.
Ain't no sunshine when she's gone
And she's always gone too long anytime she goes away. "

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 7:12 pm

- Дълга седмица, ако питаш мен. - засмях се и го целунах отново достатъчно дълго, че главата ми да се замае. Наместих се върху него и се излегнах на гърдите му, сгушвайки се в ръцете му. Потопих се в сладостта на допира му и перфектната тишина, когато той започна да пее тихо.
О, господи...
Наистина можеше да пее...не знаех този факт, но бях изключително доволна. Обожавах тази песен, а след като той ми я пееше... Нека да кажем, че сърцето ми се разтопи нацяло. Вече беше откраднато. Нямаше го в гърдите ми. Беше единствено негово.
Надигнах глава и целунах скулата му, продължих надолу по бузата му, обходих всяка част от челюстта му и слязох надолу по врата му, като отбягвах устните му, просто защото песента ми допадаше изключително много.
- Сигурна съм, че ще изгрее все някакво слънце за цял месец. - подсмихнах се, когато той спря и целунах устните му.

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 7:21 pm

Не знаех как ще ѝ подейства пеенето ми, но определено реакцията ми ѝ хареса. Засмях се леко, когато започна да разхожда устните си по лицето и шията ми
- Внимавай много Дейвис, защото с всяка изминала секунда замиването ти става все по - голяма въпросителна - предупредих сериозно, когато го спомена отново и си откраднах дълга целувка

Заглавие: Re: Стая № 217 Нед Сеп 04, 2011 11:57 pm

- Знаеш ли, че имаш страхотен глас ? - попитах близо до устните му и след миг моите отново се движеха срещу неговите.
- Определено знаеш как да откраднеш сърцето на всяка жена, Скот.. - допълних с лека крива усмивка и плъзнах ръка от лицето му по врата му и гърдите му, захапвайки леко долната му устна. С периферното си зрение забелязах, че всъщност е почти 4, но се направих на ударена с мокър парцал. След 4 часа щях да му мисля като гоня самолета.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пон Сеп 05, 2011 12:15 am

- Трябва да има поне някаква полза да живееш с певица толкова много време - казах разсмивайки се и отвърнах на поредната ѝ целувка
- Не искам всяка жена, искам само теб preety girl - казах притискайки я отново към себе си и си откраднах една дълга и невероятно сладка целувка. Погледа ѝ се отклони към часовника, не ми трябваше да го гледам за да зная за какво мисли
- Никъде няма да ходите госпожице Дейвъс. Аз не ви пускам - прошепнах напълно сериозно, но и съблазнително на ухото ѝ, завъртях се и я притиснах към леглото с тялото си.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пон Сеп 05, 2011 12:33 am

- Ммм и вкуса ти за песни е уникален!! - похвалих го, намигайки му.
За пореден път каза, че иска само мен, което ме накара да полетя в облаците и да подскачам в ума си, но запазих спокойствие.
- Е, мога да ти кажа, че сърцето ми отдавна се е разтопило покрай теб..- обясних и повдигнах рамене.
Той обаче явно забеляза, че зяпам часовника, защото ме преобърна под себе си и заяви, че не ме пуска. Разсмях се и сложих ръце на раменете му.
- Много жалко, че не зависи нито от теб, нито от мен... Ако си искам дипломата и работата трябва да отида. А работата ми трябва, защото тази хубава къща, а и гардероба ми не се поддържат сами. - припомних му, обяснявайки се, въпреки, че бях на сантиметри от устните му. Никак не ми се заминаваше, особено, когато той беше толкова...настоятелен.
- Така че няма как да не ме пуснеш, boyfriend - допълних и го целунах за кратко.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пон Сеп 05, 2011 12:54 am

Брук каза, че отдавна съм превзел сърцето ѝ, което ме накара да се усмихна широко. Но идеята да замине след няколко часа, да я няма до мен толкова време ме побъркваше. Знаех, че това е важно за нея, но не исках да се разделям с нея, не и когато отново се събрахме
- Имам идея.... какво ще кажеш да дойда с теб? - попитах повдигайки вежда. Обичах работата и пациентите си, но Брук беше по - важна от всички тях, а и на никой нямаше да навреди да си взема няколко дни отпуска

Заглавие: Re: Стая № 217 Пон Сеп 05, 2011 1:04 am

Той се замисли върху обяснението ми и след малко предложи да дойде с мен. Погледнах го учудено, но погледа ми бързо омекна.
- О, Люк...толкова си мил. - признах и допрях устни до неговите. - Но не знам със сигурност колко време ще отсъствам...Както ти казах всичко зависи от училището ми. Може да съм там само за няколко дена, а може и да е месец...А ти не можеш да зарежеш работата си за месец, заради мен. - казах леко тъжно и го прегърнах.
- Ще направя всичко по силите си да се вмъкна в седмица..- обещах и се усмихнах леко - А и как ще се видя с гаджетата си там, ако ти си с мен. - подразних го и се засмях, увивайки ръце около врата му.

Заглавие: Re: Стая № 217 Пон Сеп 05, 2011 1:15 am

Предложението ми я изненада, но след това бързо се зарадва, макар да намери един куп обяснения защо не е добра идея
- Ти си моя Брук Дейвис! - казах напълно сериозно, по повод думите ѝ относно другите си гаджета
- Моя, моя, моя - казах като след всяка дума оставях кратки целувки по кожата ѝ
- А относно пътуването, аз идвам с теб, ще си взема отпуска, да не мога да взема цял месец, но две седмици мога. Ако се забавиш повече, ще се върна сам, но ако свършиш по - рано ти и аз ще си направим една екскурзия - обясних на сантиметри от устните ѝ гледайки в прекрасните ѝ зелени очи

Заглавие: Re: Стая № 217 Сря Сеп 14, 2011 1:30 pm

- Боже, определено оправдаваш вицовете за блондини и блондинки... ти си гениален!!! - казах ентусиазирано с широка усмивка.
- И значи все пак не искаш да се отделяш от мен ? - по- скоро бе твърдение, отколкото въпрос. Плъзнах ръце по раменете му и целунах врата му, захапах леко челюстта му със устни и накрая го целунах продължително. Вече не се притеснявах дали ще спя изобщо тази вечер. Нали утре си имаме цял полет...в неговите ръце.

Заглавие: Re: Стая № 217 Сря Сеп 14, 2011 3:16 pm

Разсмях се на думите ѝ и я притиснах към себе си
- Не, нито сега нито никога - потвърдих твърдението ѝ и отвърнах на целувката ѝ.
- Сега можех да поспиш pretty girl аз съм тук и никъде няма да ходя - казах с нежен тон и я целунах по челото, нослето и устните ѝ и отново я притиснах към себе си

» Стая № 511
» Стая № 7
» Стая №539