Къщата на Хейли и Лукас

- Хмм звучи идеално - казах и извадих хляба от шкафа. Сложих го на плота, след това извадих яйцата, купа в която да ги разбия, чиния за готовите филии и тигана.
- Нейтън. Май не го харесваш особено- казах и се засмях, заех се с приготвянето на филийките
- Какво искаш за пиене, прясно мляко или сок? - попитах поглеждайки мъника

Джейми се радваше,че ще закуси у Хейли.И докато чакаше закуската си тя му отговори на въпроса.
-Нейтън. Май не го харесваш особено. - каза му тя и се засмя,но това изобщо не беше така,Джейми нямаше нищо против него,но просто не обичаше пияните хора.А когато видя чичо си пиян,сега имаше едно наум и за него.
-Не е вярно! - каза той за да се опровергае. - Той е добър,но вчера беше пиян,и сега когато минах през неговата стая и без да искам влязох вътре.Миришеше много лошо. - каза Джой и се облегна назад. - А Лукас кога ще си дойде? - попита мъничето.
Добрата Хейли му предложи мляко или сок.
-Ако може сок от ябълка! - учтиво помоли Джейми и се усмихна,когато Хейли го погледна.

Тъкмо бях сложила две филии в тигана, когато той каза, че иска сок от ябълка. Усмихнах се, извадих от шкафа, две високи стъклени чаши и отворих хладилника кутията с ябълков сок и каната с портокаловия. Сипах соковете, в една малка купичка сложих сладко от ягоди, в друга сладко от кайсии. в трета сипах захар и сервирах всичко на масата. Сложих подложки и по една по - голяма чиния, на която да може да си слагаме каквото ни е вкусно, сложих прибори и се върнах при котлона.
- Искаш ли да ти кажа една тайна? - попитах Джейми докато слагах сирене в една чинийка, той кимна
- Понякога и аз не го харесвам, всъщност в повечето случай - прошепнах и се засмях. Извадих и последните филийки от тигана, взех и сиренето и седнах на масата
- Заповядай и да ти е сладко - казах усмихвайки се и сложих две филийки в чинията му
- Не зная, може би всеки момент, а може и чак довечера понякога има навика да се запилява - казах и се засмях.

Хейли наистина знаеше,как да се държи с малките деца,дори и да не се познаваха от много време,Джейми я харесваше.
Тя се справяше във всичко много добре,и затова всички я обичаха.
Хейли сложи от любимите неща на Джой по масата.
След което извади и филиите и ги сложи на масата.
Преди това,обаче тя му сподели една тайна,че и тя понякога не харесва Нейтън,Джейми се усмихна и се загледа в нея.
Хейли седна на масата и му пожела приятно ядене.
-Знаеш ли... - започна несигурно Джейми. - ...иска ми се ти да ми беше майка! - каза той,и наистина го мислеше,тя се държеше толкова добре с него.Джейми имаше лошата съдба родителите му,да го оставят на баба му и да заминат да учат,а когато баба му починала,единствения роднина бил Дийн.
Ами ако нещо станеше с Дийн,какво щеше да прави Джейми?

Когато сладура каза, че би искал да съм му майка аз се спрях за момент и го загледах
- Бих се гордяла да ти бъда майка сладур - усмихнах се и го погалих по бузата. Не ми беше нужно дори да се замисля за това, макар да бях едва на 19 не бих се отказала да създам семейство и да бъда майка на този сладур.
- Записа ли се вече на училище? - попитах и отпих от портокаловия си сок.

Джейми се усмихна,защото се радаше,че има поне една малка капка надежда,мечтата му да се сбъдне.
След малко той се замисли,как може това да стане,но нямаше много варияни,затова се отказа,и си изчисти главата от подобни мисли.
Хейли го попита дали се е записал вече в училището,момчето само кимна,и започна да яде от вкусните работи,които Хейли беше приготвила.Накрая когато приключи се облегна назад.
- Готвиш много хубаво! - похвали я той и 'и се усмихна.

- Странно Нейтън каза същото - казах засмивайки се
- Нахрани ли се? -попитах, а мъника кимна, станах и започнах да прибирам
- Какво искаш да правим днес? - попитах поглеждайки го
- Предполагам чичо ти още не е в състояние да се грижи за теб - усмихнах се леко
- Ако искаш да останеш с мен разбира се - допълних бързо зареждайки миялната.

Хейли се изправи и започна да подрежда нещата,след малко беше готова,докато зареждаше миялната Джейми побърза да си измие ръцете и застана до Хейли,която му се усмихна.
Предполагам чичо ти още не е в състояние да се грижи за теб. - започна тя,а Джейми кимна,защото много добре знаеше,че за да изтрезнее чичо му трябва да мине поне един ден,а след това ще е доста кисел,затова не трябваше да му се мярка пред очите известно време,докато не изтрезнее и не започне да го търси,така му се падаше,като е толкова умен,да взима малко дете на парти с много големи. - Ако искаш да останеш с мен разбира се. - допълни тя,а Джейми се усмихна.
Още малко време с добрата Хейли?Щеше да му се отрази повече от добре,затова Джой започна да мисли,къде да отидат,а и щом Хейли нямаше нищо против.
-Ами,може да останем да играем тук! - предложи той и доби замислен вид. - Но така може да събудим Нейтън. - отказа се веднага той. - Затова ако искаш може да ходим в парка. - предложи отново той. - Но не знам къде точно има паркове тук,защото съм малко нов. - оправда се веднага и погледна невинно,а след малко се засмя.

- Играеш и баскетбол? - попитах повдигайки вежда
- Ще те заведа на любимото си място на Люк и мен когато бяхме малки, а за него и сега - казах и измих ръцете си
- Ела да се преоблечем и да излизаме. - казах подавайки му ръка. В стаята на Люк все още имаше негови дрехи от детските му години, не обичах да изхвърлям разни неща, никога не се знаеше какво може да ти потрябва. Влязохме в стаята, той скочи на леглото, а аз затършувах из гардероба, намерих един анцуг горнище и долнище, който май Люк никога не беше обличал, извадих една блуза с дълъг ръкав и му ги подадох
- Мисля, че трябва да ти станат - усмихнах се леко и излязох от стаята, влязох в своята и се преоблякох се, вързах косата си и облякох якето си, след това отидох до стаята в която спеше Нейтън. Влязох и малкия сладур беше прав, че миризмата не беше особено приятна. Отворих прозореца, след което се приближих до него и го завих по - добре, след което се върнах при Джейми
- Джей готов ли си? - попитах почуквайки на вратата.

Хейли предложи да отидат до любимото място на нея и Люк,а Джейми се зарадва,качиха се до горе и се преоблякоха.
Детето облече някакви стари дрехи на Люк след което изчака Хейли да дойде до вратата,защото го беше страх,да не я завари в неприятна за нея обстановка,затова си стоеше в стаята и разглеждаше.Наистина си беше хубава стая,точно в негов стил.
Той взе една от старите детски топки на Люк и я разгледа,беше много хубава и интересна.
След малко Хейли почука на вратата.
- Джей готов ли си? - попита го тя.
Момчето остави топката на мястото `и и отиде до врата,отвори я.
-Да! - весело каза то и се усмихна на Хейли. - А имаме ли топки? - попита той.Понеже се надяваше да играят баскетбол - любимия му спорт.

Джейми ми отвори и попита дали имаме топки, клекнах пред него и сложих ръце на раменете му
- Виж искаш ли да се разберем нещо? - попитах гледайки го в очите
- От днес нататък тази стая е твоя, а тази къща е като твой дом, можех да ходиш където искаш, да пипаш каквото искаш, всички играчки на Люк са твой, даже ако искаш може да отидем до мола и да ти купим каквото поискаш за да се чувстваш като у дома си. Разбрахме ли се? - попитах накрая и се усмихнах леко.

Хейли клекна до Джейми.
И поиска да се разберат нещо - Тя каза,че от днес нататък тази стая е на Джейми,а къщата е като негов дом.
В този момент Джейми почувства някакво странно чувство,което не можеше да опише с думи,чувстваше се така,сякаш току - що е спечелил от лотарията.
За него нямаше значение нищо друго освен,добрия жест от страна на Хейли,който го зарадва на максимум.
Чувстваше Хейли,по - близка от собствената си майка,която не беше виждал от месеци,дори и години.
Хейли олицетворяваше ангел.
Джой се зарадва ужасно много и единственото което можеше да направи е да се съгласи.
-Да,разбира се,ако няма да преча! - каза и допълни последните думи внимателно,а след това прегърна Хейли.

- Разбира се, че не пречиш, не си го и помисляй - казах отвръщайки на прегръдката му
- А сега да играем - казах с усмивка, започнах да го гъделичкам и да се смеем.
- Грабвай топката и да отиваме на игрището - казах изправяйки се
- А после ще отидем където кажеш - усмихнах се, изчаках го и след това двамата тръгнахме към вратата. Взехме бугатито, Джейми седна на задната седалка и се закопча, а аз запалих двигателя и потеглихме.

Събудих се от телефона. Имах съобщение и тъпата машинарийка издаваше някакви звуци. Хванах го и го запратих в земята...слава богу млъкна. Изправих се бавно, хващайки се за главата...Ох, болеше много! Премигнах няколко пъти и накрая осъзнах, че бях в къщата на Хейли. Излязох в коридора и повиках някого, но не получих отговор. Добре...сам ли съм? Сглобих телефона, който се беше разглобил на съставни части и го включих. За мое щастие проработи и дори ми отвори съобщението. Беше от Хейли (накрая на смс-а го пишеше). В него пишеше, че тя и дребосъка излизат. Добре...ще ги почакам тук...очевидно съм заключен тук. Влязох да се изкъпя и си облякох пак моите дрехи, след което слязох долу, впускайки се в търсене на хапче за глава. Започнах да тършувам из шкафчетата, когато чух вратата да се затваря. Дано да бяха те...

След мола се прибрахме в къщи и стоварихме покупките в стаята на Джейми, той остана там, а аз отидох да проверя момчетата. Стаята на Люк беше празна, което значеше, че още не се е прибрал, влязох в тази където беше Нейтън, но и него го нямаше, супер.
- Разбира се, че може да останеш казах ти това е твоят дом - усмихнах се и го погалих по главата, след това ме попита как задействаме плана му, но аз не знаех отговора. Тогава чух шум от кухнята погледнах мъника и отново към кухнята и тръгнах предпазливо, когато влязох изненадата ми беше доста голяма
- Мислех, че си си тръгнал - казах на Нейтън и кръстосах ръце пред гърдите си.

Хейли и Джейми се спогледаха. Лукс и Нейтън ги нямаше,мисъл която много натъжи малкия,понеже искаше да види поне един от братята. Джейи обиколи отново стаите,за да провери дали наистина ги няма. И да. Нямаше ги из стаите на втория етаж. Джейми и Хейли слязоха долу. Хейли се съгласи и тази вечер Джейми да спи при нея. И както си стояха чуха някакъв странен шум от кухнята. Джейми се стресна. Хейли тръгна напред,а той плътно зад нея,когато доближиха кухнята хлапето се вкопчи в якето на Хейли.
Вязоха в стаята и кого да видят - Нейтън.
В този момент на Джейми му се прииска да отиде и да гушне Нейт,но се сдържа.
-НЕЙТ! - зарадва се мъника и се приближи малко до него.
Реши да остави Хейли и Нейтън да си говорят като големи,затова леко се отдръпна и ги остави да си приказват.

Не можах да намеря хапчета...Мамка му! Я, чакай...винаги си носех по едно-две в портфейла си за спешни случаи..Пребърках джобовете си, но не го намерих...Мамка му! Вътре ми беше шофьорската книжка и личната карта... Писах смс на Брук..тя сигурно щеше да знае, все пак беше организаторка...ако го бях забравил там, което ставаше често тя го пробираше винаги. Натиснах "изпрати" и продължих да търся хапчета, докато не съборих една кутия с чай. Тръгнах да я вдигам, когато чух гласа на Хейли и дребосъка.
- Първо - преди малко се събудих, второ - боли ме главата мнооого яко и трето - търся си хапче от цял век. - обясних и погледнах към малкият.
- Здравей дребен, как си. - засмях се, разрошвайки го леко.

- Май ще ти трябва нещо повече от хапче - казах поклащайки глава, отидох до банята и извадих хапчетата от тоалетката, след което се върнах в кухнята
- Заповядай - казах подавайки му ги
- Гладни ли сте? - попитах поглеждайки първо Джейми, а след това и Нейтън, той май щеше да пропусне храненето.

Джейми се усмихна и на двамата.
Сега вече и той трябваше да се включи в разговора.
- Гладни ли сте? - попита ги Хейли и погледна към дребосъка.Джейми се замисли,не му се ядеше много,но сигурно хубавото готвене на Хейли щеше да му отвори апетита поне малко,затова се усмихна на Хейли.
- Аз съм гладен. - каза той и двамата с Хейли погледнаха към Нейтън.
Джейми беше готов да започне да го умолява да остане само да похапнат,но не знаеше,как ще реагират останалите затова само си замълча,но гледаше към Нейтън,а в очите му се четеше силна молба.
Точно в този момент,Джой се надяваше Нейтън да забележи тази силна молба и да остане за малко с тях.

Тя ми донесе хапче...Боже, най - накрая!
- Спасение мое! - зарадвах се и глътнах хапчето веднага. Тя извъртя очи и ни попита дали сме гладни. Замислих се ...май беше по - добре да си тръгвам..., но след това погледнах и към дребосъка..., а той с неговият невинен молещ поглед...боже, децата бяха големи манипулатори...можеха да постигнат всичко само с поглед. Въздъхнах леко и кимнах. След малко телефонът ми звънна. Само Брук можеше да бъде. Попита ме къде съм и аз погледнах към Хейли, след което включих бутона за изчакване.
- Имаш ли нещо против Брук да дойде да ми донесе портфейла? - попитах, повдигайки вежда.

Отидох до хладилника чудейки се какво да им приготвя, малко се изненадах, че Нейтън се съгласи да остане, но някак ми беше приятно. Реших да направя любимото си ядене - кашкавал пане и пържени картофки. Телефона на Нейтън иззвъня и той ме попита дали имам нещо против Брук да дойде
- Не да заповяда - казах с лека усмивка
- А кажи и ако знае къде е Лукас да го прибере - казах засмивайки се
- Джейми ако искаш се качи горе и играй на компютъра или разопаковайте с Нейтън играчките когато вечерята е готова ще ви извикам. - казах усмихвайки се и разбих две яйца в една чиния.

Джейми се усмихна на Хейли и прехвърли през главата си всички възможности,искаше му се да разопаковат с Нейтън,но дали той искаше?
Детето реши да пробва,все пак нищо нямаше да загуби ако опита. Джей обходи с поглед цялото помещение,и накрая видя Нейтън.Плахо се доближи към него,и когато Нейтън го погледна,Джой се усмихна срамежливо.
- Здрасти,искаш ли да дойдеш с мен,да ми помогнеш с едни играчки,да ги разопаковам? - попита с надежда хлапето.
Хвърли един бърз поглед към Хейли,която започваше приготовленията за вечерята.
След което се обърна към Нейтън,който мислеше какво да му каже.

Обясних на Брук къде живее Хейли и я питах дали знае нещо за Люк. Тя ме сряза веднага по темата, което беше малко странно..., но все пак това беше Брук. Затворих и след малко мъника дойде при мен, питайки ме дали искам да му помогна. Погледна ми срамежливо и се засмя...боже, как го правеше това дете... Засмях се и кимнах.
- Ела да ги видим тези играчки. - казах ентусиазирано, изправяйки се. - Но ако те хвана не отговарям. - казах със зловещ глас и тръгнах да го гоня...Имах малко опит от братовчед ми, но леля ми и чичо ми се преместиха и не го виждах толкова често. Дребосъка тръгна да бяга нагоре, огласяйки коридора със смеха си, а аз го последвах. Когато стигнахме горе го хванах най - накрая и го вдигнах във въздуха, започвайки да го гъделичкам. Завъртях го няколко пъти и го пуснах на леглото, смеейки се заедно с него. Да се правя на 5 годишен било забавно...

След като тръгнах от паркинга с колата си осъзнах, че не знам къде всъщност е той. Звъннах му и той обясни по - подробно. След няколко минути бях пред къщата...Брей...биваше си я. Значи тук живееха учителката и брата на Нейт..Слязох от колата, заключвайки я и тръгнах по дългата алея. След няколко минути почуках на вратата. Чуваше се смях и тупуркане...какво ли правеха тия...дано да не е това, което си мисля!!

По някое време на следващия ден се събудих в леглото на червенокоската, погледнах часовника и простенах бях проспал целия ден. Станах облякох се и потеглих към вкъщи, когато пристигнах видях Брук пред вратата
- Не можа да издържиш и един ден без мен - казах когато се приближих към нея, след което отключих и двамата влязохме
- Хейлс - подвикнах и тя се обади от кухнята, двамата с Брук тръгнахме натам, ухаеше невероятно

» Хейли Джеймс
» Лукас Скот
» Къщата на Джейсън