Къщата на Хейли и Лукас

Радвах се за него, за лагера му тъй като знам колко много значи за баскетболистите и каква възможност е. Целувката по бузата беше някак си нормален завършек на невероятната вечер която прекарахме. Но другата целувка ме изненада, какво за бога му ставаше? Първо само се заяждаше с мен, а сега изведнъж за по малко от 24 часа два пъти ме целува по този начин. Това беше нещо откачено
- Ммм Нейтън, не биваше да го правиш - казах откъсвайки се от него.

Тя се отдръпна, а аз се усмихнах леко. Очаквах го...поне не беше шамар или ритник или нещо друго...но не беше късно все още.
- Трябваше да опитам. - повдигнах рамене и тръгнах към вратата, но отново се обърнах и се подпрях на касата.
- И за портокола - направих го защото исках, не за да те дразня. - усмихнах се отново и тръгнах по стълбите.

Добре това не биваше да го казва... той тръгна по стълбите
- Нейт - повиках го, а той се обърна изтичах, повдигнах се на пръсти и го целунах, нежно и леко. След което се усмихнах и се върнах в къщата, затворих вратата и се подпрях на нея. Хейли Джеймс какво за бога беше това! Да не си изгуби разсъдъка... плъзнах се надолу по вратата, седнах и придърпах колена към гърдите си.

Добре...това беше...изненадващо. Тя ме повика и аз се обърнах. И в този момент тя беше до мен, целувайки ме леко. Отвърнах й, но тя бързо се откъсна и с усмивка изтича до тях, затваряйки вратата. Стоях загледан няколко секунди във вратата и накрая тръгнах надолу по улицата със усмивка, обмисляйки това, което стана.

След като постоях известно време облегната на вратата, след което въздъхнах изправих се и бавно тръгнах към стаята си. Облякох нощницата си и се мушнах под завивките, отне ми малко време за да заспя защото все още мислех за целувките с Нейтън. Какво се случваше с мен, защо мислех за това, какво правеше Нейтън толкова различен от онова което беше до преди няколко седмици? Май мъника ми влияеше повече отколкото предполагах.

Докато Хейли му четяха.Джейми беше много спокоен,че всичко най - накрая е наред и заспа.
Сънува нещо много интересно,че Хейли и Нейтън се женят и той им става дете.А също така се ожениха и Брук и Лукас.Ах,толкова хубав сън,не трябваше да свършва,но за съжаление Джейми се събуди.
Разтърка очите си.
Отиде до банята изми се,след което се преоблече и слезе долу.
Пусна си любимия музикален канал и зачака Хейли да се събуди.А през това време усили леко музиката и започна да танцува,на една от любимите си песни,беше си измислил доста хубав танц.

Когато се събудих слънцето се промъкваше през облаците усмихнах се леко. Станах, взех си душ и се облякох, след което излязох, минах през стаята на Джейми, но него го нямаше, след това надникнах в тази на Люк и него го нямаше. Поклатих глава и тръгнах надолу, когато слязох видях Джейми да танцува и се усмихнах. Седнах на последното стъпало и го загледах беше толкова забавен, толкова жизнерадостен и весел, беше страхотно да го имам къщата си.

След като се прибрах приготвих багажа набързо и се шмугнах под завивките. На сутринта след като се събудих си взех бърз душ,облякох се и се запътих към къщата на Хейли. Исках да си взема довиждане с малчо, а и честно казано ми се искаше да видя и нея. Щом стигнах до вратата почуках и зачаках някой да отвори.

Гледах Джей как танцува и дори не се бях усетила колко дълго го бях правила. Тогава на вратата се позвъни, скочих на крака и отидох да отворя
- Добро утро - казах и леко се усмихнах, след което отстъпих назад за да може да влезе.
- Джейми е в дневната - казах посочвайки натам
- Тъкмо щях да правя закуска - допълних и отново се усмихнах

- Добро утро - усмихна се тя и аз и отвърнах.
- Добро да е. - кимнах и й влязох в къщата. От дневната се чуваше музика и предположих, че малкият е там.
- Не съм много гладен, но щом ти ще я правиш съм съгласен. - засмях се и влязох в стаята при Джейми.
- Хей, приятел. Как си? - поздравих го, подпирайки се на касата на вратата.

Засмях се леко май наистина бях страхотен готвач. Оставих момчетата да се забавляват, а аз влязох в кухнята и започнах да приготвям закуска. Реших да направя палачинки, първо направих сместа и докато палачинките се печаха извадих плодовете и ги нарязах. След около половин час всичко беше готово, сервирах на масата
- Момчета закуската е сервирана - подвикнах леко докато вадех сока от хладилника

Напуснахме къщата на Брук и след няколко минути вече бяхме в моята къща, отключих и влязохме
- Семейство къде сте? - подвикнах и тръгнахме нагоре, но когато влязохме в дневната се изненадах да видя Нейтън отново тук
- Ти пак ли си тук - попитах накланяйки глава
- Хейлс... - подвикнах оглеждайки се за нея. Не зная защо, но имах чувството, че тук ставаше нещо повече и може би вчерашните глупости на Нейтън не бяха напълно глупости.

Докато детето си танцуваше.Явно бяха дошли всички.
Нейтън дойде при Джейми.
Хлапето спря да танцува и отиде да го гушне,след което го попита как е.
Двамата си поговориха,след което по телевизията започна една наистина много хубава песен,която Джейми обожаваше.
Мъника се изправи и увеличи лекичко.След което започна да се поклаща в такт с мелодията.

-Тази песен е много хубава! - каза Джой и се изправи,след което започна да танцува все по - свободно и отпуснато.
А на припева направо се развихри.Приемаше този танц,като сутрешната си гимнастика.
След малко той видя и Лукас с Брук.Изтича и прегърна тях,а след това се върна на танца си.
-Здравейте! - провикна се той.А когато свърши песента,детето седна на дивана уморен. - Как сте? - попита и тях той.

Лукас и Брук се появиха, а аз се захванах да направя още палачинки. Сервирах и влязох в дневната
- Хей Люк - казах, повдигнах се и го прегърнах
- Здравей Брук - поздравих и нея
- Закуската е готова - уведомих ги и погледнах мъника намигайки му

След като пристигнахме чухме от една от стаите да звучи музика. Отидохме до там и надникнахме. Джейми беше във вихъра на танца си, а Нейт седеше и го гледаше с усмивка. До сега не го бях виждала толкова истински весел... Изтичах до него и го целунах по бузата за здрасти. След малко дребосъка дойде да ме прегърна, отиде и до Люк и продължи да танцува.
- Добре сме, сладур. Ами ти? - попитах усмихнато след като свърши с танцуването. Отидох до него и седнах на колене, след което отново го прегърнах.

Дребосъка ме прегърна, аз върнах жеста и той продължи да танцува. След малко се появиха Брук и Люк...тия защо идваха заедно? Погледнах учудено Брук, която дойде и ме целуна по бузата за здрасти, и Люк...е това не го вярвах. Точно той...точно моя скиптичен брат, който не харесваше мажоретките, защото били празноглави и повърхностни и Брук...приятелката ми, която беше капитан на мажоретният отбор и не харесваше Люк защото бил прекалено голям дразнител...Кой би предположил...
Хейли дойде, съобщавайки ни, че закуската е готова и каза здрасти на новите попълнения в къщата. Брук вдигна на ръце мъника и отидохме в трапезарията на закуска.

Всички седнахме на местата си около масата, напълних чашите със сок и кафе
- Наздраве - усмихнах се на всички и отпих от сока.
- Джими джам добре ли спа? - попитах отхапвайки едно парче от палачинката.
- Брук кога заминаваш? - попитах след това, не, че бяхме големи приятелки, но напоследък се разбирахме добре. Всъщност откакто Джейми се появи в живота ни всичко се промени и то за добро или поне се надявам да е така.

- Добро утро мъник - поздравих русия палавник когато той ме прегърна. Погледнах Нейт, след това Брук, но май никой не подозираше за нас.Джейми действаше добре на всички ни, покрай него всички имахме онова усещане за семейство, за домашен уют и определено когато ги гледах тримата с Хейли и Нейтън бяха като истинско семейство и може би идеята не беше толкова лоша.

Брук вдигна Джейми и двамата тръгнаха към кухнята.
Миришеше много хубаво,и на Джейми джам му се прииска да опита колкото се може по - скоро от палачинките на Хейли.
Изми си ръцете,след което седна на масата.
Всички се бяха събрали,както беше вчера,изглеждаха като истинско семейство.
Джой се опита да нареже палачинката си,но Хейли му помогна.
Тя го попита как е спал.
-Спах много добре! - отвърна той и хапна едно парче палачинка.
След което,Хейли се обърна към Брук.
- Брук кога заминаваш? - попита я тя и започна да яде.
Джейми се натъжи.
-Къде ще ходиш Брук? - жално каза Джейми и я погледна. - Нали ще се върнеш? - попита я още по - тъжен.

Седнахме на масата и започнахме закуската. По някое време Хейли попита кога заминавам и аз я погледнах.
- След няколко часа. - усмихнах се леко и тогава чух тъжният глас на Джейми.
-Къде ще ходиш Брук? - попита все така тъжно той - Нали ще се върнеш? - зададе следващият си въпрос, а на мен направо ми се късаше сърцето. Погледнах към него и приближих стола си до неговия, след което го прегърнах.
- Отивам в Ел Ей. - отвърнах тъжно както него - Обещавам ти, че ще се върна...не знам колко ще се забавя там, но ще се върна. - погледнах го и му се усмихнах, галейки го по косата.

Погледнах мъника беше толкова тъжен, че не можех да го гледам
- Хей мъник виж обещавам ти, че ако до края на седмицата Брук не се върне, аз лично ще отида в Ел Ей. Ако трябва ще я отвлека, pinki promise - казах подавайки кутрето си, след което погледнах Брук и ѝ намигнах

Джейми не беше много щастлив,че Брук ще заминава за някакъв Ел Ей.
Джой беше готов да попита къде е това Ел Ей,но замълча.
Бруг го утеши,че няма да се бави много,и това поне малко зарадва дребосъка,след което прегърна Брук.
-Обещавам,че ще ти пращам писма редовно! - обеща той.
След което се обърна към яденето си,но Люк му заговори:
- Хей мъник виж обещавам ти, че ако до края на седмицата Брук не се върне, аз лично ще отида в Ел Ей. Ако трябва ще я отвлека, pinki promise. - каза му той и подаде малкото си пръстче.
Джейми подаде също своето си пръстче и двамата ги допряха леко.
- Pinki Promise! - отговори му Джейми джам и се усмихна.
След което,детето хапна малко от палачинката си.
-Може ли да те изпратя до летището? - попита хлапака внезапно и се усмихна унило,след което зарови поглед в чинията си.

Когато мъника чу, че Брук ще заминава много се натъжи, но тя и Люк го успокоиха, че ще се върне отново. О, да. Това дете определено знаеше как да кара всички да правят каквото поиска той..., но беше твърде сладък, така че дори аз самият не можех да му се възпротивя.
- Нейт, ти кога заминаваш? - попита по някое време Брук, изваждайки ме от мислите ми.
- Ъм...следобяд. - казах разсеяно.

Люк ми помогна с утешаването, като му обеща да ме отвлича, ако до седмица не се прибера. Погледнах го учудена и се засмях.
- Да, а аз няма да се възпротивявам..., но ако ми обещаеш да не тъжиш. - погледнах към дечко отново и го целунах по челото.
- Ами ти Нейт, кога заминаваш? - попитах любопитно. Усетих, че Джейми отново се натъжи, затова се приближих до ухото му и заговорих успокоително.
- Спокойно, той ще ходи на лагер и ще е там само седмица. - усмихнах му се.

- Виждаш ли сладур всички се въртят около теб, никой не може да те остави - усмихнах се и го погалих
- Знаеш ли, защо докато Брук и Нейтн ги няма не се упражняваш с Люк и когато се върнат да им покажеш колко добър баскетболист си - попитах повдигайки вежди, няколко пъти.

» Хейли Джеймс
» Лукас Скот
» Къщата на Джейсън