Къщата на Брук Дейвис

Всели миг с нея ми изглеждаше толкова нереален, толкова кратък, след всяка целувка я желаех все повече, все по - силно и не можех да се сдържа, да не забързам темпото. Плъзнах ръка по тялото и бедрото ѝ качвайки крака ѝ на кръста си, спуснах устни по шията ѝ прокарвайки език. Усмихнах се леко и захапах мекото на ухото ѝ, а другата ми ръка се спусна по лицето ѝ и заплетох пръсти в косата ѝ.

Продължих да се радвам на всяка частица от нея.. Устните ми се спуснаха по шията й, по ключицата й, по деколтето и гърдите й, спускайки език и закачайки се с тях, след което продължих надолу. Устните ми рисуваха по кожата й, а тя настръхваше при всеки допир, карайки ме да се подсмихна. Едната ми ръка бе под кръста й, притискайки я към себе си, а другата я галеше нежно по рамената, гърдите, минаваше през плоският й корем, стигаше до най- горещата й точка, но там почти не се спрях и слязох надолу от вътрешната част на бедрото й, а устните ми я следваха.

Допира му ме подлудяваше и караше да настръхвам, всеки миг, всяко изживяване ме побъркваше, всяко нещо между нас ставаше все по силно и завладяващо. Сякаш времето правеше любовта ни по - силна и това ми харесваше. Отпуснах се назад протягайки ръце над главата си, докато неговите ръце и устни се разхождаха по тялото ми пораждащи силни вълни на възбуда. Но колкото и да харесвах движенията му исках устните му, исках ги толкова много, плъзнах ръка по гърба му и го придърпах нагоре, впивайки жадно устни в неговите.
- Обичам те - промърморих усмихвайки се срещу устните му и отново го целунах

Няколко въздишки се откъснаха от устните ми, в следствие от побъркващите му действия. Увих крака около кръста му, отказвайки му всякакъв достъп за бягство и пламенно отвръщах на всяка целувка. Ръцете ми се плъзнаха по рамената му и едната се уви около врата му, заигравайки се с русата му коса, а другата се плъзна надолу по гърба му, след което отново нагоре и така разхождайки се свободно и леко забивах нокти, сякаш галех коте, подсмихвайки се леко. наслаждавах се на всяка секунда, защото в следващата седмица нямаше да има време за такива неща, докато не уредя всичко със сватбата на Хейлс. Но, кой ти мисли за това сега... Той беше моят принц на бял кон и го имах до себе си. Това бе важното.

Ръцете ѝ се разхождаха по тялото ми и това наистина ми харесваше. Не можех да откъсна устни от кожата ѝ. Продължих още малко с игрите и след това проникнах в нея изгарящ от желание да я усетя напълно. Първоначално се движехме бавно, но постепенно забързвахме темпото, след което отново забавяхме и пак забързвахме. Всяко движение беше възбуждащо и пленяващо и определено ме караше да искам още и още от нея

Движенията ми бяха прекъснати от нежните й ръце. Качих се нагоре бързо и си откраднах една дълбока и страстна целувка. Колкото и да обичах прекрасното й тяло устните й бяха като наркотик за мен. Не можех да се откъсна от тях.
- И аз теб, Хейлс...Обичам те наистина много. - отвърнах тихо с широка усмивка. Отвърнах на поредната целувка и в следващият момент проникнах в нея.

Устните му открадваха всеки мой дъх, но въпреки това искаш отще от сладките му целувки. Той проникна в мен, а поредната целувка заглуши силния стон който се готвеше да се изплъзне от устните ми. Отпуснах глава назад, прехапах устни и плъзнах ръце по гърба му спускайки нокти, а устните му се спускаха по шията ми, надигнах се и се притиснах в него отново впивайки устни в неговите.

По- силен стон се откъсна от устните ми, когато го усетих в себе си, но той го заглуши с поредната целувка. Започнахме да се движим в синхрон, много бавно...Побъркващо бавно... После забързахме, което накара нова вълна от въздишки, смесени с името му да излизат през устата ми, но не оставях на мира устните му. Гръбнакът ми се извиваше, притискайки се към него, а темпото ни ставаше все по - възбуждащо...
След около час, или нещо такова, той се отпусна до мен, а аз се сгуших в прегръдките му.
- След сватбата на Хейли и Нейт заминавам за Италия... - съобщих, затваряйки очи. Не, че ми се спеше, просто се наслаждавах на момента, макар току що да го развалих и предполагам, че въпросът няма да остане просто така.

След известно време се отпуснахме на леглото, а тя се притисна в мен и изведнъж заяви, че след сватбата заминава
- Какво? - попитах изненадан изправяйки се на лакътя си поглеждайки я объркан
- Брук? - попитах отново изпълнен с объркване, току що се беше появила и всичко се случваше както го бях желал, а изведнъж тя казва, че заминава.

Той веднага изстреля въпроса си, а аз въздъхнах и отворих очи. Погледнах в неговите сини бездни и свих рамене.
- Имам да подписвам едни документи и да ги изчакам да се заверят, както и да взема останалата част от багажа си и да освободя квартирата си. Но не съм сигурна колко ще се забавя...Може да е седмица, но максимума е месец... Зависи колко бързо ще протече заверката на документите ми. - обясних и скрих глава във врата му, прегръщайки го. Не знам какво щях да правя без тях толкова време, но определено е по- добре, от четири години.

Нощта ставаше все по- страстна и изпълнена с чувства и емоции, които дори не разпознавах. Покривах всеки сантиметър от кожата й с целувки, като постоянно се връщах на устните й, а темпото ни променяше бързината си, докарвайки до полуда и двама ни. Плъзнах ръце по нейните и преплетох пръсти с нейните, захапвайки леко устната й и се подсмихнах, продължавайки да се наслаждавам на тялото й.

Тя обясни, за какво става въпрос и аз с радост установих, че не беше нещо окончателно
- Аз ще бъда тук .... твоето място е тук Брук - казах усмихвайки се повдигайки брадичката ѝ за да погледна в прекрасните ѝ зелени очи. Целунах я леко и отново се загледах в очите ѝ очаквайки отговор или реакцията ѝ.

Не можех да събера мислите си, нямах думи с които да опиша чувствата си, но това беше хубавото между Нейт и мен, не ни трябваха думи за да покажем колко много се обичаме. Знаехме го перфектно, знаехме всичко за другия и въпреки това винаги намирахме начин да се изненадаме, без значение дали ще бъде с дума, жест или действие и това правеше всичко още по - приказно, колкото и невъзможно да ми се струваше.

Усмихнах се на отговора му и се порадвах на сладката целувка.
- Тук при теб... - допълних с усмивка и сложих ръка на лицето му.
- Ще се върна, обещавам. - обещах и прехапах устна, спускайки пръсти по устните и брадичката му.
- Ще бъдеш послушен, докато ме няма, нали? - попитах и се засмях дяволито.

- Точно тук - отвърнах притискайки я в прегръдките си близо до сърцето си.
- А, аз ще бъда тук и ще те чакам - казах напълно убеден в думите си
- Аз съм само твой, това е само твое и никога няма да се промени - казах слагайки ръката ѝ на сърцето си и през цялото време не откъсвах погледа си от прелестните ѝ очи.

Меките й стонове продължаваха да огласят стаята, което ме възбуждаше още повече. Тя беше толкова омайваща и сладка и невероятна...Все още се чудя как така ми каза "Да" и се съгласи да го повтори пред всички само след седмица..С какво бях заслужил такова прелестно създание...Не знаех, но и не се оплаквах. Тя е моето съкровище, моето бъдеще, моята любов, моят живот... Всичко, което искам и не можех да се наситя на целувките й.

Отново се облегнах на гърдите му, а той продължи да говори нежно, докато накрая каза, че сърцето му е само мое. Загледах се в очите му за няколко секунди и прехапах устна, борейки се с чувствата, които предизвикваха думите му.
- Обичам те... - отрони се от устните му без да се замислям. Това бе първата мисъл в главата ми, но поне бях честна. Плъзнах ръка отново нагоре към врата му и се заиграх с косата му там, без да откъсвам поглед от неговия...не можех, дори да искам. А и не исках.

Не знаех каква реакция да очаквам от нея, никога не можех да предвидя реакциите ѝ особено когато споделях чувствата си, така, че думите ѝ определено ме изумиха. За първи път, каза тези две думички и не просто откакто се върна... Не това беше първият път в който Брук казваше, че ме обича от деня в който се запознахме до ден днешен. Стоях загледан в очите ѝ все още изумен и непроумяващ какво точно бях чул. Истината беше, че си мислех, че ми се е причуло и нямаше да се изненадам, но погледа в очите ѝ казваше нещо съвсем различно
- И аз те обичам Брук, не знаеш колко много те обичам - казах накрая и впих устни в нейните.

Най - накрая когато нито един от двама ни нямаше вече сили се отпуснахме на леглото. Притиснахме се близо един до друг, покривайки се удобно с чаршафа, тъй като беше прекалено горещо за други завивки. Отпуснах глава на гърдите му заслушвайки се в ударите на сърцето му, без да помръдна, без да кажа нито дума, затворих очи и се насладих максимално на приказния момент, но определено не ми стигаше, защото често отговарях на устните му или аз самата нападах неговите

Няколко секунди той стоеше без да казва нищо. Добре де, ново е за мен и никога не го бях казвала на друг човек, освен на най- близките си приятелки и Джейми, но той наистина бе специален за мен и ... това е, което чувствах към него. Гледаше ме изненадано известно време, сякаш не можеше да повярва, но накрая ми отвърна със същото и устните му намериха моите. Усмихнах се широко и отвърнах на замайващо сладката целувка, удължавайки я. Хейли беше права.. Наистина си заслужаваше да се поддадеш на чувствата. Никога не съм била толкова щастлива, както сега...

Продължихме още известно време да си разменяме целувки и ласки, но накрая умората ни надви и двамата потънахме в блажен сън. Не исках да мисля за това, че скоро щеше да замине или, че не знаех кога ще се върне, не исках да мисля за нищо лошо, единственото важно беше, че тя е тук и още по - важното, че ме обича така както аз нея.

По някое време заспах, сгушена в него. Сънищата определено бяха много приятни, а моят блондин беше главен герой в тях, но за жалост гадната аларма ги прекъсна още в 8 сутринта. По - лошото? Трябваше да ставам бързо и да се захващам със сватбата. Надигнах се и се изправих в седнало положение, но не изтърпях на изкушението да си открадна последна целувка, преди да започне лудницата. Покатерих се върху него, все още увита с чаршафа и се наведох към него. Не беше честно да го събуждам, но той пак можеше да си спи, а кой знае дали после ще имам време да се отделя от слушалката или да се прибера в къщи...имах да обикалям цветарница, хотел, ресторант, магазин за украса и какво ли още не. Ръцете ми се заплетоха в косата му, заигравайки се с нея, а устните ми докоснаха рамото му, врата му на няколко места, брадичката му и накрая стигнах до устните му, целувайки го няколко пъти за кратко.

След удивителните изживявания се излегнахме умрени върху завивките, но не спирахме със целувките.
- Е, значи след седмица ще съм женен мъж.. Кой би предположил? - подсмихнах се и я погледнах.
- Ще си запазиш ли името? - попитах любопитно и се надигнах на лакът, а другата ми ръка се спусна по кръста й, придърпвайки я плътно към мен.

Бързо заспах, а на сутринта устните ѝ ме събудиха, но нямах нищо против. Усмихнах се и отвърнах на целувките ѝ, удължавайки ги и прокарах ръце по талията ѝ придърпвайки я към себе си
- Здравей - казах усмихвайки се и погледнах към часовника на нощното шкафче, след което изстенах леко
- Време за действие? - попитах любопитно поглеждайки я. Сватбата беше след по - малко от седмица, а имаше един куп неща да се правят, а аз бях на смяна в болницата и нямаше да съм от особена полза, което беше още по - гадно

Усмихнах се широко
- Женени ... - промърморих замечтана, наистина ми беше трудно да го повярвам
- Ами мисля, че да Хейли Джеймс Скот - казах замислено
- Да определено звучи страхотно - заявих усмихвайки му се и го целунах
- Нали знаеш, че има още време да се откажеш - казах със сериозен поглед и тон.

» Къщата на Изабела
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.