Къщата на Брук Дейвис

Когато свършихме мускулите ми пулсираха, всяка една част от мен беше изцедена...исках само да си почина. Пулсът ми в този момент беше ускорен, а дишането ми тежко.
-Ще останем ли тук?-попитах тихо.
Исках да останем тук...не исках вечерта да приключва, защото вероятно утре той нямаше да се сеща за мен, всъщност бях сигурна в това.
Той легна до мен, явно също изцеден, а аз ни покрих с една завивка, която беше на стола до леглото...Брук беше подготвена.

Към пет сутринта всички се разотидоха най- накрая. Нейтън беше заспал на дивана, прегърнал празна бутилка уиски, а от Пейтън нямаше и следа, пък не я видях да излиза...Направих си кафе..нямаше смисъл да спя, само щеше да ме боли глава след като стана. Изпих хапче за глава за всеки случай, разчистих за около час...горе долу всичко се състоеше в събиране и изхвърляне на всичко, след което си взех чашата с кафе и тръгнах да обикалям къщата, в търсене на Пейтън. Когато отворих вратата една от гостните обаче щях да падна. Пейтън...във леглото със новото момче? Това си беше нещо ново. Засмях се и се подпрях на вратата, очаквайки да се събудят, но не се получи, затова почуках и прочистих гърлото си. Отново никаква реакция...слязох долу, направих им по едно кафе, защото със сигурност щяха да имат нужда след алкохола и очевидно бурната нощ и отново се качих.
- Добро утро, гълъбчета. - засмях се, когато влязох със кафетата в ръце.

След всичко, което направхме с Пейтън бях напълно изтощен и единственото, което бях направил след думите на Брук беше това да съм прегърнал Пейтън и да спя. Бях доста изморен от вечерта и щеше да се нуждае повече от глас за да ме събуди.

Сутринта след купона ми беше като сън. Усетих как слънцето изгрява, но просто не исках да се отскубна от обятията на Джаред. Харесваше ми...
-Добро утро, гълъбчета...-чух гласа на Брук. Не й обърнах внимание, но след малко зацепих...Брук...тук...в...стаята...видя ни!
-Брук!-изкрещях аз.-Аз...азз...азз, спах с Джаред...новия...-просто русата ми главица не знаеше какво да каже повече...

Пейтън се събуди и започна да се обяснява стресирано, а аз се засмях и седнах на края на леглото до нея.
- Полека блонди, не е полицията, аз съм. - засмях се и й подадох кафето, след което се обърнах към момчето в леглото.
- Ти нямаш ли намерение да ставаш? - попитах, но не получих отговор, затова го побутнах.
- Пейтън, събуди секс играчката си, аз отивам да си взема моето кафе. - казах и оставих другото кафе, предназначено за него, след което се запътих надолу.

След писака на Пейтън, просто нямаше как да не се събудя и отворих очи, погледнах ги и двете и се почувствах малко странно, защото бях 100% сигурен, че снощи бях само с Пейтън. Загледах ги, помислих си малко и си сложих възглавницата върху главата, явно много ми се спеше. ;д

Сръгах Джаред в ребрата.
-Ставай иначе тя ще те накара да станеш, повярвай ми знам...-засмях се. След това станах и започвам да събирам дрехите си от земята, като подавах и неговите.-Това само секс ли беше?-попитах леко смутено...не знаех какво трябваше да очаквам, защото той наистина ми харесваше...

Махнах възглавницата от главата ми, станах от креватът облякох си всичко, и погледнах Пейтън. Не знаех какво да направя точно, за това слязох и отидох на двора да видя, с какви цветя разполага Брук. Откъснах точно 1 карамфил, качих се горе и пак погледнах Пейтън.
-Виж сега, не съм от най-романтичните типове и от най-красивите, не ме бива много с връзките, понякой път може и да те засегна, повярвай ми няма да е умишлено, НО, искам наистина да опитаме двамата с теб *подава карамфила* и ако приемеш това цвете, ще приема, че и ти искаш да опитаме. Гледах я в очите и очаквах отговор, за първи път ми беше толкова неудобно, може би беше, защото Брук гледаше от страни, не знам, до сега през живота си не се бях чувствал толкова неудобно.

Докато се качах сексито от леглото на Пейтън изтича надолу. Изгледах го странно и продължих нагоре и точно преди да вляза в стаята той ме подмина, бягайки към нея с цвете в ръка. Обясни и, че иска да са заедно и й подари цветето...Ах, че сладки...Любовта беше нещо супер сладко, и винаги съм се радвала супер много на влюбените хора около мен. На мен не ми трябваше, но на тях им трябваше...чувствах се щастлива, когато и те са. Пейтън го гледаше втренчено и явно не можеше да вземе решение, а аз заподскачах и изтичах до нея. Прегърнах я силно и отново подскочих няколко пъти.
- Съгласна е, спокойно. Просто още е шокирана.- Отвърнах вместо нея и се ухилих. - Честито вии.

-Ъъъ...да...права е.-казах и погледнах Брук. Тя леко се отдалечи, а аз се приближих до Джаред и го целунах леко.
-Харесва ми, че не си от боклуците, които те зарязват след секс...-не исках да си признавам, но не бях спала само с Нейт. На няколко партита се бях изцепвала с непознати, които после се превръщаха в доста познати...

Мисля, че Брук беше убила малко романтиката, но след, като Пейтън ми отговори се усмихнах, тя ме целуна и аз я попитах:
-Предполагам, че ще вземеш цветето.
След, което и го сложих зад дясното уше (цветето), целунах я и замълчах, мисля, че точно сега думите бяха излишни.

Тя го целуна, той и сложи цветето (разруши ми лехата, но все пак беше за благородна цел - любовта) зад ухото и бяха просто толкова сладки, че направо захарни. Подскочих няколко пъти още, прегърнах ги и двамата за момент и се засмях.
- Добре захарни човечета аз отивам да правя закуска и да будя Нейтън.- съобщих и се изнизах от стаята. Отидох на долния етаж и се опитах да помръдна Нейтън, но нищо не стана, затова накрая го сритах леко и най - накрая се събуди.
- Пейтън и Джаред са заедно. - изписках и му се хвърлих отгоре, прегръщайки го силно, когато той се изправи и пак падна, само че на дивана.

-Страхотно...след първият час днес всички ще знаят, че сме заедно...а повярвай ми, аз не обичам да съм център на внимание.-засмях се леко и тръгнах да обувам кецовете си...
-Боже, та аз снощи много ли изпих?!-попитах себе си, но на глас.-А ти знаеш ли какво пих?-попитах Джаред, изправяйки се...

-Виж сега, не знам кой, какво е изпил, аз изпих точно една бира, знам какво правих снощи и въобще не съжелявам за станалото.
След тези мои думи просто и се усмихнах и изчаках и тя да се оправи.

По някое време тръгнах да ставам, но не се получи особено успешно...паднах и май на земята заспах. Но си ми беше удобно, докато един дявол на име Брук не дойде да ме буди. Сръчка ме няколко пъти, но не и обърнах внимание, затова тя направо си ме срита. Погледнах към нея сърдито и се изправих бавно и точно, когато запазих равновесие тя реши да ми скача отгоре. Паднахме, но този път на меко..предполагам беше на дивана.
- Пейтън и Джаред са заедно!! - изписка тя, а аз я погледнах малоумно.
- Кой?Какво?Защо ме събуди?? - оплаках се и погледнах часовника на стената. Главата ме цепеше и не можех да фокусирам, но това което видях беше, че е шест и половина сутринта.
- Брук!! На училище сме от осем, защо подяволите ме будиш толкова рано??

- Я не мрънкай! - скастрих го и го целунах по бузата, след което станах от него - Любовта е по- важна от съня! Това, че ти не я признаваш, не значи, че я няма. А сега иди си вземи душ в моята баня и потърси някакви дрехи, току виж си намерил нещо свое тук. Аз ще правя закуска. - изписках и тръгнах със танцова стъпка към кухнята.

Отидох до нейната стая, изкъпах се набързо, и когато излязох на леглото ме чакаха нагънати дрехи. Това момиче беше опасно и понякога доста лудо...Не завиждам на онзи, който ще прекара живота си с нея. Облякох се набързо и слязох надолу, препъвайки се на няколко пъти. Накрая стигнах до кухнята и там на масата заварих обилна закуска + бележка от Брук, гласяща, че излиза по - рано. Наистина е странна...Както и да е, подпрях се на плота и изядох няколко гуфрети и палачинки, след което се изнесох през задният вход. Трябваше да мина през къщи, за да си взема колата...

С Джаред слязохме на долния етаж и заварихме празна стая. Брук я нямаше...Вероятно пак беше откачила за нещо, не се изненадвах.
-Какво искаш за закуска?-попитах Джаред, като се запътвах към кухнята.
Прекарвах доста време в къщата на Брук, така че знаех кое къде се намира.
-Яйца, бекон, какво?

Аз седнах на един стол, погледнах я:
-Да ти кажа, не съм особено гладен, но не бих отказал една чаша вода или някакъв сок, пресъхнала ми е устата ако ме разбираш.

Взех две чаши и налях в едната вода, а в другата сок.
-Избери си...
Междувременно аз набързо извадих от хладилника продукти, за да си направя сандвич.
-Сигурен ли си, че не искаш?-попитах го още веднъж...

Отпих от сокът погледнах я и и казах:
-Мне, вкусът на твойте устни по ми харесва.
След това просто и се усмихнах и я гледах как си прави сандвич.

Направих сандвича, изядох го и отидох да измия зъбите си. Толкова време бях прекарвала тук, че вече имах и четка за зъби...
Когато се върнах в хола Джаред седеше на дивана и гледаше нещо.
-Какво гледаш?-попитах, седнах до него и леко го целунах...

-Ами гледам изключеният телевизор (той наистина беше изключен).
След, което се засмях и я бутнах да легне на дивана, погледнах я и я попитах:
-Какво искаш да правим днес, като двойка? ;д

Качих се на колата и отпраших към вкъщи...Мажуретките щяха да се оправят и без мен. Прибрах се у нас все още ядосана. Тръшнах входната врата и направо се изтрелях по стълбите към стаята си. Видях Джаред и Пейтън по пътя си, но и те щяха да се оправят и без мен. Качих се в стаята си и тръшнах чантата на земята, а аз скочих на леглото, все още нареждайки го на ум. След известно време ми мина малко и реших да довърша плановете, но когато потърсих тефтера си него го нямаше. Мамка му, мамка му , мамка му! Звъннах на Бевин да провери, но тя отвърна, че на скамейките няма тефтер. Ах този долен смотан блондин! Тряснах телефона и се опитах да измисля какво да правя...В тефтера ми бяха всичките записки и планове...стига бе! Ох, загубена съм!

На път към вкъщи минах през домът на Брук, никога не бях идвал, но това му беше лошото да си популярен всички знаят къде живееш. Та паркирах пред домът ѝ, извадих тефтера ѝ от сака си, слязох от колата, стигнах до вратата и позвъних. След това се подпрях на парапета пред вратата и зачаках да ми отвори..

» Къщата на Брук Дейвис
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.