Домът на Нейтън Скот

Той ме послуша без да протестира, взехме такси и потеглихме към тях. По пътя той отново ме целуна и дъхът ми спря, пристигнахме, той плати на таксиметровия шофьор и влязохме в къщата
- Доста е голяма - констатирах когато той каза, че това е домът му. След това ме попита дали искам нещо за пиене
- Бяло вино ако има - казах и го последвах към кухнята мисля, той отвори хладилника, а аз се настаних на плота в средата на кухнята.

- Може би е заради компанията - казах с лека усмивка и също отпих от виното. За Нейтън къщата му може би беше само място, но за мен моята къща беше нещо, много, много повече - беше ДОМ. Там са събрани толкова много спомени, там двамата с Люк израснахме, там баща ми всяка неделя правеше барбекю, а майка ми всяка събота приготвяше гофрети заляни с всякакъв вид сироп. Това беше много повече от място.

Засмях се леко и отпих от виното
- Защо мислеше, че няма да се съглася? -попитах любопитно и отпих от виното. Макар да не ми беше особено комфортно в тази къща, може би заради факта, че това е къщата на Дан Скот, но това, че бях тук с Нейтън.... със своето гадже правеше всичко много по - приятно. Приближих се още малко до него и плъзнах ръка през врата му и по гърдите му, наведох се и го целунах по слепоочието.

Обгърнах шията му с ръце
- Синът ми е в добри ръце, Брук ще се справи има правилния инстинкт. Светът няма да свърши ако не се прибера една вечер в къщи, а и Люк едва ли е сам - казах и го целунах.
- А и има много неща които не знаете за мен господин Скот - казах и се усмихнах чаровно.

Отвърнах на целувката му след което скокнах от барплота
- Какво ще кажеш да направя нещо за хапване - попитах поглеждайки го и запътвайки се към хладилника
- Нещо бързо? Омлет? С какво го обичаш? - попитах любопитно и отворих хладилника.

Погледнах го любопитно
- Хмм, дам това звучи примамливо - казах изваждайки бира за него и портокалов сок за мен и затворих хладилника.
- Какво имаш наум? - попитах любопитно заставайки пред него и му подадох бирата.

Кимнах и тръгнах към дневната, открих шкафа където бяха дивидитата и започнах да си избирам. Изненадах се когато между всичките дивидитата открих един от най - любимите си филми - "Портретът на Дориън Грей". Взех го и го пуснах в дивидито, след това седнах на дивана
- Готова съм - провикнах се към кухнята и се настаних удобно.

Нейтън се появи след малко и се настани до мен, усмихнах се, а той попита какво ще гледаме. Завъртях се и пуснах краката си през неговите, след което си взех няколко пуканки, подпрях брадичка на рамото му
- Само не ме убивай - казах, целунах го по бузата и натиснах "плей".
- Ще ти хареса, обещавам - казах и отпуснах глава на рамото му.

Отпуснах се в прегръдките му, взех си пуканки и започнах да гледам филма. Бях го гледала доста пъти, три или четири, но всеки път ми беше толкова интересен, а и това, че го гледах в прегръдките на Нейтън беше още по - приятни. По някое време се надигнах леко и го целунах, след което подпрях чело в шията му.

Целувките които от време на време ми даваше ме разсейваха твърде много и накрая се отказах да гледам филма. Изправих се и както седях върху него се извърнах с лице към него
- Всички филми ли гледаш така? - попитах любопитно слагайки едната си ръка около шията му, а с пръстите на другата се разхождах по гърдите му.

Усмихнах се и отвърнах на целувките му
- На всичките си гаджета ли говориш така - попитах и повдигнах вежда, бях само на милиметри от устните му, но не го целувах лавирах нагоре надолу по челюстта му, а дъхът ми галеше кожата му, но целувка нямаше....

Усмихнах се когато той каза, че съм уникална, харесваше ми да мисли така за мен, когато го казваше, когато виждах начина по който ме гледаше наистина се чувствах уникална и обичана и жива. Плъзнах ръце към лицето му придърпах устните му към себе си и го целунах продължително и истински.