Имението на Дийн Ъндърууд и Майра Блек

Тази среща беше меко казано странна. През повечето време само гледах отстрани как Майра гони сестра ми. После щях яко да си изям боя, но сега не ми се мислише затова. Първо - цепеше ме главата, второ - разговора с баща ми... Не беше особено щастлив. Джес трябваше да внимава какво говори, защото се оказа, че е в болница в Хонолулу... Претърпял самолетна катастрофа, но е добре... Не можех да замина, но все пак новините ме притесниха... Може би трябваше да догоня Джес и да й кажа, но тя щеше да ме одере жив, ако ме видеше...
Облегнах глава назад и установих, че и аз умирам от глад. Майра тъкмо се връщаше с притоплено китайско.
- Божествено - ухилих се и се приготвих за страхотно преяждане.

- Божествено - ухили се Дийн и се надигна.
Настаних се до него и се заехме с китайското.
- Хей... - започнах по-едно време. - Нали не се сърдиш много, че така,едва ли не, изгоних... - Не знаех какво му беше и спрях дотук.
- Не се сърдя. - каза той.
- Сигурен ли си? - погледнах го, а той повдигна една вежда. - Добре, де... - засмях се и дръпнах китайското...

- Изгони доведената ми сестра, Джесика - уточник, поглъщайки един спагет. - И сега тя ще ми е много, много бясна... И съм сигурен, че няма да остави така нещата или пък повече няма да ми проговори... Но не се сърдя.
Замислих се. Не исках да сме в лоши отношения със сестра ми, но вече май нямах особен избор...
Сетих се за разговора с баща ми и тотално реших, че този ден отива в графата "с надолу главата" (каква ирония)...

- Извинявай... - казах миличко и невинно.
Засмяхме се. Доядохме китайското и аз изнесох чиниите. После се проснах на дивана (отново) и се облегнах назад.
- Леле! Ще се подуя като балон! - разхилихме се отново. Е, май този път за фитнеса ще се отдели малко повече време... - Аз отивам във фитнеса. - съобщих и станах. Качих се в стаята си и се съблякох. Чак тогава започнах да търся какво да облека. Глупаво от моя страна, но ми беше навик...

Майра и фитнес... Това предполагаше преобличане, нали?! С големи мъки се качих на втория етаж и тихо се промъкнах в стаята й. Тя не ме видя, тъй като бе с гръб. Седнах на един черен стол и се загледах в перфектните извивки на Майра. 100% щях да си изпатя като ме видеше, но в момента не ми пукаше... Майра продължаваше да се чуди какво да облече.
- Така си си добре - ухилих се.
Майра се извърна и писна от изненада.

- Така си си добре - ухили ми някой.
Обърнах се и видях Дийн, седнал а един стол и гледащ с удовлетворение. Метнах една блуза към него, но той умело я хвана.
- Ти наистина нямаш намерения да се научих да чукаш!!! - казах и тръгнах да обличам една тениска.
Отидох към него и се настаних на коленете му. Той обви ръце около кръста ми.
- На врати! - уточних после и тръгнах да се дръпвам, но неуспешно...

Абее, на кой му пука за главата... В момента бях в такова перверзно настроение, че можех да изчукам и стол...
Прокарах ръка по задника на Майра и извъртях лицето й към своето, след което я целунах продължително. С другата ръка бавно махнах сутиена й и впих устни в гърдите й. Аз си бях напълно облечен, а тя нямаше друго освен бикини... Интересно.
- Дийн, сигурен ли си? - попита ме задъхано Майра.
- За кое? - засмях се. - Че си адски секси и те желая СЕГА... 100%!
Ръката, която най-мръснишки се плъзгаше по задните й части премахна и последната част от дреха, която имаше - бикините й.
- Ау - ухили се Майра. - Малкия ме бодее...
Засмяхме се...

Намерих и аз какво да кажа. Не беше честно! Аз бях чистак гола, а той си седеше облечен! Заех се с разкопчаването на ризата му - бавно, така че да го изнервя. После тя се оказа...Някъде из стаята ми. После махнах колана му и се заиграх с него. Панталона едва ли не сам изчезна... Явно Дийн все още не беше свикнал да чака.
По едно време бях залепена за стената и простенвах в екстаз. Припомних си предишния ни похот... Определено трябваше да бием рекорди!!! Имахме предостатъчно време... Щяхме ли да успеем? Майра Блек и Дийн Ъндърууд...Хмм... Не мисля, че имаше място за съмнение. Достатъчно беше името...

Поне се бяхме изравнили в частта с дрехите. За съжаление не бях толкова гъвкав, заради болките в главата, но давах най-доброто от себе си. Вдигнах Майра и я прехвърлих през рамо.
Тя изпищя, след което се засмя.
- Къде ме водиш, за Бога? - попитах тя.
- Тук - ухилих се и нахлух в банята й.
Оставих я накрая на ваната и започнах да я пълня с приятна на допир вода. Тя ме гледаше усмихнато.
- Какво? - попитах.
- Нищо - ухили ми се тя. - Продължавай.
Хареса ми фактът, че точно до банята имаше прозорци. Макар и да знаех, че наблизо няма хора все пак обичах да го правя пред публика... Дори и пред въображаема.
- Влизай - наредих, след като ваната се напълни.
Майра послушно влезе.
- Знаеш ли спомних си за онзи път, когато се къпахме заедно като малки... Помниш ли какво стана?
- Оо, не - ухилих се. - Мразя те! Как можа да ми припомниш?!
Влязох от другата страна във ваната и започнах да я пръскам с вода...

Пръскането с вода бързо отмина обаче. Нахвърлих се на Дийн и впих устни в неговите. За пореден път се оплетохме... Започнах да си мисля, че сме били големи идиоти да се скараме за глупост. Какъв беше смисълът? Ами, нямаше такъв. Е, да, два силни характера на едно място беше донякъде ясно, че не всичко ще бъде в хармония. Чиста логика,а? Уоу!... Върнах се в реалността.
Простенах и завъртях глава...

Внимателно извадих Майра от ваната и я занесох в душ кабината. Пуснах водната струя да тече и намерих златната среда на топлина. Обърнах я с гръб към мен и залепих тялото й в стената. Леко разтворих краката й и прокарах пръсти по нежните й задни части. Водата образуваше красиви капки по тялото й. Жадно облизах няколко. След което извих врата й и я целунах по устните, докато я повдигнах леко и проникнах в нея. Само за част от секундата, след което я оставих и изчезнах за малко. Отидох до кухнята и взех една бутилка бял ром. Все пак бяха минали 24 часа. Върнах се, ухилен до уши:
- Изненадаа!

Добре... Очевидно французите омръзват бързо... Или поне така излезе. Жорис... Сетих за всичко станало, но после нещо ме върна тук. Другите по-интересни неща, случили се в тази огромна къща с един определен човек... Обадих се на Дийн и той каза, че след малко ще се прибере... Кой знае какво е ставало досега. МАЙРА!! Тръснах глава. Не ми се мислеше. Само исках да го видя. Щеше да ми е достатъчно. Глупости! Е, надеждата умира последна, нали?

Мотаех се в стаята си, докато чаках. Беше странно да седя тук. Принципно бях на други места... Предимно стаята на Дийн. Оххх... Изнервях се с всяка секунда. По едно време чух шумове от долу и спрях цялата си дейност и замръзнах на място. Дали беше той? Въобразявах ли си? Нали аз бях тази, която си тръгна без причина? Тогава защо толкова много се вълнувах? Е, какво пък! Оставих стаята в разхвърлян вид и тръгнах бавно към долния етаж. Очите ми се изцъклиха, когато го видях на дивана. Бутилката водка в ръката му не ме учуди. Дори се усмихнах. Това ми липсваше. Той ми липсваше. Какво, по дяволите, ме беше накарало да си тръгна? Идиотизъм? Тъпота? Страх?
Слязох по стълбите и се приближих. Застанах до дивана и се подпрях...

- Здравей - каза машинално. - Отново ли сме съквартиранти?
- Ако приемаш бегълци... - опитах се да се усмихна отново, но не се получи особено добре. Седнах на дивана и го погледнах. Очаквах отговора му с нетърпение. Току-виж ме изгонил...
- Никога не съм те гонил, така че на практика това е и твой дом. - отговори той.
Стана ми гадно. Той наистина не ме бе гонил. Признавам - аз съм най-голямата идиотка на света!
- Как си? - тъп въпрос, но беше по-добре от това да седим и да си мълчим. А и главата ми не можеше да измъдри повече. Не и в момента. Той отпи щателна глътка от водката. Бях на косъм да се протегна и да я дръпна от ръката му, тъй като се сетих за случая със сцепената глава. Грозна картинка... Но не можех. Имах чувството, че едва ли не ми беше забранено.

"Не по-добре от теб, всеки случай..." помислих си. Можех и да го кажа, но реших, че ще звучи прекалено грубо...
- Горе-долу... - смотолевих.
Той се беше настанил с много усилия на един от високите и столове в кухнята. Супер! Сега пък трябваше да се местя. Тръгнах към кухнята и се подпрях на плота срещу него. Аз ли имах такова чувство или той правеше всичко възможно да избегне погледа ми?
- Пиенето ще те довърши! - завъртях глава.
- На теб какво ти пука? - отсече той.
Е, това вече беше лекооо грубичко...

Опулих се. Този Жорис ми отрови живота! Просто в момента го правеше. Какво толкова? Просто заминах! Нищо не е станало! Наистина! Просто малко разнообразие, което Дийн очевидно беше разбрал погрешно... Ревнуваше ли или просто му беше гадно, че го зарязах така? Н=Без обаждане, без обяснение, без нищо? Е, дори да питах, жестоко се съмнявах, че ще получа кой знае какъв отговор. Не и докато беше в такова състояние... Каквото и да кажех - нямаше значение. Или поне той така го обръщаше...
- Не ми трябва нито имението, нито Жорис, нито да ходя до Франция, нито ти да умираш, ясно?

- Ясно - сви рамене и отпи последната глътка текила. - Е, знаеш всичко къде се намира. Цялата къща е на твое разположение, но и това знаеш. Добре дошла отново и аз се качвам горе.
Той изчезна по стълбите към стаята си. И сега какво?
Да се кача ли? Или пък не? Да му кажа ли нещо след като се кача? А защо да се качвам? Охх... Е, какво пък! Рисковете на професията, която нямам...
Тръгнах нагоре. Не ми трябваше особено много време да стигна неговата стая. Дийн вече спеше. С толкова много текила и алкохол, изпит, когато не съм била още тук... И сега какво? Да го събудя ли? Или да го изчакам да се събуди? Май ми се понасъбраха доста въпроси...

Било хубаво да легнеш и да си починеш нормално. Особено в обятията на... Дийн.
Размърдах се малко. Това ми беше достатъчно за почивка. А и със съквартърантът имахме доста неща за обсъждане...
Надявах се да се е събудил. Не исках въпросите от типа на "какво да правя" пак да се разлетят из главата ми. Надигнах се и срещнах погледа на Дийн. Все още бях сънена и не разбрах погледа. После се появи усмивката и ми светна...
- Добро утро, спяща красавице. - каза той.