Къщата на Хейли и Лукас

През главата минаваха всякакви въпроси,и всички започваха със Защо.
Не трябваше да се случва всичко това,но явно нямаше никакъв шанс,ако можеше Джейми щеше да ги задържи при себе си,но нямаше как да стане.
Затова се примири и отпи малко от сока си.
Тогава Хейли му предложи нещо много интересно,което прикова вниманието му за момент,а дори и за повече от момент.
Тя му предложи Люк да му помага да се упражнява,и когато Нейтън и Брук се върнат,ще видят колко е напреднал.
Джейми се зарадва.
След което потърси Люк с поглед.Намери го от другата страна на масата.Стана и отиде при него.
-Може ли да ме научиш на някои в баскетбола? - попита детето учтиво и се усмихна. - Моля те! - помоли се искрено той накрая.

- С удоволствие сладур - казах весело и му разроших косата
- А и между другото добре дошъл в семейството Джими джам - казах весело протягайки ръце за прегръдка.
- Хей, ти си достоен член на семейство Скот - казах свивайки ръка в юмрук и изчаквайки той да я удари.
Хейлс беше страхотна винаги, беше невероятна във всяко едно отношение и определено вярвах, че ще бъде страхотна майка. Джейми заслужаваше това, заслужаваше да има семейство и вече го имаше имаше...

Лукас се съгласи да помогне на Джейми.
- А и между другото добре дошъл в семейството Джими джам. - каза му Люк и Джейми го гушна.
След което Люк добави,че е достоен член на семейство Скот.
-Много се радвам,че съм достоен член на семейство Скот,наистина това значи много за мен,благодаря! - каза той,а после сви ръка в юмрук.Джейми се зачуди какво да направи.
Но тогава се сети,че това може да е някакво поздравче.
Хлапето удари своя юмрук в този на Люк и се усмихна.
Джейми се засмя и се върна обратно на мястото си,където виждаше всички много добре.
Огледа ги всички,до един много добри и хубави,и му се искаше този момент никога да не свършва.
Допи си сока след което се обърна към Хейли.
-Много благодаря за закуската,супер си! - каза той,и целуна Хейли по бузката. - Аз ще ходя да гледам телевизия. - съобщи той,след което се обърна към Брук и Нейтън. - Моля ви,не тръгвайте преди да сте си казали чао с мен! - каза им той,помаха им и отиде в хола.
Включи телевизора и загледа едно детско филмче.

Докато се смеех изведнъж телефонът ми извъня. Погледнах дисплея и видях, че беше изписано "мама". Усмихнах се на останалите и се извиних, след което се изнесох в коридора и вдигнах.
- Да? - изстрелях остро.
- Пред вас съм, взех ти багажа, ти къде си? - попита най - нагло майка ми.
- В една приятелка - казах инстинктивно...Всъщност със Хейли не бяхме точно приятелки, но както и да е. Казах й адреса и затворих телефона. Въздъхнах и се върнах в трапезарията.
- Съжалявам за прекъсването, но аз ще тръгвам. - усмихнах се леко тъжно. - До скоро...предполагам. - кимнах и тръгнах към вратата. По пътя се спрях във хола.
- Чао сладур! Ще ми липсваш най - много от всички. - засмях се и го прегърнах,целунах го по бузите и си взех якето.

Последвах Брук, плъзнах ръка по талията ѝ и я облегнах на вратата целувайки я страстно
- Ще се видим скоро Брук Дейвис - казах отдръпвайки се от нея. Усмихнах се леко накриво
- Можеш да ми се обадиш когато поискаш, без значение дали е само за да говориш или за да те отвлека от вещицата - казах подавайки и едно листче с телефонния си номер на него.

Джейми чу че някой тръгва към вратата и се изправи.
Остави детското,което му беше що годе интересно и тръгна към вратата,ако някой си тръгваше,първо трябваше да се сбогува с него.
И когато стигна пред вратата,той видя Брук,тя се сбогуваше с Лукас.Изчака ги,след което погледна към Дейвис.
-Брук,тръгваш ли? - попита я той,а тя просто кимна,явно безмълвна.Детето се приближи леко към нея.А тя клекна до нивото му. - Ще ми липсваш много! - каза тъжно той.Прегърна я,и я целуна по бузата. - Ще ти пращам писма. - опита се да я успокой,но знаеше,че той трябва да бъде утешен.
Прегръщаше я дълго време,докато накрая не я пусна.Все пак трябваше да се случи някога.
-Ще ми липсваш,Брук! - каза `и той и тримата с Люк излязоха пред вратата.

Облякох якето си и тъкмо когато стигнах до вратата усетих нечия ръка по талията си. Това не можеше да е Нейт, така че оставаше да е блонди. Облегнах се на вратата,обръщайки се с лице към него и той ме целуна, а аз и не се отдръпнах. След няколко мига той се отдръпна и подаде листче с номера си.
- Благодаря блонди..- засмях се и му намигнах - Чао Хейли,Нейт.- провикнах се и погледнах надолу към Джейми, който току що се беше появил. - Всичко ще бъде наред, сладур...Твърде си сладък, за да тъжиш...а и спокойно, Хейли е тук. До скоро. - целунах го по косата и погледнах към Лукас. - Чао Люк. - усмихнах му се и се качих в дългата черна лимузина, която чакаше отпред. Не обърнах внимание на майка си...Загледах се в прозореца докато дребосъка и блонди не изчезнаха от погледа ми,след което се загледах в малкото листче...

Брук си тръгна, но когато погледнах часовника установих, че всъщност имам само два часа до полета. Изпих набързо кафето и тръгнах към вратата.
- И аз тръгвам. - казах извинително. Погледнах към Хейли и я целунах по бузата..този път щях да бъда примерен...докато не се върна. - Мерси за закуската.- усмихнах и се и отидох при Джейми. Клекнах на неговото ниво и го прегърнах леко.
- Чао дребен...да слушаш Хейлс и Люк и когато се върна от лагера искам мач с теб. - казах сериозно, но след това се засмях.
- И умната, фъстъче. - намигнах му и тръгнах навън.
- Чао брато...- кимнах на Люк, докато минавах покрай него и тръгнах към нас.

Още един човек си тръгваше.
Доста гадничко,но поне на Джейми му оставаха още 2 човека,което си беше добре за сега.
След като се сбогуваха с Нейтън,Джейми го изпрати до вратата и остана там докато не се скрие зад ъгъла.
Доста тъжна гледка.Вече и Брук,и Нейтън ги нямаше,и Джой щеше да се види с тях след около една седмица.А една седмица е седем дни,ах колко много са седем дни.
Хлапето се върна вътре и отиде при Хейли.След малко при тях се присъедини и Люк.
Детето не беше в много настроение.Искаше да се разплаче,но си каза,че няма да плаче,и се опитваше да се сдържа,но все пак,му беше мъчно и след около пет секунди започна да подсмърча.

Тримата излязохме от къщата, Брук се качи в лимузината, а ние с мъника останахме да гледаме как колата се отдалечава.
- Е мъник ще играем ли баскетбол? - попитах русокосото ангелче, когато Нейтън се появи. Взе си довиждане с Джейми
- Приятно прекарване Нейт - казах и той тръгна, но се сетих нещо
- Само секунда - казах на Джейми и догоних брат си
- Чуй ме добре! Ако искаш да имаш шанс с Хейли трябва много да внимаваш на този лагер - предупредих го сериозно, знаех, всички знаехме какъв женкар е, не исках Хейлс да страда, след това се върнах при мъника вдигнах го на ръце и го завъртях с главата надолу.

Джейми постоя малко на масата.
Люк отиде за малко до Нейт,говориха си нещо.
Няколко минути по - късно Люк се върна.
Люк вигна Джейми джам и го завъртя с главата надолу.Джейми се усмихна и разпери ръце във въздуха.
След малко Люк го пусна на земята.
-Кога ще играем баскетбол? - попита той,и ги погледна с надежда в очите.
Докато те мислеха какво да кажат Джейми се качи до горе и се преоблече за спорт и слезе долу.
Другите също започнаха да се приготвят.
Лукас и Хейли се качиха горе,а Джейми тръгна след Лукас.
-Може ли да вземем една от твоите топки? - попита детето,и огледа стаята му.Беше доста хубава.
Джейми остави Люк намира и излезе от стаята му.Зачака двамата да излязат в коридора.
Огледа целия коридор.
След малко двамата излязоха готови.

Брук си тръгна, а Люк изчезна нанякъде, продължих със закуската, но след малко Нейтън също си тръгна. Взехме си довиждане, но този път ме целуна само по бузата което беше някак сладко. Когато си тръгна аз се заех с разтребването на масата, след което се качих горе и се преоблякох.
- Момчета защо не поиграете в задния двор, а аз след малко ще се присъединя - казах галейки косата на Джейми. Бях решила да направя нещо което отдавна не бях правила, да свиря. Седнах на пияното и засвирих песента която свирих на Нейтън онази вечер в кафенето.

След като брат ми си тръгна тримата се качихме по стайте си и се преоблякохме, събрахме се в коридора, а Хейлс предложи да отидем да поиграем в задния двор
- Съгласен - казах аз грабнах една баскетболна топка
- Ей Джими джам идваш ли? - попитах подтичвайки надолу по коридора и стълбите към задния двор.

Джейми се усмихна,когато видя,че Люк е взел истинска топка,сега вече щеше да пипне една истинска.
Лукас се затича надолу като попита Джейми да идва.Мъника тръгна след него.И след малко вече бяха в задния двор,който беше като баскетболно игрище,но не точно и с повече екстри.
Люк започна да тупка и вкара един кош,а след това и още един.Джейми го гледаше с интерес,а Лукас му подаде топката.
Мъника хвърли топката,но тя се удари в ринга и изхвърча назад.
Джейми се затича и я взе.Върна се при Люк.
- Може ли да ме повдигнеш за да направя забивка? - попита детето и опипа топката,толкова беше хубава и приятна на допир само.

С мъника беше страшно забавно да се играе, не можеше да вкара кош, но това си беше нормално имайки предвид ръста му и височината на коша. Повдигнах го и той направи забивка, след това продължихме да играем и аз често го вдигах да вкара топката в коша.
- Хей мъник застани тук - казах посочвайки линията за наказателни удари, той дойде и аз му подадох топката
- Хвани топката ето така - казах показвайки му как трябва точно да са ръцете му
- Прицели се в коша, подскочи леко и цели - казах и отстъпих крачка назад за да не му преча.

Лукъс вдигаше Джейми,и хлапето вкарваше кошове.
Но беше крайно време,детето да се научи как да вкарва кошове,без да има нужда от нечия друга помощ.
Люк реши да му покаже как се стреля без чужда помощ.
Дейми джам застана на наказателната линия.
Хвана топката така,както му каза Люк.
- Прицели се в коша, подскочи леко и цели. - каза му накрая и се отдръпна.
Дали щеше да успее не се знаеше,понеже детето не беше сигурно,че ще успее.Коша беше към 2 метра,а детето само 1,та дори и по - малко от 1 метър.
Но все пак Джейми се прицели в коша и съсредоточи всичките си мисли в една единствена цел - коша или по - скоро ринга.
Метна топката.
Тя полетя,но за съжаление не се вкара в коша,а само се завъртя,нещо което си беше чисто постижение.
Детето започна да подскача радостно около Лукас.

Той се усмихна и направи точно това което казах стреля, но не вкара въпреки това заподскача и беше щастлив
- Браво шампионе - казах и вдигнах ръка за да ударя неговата
- Искаш ли да опиташ отново? - попитах подавайки му токата, знаех, че ще успее. Може би във вените му не течеше кръвта на Скот, но той беше 100% Скот, а ние бяхме баскетболисти.

Лукас видимо се радваше,както Джейми се радваше.
След което Люк подаде топката на Джейми,за да стреля пак.
Хлапето хвана топката и се съсредоточи,направи всичко това,което трябваше да направи и преди и силно се надяваше този път да успее,за да докаже,че става за баскетбол,дори и малко.
"Добре Джейми,сега трябва да успееш,приготви се,не мисли за нищо.Трябва да го направиш" - каза си той,изправи се,приготви се и отскочи.
Метна топката.
Тя се завъртя няколко пъти във въздуха.А мъника стисна палците си и започна да се моли.
След малко топката наближи коша.
"Дано стане,дано,дано!" - започна да се моли той.
И когато топката стигна до коша,детето затвори очи.Само отвори едното си око,за да погледна какво е станало.
А топката,мина през ринга и падна на земята.
-Това беше супер! - каза Джейми и заподскача като заек.Нямаше как да се опише този върховен момент в живота на Джейми джам,първият му кош.
Джой се затича към Лукас и го гушна.
-УСПЯХ! - каза той радостно. - Мерси,Люк! - благодари му Джейми. - Без теб нямаше как да стане това...

Мъника повтори опита си и този път топката влезе в коша. Той започна да подскача и и да се радва, а аз заедно с него. Дойде и ме гушна, а аз го преметнах през рамото си с главата надолу и заподскачах по игрището заедно с него.
- Ето това е един истински Скот! - казах когато го пуснах на земята
- Баща ти ще се гордее с теб както аз - казах гледайки го в очите и му разроших косата
- Радвам се, че те има в живота ни мъник - допълних и го прегърнах силно

Лукас преметна Джейми през рамо,и така Джой беше с главата надолу,след което Люк започна да подскача из игрището с него.
След като го пусна,Люк му каза,че е един истински Скот.А след това,и че баща му ще се гордее с него,както и той.
Лошата тема за малко щеше да бъде засегната,но така и не стана за утешение на Джейми,който се отпусна лекичко.
- Радвам се, че те има в живота ни мъник. - допълни Лукас и го прегърна силно.
- А аз се радвам,че се запознахме Люк. - каза му Джейми и отвърна,след което се замисли.
Взе топката и метна към коша,но този път не вкара.Явно в сила действаше онази мъдрост,за това,че не всеки ден е велик ден.
Джейми джам отиде и седна на пейката,а Люк се приближи до него.
-Искам да ти кажа нещо! - каза Джейми,защото не искаше да има тайни от никого,затова първо реши да каже на Люк,нещо,което Хейли вече знаеше,но с малко повече подробности.

След като казах, че баща му ще се гордее с него се усети, че говоря за Нейтън, а това изненада дори мен. Бях свикнал да мисля за брат си като за играч, за безгрижен и лекомислен, но когато го виждам с Джейми и Хейли започнах да си мисля, че може би ще бъде страхотен баща за този русичък пакостник, може би ще се окаже най - невероятния съпруг за Хейли, просто не ми се искаше да го повярвам. Джейми седна на пейката и каза, че иска да ми каже нещо.
- Слушам те сладур - казах и седнах до него.

На Джейми му беше трудно да се контролира,защото знаеше,че трябва да му каже,но не знаеше как.
-Моите истински родители. - започна той,и като се сети за тях започна да му причернява пред очите. - Ме оставиха,за да учат...гледаше ме баба,но след като тя почина,трябваше да дойда тук при Дийн. - обясни той,знаеше че тази история сигурно вече я знаят всички,но той реши да разкаже цялата история. - Не съм виждал родителите си от около година. - допълни. - Не знам защо,но тук с теб,Хейли,Нейтън и Брук се чувствам по - добре,отколкото някога съм се чувствал с тях.Знам,че те не ме искат. - горчиво каза детето.
Знаеше,че е прекалено драматично,затова реши да намали малко темпото.
-Искам също така да ти споделя,че не знам какво чувствам към тях,всеки път когато се видя с тях,те ме гледат така,сякаш съм провалил животите им. - завърши детето и започна да шава с крачета. - Никой до сега не се е държал толкова добре с мен както вие,ако мога да избирам,кои хора да са ми истинско семейство,щях да избера вас. - каза накрая детето и заби поглед в земята.
Преди хлапето се мислеше,че живота му е много лош,но сега виждаше лъча светлина,който се изразяваше с 4 души,като не изключваме и Дийн,който също е добър,но не е така добър както теб.

Изслушах го внимателно без да го прекъсвам, но когато млъкна аз застанах пред него гледайки го в очите
- Виж сладур, не зная защо родителите ти са постъпили така, но искаш ли да ти кажа нещо. Родители са не тези които са те създали, а тези които са те отгледали и възпитали и когато преди малко казах, че баща ти ще се гордее с теб имах предвид Нейтън. Зная, че той е много нехаен и лекомислен, но когато го виждам с теб и Хейли разбирам, че той също се радва толкова колкото и ти. Вярвам, че когато той се върне тримата ще станете истинско семейство ако това е което ти искаш. Хейлс вече те има за свой син, а за мен ти си най - сладкото хлапе на света и ще се радвам да бъда твой чичо - казах всичко без да откъсвам очи от него

През цялото време,Джейми стоеше и слушаше Люк,без да го прекъсне нито веднъж.
Думите,които му каза Люк,бяха много хубави и детето се радваше,че и той мисли като него.
Накрая когато свърши Джейми джам беше усмихнат.
-Точно това искам! - започна той. - За имам вас,нищо че не сте ми истинско семейство.Предпочитам вас във всички едни отношение. - допълни той,и по - важното беше,че искаше всеки един от тях Хейли,Нейтън,Люк и Брук,за Джейми те бяха най - добрите,най - хубавите и най - готините от целия свят. - Много се радвам,че мога да бъда част от семейството,чичо Люк. - каза Джой и сви ръката си в юмрук,и изчака Люк да удари неговия.
-Искаш ли сега да играем! - предложи Джейми,изправи се и взе топката,започна да тупка и стреля към коша.Пропусна,но все пак това не беше от значение,нали все пак беше в компанията на Люк,а той сигурно щеше да му помага да вкара известно време.

- Добро момче - казах удряйки юмрук в неговия, след което скочих и започнах да тупкам с топката. Дриблирах близо до Джейми, след което го заобиколих и вкарах кош и се засмях.
- Твой ред е мъник - казах подавайки му топката и заставайки защитнически пред него. От къщата се чуваше музика и бях щастлив, че Хейлс най - накрая е седнала на пияното, от доста време не беше свирила, а това беше нейния свят.

» Хейли Джеймс
» Лукас Скот
» Къщата на Джейсън