Къщата на Брук Дейвис

Иии ето го моят любим дом. Да, беше си голям за сам човек, но все пак това бях аз.
Ето я и къщата отвън:
Къщата на Брук Дейвис 2555039s

Spoiler:

След няколко минути вече бяхме у нас. Джейми беше задрямал на рамото ми, затова го взех на ръце и го изнесох от колата. Платих набързо на шофьора и се придвижих възможно най- бързо до вратата. Подпрях го на нея докато отключа и бързо влязох вътре. Той се разсъни и го пуснах на земята.
- Хайде сънчо, в банята и после веднага в леглото. - усмихнах му се и тръгнах с него нагоре.
- Това там е твоята стая. - посочих му гостната - във банята се влиза от стаята. Бягай там, аз ей сега идвам. - целунах го по косата и отидох до стаята на Пи. Почуках и отворих вратата, но никой не отвори. Очевидно не си беше в къщи. Жалко. Минах през своята стая, преоблякох се набързо в меко долнище на нощница и една по - дългичка тениска и влязох в стаята на малкият.

Джейми се замисли дали да отиде с Брук,но като видя как се гледат Нейт и Хейли,реши да ги остави сами за една вечер.
Брук и Джейми взеха едно такси и тръгнаха към къщата на Брук.
Самата къща беше много хубава и голяма.
Детето беше заспало,но когато влязоха в къщата се събуди.
Носеше раницата си със себе си.
Брук му каза да отиде в банята,а после направо в леглото.
Детето се изми и се съблече по бельо,легна си в леглото и зачака Брук да дойде.
-Ще ми прочетеш приказка,нали? - попита детето и извади любимата си книга с приказки,докато вадеше книгата,рисунката,която беше нарисувал изпадна. - А...това не е нищо... - каза детето и се опита да вкара рисунката в раницата.

Когато влязох в стаята му той вече беше в леглото си и бърникаше из раничката си.
- Разбира се, че да. - усмихнах му се мило и седнах на леглото до него. Подпрях едната възглавница на стената и се облегнах на нея, разтваряйки книгата, която той ме помоли да прочета. Изведнъж нещо падна от там и той се опита да го натика в раницата си, но се изправих и наднихнах.
- Какво е това, може ли да го видя? - попитах го с ангелска усмивка. Надникнах още малко и видях рисунката...Бяха нарисувани четири фигури, а от долу под тях бяха нашите имена...Люк, Хейли, Брук и Нейт, а по- отдолу имаше надпис "Моето семейство". Прехапах устна и се усмихнах.
- Оооууу.. - измънках трогнато - Това е най- сладката рисунка на света! - похвалих го и го взех във скута си, прегръщайки го.
- А сега да четем...- предложих, отваряйки книжката, докато той все още беше в мен.
- Имало едно време...- започнах и зачетох приказката с успокоителен тон.

Джейми погледна към Брук.
-Нали не се сърдиш? - попита той,а тя му се усмихна.
След което го взе в скута си и започна да чете книжката,която беше много интересна.
Джейми разлистваше всяка една от страниците и се усмихваше.
Разглеждаше всяка една от картинките с голям интерес.
След малко приказката свърши,а на мъничето му се доспиваше много.
Детето се прозя веднъж и се усмихна на Брук.
-Живееш ли с някой? - попита любопитно детето и се загледа през прозореца.

- Разбира се, че не. Страхотна е. - усмихнах му се и го целунах по косата.
След като изчетох приказката и го оставих да легне спокойно на възглавницата си под завивката. Излегнах се до него и се подпрях на една ръка с лице към него.
- Всъщност да...със Пейтън. Не знам дали я познаваш. Тя е една от най- добрите ми приятелки и съм сигурна, че ще ти допадне. - усмихнах се леко, разказвайки за моята Пи.
- Но тази вечер не се е прибрала. Сигурно е някъде навън. - повдигнах рамене.

Джейми се усмихна.
-Сигурно сте много добри приятелки,щом живеете заедно! - каза мъника и се отпусна на леглото.
Спеше му се много,но искаше да си говори с Брук.
Той започна да се унася,но отвори леко очичките си и погледна към Брук.
-Много си хубава Брук! - усмихна се той и я гушна.

Засмях се леко на коментара му и го целунах по челото.
- Благодаря. А ти си най- сладкото хлапе на света. - намигнах му и го прегърнах.
- А сега заспивай, защото утре няма да можеш да станеш за училище. Знаеш ли какво, ако заспиш по- бързо обещавам ти утре преди училище да те заведа на едно мое любимо място. - споразумяхме се и му се усмихнах.
- Тук ли да остана или да се прибирам в моето легло? - засмях се леко.

Джейми се зарадва на комплимента,а след малко Брук му каза,че ако заспи бързо,утре ще го заведе на едно нейно любимо място.
Това щеше да е интересно,затова Джейми си затвори очите и започна да имитира хъркане.
Отвори си очите за да погледне дали Брук е в стаята,тя все още беше до него,и го попита дали да остане да спи тук или да отиде до нейната стая.
-Остани тук,моля те! - помоли `и се Джейми и се усмихна с надежда.

Той веднага затвори очи и започна да се прави, че хърка чак. Засмях се още повече. Това дете беше опасно.
По някое време отвори едното си око да провери дали съм още там и ме помоли да остана.
- Няма проблем, ще остана. - усмихнах му се и го прегърнах отново, след което затворих очи.
- Лека нощ, Джейми. - пожелах му.

Джейми прегърна Брук и заспа.
На сутринта се събуди малко по - рано от Брук,двамата все още бяха прегърнати.
Детето реши да остане до Брук за да не я буди.
След малко тя отвори очите си,Джейми се засмя и се изправи в седнало положение.
-Добро утро! - каза той и се усмихна.
Претегна се силно и тръгна към тоалетната.
Когато беше готов той се върна и се облече.Брук сигурно беше тръгнала да се облича.
Мъника слезе надолу и започна да търси кухнята,накрая успя да я намери и седна на един от столовете в очакване на Брук.

Заспах бързо до него. Беше като сладка плюшена играчка, която да гушкаш докато спиш. На сутринта усетих как нещо се размърда до мен. Отворих очи и видях засмяната му физиономия. Усмихнах му се сънено.
- Добро утро - поздрави ме той.
- Добро да е мъник. - засмях се леко. Той изхърча от леглото в банята, а аз тръгнах към своята стая. Облякох се набързо и слязох надолу. Там Джейми вече ме чакаше в кухнята.
- Добре, сладур, какво ти се закусва? Имам продукти за палачинки, гуфрети, сандвичи, кифлички..?- попитах, докато разглеждах хладилника.

Джейми се замисли.
-Ами ако може палачинки! - каза детето и се усмихна.
След което попита Брук дали може да разгледа къщата,тя му позволи и детето тръгна из стаите.
По - късно вече беше разгледал всички стаи и се върна на масата,като си размяташе крачетата напред назад.
Брук се беше заела да приготвя палачинките.
Вече бяха готови мъника взе чанията и си сипа малко сироп отгоре.Започна да яде.

Докато аз тръгнах да приготвям палачинките Джейми тръгна да разглежда из къщата. След няколко минути първите палачинки бяха готови. Сложих ги в чинията му, изкарах му сок, какъвто пожела и му дадох няколко вида сироп. Не бях гладна, така че загасих котлона и се заех с миенето на съдовете докато той ядеше. След като привърших се облегнах на барплота и го погледнах.
- Кои са ти любимите сладкиши или желирани бонбони...каквото и да е сладко?- попитах любопитно.

Брук попита Джейми кои са му любимите сладкиши.
Детето се замисли.
-Много обичам желирани бонбони...но нямам любими сладкиши,обичам ги всичките,не съм попадал на лоши сладкиши...обичам всякакви дъвчащи бонбони и т.н. - каза детето и наряза още една палачинка. - Защо питаш? - попита детето и отхапа от палачинката и отпи малко от хубавия сок,който Брук му бе дала.

- Просто информация. - кимнах замислено . Все още се колебаех къде точно да го заведа, но май клонях към магазина...там имаше повече сладкиши откъдето и да било. Няколко зали пълни със какво ли не...зала на сладоледа, зала на шейковете, зала на бонбоните...
- Ставам ли за готвачка? - попитах гледайки го преценяващо - Без да лъжеш, дребосък. - повдигнах вежди и се засмях.

По едно време Брук попита дали става за готвачка.
Детето се замисли и набоде едно пърче.
-Ами,леко е загоряло... - започна той с делово изражение. - Мисля,че има още какво да се иска,не е правилно направена,има малко извивки... - продължи той и отхапа. - ...и май брашното е малко. - засмя се детето и отиде при Брук.
Гушна я и вдигна главата си нагоре за да я вижда.
-Тези палачинки са много хубави,ако искаш опитай и ти за да видиш,че не те лъжа,готвиш много вкусно... - засмя се детето и се върна да довърши закуската си.

Той започна критиката със безразлично изражение, но накрая се засмя и дойде да ме прегърне, одобрявайки ги.
- Абе дете...изкара ми ангелите - засмях се с него и го прегърнах - вече обмислях да се записвам на курсове. Дяволче такова - разроших косата му. След като той приключи със закуската измих чиниите и се обърнах към него.
- Вземи си раницата и да тръгваме, ако искаме да имаме време за тайното място.- намигнах му и тръгнах към фоайето. Взех си якето и ключовете за колата и го изчаках да слезе. Запалих колата и заедно тръгнахме към магазина.

Най- накрая се прибрах у дома. Бе някъде към осем вечерта и още не ми се спеше, затова реших да си взема душ. След като излязох си облякох къси панталонки и широка тениска и седнах в хола да гледам някакъв филм по телевизията с кутия сладолед в ръка. Когато не можех да поема повече го оставих настрани и взех лаптопа в себе си, заемайки се с изпращането на всички покани, макар че повечето вече знаеха.

Джейми и Нейтън тръгнаха към Брук.
След по - малко от пет минути те вече бяха пред вратата `и.Джейми искаше да звънне на звънеца,затова накара Нейт да го вдигне.След като Нейт го вдигна,детето се пресегна и натисна звънеца.
След малко от вътре се чуха стъпки и вратата се отвори.Брук излезе и ги погледна изненадано.Явно не ги е очаквала.
-Здрасти лельо Брук. - засмя се Джейми и скочи в прегръдките `и.Тя ги вдигна и той я целуна по бузата.

След няколко минути вече бяхме пред нейната къща. Надигнах Джейми, защото имаше желание да натисне звънеца и след малко тя отвори.
- Здрасти лельо Брук. - засмя се мъника и тя го вдигна на ръце, прегръщайки го.
- Здрасти лельо Брук. - повторих, разсмивайки се, а тя ме изгледа странно и също се засмя.
- Мен няма ли да ме вдигнеш на ръце ? - попитах тъжно и влязохме навътре, затваряйки вратата след себе си.

Тъкмо изпратих последните покани, когато на вратата се звънна. Зачудих се кой ли се е сетил за мен и станах да отворя. Но когато го направих хората насреща ме изненадаха наистина приятно.
- Кидооо! - отвърнах, прегръщайки Джейми и го вдигнах на ръце, целувайки го по бузките. Обърнах се към Нейт да му кажа здрасти, когато той повтори казаното от Джейми и зачака да го взема на ръце. Засмях се с глас и влязох навътре.
- Не съм толкова силна, Нейт, съжалявам. - отвърнах, сядайки на дивана заедно с Джейми.
- Какво ви води насам, сладури? - попитах прегръщайки силно Джейми. - Колко си сладичък...като някое плюшено мече, само че живо и по- сладко.. - констатирах, закачайки нослето му.

Двамата с Нейт влязоха вътре.Джейми се усмихна,а Брук седна с него на дивана.Тя попита какво ни води насам.
-Скоро има някакво...ъъъм готик парти и аз искам костюм,може ли да ми намериш някакъв костюм. - попита Джейми и се усмихна,след което погледна към Нейт и отново към Брук.
Тогава Джейми се сети за нещо.
-Лельо Брук,знаеш ли,че Люк и Нейт се караха,а аз паднах в басейна и за малко не се удавих?!? - попита я Джейми и се сгуши в нея. - Липсваше ми лельо Брук. - каза детето,след което надигна главичката си и я погледна с усмивка на лице. - Много си мекичка. - каза той и я целуна по бузата.

Те седнаха на дивана, а аз се настаних на фотьойла.
- Брук, спри да го стискаш, преди да са му изскочили очите. - засмях се, но в отговор получих един сърдит поглед от нейна страна и никаква реакция.
Джейми започна да и разправя защо сме тук, но и изтърси за инцидента.
- Кидо...не биваше да го казваш. - засмях се леко, гледайки плахо Брук.

- Знам за партито миличък, аз го организирам. - засмях се и се облегнах назад, продължавайки да го закачам и да го гушкам. Той ми разказа, че за малко не се е удавил, а аз погледнах Нейтън ядосано.
- Как може да сте толкова безотговорни, не те ли е срам Нейтън!!! - скастрих го и го запратих с възглавницата, която беше в близо до мен.
- Горкичкият ми той. Трябва да внимаваш повече, всички много те обичаме и не искаме да те загубим. - обърнах се отново към Джейми, галейки го по бузката.
- И ти ми липсваше мъниче. - отвърнах му с усмивка и се засмях, когато ме нарече мекичка.
- Ами благодаря. - отвърнах и се замислих.
- Костюм за теб...да помислим...- казах, заглеждайки се в него.
- Какво ще кажеш за нещо тип граф Дракула? Черна перелина, панталон и червено елече...А отдолу може би с бяла риза...О, вече те виждам колко сладък ще си. Не се безпокой, до утре ще е готов. - усмихнах се широко.

» Къщата на Изабела
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.