Имението на Дийн Ъндърууд и Майра Блек

- Хей, бегълката, какво следва сега? - кривата усмивка се появи на лицето му.
Съвсем дадох заето! Снощи едно, сега друго. Този човек трябва да спре да пие! Не му се отразява особено добре...
- Може ли да ми подадеш цигарите от шкафчето? - погледна ме ухилен.
Завъртях се безмълвно. Взех кутията и се надигнах, за да му я подам. Чувствах се странно да не си говорим. Тоест аз да не говоря, де. Погледите ни се срещнаха. Еврика! Усмихнах се.
- Какво следва... Хмм... - присвих очи. - Не знам. Предложения?

- Ем, не трябва ли да поговорим? - попита и си взе цигарата.
Ем? Ем? Е, това беше ново... Определено. Не беше толкоз лошо, честно казано.
- Ем? Имам си прякор... - облегнах се назад. - Определено трябва да поговорим. Особено след снощи...
Реших да млъкна. Съмнявах се, че помни особено много, ако изобщо помнеше нещо...
- Та... - дръпнах го към мен. - С какво ще започнем?

Върнахме си се на думата... Жорис... Как по-точно и ясно да обясня, че нищо не съм правила с Жорис. Само беше... готина компания и това беше!
- Няма как да ти кажа... - смотолевих. - Не съм запозната с възможностите му в леглото!
Тръгнах да се изправям, но се спрях. Снощи бяхме просто съквартиранти.Обърнах се към него.
- Ами ти? Колко завоевания направи, докато ме нямаше? - реших да му го върна. Не исках да съм гадна или нещо подобно. Просто не бях в настроение...

- Николко... Освен ако не броиш един два разговора, един мръсен танц и една кратка целувка. Нито повече, нито по-малко... - отговори спокойно.
Е, очевидно бяхме квит. И двамата се бяхме държали прилично. Значи всичко си беше както преди? Очевидно не... Какво можех да направя, за да стане като преди? Тъкмо всичко беше потръгнало! Е, очевидно Дийн не възприемаше добре екскурзиите, на които той не можеше да присъства... Или просто не знаеше за тях. Истината си е истина. Няма смисъл да се лъжем. Но можехме поне да опитаме заедно да се върнем към преди. Просто трябваше да правим компромиси или да стигаме до консенсус, което не беше толкова лесно... Или поне в нашия случай... Бяхме прекалено различни характери.
- Е, значи сме квит? - направих опит за усмивка. - И сега... какво?

Опулих се. Да изляза, че щял да се преоблича? Че все едно не съм го виждала гол или нещо подобно. Да се оправи на спокойствие? Хмм... Е, явно ще ни бъде доста сложно първите дни. Тъпа екскурзия! Поне Жорис да беше стоял повече време! Той си замина на 3тия ден, като само веднъж си бяхме говорили... Защо всичко се преобръща от нищото? Какво толкова? Всеки има нужда от лично пространство и всеки има собствено мнение!
Излязох и заключих, както ми беше заръчано. Отидох в градината и се проснах на един от шезлонгите. Определено ми беше гадно. Човек да не реши да се върне! Разнообразието не е лошо, нали?
- И сега какво, Майра? Ще си седиш тихо и кротко? Той е имал по-големи приключения от теб! Ти просто сменяше обстановката! По дяволите - говоря си сама!

- Превоз? - попита кратко Дийн. Беше се появил от нищото и едва не си изкарах акъла.
Превоз? Докъде?
- Дестинация? - отговорих с въпрос. И без това не знаех какво друго да кажа. Може би нещо за прическата? Или може би вече беше късно да споменавам това? И все пак изчаках да видя докъде ще се ходи... Или по-точно той къде отиваше... - Ще пропусна...
Той се завъртя и тръгна към колата. Следвах го с поглед. Може би трябваше да измисля да отида някъде, вместо да пропускам възможности за сдобряване...Е, късно...