Чакалнята

- Как си? - попита, като се приближи.
- Мразя болници! - каза кратко той. - Повече ми се караха отколкото превързваха... - оплака се после.
- Ще го приема за горе-долу добре... - засмях се и го хванах подръка. Той ме погледна учудено. - Какво? Прибирам си те! - казах спокойно и го повлякох към паркинга.
Натоварихме се в колата и потеглих. Прибрахме се сравнително бързо, като по пътя не продумахме. Просто слушахме радиото...