Starbucks

След дългите две нощи които бях преживяла едно сутрешно кафе нямаше да ми дойде никак зле. Главата ме болеше и исках нещо, което да ме разсъни и да ме накара да забравя миналата вечер. Отправих се към едно от любимите си кафета а именно Старбъкс.
След като влязох и се огледах видях, че е пълно и няма къде да седна. Няма втори карък като мен. Огледах се наоколо, но не видях и никой познат затова отидох до едно момиче и го попитах:
- Извинявай че те безпокоя, но меже ли да седна при теб защото няма свободно място. - усмихнах и се мило с надежда да ми позволи да седна при нея.

- Благодаря ти. - усмихнато иказах аз, след като и посочи стола срещу нея.- Надявам се, че нямаш нищо против да ти говоря на ТИ.
Изгележдаше страшно симпатична, а не като всички останали, които постояно се надуваха и не поглеждаха останалите. Всякаш бях нещо повече от останалите.
Поръчах си айс кафе както обикновено и седнах на стола срещу нея.
- Между другото аз съм Стейси.

- На мен също ми е приятно.- усмихнах и се учтиво аз.
Да тя определено не беше като останалите. Вече имах чувството, че няма свестни хора в този град, а може би аз не познавах достатъчно, но всики тук мислеха за едни и същи неща. Секс, пари, алкохол и дрога. Нямам нищо против тези неща, но понякога всеки иска малко разнообразие. Ел беше точно такава. Тя беше учтива и определно не беше от надутите.
- С какво се занимаваш?- попитах аз Ел, за да настане мълчание.

- И аз от понеделник до петък уча, а събота и неделя прекарвамв почивка.
След като тя заматра ми говореше на ти, предполагам нямаше проблем и аз да и говоря така. Беше наистина приятна и сериозна.
- И къде ще купонясваш тази вечер?- попитах я аз, за да подържам разговора.
От това което бях разбрала за нея след като приключеше тук щеше да отиде до някакъв офис. Явно работеше нещо или помагаше на родителите си. Нямам представа, но се надявам да разбера и дори да успеем да се сприятелим.