Къщата на Хейли и Лукас

Нейтън влезе в кухнята и аз влязох след него, направи поредния глупав коментар погледнах го с присвити очи и тръгнах заплашително към него
- Никога не ме е интересувало какво казваш или какво правиш, но това дете отвън е наранено и единственото което иска е семейство и макар краткото време което прекарахме заедно той ме възприема като негово семейство и това вече се превръща в мой проблем. Така че си мери приказките защото ако нараниш това дете ще превърна живота ти в ад - казах всички като през цялото време забивах пръст в гърдите му.

Джейми изтича нагоре да донесе играта, а Нейтън явно го очакваше бой. Засмях се леко, но когато Лукас изръси това за снощи смехът ми секна и се превърна в безразличие.
- Още ли помниш? Мислех, че паметта ти е по - къса от на амеба. - повдигнах вежди учудено и кимнах леко. Изправих се и започнах да събирам чиниите една в друга, както и приборите.

- Искаш да си играем на семейство? Нямам против...по - късно ще си поиграем ли на мама и татко? Току виж малкият се сдобил с братче или сестричка. - засмях се леко и пристъпих напред. Тя отстъпи назад, докато не се опря в плота, а аз сложих ръце от двете и страни. Приближих се още малко и се усмихнах леко.
- Добре, спирам, обещавам. - кимнах леко и се отдалечих, давайки и свобода.

- Не знаеш нищо за мен красавице - казах и почистих масата. След което почистих чиниите и ги сложих в миялната, извадих ябълковия сок от хладилника за Джейми и извадих нова бутилка вино. Отворих п и напълних чашите, мъника слезе и разположихме играта на масата в хола
- Хейлс готови сме - подвикнах леко към кухнята какво ли ставаше там.
- Джейми хареса ли ти стаята? - попитах мъника докато чакахме другите.

- Господи защо си направих труда да те прибирам снощи - казах поклащайки глава, това беше огромна глупост.
- Ти не си заслужаваш, но искрено се надявам да не го разочароваш - казах блъскайки го и излязох от кухнята
- Е кидо какви са правилата на играта? - попитах мъника настанявайки се до него.

- Случайно си ми го казвал вече. - извъртях очи и се подпрях на масата, след като я разчистихме. Какъв напредък имаше само...беше минал от споменаване на цялото ми име на "красавице". Все пак беше нещо. След малко дребосъка пристигна, а след него и Хейли и Нейтън. Честно казано се радвах, че има толкова хора в къщата. Ангелите ми бяха твърде слаби, че да изтраят повече от няколко минути с блонди насаме.

Тя се ядоса и ме изблъска още по - назад, след което излезе от кухнята. Последвах я послушно и отидохме до хола. Там Джейми вече беше приготвил играта. Седнах от другата му страна и започнах да обяснявам играта, заедно с него. Реших, че ще покажа, че мога да съм сериозен...Май бях прекалил със лигавенето..

Това всичко, тази вечер е откачена, никога не съм си помисляла, че на деветнадесет ще стоя в собствения си апартамент, заедно с най - добрия си приятел, капитана на мажоретките, полубрата на най - добрия си приятел и десет годишно момче което познавам лично от два дни и вече чувствам като свой син. Кой би си го помислил, не и аз.

Настаних се на дивана с чашата вино в ръка и преметнах ръка през раменете на Хейли. Беше ми комфортно, макар да не се разбирах с брат си много, макар Брук да се правеше, че не помни нищо и, че не я интересувам тази вечер беше много, много приятна. Сякаш бях между семейство, беше комфортно и уютно, а Джейми беше голяма част от това семейство.

След като всички разбраха как се играе разгърнахме игралното поле, раздадохме пионките и започнахме игра. Беше нещо от сорта на монополи...отдавна не бях играл на такова чудо, но ме накара да си спомня за детските години. По някакъв странен начин тук беше приятно...макар да се стараех да нервирам брат си по всеки възможен начин. За пореден път това дете доказваше, че може да върти целият свят на малкото си пръстче.

Останалите започнаха наистина да се подлудяват един друг.
След като свършиха с вечерята,Хейли каза на Брук и Лукас,да помогнат за почистването,Нейтън извика във кухнята,а Джейми трябваше да донесе играта.
Детето изтича нагоре,влезе в стаята си,намери набързо играта и изтича надолу.
Лукас и Брук,все още бяха там,и лекичко се заяждаха.
Когато Джейми отиде при тях,Лукас го попита дали харесва стаята си.Джейми кимна и започна да приготвя играта,която му се струваше доста интересна.
Няколко минути по - късно всички вече бяха насядали по дивани и столове и играеха на играта.
А Джейми подскачаше всеки път когато премести пионката си,независимо с колко полета,напред.
Всички отново се завъртяха и пак беше ред на хлапето.
То хвърли заровете.
- 5,ДА! - каза то и премести няколко полета напред.
Джой огледа останалите,на които сигурно също им беше интересна играта.
-Брук е на ред! - каза Джейми и `и даде заровете.
В тези моменти хлапето се чувстваше много добре,в уютна и приятна обстановка.

Дечко донесе играта и всички застанахме около него. Беше приятно да няма караници поне за малко...В интерес на истината не ми се искаше да свършва тази вечер. Свършването й значеше, че ми остава само един ден в Манхатън...А това значеше, че след един ден ще отпътувам към собствената си смърт. Така, че имах си основателна причина да не искам да свършва вечерта. А и Джейми беше толкова сладък...радваше се на всеки свой успех, а ние малко или много го оставяхме да победи, само за да видим вълнението и радостта в очите му.

Играта беше страхотна, компанията също чувствах се добре и дори не усетих как времето мина, но беше време за сън или поне за Джейми
- Джейми джам мисля, че е време за сън - казах усмихвайки му се и се изправих
- Обещавам, че отново ще се съберем и ще играем - казах и го изчаках да си каже чао с другите.

Играта мина много добре.
Джейми тъкмо щеше да успее,когато Хейли му каза,че е време да си ляга,това натъжи малкото дете,но той се примири.
Беше му много забавно.
Той мина покрай всички.
-Лека нощ! - каза на Брук и я гушна.
След което мина покрай всички и направи същото.
Накрая тръгна нагоре,като им махаше с ръка.Когато се качи всички започнаха да оправят масата.Джейми изтича надолу.
И потупа лекичко Хейли по крака,която разговаряше с Нейтън.
-Извинявай Хейли! - каза в началото детето.Усмихна `и се когато тя го погледна,но след това лицето му доби загриженост и много лека уплаха. - Може ли да ми разкажеш приказка,защото така не мога да заспя? - попита я той учтиво и зачака реакцията `и.

По някое време Хейли погледна часовника и установи, че е време малкият да ляга...Което значеше, че и аз трябва да си тръгвам скоро. Жалко... Малкият се изправи и дойде да ме гушне. Усмихнах му се мило и също го прегърнах.
- Лека нощ, слънчо. - пожелах му и го целунах по бузата, след което го пуснах да обиколи останалите. Изправих се и тръгнах към вратата.
- Аз ще тръгвам...имам да приготвям багаж. - промърморих отегчено и взех якето си.
- Може да оставя колата тук, нали? Утре ще мина да я взема...- усмихнах се леко.

След още известно време вече стана твърде късно за малкият и той тръгна нагоре, но не след дълго се върна, молейки Хейли да му разкаже приказка. Стига бе, това си е цяло престъпление, как може да бъде толкова невинен и убедителен? Отидох до него и се снижих на неговото ниво.
- Хей, може ли и аз да дойда? Много обичам приказки. - казах развълнувано, а той се засмя. Изведнъж Брук каза, че ще си тръгва, защото има да опакова багаж. Погледнах я учудено.
- Защо? Майка ти още ли не се е отказала? - попитах, повдигайки вежда.
- Напротив, даже заминавам утре вечер...- каза тъжно тя и се запъти към вратата.
- Искаш ли да те изпратя? - попитах я, но тя кимна отрицателно.
- Ще се справя сама. - усмихна се. Родителите бяха такава напаст...

Пожелах лека нощ на мъника, той се качи горе, но се върна молейки за приказка. Но не това ме изненада, а това че Нейт прояви желание да отиде с тях, тримата се качиха нагоре, а Брук каза, че си тръгва
- Хей красавице мисля, че навън е прекалено тъмно за само момиче, нещо против да те изпратя - попитах с лека усмивка
- Ще бъда мил - казах вдигайки ръце във въздуха
- Както на плажа - допълних с лека усмивка

Джейми си взе довиждане с всички и се качи горе, след малко се върна и ме помоли за приказка, но преди да кажа нещо Нейтън изяви желание да дойде
- Добре да хайде - казах и тримата се качихме горе. Джейми си облече пижамата изми си зъбите и се мушна под завивките. Аз седнах от едната му страна, а Нейтън от другата взех една книга от лавицата беше за колички, любимата на Люк когато беше малък поставих я удобно за да виждаме и тримата от нея и започнах да разказвам и да чета когато не можех да си спомня думите.

След като маника се качи нагоре отново, но този път придружен от Хейли и Нейт, Люк предложи да ме изпрати. Погледнах го преценяващо за един дълъг момент, но накрая кимнах и излязох. В интерес на истината имах нужда от някого, защото не познавах много добре тези улички, а и беше тъмно, така че най- много да се загубя. Изчаках го отвън да си вземе нещо връхно и тръгнахме надолу по улицата.
- Не си казал на някого за вечерта на плажа, нали? - зададох въпроса си, поглеждайки към него.

Брук и Лукас тръгнаха.Люк щеше да изпрати Брук до някъде.Джейми им се усмихна и заедно с Нейтън и Хейли се качиха горе за да му разкажат приказка,което си беше наистина добре.
Джейми си облече пижамата,след което се мушна под завивките,Хейли легна от едната му страна,а Нейтън от другата.
Двамата започнаха да му разказват приказката,която се оказа наистина интересна,и Джейми любопитно разгръщаше страниците и се заглеждаше по всяка една от картинките.Всичко правеше с огромен интерес.
В момента се чуеше много комфортно,и се радваше,че така се бяха развили нещата,сега никой не се караше с никой.Доста добър завършек на вечерта.

Люк изяви желание да я изпрати и се почувствах малко по - спокоен за нея...Тръгнахме нагоре и след няколко минути тримата се намърдахме в леглото на Джейми, като той беше по средата ни. Хейли започна да разказва приказката, докато ние с мъника разглеждахме книжката. След като свърши приказката тя започна да разправя нова, а аз разгледах стаята...беше готина. Докато се усетя дребосъка беше заспал, а Хейли продължаваше да разказва. Направих и знак да спре и погледнах отново към него. Беше голям сладур.

Разказвах и разказвах и дори не бях разбрала кога малкия е заспал. Нейтън ми направи знак и аз го погледнах, изправихме се завих го добре, целунах го по челото и двамата с Нейтън напуснахме стаята. Затворих вратата и погледнах Нейтън
- Това беше интересна вечер - казах и леко се усмихнах
- Трябва да призная, че ме изненада - казах поглеждайки го в очите.

- Честно казано изненадах и себе си. - засмях се леко и я погледнах.
- Но кой не би се предал под чара на сладура. - усмихнах се и тръгнахме надолу.
- Може би и аз трябва да тръгвам...имам да опаковам багаж за лагера...така че предполагам ще се видим след ... - замислих се - седмица и нещо - засмях се леко и тръгнах към вратата.
- Благодаря за гостоприемството. - кимнах с усмивка.
- И запази онова бялото. Искам да го видя някой път. - намигнах й и се засмях, вземайки си якето.

- Да неустоим е - потвърдих с широка усмивка
- Но мисля, че това просто ти се отдава - казах и свих рамене
- Един ден ще бъдеш добър баща Нейтън Скот - казах и го прегърнах
- Приятно прекарване на лагера - казах отдръпвайки се от него
- Ще те чакаме за закуска - допълних и се усмихнах.

- Мерси - кимнах.
- Обещавам, че ще дойда. - усмихнах се и я целунах по бузата.
- Чао Хейли Джеймс. - намигнах й и отворих вратата, но се спрях.
- Съжалявам, но няма да мога да заспя. - повдигнах рамене и я целунах продължително.

» Хейли Джеймс
» Лукас Скот
» Къщата на Джейсън