Къщата на Брук Дейвис

- Hey, boyfriend. - поздравих го и се усмихнах широко. Той погледна часовника и очевидно остана недоволен, както и аз.
- Мхм... Ще ми трябва вълшебно килимче, за да обиколя всичко навреме. - оплаках се и се намръщих - Но се радвам за тях. Толкова са сладки заедно тримата...Сякаш са създадени, за да са семейство. Така че дори да трябва да се клонирам ще организирам тази сватба. - казах решена и кимнах по - скоро на себе си.
- Ти коя смяна си днес? - попитах любопитно прокарвайки пръсти по врата и лицето му, рисувайки малки фигурки по кожата му и се усмихнах накриво.

- Сега като го каза...май ще се откажа..- казах замислено и кимнах. Тя ме изгледа шокирано, а аз се засмях и я целунах. Макар да я обичах много обичах да я дразня от време на време.
- Шегувам се, разбира се. Няма да се откажа никога. - обещах й , гледайки я в очите със сериозен поглед.
- А името звучи перфектно. Точно за теб е. - допълних и й намигнах.

Изведнъж стана сериозен и каза, че се отказва, аз го изгледах шокирано, а той се разсмя. Присвих леко очи и го цапнах по рамото
- Много внимавайте господин Скот, че току виж съм избягала от църквата - казах уж сериозно, но всъщност само го дразнех. Не бих могла да си го помисля, обичам го прекалено много, че да направя подобна глупост. Целунах го и се сгуших в него с блажена усмивка
- Ами Джейми? Ще подадеш ли документи за осиновяване? - попитах любопитно. Разбира се, че след брака той ще се води негов доведен син, но е различно, ако реши да впише името си в акта му за раждане, тогава официално щеше да бъде негов баща.

Слушах я с интерес, обичах когато говореше толкова сигурна и дори твърдоглава
- Зная, че ще се справиш идеално, Джейми също ще ти помага, за брат ми се съмнявам, но той не ти е нужен - казах с усмивка и я целунах.
- Дневна, тоест е по - добре да ставаме - казах сбръчквайки вежди, но не помръднах, просто я притиснах близо до себе си и я целунах отново. Но накрая и двамата се размърдахме, влязохме в банята за душ, което както обикновено се превърна в голямо плецикане и много целувки, но успяхме да се измъкнем облякохме се и слязохме на долния етаж, направихме кафе и закусихме набързо след което се отправихме към колите
- Успех днес, ако има нещо се обади, ще се опитам да се измъкна за малко. Обичам те, чао - казах открадвайки си нова целувка и се качих в колата потегляйки към болницата

- Да, всъщност мисля да го взема с мен днес. Хем ще дам малко свобода на онези двамата, хем ще има кой да ме успокоява, когато искам да убия някой. - засмях се и отвърнах на целувката. Той съобщи, че е дневна, което значи, че нямаше да го видя до довечера.
- Жалко.. - въздъхнах тъжно и се изправих в седнало положение, но заедно с него. Целунах го отново, прегръщайки го силно и влязохме в банята. Малко се позабавихме там, но в крайна сметка слязохме надолу. По пътя минах да събудя Джейми и той се съгласи да дойде с мен. Направихме бърза закуска, пихме кафе и тръгнахме по колите.
- Спокойно, имам си помагач. Ще се справим, нали Джейми? - попитах и той кимна.
- И аз те обичам, чао. Приятен ден. - целунах го бързо и с мъника се качихме в колата и потеглихме към цветарския магазин.

- Неее...ти няма да ми причиниш това..Нали принцесо? - попитах с усмивка и я целунах нежно. Тя бързо омекна и се сгуши в мен, което беше добре.
- Ами бих искал, ако нямаш против... - отврънах, поглеждайки към нея и й се усмихнах.
Поговорихме си още малко, но накрая се предадохме на съня и заспахме.

Определено се зарадвах задето иска да осинови Джейми и щяхме още на сутринта да подадем документите. Имаше само седмица до сватбата, но това беше предостатъчно време да излезе решението тъй като Нейт беше част от живота на малкия наравно с мен. Поговорихме си още малко уточнявайки още подробности около семейния ни живот, но накрая се оставихме на съня. Сутринта дойде доста бързо, когато се събудих той още спеше, целунах го и леко се измъкнах от леглото облякох си роклята и излязох от стаята, отидох в стаята където Джейми спеше, но него го нямаше и предположих, че е долу. Слязох, но там нямаше никого, а колите на Брук и Люк също липсваха от пътеката. Влязох в кухнята направих закуска и кафе, а след малко и Нейт слезе
- Добро утро - поздравих весело и го целунах

На сутринта се събудих, но тя не беше до мен. Сигурно е долу. Взех си душ, облякох си дънките и слязох надолу, като преди това проверих стаята на Джейми, но него го нямаше. Когато и долу при Хейлс го нямаше се озадачих.
- Добро да е. - усмихнах се и отидох да си сипя кафе.
- Къде е мъника? Нямаше го в стаята му..- попитах любопитно, сядайки на масата срещу нея.

Той попита за Джейми, а аз се усмихнах и кимнах към прозореца, през който се виждаше алеята за паркиране и след това многозначително отново към него.
- Какво мислиш да правиш днес? - попитах любопитно облизвайки палеца си и отчупих залък от филийката си. Обичах да я чупя на парчета, както правех с почти всичката сутрешна храна, дори гофретите късах на сърчица, така ми харесваше.

Тя ми кимна към алеята за паркиране и видях, че колата на Брук я няма...
- Ясноо..отвлекли са сина ни по магазини. - засмях се. Горкия той.
- Ммм какво мислиш да отидем да подадем документите за осиновяване на Джейми..тоест аз де, ти ако искаш може да дойдеш с мен. - отвърнах с усмивка и отпих от сока си, след което започнах да се храня. След като приключихме със закуската тръгнахме към адвоката.

~~~~~~~ Шест дни по - късно, или ден, преди сватбата ~~~~~~~

- Разбирам господине, но няма как да изчакаме. Сватбата е утре и всичко трябва да е изрядно. - говорех по телефона, който вече беше прегрял тази седмица.
- Не, не можем да я отложим...Е, съжалявам, просто ми бе съобщено в последната минута... Какво да направя аз? Да дойда да ви разбивам сметаната, или да ви пека блатовете? - започвах да му се ядосвам на този сладкар.
- Слушай! Обадих ти се в началото на седмицата с поръчка за торта! Искам я точно такава, каквато я поръчах, или ще дойда и тогава ще стане страшно и не си мисли, че като съм жена не мога да бъда отмъстителна. - изръмжах в слушалката през зъби и въздъхнах, опитвайки се да се успокоя. Той се паникьоса и веднага предложи да успокоим тона и се съгласи да я направи за утре.
- Видяхте ли? Не е толкова сложно. Да, благодаря, ще я взема утре в 1. Приятен ден и на вас. - казах накрая и затворих телефона, след което го запратих в стената. Беше му за пети път тази седмица. Чудя се как изобщо работеше все още. Изведнъж някой позвъни на вратата. Събрах набързо частите на телефона ми и побягнах надолу, сглобявайки го по пътя. Отворих вратата и видях Алисия - любезното момиче от магазина, която се съгласи да донесе лично костюмите на Нейт, Люк и Джейми. Прибрах ги в стаята при всичко останало, платих й и отново се качих нагоре. Застанах пред корковата дъска и започнах да отбелязвам на списъците, които бяха наредени там какво точно съм направила и на кого съм се обадила. Следващ в списъците ми бе цветарят. Звъннах и започнахме да водим дълъг разговор, уточнявайки за последно какви видове букети и цветя за окраса исках, в колко ги исках и къде.

Бях предупредил, че днес и утре няма да съм на работа, но в последния момент се наложи да отскоча до болницата. След като приключих работата си там се върнах отново в къщата на Брук.
- Здравей pretty girl - поздравих открадвайки си малка целувка
- Вземам си душ и съм твой - казах усмихвайки ѝ се и тръгнах нагоре събличайки се по пътя. Влязох в стаята и метнах униформата си в коша за пране, влязох под душа и след като бях готов, се облякох и слязох обратно на долния етаж
- С какво мога да ти бъда полезен? - попитах Брук отпускайки брадичка на рамото ѝ.

По време на поредният разговор реших, че имам нужда от сладолед или шоколад, защото щеше да последва още един удар на телефона в някоя стена. Извадих кутията със сладолед и се подпрях на плота със лъжица в ръка и започнах да го унищожавам. По някое време Люк дойде. Качи се нагоре за душ и след малко беше долу отново. Затворих телефона и го тряснах на плота, лапайки нова лъжица сладолед.
- Застреляй ме! Дебелея и тровя живота на всички около мен, особено на онзи сладкар...Мисля да не ям от тортата...кой знае колко силна отрова е сложил във моето парче. Майната му. На целият свят също. - казах сърдито и изядох поредната лъжица сладолед.
- О да, Брук, продължавай да се тъпчеш със сладолед и утре да трябва да си търсиш нова рокля. Или просто скочи пред някоя кола...или направо пред танк! - започнах да говоря вече на себе си. Тотално полудях.

Когато се върнах Брук беше на прага на нервна криза, усмихнах се леко и я прегърнах вземайки сладоледа от ръцете ѝ
- Никой няма да те убива, остана още малко и всичко ще е наред, а колкото за дебелеенето ще те обичам както и да изглеждаш - казах успокоително, погалих лицето ѝ и я целунах, след това целунах нослето и челото ѝ и я притиснах в прегръдката си.

Той взе сладоледа и го замести с устните си. Въздъхнах и увих ръце около тялото му и подпрях чело във врата му.
- Защо още си тук, при наличието на толкова откачено гадже...? - засмях се леко и се сгуших в ръцете му. Напоследък освен постоянните разговори по телефона почти не ми оставаше време за сън, което допълнително натоварваше мозъка ми, но нямаше да се предам. Още само ден.

- Защото обичам това откачено момиче - казах простичко и отново я целунах. Не беше спала сигурно от дни и това определено си личеше, взех я на ръце и тръгнах към спалнята, нищо нямаше да се случи ако поспи поне час. Влязох в стаята сложих я на леглото, свалих обувките ѝ и легнах до нея, прегърнах я и започнах да разхождам пръсти нагоре надолу по гърба ѝ
- Поспи малко, аз съм тук - казах и я целунах по челото

- Не знам какво щях да правя без теб. - отвърнах тихо. Усещах как всичкият гняв се изпарява. Присъствието му ми действаше много успокоително. Затворих очи, въздишайки и се усмихнах леко, отвръщайки на целувката. Той ме вдигна на ръце и тръгна нагоре, а аз не и не протестирах. Остави ме на леглото, освободи ме от обувките и легна до мен, прегръщайки ме. Посъветва ме да поспя, а аз се намръщих и се изправих в седнало положение.
- Но имам да провеждам още разговори, а и Хейли трябва да дойде преди вечер, за да мери роклята, така че трябва да я проверя отново дали е завършена...Трябва да държа нещата под контрол, защото искам Хейли и Нейтън да имат наистина хубава сватба...за каквато са си мечтали и прочее..- отвърнах и се прозях. Не можех да отричам, наистина ми се спеше, но имах работа. И въпреки това прегръдките му бяха много примамливи...Може би само за няколко минути...Легнах отново и се гушнах в него, лягайки на бицепса му и се опитах да държа очите си отворени, но май не се получи..

- Имаш време, нищо няма да се случи ако поспиш час сватбата вече е перфектна, а Хейлс и Нейт ще са щастливи дори да са на плажа, само с 2 свидетели и свещеник - казах придърпвайки я отново в прегръдките си. Тя се опита да се бори още известно време, но накрая се предаде и заспа. Останах с нея през цялото време разхождайки пръсти по дължината на гърба ѝ, наблюдавайки я как спи и мислейки си за бъдещето ни.

Поспах известно време, което да си призная ми подейства доста добре. По някое време се събудих и погледнах часовника. Два часа..добре, не беше толкова зле. Имах време. Обърнах се към Люк и му се усмихнах сънено.
- Ти защо не поспа? - попитах любопитно и се надигнах, открадвайки си една целувка.

- Ще поспя довечера, исках да съм сигурен, че ще успееш да поспиш и няма да се измъкнеш щом затворя очи - казах разсмивайки се, отвърнах на целувката ѝ и я придърпах към себе си
- Но май сега е време за вършене на работа - казах смръщвайки вежди и тръгнах да се изправям.

Засмях се заедно с него, когато той каза, че се е колебаел дали няма да избягам. Когато обаче каза, че ще става измънках недоволно и го хванах за тениската, придърпвайки го към себе си.
- Нямам търпение да свърши сватбата и да ти обърна по специално внимание...- казах с палава усмивка и пак го целунах. Цяла седмица единственото, което беше в ума ми бе сватбата, но утре вечерта щях да съм свободна само за него.
- Лошото е, че още на другия ден заминавам с полета в 10. - намръщих се и го целунах пак.

-С удоволствие бих останал тук с теб, но после ще ме убиеш, задето съм ти попречил да довършиш задълженията си. - казах подсмихвайки се отвърнах на целувката и се протегнах назад.
- Да, но след като си върнеш ще имаме цялото време на света - казах и отново я целунах, прокарах ръка по дължината на гърба ѝ и се усмихнах без да откъсвам очи от нейните.

- Прав си. Ти си виновен, че си толкова секси доктор! - отвърнах, прехапвайки устна и спуснах поглед по тялото му. Макар и с дрехи пак изглеждаше уникално.
- Мм обичам тези трапчинки..- казах замислено с усмивка на лице и погалих лицето му. Въздъхнах и го целунах, след което го избутах настрани и хванах телефона, заставайки пред корковата дъска отново.

Разсмях се когато видях перверзния ѝ поглед, но съумя да се въздържи и да се захване отново за работа.
- Утре вечер си само моя - прошепнах на ухото ѝ, захапах мекото му, спуснах устни по шията ѝ и излязох от стаята. Слязох долу и си налях кола, когато малкия пакостник връхлетя в кухнята
- Хей Джейми - казах усмихвайки му се, носеше топката си и аз го погледнах с леко присвити очи
- Ще поиграем ли? - попитах, а той кимна. Взех топката от ръцете му и се отправихме към задния двор, подмятайки си я.

Чух свободният сигнал, когато усетих устните му по ухото и шията си. Прехапах устна и го проследих с поглед как излизаше от стаята. Нарочно го направи! Знаеше, че ангелите ми въобще не слушат край него. Сватбата, Брук! Сватбата! Напомнях си за няколко секунди и скоро получих отговор. След още няколко обаждания се обадих и на Хейли да идва, за да мери роклята.

» Къщата на Изабела
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.