Къщата на Хейли и Лукас

За моя изненада Нейтън успя да стигне до колата без да нарани себе си или детето, хубавото беше, че бях взела богатито. Сложих Джейми на задната седалка, той закопча колана си, с Нейт спорехме кой да кара, но накрая седнах зад волана, а той до мен. След десетина минути вече бяхме в къщи, Нейтън взе Джейми на ръце, тъй като вече беше заспал. Тръгнах пред него за да му отварям вратите и да го напътствам, оставихме мъника в старата стая на Люк, свалих му обувките, якето и блузата, за да не му е прекалено топло завих го и го оставихме да спи спокойно. Слязох в кухнята и направих кафе, дадох на Нейт едната чаша принуждавайки го да я изпие
- Може да останеш тук, горе има още една стая - казах отпивайки от кафето. Разпуснах косата си и събух токчетата и се строполих на дивана колко беше хубаво да си си вкъщи..

- Не съм сигурна, че ще се прибере тази нощ, но и не вярвам да има нищо против, все пак си в стаята за гости, не в моето легло - казах повдигайки рамене
- Не, не го е страх, че може да ме изядеш защото знае, че мога да се справя с това. Страх го е, че вярвам, че има нещо добро в теб, а ти ще се възползваш от това за да дразниш него - казах поглеждайки го и отпуснах глава на облегалката на дивана
- Благодаря - усмихнах се леко и отпих от кафето

- Ако имаше сестра ти също щеше да си такъв - засмях се леко
- А ако имаш дъщеря, това което Люк прави ще ти се стори дори малко - отпих от кафето си, усетих се, че все още съм с роклята от бала,
- След малко се връщам чувствай се като у дома си - казах изправяйки се и тръгвайки към стаята, но се сетих нещо
- Хей Нейт, би ли смъкнал ципа? - попитах обръщайки се с гръб към него, преместих косата си през едно рамо и притиснах с ръка предната част на роклята.

Той откопча роклята и направи коментар за бельото ми
- А кой е казал, че съм светица? - попитах през рамо с лека усмивка
- Благодаря - казах и тръгнах към стаята си, за да се преоблека, защото тази рокля беше прекалено официална и неудобна за носене в къщи.

Нейтън попита дали можел да ме придружи до стаята ми, а аз го погледнах с присвити очи, след което се качих нагоре. Влязох в стаята си и свалих роклята, но тогава видях Нейтън да ме наблюдава и тръшнах вратата под носа му, след което извадих от дрешника една по - свободна рокличка до коляното. Облякох се и излязох от стаята, минах през тази в която спеше Джейми за да го проверя и после открих Нейт в стаята на Люк
- Това е стаята на Люк, ти ще спиш там - казах посочвайки вратата през коридора
- Гладен ли си?- попитах поглеждайки го

Въздъхнах, след което се засмях и тръгнах към кухнята, замислих се какво мога да приготвя, трябваше да е нещо бързо и вкусно.
- Нещо което едва ли си опитвал - казах слизайки по стълбите. Той беше богаташ сигурно е свикнал на скариди и омари, а аз щях да сготвя прекрасна пилешка кавърма. Включих уредбата не много силно, за да не събуди Джейми, но обичах около мен винаги да има музика, измих си ръцете извадих от хладилника нужните продукти и се залових за работа
- Искаш ли вино? - попитах когато Нейтън се настани на един от високите столове.

Извадих бутилка бяло вино, дадох му я за да я отвори, а аз взех две чаши. След което сипах от кавърмата в две чинии и сервирах на барплота, седнахме да се храним
- Радвам се, че ти харесва - казах с усмивка
- Странно изказване при положение, че не знаеш нищо за мен - казах усмихвайки се. Какво всъщност знаеше за мен, че съм преподавателка и най - добра приятелка на Лукас, нищо друго. Но коментара му прозвуча сякаш знае повече, сякаш ме познаваше което беше странно

Погледнах го наистина изненадана
- Разбра, че ме бива в тези неща от първия път? - попитах истински изненадана. Беше ме чувал да пея и свиря само онази вечер в кафето когато написах последната песен. Това което ядеше в момента беше единственото което бях сготвила и той беше опитвал, а единственото което направих за Джейми беше да го доведа тук, да го съблека и завия и от това съдеше, че съм добра... Но всъщност не съм сигурна кое повече ме изненада, това, че мисли, че съм добра в тези неща или това, че изобщо ги е забелязал.

- Май ти също го имаш - казах относно последния му коментар. Никога през живота си не съм си мислила, че Нейтън Скот може да се държи като баща особено за дете което познава от два часа
- Върви, аз ще почистя и също ще си легна. Лека нощ Нейтън - казах ставайки от масата, а той тръгна нагоре
- Нейтън във второто чекмедже на гардероба на Люк има долнища на анцузи, а в горното чекмедже тениски, вземи си и се преоблечи. - допълних с усмивка и се заех с разчистването. Събрах всички мръсни съдове и ги сложих в мивката, прибрах подложките, минах с влажна кърпа стъклената маса и се върнах при мивката. Изплакнах съдовете и заредих миялната, включих я и тръгнах нагоре

Когато приключих с почистването се запътих към стаята си, но преди да вляза Нейтън ме заговори
- Няма защо, всъщност по - някога се чудя дали се правиш на кретен или наистина си такъв - казах засмивайки се. Наистина в началото си мислех, че е пълен задник, но последните няколко дни се държи... нормално и тогава ме изненада. Целуна ме продължително, а аз не можех да реагирам друго яче освен да му отвърна и преди да съм имала възможност да кажа нещо той се отдалечи пожелавайки ми сладки сънища
- И на теб - промърморих все още изненадана, влязох в стаята на Джейми и го завих, тъй като се беше развил. След това се прибрах в своята стая, облякох нощницата си и се пъхнах под завивките.

Като по чудо успях да заспя почти моментално, а и Нейтън не направи някоя глупост като да се промъкне в стаята ми. На сутринта слънчевите лъчи влизащи през огромната стъклена стена ме събудиха. Протегнах се и отворих очи, Джейми седеше на леглото до мен
- Здравей сладур - казах усмихвайки му се
- Отдавна ли си буден? Как спа? - попитах и се изправих в седнало положение докато се разсъня.

- Не, няма за какво да се сърдя - усмихнах му се и го погалих по бузата
- Какво ще кажеш да слезем долу и да си направим страхотна закуска? - попитах ставайки от леглото
- Какво ти се яде? - допълних и двамата тръгнахме надолу
- Радвам се, че ти е харесала, може да оставаш тук когато поискаш - казах с усмивка докато слизахме по стълбите
- Не няма деца, това беше стаята на Люк когато беше малък - обясних му аз