James-Scott's house

Когато се събудих Брук я нямаше, погледнах часовника имаше доста време до момента в който трябва да заведем Джейми на училище. Станах и отидох в стаята си, взех си душ и се преоблякох след което слязох долу. Влязох в кухнята и вече ме чакаше зърнена закуска и кафе, което малко ме изненада. Взех си купичката и отидох в хола където бяха Брук и Джейми
- Добро утро - поздравих и се настаних на дивана до Джейми
- Готов ли си за първия учебен ден Джейми? - попитах побутвайки го леко.

Усмихнах се облягайки се на дивана
- Хей сладур ти ли направи закуската? - попитах любопитно изяждайки още една лъжица.
- И между другото, ако някой те тормози или имаш проблеми в училище веднага ни кажи. Ние всички сме тук за теб и четиримата ще сме в училището, а и Дийн също. Така че имаш ли проблем веднага се обади - казах слагайки ръка на рамото му. Какво искаш да правим после? Как ще празнуваме първият ти учебен ден? Каквото поискаш! - казах усмихвайки се и отново си гребнах от закуската.

Усмихнах му се когато каза, че той е направил закуската, това хлапе беше невероятно. Той попита след това какво се е случило когато си легна, с Брук се спогледахме.
- Не зная, изключихме телевизора когато си легна - казах извинително
- Какво ще кажеш да проверим в интернет - попитах довършвайки закуската си
- Хмм странно, Хейли трябваше досега да се е събудила - констатирах поглеждайки подозрително към Брук.

Когато се събудих Нейтън все още беше до мен, което ако трябва да съм честна ме изненада доста, но също така ми хареса. Измъкнах се леко от прегръдките му и влязох в банята, взех си хубава вана. Когато излязох от ваната, намазах тялото си с лосион с аромат на ванилия, любимият ми, измих си зъбите и вързах косата на кок. След това влязох в дрешника си и се преоблякох, гримирах се и се върнах до леглото. Седнах на него наведох се и целунах Нейтън
- Хей, сънчу време е за ставане... - прошепнах заигравайки се с косата му

Останах смаяна колко бързо успя да се оправи, двамата тръгнахме надолу, влязохме в кухнята, където ни чакаха купички със зърнена закуска и кафе. Погледнах към Нейтън и се огледах, но не видях другите, взех купичката си и я излапах набързо и тръгнах да търся другите
- Джейми... Люк? - повиках и влязох в дневната, където ги заварих двамата на дивана
- Е мъник готов ли си за училище? - попитах докато спусках косата си.

Предположих, че няма да е много редно да отида в дома на Брук, затова заведох Пейтън у нас. Когато влязохме тя се спъна в някаква играчка и се хвана за мен, лицата ни бяха на милиметри едно от друго и се случи неизбежното целунахме се или по - скоро тя ме целуна. След което се отдръпнах, но последва и втора целувка която беше много по - страстна и продължителна, целувка на която нямаше как да устоя. С Брук не бяхме двойка, тя даде ясно да се разбере, че вчера беше за последно, а Пейтън беше красива и интересна. Плъзнах ръка по талията ѝ и я придърпах към себе си отвръщайки на страстната целувка.

Препъвайки се и блъскайки се в стените се придвижихме към стаята ми, без да откъсваме устни. Надявах се Нейт и Хейлс да отидат в неговата къща, за да не заварят разхвърляната къща, но съзнанието ми беше твърде окупирано да мисля за това точно сега. Докато стигнахме до леглото тениските ни вече ги нямаше, бутнах Пейтън да легне, а аз се настаних върху нея. Продължих да я целувам все така страстно, като този път устните ми слизаха надолу по шията и деколтето ѝ, а ръката ми се плъзгаше по голото ѝ бедро.

Освободих се от всичкия останал плат по нея, след което ни покрих с черния сатенен чаршаф и продължих с целувките. Устните ми се разхождаха по цялото ѝ тяло, понякога оставяха влажни следи от езика ми, ръцете ми се плъзгаха от бедрата нагоре по талията ѝ, ръцете ѝ и обратно надолу. След известно време проникнах в нея първоначално бавно и внимателно, но постепенно забързвах, после пак укротявах и пак забързвах, но през цяялото време устните ми не оставяха нито нейните, нито кожата ѝ намира.

Движенията бяха бързи, страстни, ненаситни и побъркващи ни еднакво силно. Пейтън стенеше, което значеше, че на нея също и харесваше, целунах я страстно, спирайки поредното стенание да се изплъзне от устните ѝ. След доста време, дойде и самата кулминация, двамата свършихме едновременно, целунах я страстно и продължително не позволявайки викът да се изплъзне от устните ѝ, не бях сигурен, дали бяхме сами в къщата. Когато всичко приключи двамата се отпуснахме на леглото опитвайки се да поемем кокото може повече въздух и да нормализираме дишането си.

Пейтън каза, че това което е станало е лошо, а аз само се усмихнах, въпреки това тя сложи глава на гърдите ми, а аз започнах разсеяно да движа пръсти по дължината на ръката ѝ
- Ние с Брук не сме двойка, защо да крия, нищо лошо не сме направили - казах убеден в думите си и повдигнах главата ѝ за да я целуна и отново се отпуснах назад