James-Scott's house

Времето минаваше доста бързо, от купона в хижата бяха минали седмици, но за мое нещастие нещата се случиха точно както се опасявах. Лукас и Нейтън не спряха да се карат и спорят, на моменти имах усещането, че нещата са много по - лоши от преди. Завършването наближаваше имах да завършвам проект и осиновяването на Джейми беше в ход. Напоследък нова мелодия се въртеше в главата ми, бях се отказала да се боря с братята Скот и ги оставих да спорят за пореден път в кухнята. Седнах на пияното опитвайки се да създам нещо истинско. След известно време се огледах за Джейми, погледът ми се спря на басейна и го видях...
- Джейми! - извиках, кръвта ми беше смразена, сърцето ми пропусна няколко удара, с периферното си зрение видях Нейтън и Лукас да излизат от кухнята, а аз вече тичах към басейна.

Нейтън стигна до малкия преди мен и го измъкна от водата, изтичах и се свлякох до ръба на басейна изтегляйки Джейми в ръцете си.
- Джейми, отвори очи, хайде мъник отвори тези красиви очи. Дишай Джейми, дишай - повтарях притеснено. След малко малкия най - накрая отвори очи притиснах го близо до себе си. Чувах около себе си само как Лукас и Нейтън повтарят, че съжаляват
- Махайте се, махнете се и двамата. Видяхте ли какво направихте с вашите караници и спорове! - крещях този път аз, притискайки ушите на Джейми.
- Нейтън стой далеч от нас, не искам да те виждам! А ти, с теб ще се разправям по - късно - говорех яростно и задъхано, взех мъника на ръце и тръгнах към къщата. Чувах зад себе си неодобрението на момчетата, но изобщо не ми се слушаха, заради тях едва не загубих сина си и в момент не ми се слушаха глупостите им.

Занесох малкия в стаята му, затворих и заключих вратата след себе си, знаех пределно ясно, че Люк ще се опита да говори с мен. Оставих малкия на леглото, беше слаб и немощен, съблякох мокрите му дрехи и го облякох в топли и сухи дрехи. След това го завих добре и легнах до него, чух Люк да тропа по врата, а след това и гласът му.
- Върви си Лукас, не искам да те слушам. - бях толкова объркана и все още разтревожена за малкия. Той спеше спокойно, но аз не можех да откъсна разтревожения си поглед от него.

Малкия се надигна и питаше за Нейтън, но сега не му беше времето да говорим за това.
- Сега спи мисличък, утре ще говорим - казах и го целунах по челото. Извадих една от книжните с приказки и започнах да му чета, малко по малко започнах да се успокоявам когато виждах, че е добре. Той заспа сладко и бързо, но аз не можах да мигна цяла нощ, първо се лежах до него, след това започнах да се разхождам из стаята гледайки го и проверявайки дали диша. Не знаех какво точно ще се случи след снощи, трябваше да реша какво ще правя оттук нататък и най - вече какво ще стане с Нейтън. Нямаше да е лесно да му простя, всъщност нямаше да е лесно да простя и на двамата защото колкото беше Нейтън виновен, толкова и Лукас макар да го правеше за добро.

Някъде призори легнах отново при малкия и по някое време съм заспала, когато се събудих него го нямаше. Скочих веднага и започнах да се оглеждам и да го викам, но го нямаше никъде в стаята излязох тичайки навън, едва не отнесох Лукас
- Хейлс какво не е наред? - попита той скачайки веднага
- Джейми го няма - казах притеснено връзвайки набързо косата си на кок, погледнах в банята, но и там го нямаше. Изтичах по стълбите и се огледах когато го видях, стоеше съвем спокоен на мястото си до масата и закусваше. Изтичах до него и силно го прегърнах, след което започнах да го целувам по лицето, изпълнена с облекчение.

Седнах срещу малкия на моето място до масата погалих го по главата и въздъхнах облекчено. Малкия изглеждаше притеснен,
- Миличък какво има? - попитах аз с мила усмивка, а той попита най - трудния въпрос
- Предполагам си е в леглото не зная, добре е не се тревожи за него. Как си ти? Готов за последния учебен ден? - попитах с усмивка и взех своята купичка с корнфлейкс.

- Не се тревожи кидо всичко ще е наред. - казах с усмивка, той тръгна нагоре да се облече, а аз тръгнах след него към своята стая
- Хейлс трябва да поговорим - чух Люк зад себе си
- Не сега, Лукас - казах през рамо и влязох в стаята си облякох се, взех си чантата и се върнах долу. Направих закуската на Джейми за училище и чаша кафе за мен, малкия се върна
- Хейде мъник време за училище - казах хващайки го за ръка и излязохме от къщи, качихме се в колата, помогнах му с колана и седнах зад волана.
- В сряда ще има купон за завършването искаш ли да отидем? - попитах поглеждайки го в огледалото за обратно виждане.