Къщата на Брук Дейвис

- Заслужава си го и той не е по - голям светец от нея, но определено трябва да се научи да я държи по - изкъсо - казах разсмивайки се. Нейт се превъртя и легна до мен, но на мен не ми се искаше да свърва още, така че отново се завъртях над него и го целунах
- Мисля, че ще трябва да сложим заключалки на всички врати в къщи - казах разсмивайки се

- Да, много благодаря за подкрепата - казах саркастично и след малко Брук слезе с дяволита усмивка
- Какво направи? - попитах предпазливо затваряйки капака на барбекюто и се приближих към нея
- Хайде признай си, какво зло стори този път - този път лека усмивка се спусна по устните ми.

Слязох надолу с дяволита физиономия, а Люк ме гледаше леко уплашено. Усмихнах се ангелски, когато ме попита какво съм направила и хванах ръце зад гърба си.
- Ами...скочих на леглото до тях и им казах, че ако не се изнесат до 10 минути ще ида отново на проверка...иначе казано подписах си смъртната присъда...Беше ми приятно да се запознаем, но ми е време да пътувам за ада и мисля, че Хейли ще е първа в списъка със желаещите да ми даде начална скорост. - обясних и се засмях свивайки рамене. Какво да направя пък... Време им е да слизат.

- Повярвай...познавам я доста добре, още преди теб...няма нещо или някой на света, който може да я спре, реши ли да прави нещо. - казах на Хейлс и тя се завъртя отново над мен. Целунах я за пореден път, разхождайки ръце по кръста й.
- Определено...и трябва да сложим на спалнята табела "забранено за Брук". - разсмях се, заедно с нея. - Но май е по- добре да ставаме, преди да е дошла отново... Колкото е дребна, толкова и е вредна. - оплаках се и отново целунах Хейлс.

- Едва ли ще я спре - засмях се отново, той предложи, да слизаме тъй като госпожицата може би щеше да се върне всеки момент
- Мм ами ако не искам? - попитах невинно затягайки хватката си около него
- Какво ще кажеш когато се оженим да се преместим, няма да даваме ключ на Брук и ще заключваме вратата, така ще можем да оставаме насаме - казах разсмивайки се и го целунах преплетох пръсти с неговите отново отпускайки глава на гърдите му.

- Мм добра идея, но може би трябва да са железни врати...С голям катинар...за по- сигурно. - предложих и се засмяхме. Отвърнах на целувката и полежахме още известно време, но накрая решихме да ставаме.
- Хайде. Обещавам, че довечера ще заключим. Вече си набелязахме легло... Като легнат децата ще го пробваме по наше предназначение. - усмихнах се дяволито и се изправих. Тя протегна ръце, а аз я дръпнах и тя се изправи. Качих я на конче на гърба си и така слязохме надолу, смеейки се.

- Обичам Брук, но те искам само и единствено за себе си - казах и отново го целунах. След което той ме качи на конче и слязохме надолу, а аз оставих няколко целувки по шията му захапвайки леко ухото му. Излязохме на двора, а Люк се беше заел със скарата децата и Браян тичаха след топката, така и никога не схванах логиката на футбола. Нейт ме пусна, а аз отидох до Брук и я ударих по рамото, не особено силно, но въпреки това си беше силничко като за момиче.
- Следващия път ще е прекрасната ти главица - предупредих сериозно и я бутнах леко.

Люк се върна при грила, а след няколко минути дойдоха Хейли и Нейтън. Той се присъедини към децата във футбола, а тя дойде при мен и ме фрасна по рамото.
- Ауч! - оплаках се и я погледнах. - Съдистка!
- Съжалявам - свих рамене - Заслужавам линчуване. - допълних, повдигайки вежди, намигайки й и влязох, за да донеса вино и бира. Взех ги от хладилника и ги наредих на масата при останалите работи.

След малко брат ми и Хейлс дойдоха, Хейлс се приближи към Брук
- Започва се - казах почесвайки се. Хейлс удари Брук, след което се заговориха за малко и Брук влезе в къщата, а Хейлс се приближи към мен
- Хей, хей не ме удряй нямам нищо общо - казах невинно вдигайки ръце, но въпреки това си отнесох юмрука в рамото
- Малка вещица - промърморих което ми донесе само още един удар. Брук се върна с пиенето поставайки го на масата, скарата също беше готова и всички седнахме на масата.

След като с Брук се разбрахме тръгнах към Люк, а той започна да се измъква още преди да съм направила нещо което само му донесе юмрук в рамото, след което отнесе повторен заради начина по който ме нарече. След малко всичко беше готово пратихме децата да си измият ръцете и всички се настанихме на масата. Сипах сок на Джейми и Джени, подадох бира на Нейт, който седеше до мен, а той ми наля вино. След което вдигнахме наздравица и започнахме със сервирането на храната.

Всички се събрахме на масата, сервирахме скарата и насядахме, започвайки да се храним, смеейки се.
- Е, кога ще бъде сватбата? - попитах любопитно, поглеждайки към двамата грешници.
- Не ми казвайте, че не сте си избрали дата още..- казах изненадано, когато те се спогледаха и свиха рамене.
- О, хайде де..трябва да знам колко време имаме.. - намръщих се и отпих от виното.

След като Хейлс се оправи със Брук и Люк всички насядахме по масата и започнахме да вечеряме. По някое време Брук зачена въпроса за сватбата и ни попита за дата. Погледнах Хейли и свих рамене и тя направи същото, а Брук се оплака, че искала да знае колко време има.
- Вярваме в теб. Сигурен съм, че можеш да я организираш и за два дни. - обърнах се към нея отново.

Вечерта беше приятна, свежа и прохладна, вечерята беше страхотна, а компанията най - добрата. По едно време Брук попита за датата на сватбата, а ние с Нейт се спогледахме
- Ако питаш мен още утре бих отишла в гражданското и бих казала своето "Да" - казах гледайки Нейт
- Колкото по - скоро толкова по - добре за мен - допълних, надигнах се леко и го целунах
- Какво ще кажеш за девети? - прошепнах на ухото на Нейт, той кимна, а аз се обърнах към Брук
- Имаш точно една седмица - уведомих Брук с невинна усмивка

Вечерята беше спокойна и много приятна, но усещах, че Брук няма търпение и накрая зададе въпроса който я измъчваше, но отговора на Нейт и Хейлс не ѝ хареса никак. След малко Хейлс ѝ даде по - точен отговор който накара очите ми да се разширят
- Ама вие наистина много бързате - казах разсмивайки се. Една седмица, как по - дяволите се организира сватба за една седмица? Това щеше да е най - тежката седмица от доста време насам...

Когато ми казаха датата ми приседна и се закашлях. Сдържах се да не изплюя виното и ги погледнах шокирано.
- You gotta be kidding me!!! - казах изненадано.
- Моля те...кажи, че се шегуваш...- помолих я, но тя кимна отрицателно с невинна усмивка.
- Хейли...защо ме мразиш толкова? - измънках и станах от масата. Отидох до къщата и взех един тефтер, заедно със химикал и пак се върнах на масата, започвайки да пиша нещата, които трябваше да свърша. Покани, цветя, украса, храна, роклята й, букета й, прическа, грим, олтар, място...О, усещах как нямаше да спя тази седмица.

Хейлс каза, че още утре би казала "да" и аз се усмихнах. Наведох се към нея и я целунах за кратко. Тя попита какво е мнението ми аз 9ти и аз се съгласих. Когато обаче го казахме на Брук тя никак не беше доволна.
- Спокойно де, ще ти помагаме...- предложих, но тя ме погледна строго.
- В никакъв случай. Единственото, което тя ще прави е да ми каже мнението си за цветята и храната. И да пробва роклята си. Всичко друго ще бъде изненада... - обясни, докато пишеше нещо в тефтера си.

- Не Брук не те мразя, просто няма търпение - казах отново с невинна усмивка
- Не е нужно да е голяма сватба с много приготовления и тем подобни. Ще съм щастлива и на малка семпла сватба само с най - близките - казах отпускайки глава на рамото на Нейт.
- Щом не ми позволяваш Люк и Джейми ще ти помагат, няма да те оставим сама - казах, а те двамата кимнаха, особено малкия. Той беше по - нетърпелив и от нас, което до някъде беше разбираемо, мечтаеше за това от много, много време.

- Обещавам, ще правя каквото наредиш - казах сериозно прегръщайки я леко.
- Колкото до вас двамата, вие сте напълно луди! - казах поклащайки глава и отпих от бирата си.
- Не искате ли да се ожените вчера? - попитах извъртайки очи и поклатих глава.

Всички седнахме на масата и Брук попита за датата на сватбата, а мама каза след седмица. Заподскачах на мястото си от радост, макар на Брук да не ѝ хареса много, въпреки, че не разбирах защо. Брук забрани на мама да ѝ помага, а мама каза, че ние с чичо ще ѝ помагаме
- Да, да, да ще направя всичко което кажеш - казах сериозно и отпих от сока си, доволен.

Скоро всичко беше на масата и седнахме, започвайки да се храним. Брук се зае със списъка за нужните неща за сватбата, забранявайки на Хейлс да се меси.
- Поздравления отново - казах усмивхайки ѝ се докато режех паржолата на Джени.
- Брук може да разчиташ на мен, ще се опитам да се измъкна от управлението. - допълних кимайки

Люк, Брайън и Джейми обещаха да ми помагат, а аз им се усмихнах.
- Вашата помощ определено няма да откажа. Тази на Пейтън също.. - казах и целунах Люк и Брайън по бузите, тъй като бяха от двете ми страни, след което продължих със списъка. След това докато си говорихме се замислих за дизайна на картичките...нарисувах няколко пробни, но се отказах и почнах роклята.

- Ето, намери си роби. Не се цупи. - засмях се, поглеждайки към Брук и след това отново към Хейли. След малко Джени каза на родителите си, че и се спи и Пейтън, придружена от Брайън се качиха нагоре, за да я занесат в някое легло.
- Кога ли ще се съберат? - попитах замислено, гледайки след тях. Джени ще бъде много по- радостна с двама родители, а и между тях си имаше химия...

Поиграхме на футбол, ритайки топката и доста се забавлявахме, докато не сложиха масата. Насядахме и започнах да се боря със пържолата си, ръбайки я от няколко ъгъла, но нищо не се получи. Татко забеляза това и се засмя, след което ми я наряза, за което му бях благодарна. След като приключих с вечерята се прозях и се обърнах към мама, след което към Браян.
- Мамо, тате...спи ми се. - промърморих и ги погледнах отново, търкайки очички.

Вечерта се очертаваше прекрасна, по някое време малката се оплака, че ѝ се спи и ние с Пи я качихме в стаята ѝ, сложихме я в леглото разказах ѝ история и след това тя заспа,а ние останахме още малко с нея.

- До колкото познавам Пи няма да е скоро - казах разсмивайки се, след като те се качиха нагоре.
- Джейми ако искаш може да отидеш да играеш на компютъра - казах усмихвайки му се, туй като едва ли му беше много приятно да седи тук и да обсъжда подробностите по сватбата. Той се зарадва, доизпи си сока и влезе вътре
- Е Брук с какво мога да ти помогна аз? - попитах придърпвайки крака към гърдите си и отпих от виното.

» Къщата на Изабела
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.