Къщата на Брук Дейвис

Dean Winchester написа:

Brooke Davis написа:: Ох, той пък го беше споменал...много съм тъпа...или алкохола си казваше думата. Изпих второто уиски на екс и го погледнах въпросително.
- Навсякъде е толкова шумно, така че няма разлика. - засмях се и отидох до масата със алкохол, придружена от него.
- Е, в гимназията в Ийст сайд ли учиш? - попитах го и отпих глъдка от новото си питие.

Тя ми отговори,че навсякъде е толкова шумно и няма да има смисъл да отиваме другаде,а аз се примирих с нея.
Тръгнахме към масата с алкохола,взехме си по едно питие.
- Е, в гимназията в Ийст сайд ли учиш? - попита ме тя,а аз само кимнах.
Отпих от бирата.
-А ти?-попитах я. - И ти ли учиш в гимназията?
Макар и да беше очевидно да е от гимназията,аз я попитах.Все пак трябваше да поддържам разговора с нея.

Не беше особенно интересно като не познавах никого ,затова реших да отида при някой.Видях момиче и момче да си говорят и се запътих към тях.Изглеждаха добре..
- Здравейте - поздравих - Надявам се да не ви прекъсвам... - казах уж извинително ,но всъщност не ми пукаше осбенно.Момчето беше сладко ,а на момичето трябваше да призная ,че изглеждаше наистина добре..

Изведнъж хвърлих бирата настрани и отидох до нея.
Прегърнах я около кръста, като ръцете ми се намираха някъде на дупето и, и и прошепнах в ухото:
-За какво се извиняваш ?
След, което я целунах по вратът, и и направих смучка, вид жигосване, всякаш, че си я маркирам да е моя.

Тргънах да отговарям, но едно момиче се появи.
- Здравей, и теб не те познавам. - засмях се- Аз съм Брук Дейвис. - подадох ръка и се здрависахме. Изведнъж чух шум от чупене на нещо стъклено. Ооо това не беше хубаво.
- Ъм...вие си поговорете, аз отивам да проверя. - изнизах се набързо и се запътих към кухнята...О, супер...вазата на майка ми от китай си замина...сърцето щеше да я заболи, но в момента не ми пукаше.

Вероника Мейсън написа:: Бях забила поглед в чашата си.. Не ми се стоеше тук определено.. Хубавото бе обаче, че кака ми няма да ми се пречка.. До мен седна някой, но не обърнах внимание на поредната откачалка докато не аговори.. Оказа се Нейтън.. Великия баскетболист.. Вдигнах поглед и го огледах.. поне имаше вкус за мода..
- Скоро и ти ще си на моето мнение.. - подсмихнах се и отпих от уискито си.. Радвах се че поне ще говоря с момче след като няма да правя друго..

- Не и ако имаш компания - намигнах й и отпих от питието си.
- А ти защо си сама? - обърнах се към нея отново. - Секси си, сладка си, а и определено тази цигара доказва колко не-добро момиче си. - засмях се и доизпих питието си, след което се облегнах назад.

Не бях сигурна какво да правя. Исках да останем само двамата, за да не ни вижда никой. Мразех някой да ме гледа, когато правех нещо.
-Хайде да отидем в стаята за гости.-прошепнах му и го задърпах.
Когато влязохме тръшнах вратата и го целунах. От там нататък не знаех какво трябва точно да правя. Единствения човек с който бях беше по-активният от двама ни. Беше ми странно...

Не слушах много какво ми говореше.. Чух единствено определението му за мен, а може би това беше всичко.. Дръпнах от цигарата си тютюнев дим.. Беше ободряащо макар и да си тровех живота..
- Нямаше с кого да стоя, но явно вече има.. Въпроса е обаче, защо великия Нейтън говори с мен.. - ухилих се.. Това сравнение не бе най-доброто за него.. Определено не го мислех за велик.. Не изглеждаше и той да се мисли за такъв.. Пресуших поредната си чаша и налях нова.. Този път смесих нещо.. Мисля че беше кола с водка... Какво обаче ме интересуваше.. Важното бе да се напия..

След, като тя тръшна вратата и само ме целуна я изгледах странно. Но ми стана ясно, че трябва да взема нещата в мойте ръце. Бутнах я на креватът и разкъсах ризата си след, което започнах да я целувам и бавно да пускам ръка по бедрата и, не бях напълно сигурен дали ме желаеше, но в този момент аз я желаех повече от всичко, и не можех да се спра.

С Нина се бяхме уговорили да се чакаме пред къщата. Парти? Да, отдавна не бях ходила на такова, може би щеше да е нещо забавно.
- Здравей. - обелих тихо, когато видях, че Нина дойде.
Почуках на вратата, а редом до мен беше и Нина. След това погледът ми се отклони към нея.
- Хм, според теб забавно ли ще бъде?
Беше надута музика, ясно беше, че скоро никой няма да ми отвори. Въздъхнах и сама отворих вратата, която незнайно защо беше отключена.

Получих СМС, че има някакво парти и понеже ми беше скучно реших да отида. Облякох си една къса черна рокля и се качих в лимузината.
След около половин час вече бях пред домът на..мисля, че се казваше Брук..
Влязох вътре и започнах да се оглеждам за приятна компания..
Къщата беше страхотна, а за купона вероятно изглеждаше още по - добре..

Парти без мен??Невъзможно!!С най-добрата ми приятелка се бяхме уговорили да се чакаме пред въпросната къща в която щеше да се проведе партито.Облякох се така , запалих колата ми и тръгнах.
Когато пристигнах Крисиана вече беше там.Поздравих я и застанах до нея когато почука на вратата.
-Ще бъде забавно,но само в два случая-ако се напием или ако намерим някой мъж.
Засмях се и влязохме. Личеше си,че настроението беше на макс.
-Като за начало можем да започнем с пиенето.

Стоях си аз и се чудех какво да правя,хората се бяха натанцували и сега си допиваха питиетата,някои се усамотяваха,други пък спяха по пода.
Изправих се и тръгнах между редиците от все още танцуващите хора и пред мен видях едно симпатично момиче.
-Здрасти! - казах `и и подадох ръката си. - Аз съм Дийн Уинчестър! - представих `и се набързо,тя явно беше нова тук,подсказваше ми не само трезвото `и изражение,а просто не приличаше на останалите,беше нормална в сравнение с останалите пияни физиономии

-Здрасти! Аз съм Дийн Уинчестър! - едно момче дойде при мен, подаде ми ръка и ми се представи..
- Аз съм Блеър Уолдорф.. приятно ми е! - усмихнах му се.
Музиката беше толкова силна, че кънтеше в ушите ми и едва чувах какво ми говори момчето отсреща. - Защо си сам? - провикнах се, за да може да ме чуе и се усмихнах отново..

Съблякох тънкото си яке в движение и го запратих някъде из стаята. С Джаред все така си раздавахме целувки.
Той започна да пуска ръката си по бедрото ми, а аз докосвах нежно плочките на корема му, харесваше ми.
Исках да бъда с него, повече отколкото някога бях искала да бъда с Нейт, но с него беше най-вече приятели с изгода...Свалих колана на Джаред с намек за нещо друго и прехапах устна.

Музиката се усилваше,явно хората се надяваха,че повечето хора ще изтрезнеят или поне ще се изправят при силната музика,но нямаше почти никакъв успех.
- Аз съм Блеър Уолдорф.. приятно ми е! - представи ми се тя,а аз трябваше да се напрягам за да я чуя.
Приближих се малко към нея за да мога да я чуя по - добре,радвах се,че имаше поне малък успех.
- Защо си сам? - извика тя почти в ушите ми, аз подскочих.
Трябваше да се спре този шум, затова се усмихнах и `и казах.
-Искаш ли да излезем от вън,за да разговаряме като хората и без това няма много трезви хора? - попитах я аз и се усмихнах. - Може да си вземем по едно питие, ако искаш, на идване видях, че има нещо като пейка или люлка наблизо.

-Искаш ли да излезем от вън,за да разговаряме като хората,и без това няма много трезви хора? - засмя се.. - Може да си вземем по едно питие,ако искаш,на идване видях,че има нещо като пейка или люлка наблизо. - предложи Дийн.
- Ще се радвам, имайки се предвид, че поне ще мога да те чувам.. - засмях се и двамата се насочихме към бара. Взехме си по нещо за пиене и след това излязохме отвън.
Не беше много студено, макар че леко настръхнах. Дори и тук музиката се чуваше силно, но поне беше поносимо.
- Е, не отговори на въпроса ми.. Защо си сам? - погледнах го и отново се усмихнах..

Известно време я чаках да ми отговори,или ми беше отговорила,ама аз не я бях чул,поради силната музика,накрая успях да я чуя
- Ще се радвам, имайки се предвид, че поне ще мога да те чувам.. - съгласи се с мен тя и аз се усмихнах,двамата тръгнахме към бара,взехме си по едно питие и излязохме навън,сега музиката се чуваше заглушено,така беше малко по - добре.
- Е, не отговори на въпроса ми.. Защо си сам? - попита ме тя,а аз се изчервих,защото наистина не знаех,защо съм сам.
Замислих се.
-Ами,просто не ми се пиеше,а всички,които познавам от това парти в момента са пияни,и просто няма как да общувам с тях.
Опих малко от питието си.
-В училището ли учиш,защото аз уча там и май съм те виждал ама не съм много сигурен? - попитах я аз и се загледах в звездите.

Видях, какво желаеше Пейтън, очевидно беше, че и двамата желаем едно и също нещо. В момента в, който тя ми свали колана, аз и разкопчах сутиенът, хванах го и го захвърлих някъде из стаята. След това продължих да я целувам по черешовите и устни, като пъхнах дясната си ръка под блуската и, и започнах да и масажирам гърдите.

Е, нямаше начин да не е виждал мен и Серина, но незнайно защо, за мое учудване, днес не ми се заяждаше с никой..
- Да.. - усмихнах му се. - Да не би да не пиеш? - засмях се връщайки се на въпроса защо е сам..
Беше доста учудващо някой да не пие, особено тук, все пак Манхатън беше известен със разглезените богаташи, които пиеха и се веселяха цяла вечер.

Наблюдавах изражението `и сякаш искаше да се сбие с мен,но се държеше прилично,поне за сега,а аз нямах нищо против да ме набие,щеше да е по - забавно от онази скука вътре в къщата,то да беше едно весело парти,но така..сигурно се дължеше на това,че не бях пиян,ама въобще.
- Да.. - усмихнах ми се,след което се намръщи много лека,а по очите `и заигра любопитство - Да не би да не пиеш?
Засмях се,аз да не пия - друг път.
-Всъщност никой не може да ме задмине по пиене,но точно сега не ми се пие,не знам защо,вероятно на някое друго парти можеш да ме видиш пиян. - отговорих `и,което си беше цялата истина,можех да пия,но не носех на алкохол,хващаше ме доста бързо и не знаех какво правя,когато се напия и започвам да върша разни странни и глупави работи.

- Учудвам се, защото като че ли си единственият който не е пиян.. - засмях се и двамата седнахме на пейката пред къщата.
Вятарът полюшваше клоните на дърветата и дори кожата ми настръхваше.
- Аз сега идвам, вероятно за това не съм пияна - усмихнах се, поне си признавах.. - Значи и ти учиш в Констанс?

Стояхме и си разговаряхме,не знаех какво да си говоря с нея,все пак бяхме от съвсем различни класи,тя беше коренно различна от мен,което беше очевидно,защото ако бяхме от един и същ вид,щяхме да се познавахме и да сме "минали" един през друг.
- Аз сега идвам, вероятно за това не съм пияна. - усмихнах ми се тя,хубавото беше,че си признаваше,без да съм я карал да прави подобно нещо. - Значи и ти учиш в Констанс? - попита ме тя,но не чак толкова за да разбере отговора,а просто за да поддържаме що годе някакъв разговор.
-В интерес на истината - да! - казах `и аз и замълчах,отпих още малко от напитката си и се обърнах към нея. - Кажи ми,какво е да си известен,имам в предвид,че цялото училище те познава,всички момчета те желаят,какво е чувството? - попитах я,и се надявах да продължава да говори откровено както преди малко.

- Всъщност понякога е доста досадно и преувеличено. Всички си мислят, че ние си нямаме проблеми и, че единственото, което ни вълнува е кой с кой излиза, кой как се облича и какво пише в "Клюкарката", но не е така.. И ние си имаме нашите трудности и се опитваме да се справим с тях.. Най - лошото е, че понякога нещата не стават така както трябва и трябва да понасяме последствията. И все пак не можеш да кажеш, че няма добра страна. Всички правят това, което правиш ти и се опитват да ти подражават и да спечелят вниманието и доверието ти.. - усмихнах му се. Колкото и да не искам да си призная, явно не е толкова лошо да говориш с някой, който не е като теб,поне можете да разберете доста за живота на другия.. - Ами ти? Не ми се вярва никой да не дружи с теб.. Все пак всички си имат приятели независимо, че не са от най - известните и популярните..

Вероника Мейсън написа:: Не слушах много какво ми говореше.. Чух единствено определението му за мен, а може би това беше всичко.. Дръпнах от цигарата си тютюнев дим.. Беше ободряащо макар и да си тровех живота..
- Нямаше с кого да стоя, но явно вече има.. Въпроса е обаче, защо великия Нейтън говори с мен.. - ухилих се.. Това сравнение не бе най-доброто за него.. Определено не го мислех за велик.. Не изглеждаше и той да се мисли за такъв.. Пресуших поредната си чаша и налях нова.. Този път смесих нещо.. Мисля че беше кола с водка... Какво бачче ме интересуваше.. Важното бе да се напия..

Тя ме нарече велик, а аз се засмях...Отвреме навреме беше смущаващо да си известен, но какво ти пука...Повдигнах рамене и си налях ново питие.
- Преди малко дойдох, а не ми се стоеше сам, а момичето със което дойдох си има "обожател" пък и не си падам особено по дъгите връзки. - обясних небрежно и изпих скоча на екс. Посегнах да си налея още, но се замислих и накрая взех цялата бутилка. Нямаше да се разкарвам само де..

Изпитах голямо удоволствие. Откопчах панталона на Джаред, все така целувайки го. След това започнах да свалям и моите дрехи.
-Направи го...-подканих го...
Беше ми супер странно да го кажа. Обикновено на Нейт не му трябваше подканване...затова и аз не знаех какво да правя, просто не бях свикнала.

Този път се опитах да го слушам внимателно.. Я виж ти колко сме си приличали.. Може би нямаше да съм сама вкъщи тази нощ.. Усмихнах се дяволито и дръпнах от цигарата си.. Можеше ли да действам направо или се налагаше да увъртам.. как трябваше да подходя с баскетболистите.. ??
- Значи не си падаш по-дългите връзки, а ? Ами по флиртчетата за по една нощ ?? - попитах закачливо гасейки цигарата си.. Тогава осъзнах, че може би не знае името ми ..
- Между другото аз съм Вероника .. - усмихнах се и подадох ръката си, за да се здрависаме..

» Къщата на Брук Дейвис
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.