Къщата на Брук Дейвис

Някой позвъня долу на вратата. Пейтън щеше да отвори...да ама не...позвъня се втори път, а влюбените явно се натискаха на дивана ми...после трябва да го дезинфекцирам. А тъкмо щях да се къпя...Пуснах си косата и тръгнах надолу, загърната със къс сатенен халат..по принцип го ползвах след като стана, но беше по - добрият вариант отколкото кърпа. Слязох надолу, надявайки се да е тефтера ми, на който са му поникнали крака и ръце и звъни на вратата, но когато отворих видях единствено онзи блондин. Въздъхнах отегчено и извъртях очи.
- Какво искаш, блонди?

- Така ли посрещаш спасението си? - попитах изправяйки се и отидох до нея огледах я от главата до петите и обратно
- Между другото трябва да призная, че не си за изхвърляне Брук Дейвис - казах с лека крива усмивка и леко присвити очи. Наистина трябваше да ѝ го призная изглеждаше доста секси и ако не беше ужасният ѝ и повърхностен характер може би щях да я прибавя към колекцията си.

- Жалко, че не мога да кажа същото за теб. Ти и за боклук не си достоен. - усмихнах се фалшиво и тръгнах към кухнята, той ме последва, защото не исках да се разправям с него пред Пейтън. Затворих вратата на кухнята след него и седнах на един стол, кръстосвайки крака.
- Е, за какво си тук?

- Много мило, - казах саркастично, следвайки я до кухнята, тя се настани на един стол и продължи с обичайното си държание.
- Исках да ти дам това - казах показвайки тефтера
- Но знаеш ли май е по - добре да си тръгвам и без това не ти е нужен, щом го остави в салона - казах повдигайки рамене, обърнах се и тръгнах да си ходя, с тефтера ѝ в ръка.

- Тефтера ми? Не,не,не,не,не, чакааай! - казах, изправяйки се бързо и тръгнах след него.
- Напротив, много ми трябва, всичките ми идеи са тук, върни ми го! - започнах да бърборя на бързи обороти, препречвайки му пътя и посегнах да си го взема, но не успях. Присвих очи, стиснах устни и го изгледах сърдито.
- Дай ми тефтера! - казах всяка дума ясно и отчетливо и пак посегнах към него.

Ето реакция по мой вкус, усмихнах се самодоволно
- Хмм, НЕ - казах категорично и я заобиколих с лекота. Играта започваше да става страшно интересна, къде отиде сега онази Брук от салона или от стълбите при боя с Хейли и Ванеса?
- До утре Брук Дейвис! - казах и излязох през вратата

- Нееее! Лукас Скот, веднага се върни! - казах ядосано и го хванах за якето, издърпвайки го назад. Затворих входната врата, а него го бутнах към стената и се приближих към него.
- Ти няма да си тръгнеш от тук със този тефтер!- казах заплашително и отново посегнах към него.
- Хайде бе, подяволите, блонди, държиш се като малко лапе. - оплаках се и го блъснах по гърдите още веднъж, след като отново не ми даде тефтера.

- Аз ли се държа като малко дете? Погледни се ти държиш се като разглезено богато момиченце което не получава това което иска... О чакай малко, ти си такова - казах и се усмихнах леко
- Съжалявам ледена кралицо, но аз не съм никой от твоите поданици и не се кланям пред величието на Брук Дейвис, така че аз си отивам, а ти може да се цупиш и тръшкаш колкото искаш. - казах и леко я поместих от пътя си отново заобикаляйки я.

- Слушай, това си е моята къща, моят тефтер и моите желания, и да аз винаги получавам това, което искам, без да ми пука за твоето мнение относно мен. Дали ме мислиш за разглезена, повърхностна, луда или курва - разбери, не ми пука! - застанах отново пред него и продължих да говоря бързо. - Така че ми дай проклетият тефтер и си заминавай.- почти извиках, но след това затворих очи и въздъхнах.
- Знаеш ли, направо си заминавай, не ми пука за тефтера, ще направя списъците отново, ще си нахвърлям идеите на друго място, не ти пука, майната ти, разкарай се от тук! - казах и отворих вратата, подпирайки се на нея.

- Не се гневи ледена кралице ще ти излезнат бръчки - казах накланяйки се близо до нея. Колко беше приятно да я дразня, този път всичко беше в моите ръце, за първи път тя нямаше власт над положението и това я докарваше до лудост. Е мисля, че за днес достатъчно нерви похабих, тръгнах да излизам, но когато минах покрай нея спрях
- Заповядай Брук - казах подавайки ѝ тефтера
- Но ще запазя това.... - допълних показвайки ѝ рисунката
- По дяволите аз наистина съм секси! - възкликнах поглеждайки рисунката
- До утре Брук Дейвис - намигнах и тръгнах по алеята към колата си.
- Хей Брук - извиках преди да се кача в колата, тя ме погледна яростно
- И да не забравиш да ми разкажеш за съня - казах аз на по - висок глас, така че да ме чуе, качих се в колата и потеглих към вкъщи.

- Колко страшно, нали? Ще заприличам на теб сега - подпухнал и сбръчкан. - изсъсках срещу него и си взех тефтера.
- Но ще запазя това.... - каза преди да излезе и показа рисунката, която днес без да искам направих....Боже, трябваше да я намеря, трябваше!Ужас! Изгледах го кръвожадно, а той се засмя и констатира, че наистина бил секси.
- Не се възгордявай, просто аз рисувам хубаво, ти не ставаш за нищо. - повдигнах рамене и той излезе. Тръгнах да затварям, но той ме повика. Погледнах го страшно, а той тръгна да разправя за сънищата ми довечера. Не издържах, затова преди да довърши затворих вратата и се качих нагоре. Този щях да го обезглавя! Тръшнах се на леглото и запратих няколко възглавници по стената. Оставих тефтера настрани и се съблякох, влизайки в банята. Ваната ми се отрази доста добре...примесена с музика беше същински лек против блондьо.

» Къщата на Брук Дейвис
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.