Къщата на Брук Дейвис

Момичетата не изглеждаха много доволни, така че бързо излязохме от басейна и се качихме към стайте за да се изсушим. Влязох в стаята на Брук, след което в банята взех една кърпа и започнах да се суша като свалих мокрите дрехи слагайки ги в сушилнята.

Момичетата ни се накараха едно хубаво, поущриха Браян да не е като нас и ни изкараха от басейна набързо. Качихме се в една от гостните с Хейлс, за да се изсуша и тя попита какво стана.
- Нищо особено... закачахме се и накрая той се озова в басейна. Подадох му ръка да излезе, но той ме дръпна и така...Нищо ново. - засмях се и свих рамене. Влязох в банята и взех една хавлия и започнах да се подсушавам с нея. Отидох отново в спалнята и докато Хейли разглеждаше стаята я прегърнах, докато беше в гръб, намокряйки я.

Скастрихме момчетата да излизат от басейна и те се прибраха по стаите да се сушат. Тръгнах след Люк и влязох в стаята си, подпирайки се на вратата.
- Мога да ти услужа с някоя мини поличка и туника...или предпочиташ къси панталонки и потниче? - попитах с дяволита усмивка и когато той ме погледна се засмях.
- Днес явно си голям почитател на басейна..- констатирах и седнах на леглото.

- За бога вие двамата никога ли няма да се научите? Представи си ако имаме още един син? И двамата искат да подражават на баща си и чичо си? Какво ще стане това, последния път когато Джейми падна в басейна след това му трябваше цяла година за да се престраши да влезе във водата - казах поклащайки глава и тогава усетих ръцете му около тялото си и разбира се мокрите му дрехи срещу гърба си. Облегнах глава назад опирайки чело в шията му
- Това е лудост - казах извъртайки очи

Докато бях в банята чух вратата да се затваря и се върнах в стаята където стоеше Брук.
- Всеки обича хубавите басейни, а ѝ времето е хубаво - казах свивайки рамене приближавайки се към нея
- И не благодаря, така се чувствам добре - казах плъзгайки ръце по тялото ѝ придърпах я към себе си и я целунах

- Да, забелязах, че с брат ти доста ги обичате.. - подсмихнах се, когато той се приближи към мен. Лошото беше, че край него не може да се пази благоприличие...Тялото ми откликваше на всеки негов допир дори разума да казваше друго. Но сега правехме барбекю, така че щях да си запазя плановете за после, макар че в този вид беше доста трудно. Е, все пак имаме някакво време.. Поне за целувка. Сложих ръка на врата му и отвърнах на сладката целувка, удължавайки я.

- Ами...до тогава обещавам да стана по- отговорен. - отвърнах с невинна усмивка и я целунах по бузата.
- Кое нещо с мен не е лудост... Би трябвало да си свикнала вече. - засмях се и спуснах устни от бузата й надолу по шията й, до края на рамото й със продължителни целувки.

- Да се надяваме наистина да успеете да пораснете докато бебето порасне - казах разсмивайки се, макар, че да си призная, идеята да имаме дете още ми се струваше нереална. Завъртях се с лице към него сложих ръце на шията му и палци на лицето му
- Мисля, че ще ми е нужни още малко време за да свикна с това - казах разсмивайки се, повдигнах се на пръсти и го целунах плъзгайки ръце около шията му.

Брук отвърна на целувката ми, а аз плъзнах ръце по тялото ѝ. Знаех, че къщата е пълна и че имаше много възможности да ни хванат и разбира се, че трябваше да продължа с барбекюто. но можеха малко да почакат. Спуснах устни по шията на Брук и се насладих на допира на меката ѝ кожа.

Една целувка...две целувки...три целувки...ох вече им загубих броя. Увих и другата си ръка около врата му, придърпвайки го към себе си. Най - накрая се върна на устните му, а аз май си откраднах една доста гореща целувка.Плъзнах език по устните му и се заиграх с неговият.... Сетих се за думите на Хейлс онази първа вечер...когато ме пита дали ще се посветя на работата или на наваксване на времето с него. Е, явно е второто, макар от утре да съм на работа... Бях тотално омаяна от доктора срещу мен и от целувките му, които дори в момента ми причинява затруднения с мисленето, с тези целувки. Трябва да провъзглася Хейли за ясновидка...
- Имаме да довършваме барбекю...дори не сме го почнали..- измънках недоволно, когато се откъснах от устните му, но после пак си откраднах една целувка.

- Сигурна ли си, че искаш да те пусна точно сега? - попитах лукаво и я целунах много страстно. Плъзнах ръце по тялото ѝ притискайки я отново към себе си задълбочавайки целувката.
- Но всъщност си права нека слезем долу - казах невинно отдръпвайки се от нея и тръгнах да си взема дрехите от сушилнята

- Аз пък мисля, че имаме цялото време на света. - отвърнах с усмивка и отвърнах на целувките й, притискайки я в себе си и плъзнах ръка по дължината на гръбнака й.
- Мислиш ли, че могат да ни изчакат малко? - попитах невинно и тръгнах към спалнята назад докато и двамата не паднахме върху нея и се засмяхме.

- Определено могат да изчакат - отвърнах засмивайки се когато паднахме на леглото. Покатерих се малко по - към средата и го придърпах към себе си сливайки устните ни в сладка целувка. Преметнах крака си през кръста му притискайки го към себе си и спуснах устни по шията му.
- Знаеш ли, че те обичам? - попитах невинно и отново го целунах

Той луд ли беше...не исках да ме пуска изобщо. Особено, когато устните му ме нападнаха толкова настоятелно, а ръцете му обхождаха тялото ми отново и отново.
- Не мисля, че искам да ме пускаш някога изобщо. - изказах мислите си на глас, откъсвайки се от устните му за дъх пауза и отново го целунах. Бях на ръба да загубя съвестта си и да забравя, че ни чака барбекю, но той се отдръпна, съгласявайки се с мен и отиде да си вземе дрехите.
- Много си лош.. - оплаках се и се излегнах на леглото, протягайки се, докато го чаках да се облече, макар че на мене и мокър си ми харесваше...да не говорим без дрехи..

- Внимавайте какво си пожелавате госпожице Дейвис - казах сериозен и взех дрехите си, след което се върнах в стаята ѝ и започнах да се обличам
- Аз лош.... няма такова нещо, аз съм олицетворение на доброто - казах с невинна усмивка, но не се сдържах и се разсмях, когато бях готов отидох до нея наведох се за още една целувка и я взех на ръце тръгвайки надолу

Впих устни в нейните отново, когато се покатерихме в средата на леглото и я преобърнах над себе си, плъзгайки ръка по гръбнака й, а другата сложих на шията й, и продължих целувката.
- Ами...днес май не съм го чул...- оплаках се със сериозно изражение. - Но за твое сведение аз пък те обичам. - ухилих се и плъзнах ръка от гръбнака й надолу по тялото й.

Той заяви, че днес не съм му го казала, а аз придобих засрамено изражение
- Обичам те, обичам те, обичам те - повторих няколко пъти и той също каза, че ме обича
- Това е всичко от което имам нужда - отвърнах и отново открих устните му за поредната сладка целувка. Усещах ръцете му по тялото си и това караше кожата ми да настръхва, плъзнах своите по ръцете и гърдите му и ги увих около шията му без да откъсвам устни от неговите.

- Кажи го на мръсното ми подсъзнание, което винаги събуждаш...Но мисля, че съм наясно със желанията си. - отвърнах съвсем спокойно. Той се облече, обяснявайки колко добро създание е, а аз се разсмях с глас.
- Наясно си, че говориш за себе си, нали? Май се обърка и описваш мен. - подсмихнах се с ангелска физиономия и отново се засмяхме. Той се наведе към мен, откраднах си една целувка и увих ръце около врата му, но вместо да остане той ме вдигна и ме понесе надолу. След като минахме стълбите той ме пусна и тръгна за двора, а аз отидох да помогна на Пейтън за салатата.

Слязохме на долния етаж и аз излязох в градината, брат ми още го нямаше, така че взех топката и заедно с Браян се заиграхме с децата. След малко Пейтън и Брук дойдоха със салатата и месото за скарата, но брат ми и Хейлс никакви ги нямаха. С Брук се спогледахме и се разсмяхме
- Май ще правим барбекю без онези двамата - казах захващайки се със скарата.

- Достатъчно, за един цял живот и още хиляда след него. - отвърнах с усмивка и се превъртях върху нея, спускайки ръце по дължината на нейните и преплетох пръсти с нейните, притискайки ръцете й към леглото. Устните й бяха най- сладкото нещо на света и едва ли някога щеше да ми омръзне да ги вкусвам. Колкото и по- надолу да слизах по деколтето и раменете й винаги се връщах на тях.

Приготвихме всичко и изнесохме нещата на двора. Люк и Брайън се заеха с печенето на пържолите, а ние подредихме масата. Мина още известно време, но Нейли ги нямаше... О, хайде де..това си беше като чиста покана да ги прекъсна. Не може да се чупят от барбекюто, дори и да са сгодени. Спогледахме се с Люк и се разсмяхме. Той подметна нещо по техен адрес, но аз кимнах отрицателно.
- Вярвай ми, ще присъстват...нали Хейли настояваше за барбекюто. - усмихнах се дяволито и влязох вътре. Качих се на втория етаж и отворих двете гостни, но ги нямаше...оставаше само една и нямаше как да не са там. Промъкнах се тихо до вратата и отворих възможно най- тихо. Промъкнах се и скочих на леглото до тях.
- Бебе ли правим? Давайте по- живо, защото Джейми пита къде са мама и тати. - казах небрежно и се подпрях на една ръка.
- Поне да бяхте заключили...ако Джени ви беше връхлетяла? Как щяхте да обяснявате на четири годишно дете какво правите? - попитах и се засмях. Изправих се и скочих от леглото, тръгвайки към вратата.
- Слизайте надолу, защото обещавам, че ще има второ посещение в следващите 10 минути. - намигнах им, преди да изляза и тръгнах надолу по коридора, оставяйки вратата отворена.

Наместих се по - удобно под него продължавайки с целувките. Тялото ми изгаряше за него, кожата ми настръхна и тъкмо си мислех как да се отърва от мократа му блуза, когато някой скочи на леглото. Погледнах към натрапника и изстенах
- По дяволите Брук, не можа ли да ни дадеш поне 5 минути насаме - казах недоволна, но не се откъснах от Нейт
- Трябва да си поговоря с Люк, явно не е достатъчно изпълнителен щом още имаш енергия да тормозиш другите - казах все така недоволно. Тя изчуролика още нещо и излезе от стаята, но остави вратата отворена.

Брук реши, че няма да остави нещата така и влезе обратно в къщата
- Това не е добре, никак не е добре - казах поклащайки глава и се захванах със скарата, защото очаквах да се разлетят глави и моята щеше да е първата задето не съм удържал Брук.
- Когато Хейлс дойде, дръжте децата далеч - казах на Браян, а той се разсмя
- Човек повярвай ми това нещо може да те обезглави само с поглед.

Плъзнах ръце под блузката й, когато някой ни връхлетя. Надигнах се и погледнах назад..Защо ли въобще се чудя. Кой друг освен Брук може да го направи това...
- Казвал ли съм ти, колко голям зъл дявол си? - попитах и се намръщих. Тя подметна няколко приказки за нас и изчезна, оставяйки вратата отворена и заплаши, че ще дойде пак, ако до 10 минути не слезем.
- Горкия Люк... съчувствам му с толкова лудо същество до него...- засмях се и се претърколих по гръб до Хейли.

Момичетата ескортираха Люк и Нейт да се преоблекат или изсушат, а аз се заиграх с децата. След малко Люк слезе и той заигра с нас, Брук и Пи донесоха месото и салатите, както и всичко остнало. Люк коментира, че ще минем без Хейлс, а Брук поклати глава и се върна в къщата
- Хайде, Люк говорим за Хейли - казах засмивайки се, а той каза, че тя можела да убие с поглед
- Не вярвам, но ако е така твойта глава ще хвърчи, тъй като твоето гадже я прекъсна - казах разсмивайки се
- Да, благодаря за подкрепата - каза той
- Няма за какво - отвърнах.

» Къщата на Изабела
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.