Club "Night Sky"

-Здравей - усмихнах се леко.
-мм как се казваш ? - опитах се да завържа някакъв разговор ;дд

Приятелите ми бяха казвлали за "Night Sky", един от най - елитнитните нощтни клубове и просто нямаше как да пропусна да го посетя, беше шансът ми да отпразнувам преместването в големия град... Отидох на бара и си поръчах уиски, дали беше както в любимото ми заведение у дома? Едва ли... Но сигурно ставаше за единия път. Бармана ми наля на секундата, явно си разбираше си от работата. Отпих голяма глътка и се огледах наоколо. На околометър от мен стоеше момиче, сякаш излялзо от корицата на някое списание, нямаше как да не я заговоря, с риска да бъда отрязан...
- Здравей. - Приближих се до нея.

- Мога да те питам същото.
Усмихнах се и последвах примера й, изпивайки още една глътка от уискито, което ми се струваше все по - добро. отблизо беше още по - красива, разликата в класите беше някак... Огромна?!? На пръв поглед не би го забелязала, макар че не беше изключително трудно да се прецени след няколко минутен разговор, надявах се да изкарам поне толкова...

- Възможно е, ще споделя с теб дълбоко пазената си тайна. - Засмях се - казвам се Тим, приятно ми е. А ти си? - Бях готов да се обзаложа, че това беше час - пика, в който клуба беше най - пълен. Отвсякъде заприиждаха нешознати лица, което ме караше да замисля защо по дяволите ми трябваше да се преместя на място, за което не знам нищо... Изпих съдържанието на чашата си, докато чаках Блеър да ми отговори.

- Знам името ти, исках да разбера дали си актриса, певица а може би модел? Защото изглеждаш от онези, сещаш се... Готините момичета. - "С които нямах никакъв опит..." Щях да го довърша, но тогава шансовете ми за разговор щяха да се изпарят. - Нищо, просто обстановката ми е непозната, нов съм, преместих се днес от Ню Йорк. - Отново се умисхнах, наистина ли бях толкова прозрачен? Веднага разбра, че има нещо.

- Господи, толкова ли си личи? - Погледнах я с празен поглед. - Годините... Със сигурност съм по възрастен от теб, предполагам това те интересува. Неуместно ли ще ти се стори, ако те попитам същото? На колко си? - Да бе, ще се впиша... Сигурно в някой друг живот бих бил подходящ, но за "провинцниялист", колко комично звучеше тази дума", нямаше да имам голяма възможност.

Е да, не беше голяма, само 5 години, къде ти...
- Можеби 20 и още 2 отгоре. - Отново се засмях. - Сигурно ще прозвучи глупаво, но ще съм ти благодарен, ако ме осветлиш по въпроса коя е Клюкарката... - Поръчах на бармана една водка, любимото ми руско нещо, което всъщтност е и единственото. Този път поръчката дойде при мен значително по - бавно, тъй като не бях единствения, който си беше поръчал.

Погледнах я като прегазен от влак... "Вече не сме в Канзас, Тото." - Казах си на ум. Тук нещата бяха различни, никога не бях чувал за Клюкарката, как можеше да е толкова известна, а никога да не съмя чувал? Не че се смятам за добре осведомен или нещо такова, но все пак... И с тозимой уникално заспал характер вече си представях как репутацията ми сред бъдещото ми обкръжение се изпарява...
- Значи трябва да внимавам какво говоря. Вече и без това остана с ужасно впечатление за мен, успях да оплескам нещата с типично мой стил.

- Не си ги оплескал.. Даже мисля, че е доста сладко. - Казах Блеър и се усмихна.
- Сладко а? Жалко, че само ти мислиш така, не е нужно да познавам другите, за да го знам. - Ухилих се. Тази Клщкарка имаше да взема, ако си мислеше че ще опропасти мечтата, която преследвах от години, а именно да се изнеса от нас. Е да, малко прекалеих с тези хиляди километри разстояние, но кой ти ги гледа тия работи... - Стига съм говорил и без това не ме бива. - Станах и след като оставих чашата си на бара и подадох ръка.

П.П. Няма проблем ;д

Блеър довърши уискито си, стана и се отправихме към дансинга.
- Значи не познаваш много свестни, а? - Казах, прокарвайки ръце през кръста й. - От Ню Йорк, голямата ябълка, където ми се стори малко пренаселено и реших да се преместя тук, където май е същото... Всъщтност нямам право да се оплаквам, нали? Още първата вечер се запознах с момиче катот теб.

- Освен че не познаваш много свестни момчета, явно не познаваш и добри танцьори. - Никога не съм се замислял за начина, по който танцувам. А и щеше да бъде смъртен грях, ако го направя точно сега. В този момент мислите ми бяха от съвсем различно естество... Едва чувах какво ми казва Блеър, и ако не виждах лицето й едва ли щях да съм наясно. Приближих лицето си на няколко сантиметра от нейното. - Танцувам добре... А теб в какво те бива?

Блеър се отдалечи от мен и "благодарение" на музиката и хората, които бяха вдигнали градуса на настроението си на макс, едва я виждах. Измежду всичките тези неща незнайно защо почувствах, че гърлото ми е пресъхнало и отидох до бара за втората за вечерта водка.
Успях да фокусирам силуета и за част от секундата и се отправих към нея. За спатанх зад гърба й.
- Бау! Да знаеш, че винаги можеш да ме разкараш и без да бягаш... - Засмях се. - Разбирам от намеци.