Къщата на Брук Дейвис

След като Брук даде идеята си за костюма,Джейми се развълнува ужасно много и започна дори да трепери от вълнение.
-Добре,лельо Брук. - засмя се Джейми.
Малко по - късно обаче,Нейт каза,че трябва да си ходят.Джейми го погледна леко ядосано,но явно така трябваше.Джейми си каза чао с Брук и двамата с Нейтън тръгнаха към къщата му.

Прибрах се късно...Мотаех се из улиците възможно най - бавно, защото не исках да се прибирам. Защото знаех - прибера ли се, значи да си легна и да се събудя след 3-4 часа и да замина за тук за бог знае колко време. В крайна сметка го направих. Дори да се качих на самолета със сълзи на лицето го направих и така отлетях с изгрева, преследвайки бъдещето си.

**** Четири години по- късно ****

Събудих се с мисълта за Ню Йорк и Манхатън. Цяла вечер сънувах сънища, или по - скоро спомени от там. И вече не издържах тук. Вярно...тези четири години наистина бяха прекрасни за мен. Видях толкова много от красотите на света, запознах се с толкова много нови хора... Живеех вече повече от четири години в Италия и продължавах да обичам тази държава, макар да бях видяла и положителните й и отрицателните й страни.
След първата година нямах проблем да говоря езика спокойно и нищо не ме спря да завърша университета със специалност за дизайнер със страхотен успех и така и стана. Милано беше приказен...Истинската световна столица на модата. Почти всяка седмица имаше ревюта на световно известни марки и дизайнери, магазините, хората...всичко бе коренно различно. Нови приятели, нови хора, нов език, нова държава...
Всичко беше перфектно, но наистина ми беше мъчно за Америка... Затова и събрах смелост и се върнах. Говорих с преподавателите си дали има шанс да ме изпратят на стаж в Щатите, вместо някъде из Европа и след дълги увещавания се съгласиха, че и за мой късмет модната къща се намираше в Ню Йорк.
Бях на седмото небе, макар да ме беше страх от това, което щях да заваря. Не се бях чувала със Хейли от около месец, но все не намирах време...Ето един повод да я изненадам.
Може би ще попитате за момчета? Е, определено в Италия бяха в изобилие и всичките до един бяха Дон- Жуановци, но никой сериозен.
Както и да е. Опаковах три куфара с багаж, а останалият го оставих в къщата на баща ми, и взех първият полет за Ню Йорк. По пътя обаче алергията ми започна да се проявява...трябваше да ида на лекар, като се прибера в къщи. Вече нямах търпение за това! И ето, че след ужасно дългият полет най- накрая си бях у дома. Хванах такси и отидох до старият си дом. Слава богу, Пейтън не беше сменила ключалката. Всъщност както виждах къщата ми се струваше доста пуста..нямаше признаци някой да живее там. Влязох и оставих куфарите. Отворих прозорците, включих телевизора на музикалният канал и затанцувах из къщи. Отдадох се на няколко часово чистене преди всичко, но алергията ми се влошаваше, затова май беше най- добре да мина през болницата за някакво лекарство.
Изкъпах се и се преоблякох, след което излязох и отидох директно в болницата. После определено трябваше да мина през Хейли..

След прекараните часове в тежка операция, най - накрая свърших и бях свободен да се прибера. Но по пътя реших да мина покрай къщата на Брук, паркирах на алеята и се промъкнах в задния двор, за моя радост прозореца ѝ светеше, което значеше, че още не спи. За момент се замислих, дали да звънна на вратата, дали изобщо да ѝ покажа, че съм тук или просто да си тръгна. Но накрая реших да ѝ се обадя, отидох отпред и набрах номера ѝ, а тя вдигна почти веднага
- Хей pretty girl - казах усмихвайки се леко
- Защо не си отваряш вратата? - попитах любопитно, а тя отвърна, че няма никой на вратата и след малко замлъкна и чух стъпките ѝ по стълбите.

Тъкмо се настаних в леглото и започнах да се лакирам, когато телефона ми иззвъня. Видях номера на Люк и вдигнах.
- Хей - поздравих го, оставяйки лака настрани. Той ме попита защо не си отварям вратата, а аз погледнах телефона учудено и излязох от стаята си, слизайки надолу.
- Няма никой на вратата - отвърнах объркано и отворих и там беше той. Усмихнах се и затворих телефона.
- Доктор Скот...на какво дължа личното ви посещение? - попитах учудено, пристъпвайки напред към него. Хванах го и го придърпах навътре, затваряйки вратата след него.
- Чудесен избор на професия... униформата ти отива дяволски много. - признах, прехапвайки устна и го целунах.

Тя отвори вратата и ме попита на какво дължи посещението ми
- На това, че сте страшно сладко - запленителна, като шоколадов сладолед - отвърнах, а тя се усмихна и влязохме вътре, затваряйки вратата зад мен. Облегнах се на вратата и отвърнах на целувката ѝ придърпвайки я към себе си. След което се завъртях и тя се оказа в капан между мен и вратата. Подпрях едната си ръка на вратата, а другата плъзнах на кръста ѝ и отново я целунах.

Облегнах се на вратата, а той беше на сантиметри от мен. Все още бях объркана от думите му по - рано, но инстинктите и чувствата в мен бяха по - силни от волята ми. Защото тях ги имаше..със сигурност. Просто не можех да ги определя. Отвърнах на целувката и измънках доволно.
- Как мина в болницата? - попитах и го прегърнах.

- Операцията беше тежка и се проточи доста, но накрая всичко свърши добре - обясних с усмивка и отново я целунах
- Ами ти какво прави? Всъщност може ли да вляза или ще ме държиш на вратата - попитах невинно и отново я целунах, този път спускайки устни по шията ѝ. Харесваше ми аромата ѝ, мекотата при допира на кожата ѝ, колкото и да беше нереално, аз наистина се бях влюбил в нея. Но си бях обещал да я оставя да си помисли над думите ми, нямаше да я притискам имахме цялото време на света и аз щях да ѝ дам колкото време се нуждаеше.

- Гордея се с теб. - отвърнах и се усмихнах. Той попита дали ще го държа на вратата, или ще влезем навътре и аз се засмях.
- Ти си този, който ме държи в капан. - отвърнах, прехапвайки устна и се надигнах към устните му, но този път се измъкнах преди целувката. Хванах го за ръката и тръгнахме нагоре към моята стая. След като влязохме го пуснах и отидох да прибера лаковете, както и да си изтрия трите готови пръста. Щях да се погрижа за маникюра си утре. Подредих цветовете, които бях изкарала при останалите от колекцията ми на тоалетката и седнах на леглото при теб.
- Аз .. нищо интересно. Подреждах покупките...домашни задължения. Все скучни неща. - обясних и повдигнах рамене, прокарвайки пръсти през още влажната си коса.

Брук се усмихна и ме поведе към стаята си, когато влязохме, аз извадих телефона, портфейла и ключовете от джоба си и ги сложих на нощното шкафче и седнах на леглото наблюдавайки я как подрежда разни неща на тоалетката си. След което се върна при мен, седна пред мен, а аз я придърпах към себе си и облегнах брадичка на рамото ѝ
- Ммм миришеш много хубаво - констатирах целувайки шията ѝ.

Той ме придърпа към себе си, а аз направо се настаних в скута му. Той се облегна на рамото ми и усетих устните му, както и парещият му дъх по кожата си. Макар това да бе толкова спокоен момент усещах прилива на адреналин и забързаното си сърце, просто защото той беше тук.
- Женски тайни. - засмях се и го целунах по бузата. Повдигнах ръка и я сложих на лицето му, обръщайки го към своето и си откраднах една продължителна сладка целувка, след което се загледах в очите му и се усмихнах, отпускайки глава на рамото му.
- Какво сме ние, Люк? - попитах замислено, а ръката ми се премести на врата му.

Усмихнах се когато тя заяви, че аромата ѝ се дължи на женски тайни, след което ме целуна, а аз ѝ отвърнах прегръщайки я по - силно
- Какво искаш да бъдем Брук? - попитах надигайки брадичката ѝ за да мога да видя красивите ѝ очи
- Признах ти, че те обичам.... Искам да бъдем заедно, да бъдем двойка, без всички non exclusive неща. Искам да бъдем аз и ти, влюбени и щастливи - обясних всичко което чувствах и мислех
- Но въпроса е ти дали го искаш? Не искам да те притискам Брук, но това е което мисля и чувствам и не искам повече да го крия и да се преструвам, че не е така.

Изслушах го търпеливо, гледайки в очите му и виждах, че истината стои там. Усмихнах се леко, когато каза, че не иска да ме притиска, но това е, което чувства.
- Кой си ти и какво си направил с предишния Лукас? - пошегувах се и погледнах надолу.
- Люк, аз... просто...Просто всичко се случва наистина бързо. Преди седмица аз си дойдох с мисълта, че приятелите ми липсват, но не съм си и представяла, че още първата вечер ще съм в твоето легло отново. Не си мисли, че съжалявам. Напротив...Просто..казах ти, целта ми до някъде беше да избягам от теб и след тези години мислех, че съм те надживяла, че е било просто увлечение, дори очаквах да те видя със сериозна приятелка може би. Но когато стана онова във кафето, а после и у вас... Все още не мога да осъзная, какво точно става, но просто чувствата ми явно схващат всичко по- бързо, защото те искам до мен...- обясних заплетеното си обяснение и пак го погледнах. Наведох се към него и го целунах леко.

Изслушах я и се усмихнах леко, след като се откъснахме от целувката, сложих ръце от двете страни на лицето ѝ и я погледан напълно сериозно
- Аз съм тук Брук и никъде няма да ходя. Имаш цялото време на света за да подредиш чувствата си и ако аз съм този който наистина искам това ще ме направи най - щастливия човек на земята, но ако не съм аз този от когото имаш нужда ще си тръгна, защото единственото важно за мен е ти да си щастлива, дори да не съм аз причината за твоето щастие - обясних всичко и след това я притиснах до себе си

Той ми даде пълна свобода, а аз се усмихнах леко и сложих ръка на устните му, спирайки думите му.
- Шшшт. - усмихнах се заговорнически - Просто млъкни и ме целуни. - допълних и го целунах продължително.
Прокарах ръце по гърдите му и надолу по ръцете му, освобождавайки го от бялата му престилка, след което ги увих около врата му.

Направих точно това което тя искаше, целунах я продължително, а тя се отърва от престилката ми. Метнахме я някъде настрани, плъзнах ръка по талията ѝ и я завъртях под себе си и започнах да я целувам по лицето и шията ѝ. След което слязох надолу и повдигнах края на тениската ѝ започвайки да обсипвам корема ѝ с целувки и продължих нагоре, докато свалях тениската ѝ.

Отървах се от престилката и мислех да се захвана с остатъка от униформата му...Синьото определено беше неговият цвят, но повече го харесвах без нищо, но той ме изпревари и разкара и без това широката ми тениска, но нямах против. Спуснах ръце по гърба му, като в крайна сметка набрах блузата му набързо и я хвърлих при престилката. Притиснах се към него, спускайки устни по врата и раменете му, а ръцете ми обхождаха всяка част от него, борейки се с долната част на униформата. След премахването на тениската единственото нещо, което имах върху себе си беше бельото ми, но то определено не беше достатъчно, за да спре електричеството, което преминаваше между нас всеки път, когато го докосна. Цялата настръхвах от удоволствие, а пулсът ми се ускоряваше неминуемо бързо. Качих единият си крак на кръста му, притискайки го към себе си. Исках всяка част от него.

Доста бързо се отървахме от дрехите и продължихме с размяната на целувки и нежности. Премятахме се по леглото разменяйки си ролите, обсипвахме телата на другия с целувки, тя забиваше ноктите си в кожата ми, а аз леко захапвах нейната. Страстта подпалваше кожите ни, караше ни да се притискаме колкото можем по - близо един до друг, сякаш дори и най - малкото пространство между нас ни се струваше като пропаст. Желаех всяка част от нея, всеки милиметър от кожата и тялото ѝ само и единствено за мен.

След като се освободихме и от последните дрехи започна същинската част, за която копнееше тялото ми. Променяхме местоположението си, превъртахме се отново и отново, сменяйки ролите, докато накрая не умаляхме от удоволствието, с което беше запълнен последният...час може би или повече.
- Значи нищо, включващо се в категорията non exclusive? - попитах, изяснявайки въпроса от по- рано.
- И няма да ти липсват медицинските сестри? - попитах, поглеждайки го и се засмях.

Продължихме да се наслаждаваме един на друг и да се въртим по по леглото, което определено се харесваше и на двама ни. И след може би след час или час и половина тя се усмихна и ме попита за non - exclusive частта която дискутирахме по - рано.
- Повярвай ми, нито една от тях няма да ми липсва. Никоя няма да ми липсва ако имам теб, не ми е нужно нищо друго - казах усмихвайки се облягайки се на възглавниците и я погледнах в очакване на следващия ѝ въпрос.

Изправих се в седнало положение и седнах върху него. Наведох се към него и го целунах за кратко, след което се изправих и започнах да разхождам пръсти из гърдите и корема му.
- И какво те накара да си промениш мнението толкова? - зададох следващият си въпрос, а погледа ми следваше ръцете ми.
- Каква е разликата, между мен и другите...дори и между мен и Пейтън? - обясних и отново срещнах погледа му.

Усмихнах се леко и плъзнах ръце по дължината на гърба ѝ
- Защото те обичам Брук.... не мога да кажа нищо лошо за Пейтън, но разликата е, че аз обичам теб и искам да бъда с теб. Поради хиляди причини, дори и да не ги осъзнавам всички напълно. Защото повдигаш вежда когато се опитваш да бъдеш сладка, макара винаги да си, защото използваш цитати на писатели макар никога да не съм те виждал да четеш. Защото след като замина, никоя не можа да накара сърцето ми да затрепери, никоя не спря дъха ми. Защото ти си тази която искам да стои до мен когато мечтите ми се сбъдват и защото в мига в който те видях там в болничната стая знаех, че искам да прекарам живота си с теб. И ако искаш да чуеш защо те обичам, мога да продължа така цяла нощ

Този тук определено ставаше за писател...
- Справи се много добре, за сега. - отвърнах тихо, смаяна от всичко, което чух и се усмихнах широко. Остави ме без думи...нямах представа какво да отговоря...Разтапяше ме само с думи...особено с тези, а и тези негови очи, които изглеждаха толкова сигурни във всичко, което казваше. Караше ме да искам да направя всичко за него, но и ме плашеше. Не показах тази част..само усмивката. Наведох се към него и сложих ръка на лицето му, след което го целунах задълбочено, заплитайки пръсти в косата му. Никога не съм си се представяла в такава ситуация, особено с Люк, но пък и никога не съм предполагала, че някой може да накара сърцето ми да бие толкова силно само от целувка.

- Добре - отвърнах засмивайки се и отвърнах на целувката ѝ. Продължих да разхождам пръсти по кожата ѝ и устни по шията и рамото ѝ. Притиснах я към себе си
- Получих ли точки за отговора? - попитах на ухото ѝ и леко го захапах и отново плъзнах устни по шията ѝ очаквайки отговора ѝ

Увих ръце около врата му и го целунах по устните и по врата и се облегнах на рамото му, затваряйки очи с усмивка на лице.
- Определено. Получаваш 6+ за всичко, което каза. - промърморих, оставяйки още няколко целувки по врата му и измънках доволна от ситуацията.
- Значи казваш много момичета за тези четири години...някоя позната? - попитах любопитно. Щеше да ми бъде много "приятно" да се срещна с някоя..

- Радвам се - казах целувайки я по слепоочието и на няколко места по бузата и челюстта ѝ.
- Дам, доста си бяха, но нито една специална - отвърнах и тя попита дали9 познава някое от момичетата
- Мисля, че не както ти каза, предпочитах сестрите, май униформата ми е прекалено сексапилна - казах засмивайки се

» Къщата на Изабела
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.