Домът на семейство Джеймс - Скот

Взех чашите и тръгнах да излизам, но преди да напусна кухнята чух пълното си има, опа бях загазил, но какво бях направил? Обърнах се бавно и я погледнах, тя дойде заплашително към мен и ме обвини, че съм казал, на Нейт за песента
- Ъмм, Хейлс, аз не съм казвал нищо - казах леко неловко. Може да не бях казал нищо относно песента, но наговорих други неща на брат си за които предпочитах тя да не знае.
- И с риск да ме убиеш, беше крайно време! Понякога момчетата трябва да ги удряш по главата с нещата особено ако става дума за любов. А брат ми не е от най - досетливите - казах, свивайки рамене, след което я целунах по бузата и се върнах при Брук. И тя ме подхвана...
- Ммм когато някой описва това което си, това не е прякор - казах намигвайки ѝ.

Люк заяви, че не е казвал нищо и аз се усетих, той вече не беше единствения мъж в къщата. След това каза нещо, което ме накара да се замисля за момент. Любов? Кой говори за любов? Нейтън и аз бяхме просто познати, споделили една целувка... е добре де не беше точно една, но беше много далеч от любов. Люк излезе, а аз се върнах при салатата си, продължих да нарязвам продуктите и да ги слагам в купата, а в главата ми се въртяха много неща. *Понякога момчетата трябва да ги удряш по главата с нещата особено ако става дума за любов* тези думи се повтаряха отново и отново и отново. Не, аз не бях влюбена в Нейтън, нито той в мен, Люк не знаеше какво говори.

Извадих вечерята от фурната, разпределих я в чиниите, сервирах и извиках всички на масата. Всички дойдоха и насядаха, след малко Джейми дойде изглеждаше, много тъжен. Започна да се извинява, че е казал, на Нейтън за песента и каза, че няма да яде защото е виновен, станах от мястото си и отидох до него, клекнах пред него и спуснах ръце по неговите
- Не ти се сърдя миличък, не се тревожи, не си направил нищо лошо, рано или късно той щеше да разбере - казах усмихвайки му се. Наведох се прегърнах го, а след това го целунах по бузката
- Сега сядай да папаш и после в леглото утре е голям ден - казах с усмивка и го плеснах леко по дупето, изправих се и се върнах на мястото си
- Добър апетит - казах поглеждайки всеки един и започнах да се храня.

След малко вечерята беше готова, всички се отправихме към трапезарията, аз отворих бутилка червено вино и напълних чашите, на Джейми сипах ябълков сок. След малко мъника се появи и започна да се извинява, че е казал за песента, а Хейлс отиде до него и го успокои
- Ако не беше ти, щях да бъда аз - усмихнах му се и отпих от виното
- А сега се нахрани добре, утре ще ставаш рано. Първи ден в училище, развълнуван ли си? - попитах поглеждайки го.

- Не се тревожи разбойник утре ще вземем всичко от което се нуждаеш. Учебници, тетрадки, химикалки, моливи, раница всичко - казах усмихвайки му се
- Сега се храни и марш в леглото - допълних и се заех със собствената си вечеря.

Усмихнах се леко, не зная какви бяха отношенията на Брук и Нейтън, нито какво си мисли тя за него, но когато го виждах с Джейми. Начинът по който го глезеше, по който му обясняваше определено не мислех като Брук. Според мен от него може да излезе невероятен баща, стига да поиска. Джейми и Нейтън тръгнаха нагоре
- Люк помогни ѝ - казах аз тръгвайки след тях. Качих се горе, а Джейми вече беше облякъл пижамата си
- Зъбите? - попитах, а той се усмихна и изтича в банята. Докато той си миеше зъбите, аз подготвих леглото му, той се върнах и слочи на леглото, мушна се под завивките, а аз внимателно го завих
- Лека нощ, kiddo - казах целувайки го по челото.

След вечеря Хейлс, Джейми и Нейт се качиха нагоре, да сложат мъника в леглото, но преди това Хейлс ми нареди да помогна на Брук с разтребването. Довърших чашата с вино, избърсах устата си и се изправих, събрах чиниите и ги занесох до барплота, след това ги подредих в миялната. Брук донесе чашите и приборите които също влязоха в миялната, сложих хапчето и пуснах уреда да си върши работата. Взех една кърпа и почистих масата от трохи, а след това с влажна кърпа минах отгоре, стъклото много се цапаше
- Още вино Брук? - попитах когато приключих, извадих от хладилника една бира за себе си и изчаках да ми отговори.

Излязохме от стаята на Джейми и аз тръгнах по коридора, тогава Нейтън каза, че Джейми е късметлия с майка като мен и призна, че Люк му е казал
- За бога нямам ли право на тайни - промърморих и въздъхнах тежко
- Да, говорих с Дийн и той е напълно съгласен, адвокатът ми вече подготвя всичко необходимо, но може да има пречки - казах последното и се намръщих
- Затова още не съм казала на Джейми - допълних поглеждайки към стаята му и се подпрях на парапета в началото на стълбите.

Брук отговори разсеяно, налях ѝ вино и ѝ подадох чашата, но тя не я пое веднага. Лицето ѝ беше празно сякаш беше на километри оттук
- За какво мислиш Брук Дейвис? - попитах когато тя най - накрая пое чашата и се запътих към дивана в близост до масата. Настаних се удобно, пуснах лека музика за фон, а Брук дойде и седна в другия край на дивана.

- Дано - казах с усмивка. Искрено се надявах всичко да мине идеално и в най - скоро време Джейми официално да стане мой син. Следващите думи на Нейтън ме извадиха от размислите ми
- В най - добрия случай някой ден..... - казах уклончиво
- В най - лошия никога - допълних категорично и се обърнах готова да тръгна надолу по стълбите.

Когато попитах Брук за какво мисли, тя отвърна нещо доста странно, поне за мен.
- Защото този дечко е с определен режим и до часът му за лягане има още много, много време - казах с лека лукава усмивка и отпих от бирата
- А ти защо не си в леглото, полета е бил доста дълъг - констатирах аз, макар да не ми се искаше да си ляга, или поне не сама в стаята за гости...

Проклятие! И сега какво Хейли?
- Всъщност размислих, мисля да посвиря - казах набързо, отскубнах се от хватката му и тръгнах надолу с крайна цел пияното. Люк и Брук не се виждаха предположих, че са в дневната, по дяволите.... *Проклятие! В какво се забърка Хейли Джеймс?* скастрих се на ум, в този момент май пияното беше единствения изход.

- Жива ли е? - попитах отпивайки поредна глътка от бирата си, след което я погледнах, а тя ме гледаше объркано
- Вещицата? Виктория жива ли е? - уточних засмивайки се леко. Начинът по който говореше за майка си определено бях останал с впечатлението, че е по - възможно да я убие отколкото да говори нормално с нея.