Баскетболно игрище

-На мен ми харесва...Така момчетата например ще знаят с коя...хм, танцуват.-засмях се леко.-Може също грешниците да са по-разкрепостени...смисъл да носят по съблазнителни дрехи, а светците да не са чак толкова...все пак са светци. Може да преобладават черно и червено при грешниците, а бяло и като цяло по-светли цветове при светците...Какво ще кажете?

Слушах и обмислях до колкото можех.. Идеята на Брук си беше добра.. На всички им хареса.. Усмихвах се и кимах разсеяно.. Беше забавно.. Щях да отида, но не ми допадаше да организирам нещо, което нямаше да ми донесе никаква полза.. Едва ли глупавите учители биха позволили алкохол.. Щеше да бъде обикновено събиране с ягодов пунш..
- Аз съм съгласна с .. Ъм това.. Идеите са добри.. Не мисля обаче, че ще е забавно това разделение.. Но ако все пак решите да го направите предлагам половината зала да е в бяло другата половина в черно или някакъв по-тъмен цвят.. Все едно просто да е различен.. - казах замислено след което поех дъх и продължих.. - Рай и Ад.. Това е моята идея.. Това с момчетата не ми допада.. предпочитам всеки да е свободен да прави каквото поиска и да с когото си иска.. - усмихнах се дяволито.. Брук определено щеше да схване за какво говорех.. Пейтън също.. Познаваха ме твърде добре.

Слушах всичко, но гледах да не се набивам на очи, идеята за "Светци и Грешници" беше добра, но идеята да се разделят не ми се нравеше никак
- според мен ще бъде грешка да има разделение - започнах да казвам бавно, все пак от всички тук аз бях най - неопитна в подобни събирания
- Нека предположим, че Брук е грешница, а Пейтън светица това разделение ще накара едната да стои от едната страна, а другата от другата? Или примерно Серена е грешница, но Нейт е светец и те ще бъдат разделени, глупаво е не мислите ли? - попитах поглеждайки всички
- Иначе идеята е добра, цветовата граница също - усмихнах се леко и отпих от кафето си очаквайки някаква реакция

- Съгласна съм с Пейтън и Хейли. - казах, повдигайки рамене, след което се обърнах към Блеър.
- Ако не ти се занимава, просто откажи, но няма да викаме кетъринг...нали затова са ни събрали, за да го направим ние...Имам идея кой ще ни помогне с украсата, но няма да викаме фирма. - казах с нормален тон, гледайки я с леко присвити очи. Тази идиотка никога не съм я понасяла и скоро щеше да се разправяме на четири очи с нея.
- Но за ди-джея си права. - усмихнах се изкуствено и си седнах на мястото. Дали и аз изглеждах така в очите на другите??

-Аз мисля, че трябва да извикаме отбора по баскетбол.-погледнах Брук и повдигнах вежда.-Те могат да ни поногнат за украсата...А някои могат и да помогнат за други неща, ако ме разбирате...-прехапах устна...надявах се да не се изпусна точно пред Брук и Хейли за целувката с Лукас...-Не знам за вас, но за мен този вариант е добър...

Слушах мнението на Брук докато всички други мълчаха.. Единствено тя даваше добрите идеи.. Не разбирах защо никой не я слушаше .. Тя бе човекът с идеите но завистливите зубарки не искаха и да чуят.. Огледах всяко едно от момичетата в стаята с пренебрежителен поглед.. Ако бяхме само аз, Пей и Брук щяхме да се справим по-добре.. Изведнъж и Пейтън се обади с идеята да викнем баскетболния отбор.. Мислите ми пробягаха към Нейтън.. Определено не горях от желание да го видя.. Още по-малко да работя с него, ами Лукас.. Не.. Това нямаше как да се случи..
- Не мисля, че е добра идея да викаме банда потни момчета, които се правят на велики всеки път когато излязат на сцената.. Как да кажа.. те само ще пречат, но ако Брук е съгласна нека ги повикаме.. - казах спокойно поглеждайки най-добрата си приятелка.. определено тя бе моето спасение..

- Да, Люк няма да има нищо против, а и ръста им ще ни е от голяма полза - казах аз готова да се обадя на моето спасение. Определено тази комбинация тук никак не ми харесваше и имах нужда от него, да ме прегърне и да каже, че всичко ще е наред въпреки, че нищо не е.
- А за украсата може би червено, бяло и черно? - попитах и продължих
- Може би високи вази с бели кали, в основите на вазите посипани листенца червени рози и наредени свещи. Покривките на масите и столовете да са бели и черни, а на столовете да има вързани червени ленти. От тавана да се спускат бели платна преплетени с светлинки - казах всичко и можех ясно да си го представя, млъкнах за малко и изчаках да видя реакциите на другите.

Погледнах учудено Пейтън...хм, трябваше доста да си поговорим с нея.
- И аз съм съгласна за баскетболния отбор...няма само ние да се трудим. - засмях се и другите се присъединиха. А и нямаше да ни навреди да се порадваме на хубава гледка...По някое време Хейли започна да описва примерна окраса, а аз се загледах в нея за един дълъг момент, унесена в думите й, представяйки си всичко...и това беше перфектно!
- Боже, Хейли, ти си гении! - почти извиках аз и се хванах за устата, засмивайки се леко. - Съжалявам, имам предвид, че идеята е наистина добра. Не мислите ли?

Повдигнах вежди при реакцията на Брук...Най-накрая започваше да харесва Хейли, което беше добре...поне така мислех.
-Хм...само да кажа нещо. Ще е по-добре при правенето на украсата никой да не се забърква с момчетата от баскетболния отбор...Всичко ще е позволено на танците, нали така?-днес бях много перверзно настроена...не бях такава никога. Е, преди бях и по-скоро отегчен от живота вид, а сега бе ужасно различно...имах защо да живея...-И така, момичета...няма да се забъркваме с кавалерите на приятелките си, нали?-погледнах към Брук...надявах се Джаред също да не и каже за целувката ни с Люк...съмнявах се, защото вероятно и той искаше да забрави за нея.

Намръщих се и просто седнах на скамейката без да слушам лупавия разговор.. Всички бяха за баскетболния отбор.. Те замисляха ли се, че никога не правехме нещо сами ?? Оставяхме на момчетата.. Та те дори не разбираха какво искаме.. Поклатих раздразнено глава .. Пейтън започна да говори нещо доста объркано.. Може би проблема беше в мен.. Не следях мисълта й .. Просто щях да помона с каквото мога.. Нали Брук го искаше ? Правех го само и единствено заради нея .. Обичах да оранизирам каквото и да било, но груповата работа не ми се отдаваше.. Огледах всяко едно от момичетата.. Погледа ми обаче се спря на Пейтън.. Какво й ставаше ?? Защо поиска баскетболния отбор ?
- Все едно зубарките ще ви пипнат момчетата.. О я стига.. Това не е въможно... Ако има намек към мен .. Не се притеснявай не пипам момчетата на приятелките ми.. - казах по-скоро разпалено отколкото спокойно.. Веднага съжалих, че съм си отворила устата.. Това можеше да коства пиятелството ни..

Не слушах много какво казва момичето, просто защото бях доволна, че Люк ще ми пази гърба в тази откачена ситуация. Не зная досега какво са правили или как са организирали нещата, но според мен нямаше как да се справям без момчетата. За окачането на лампичките и висящите платна ръста на баскетболистите щеше да е от полза особено като се има предвид, че тук нямаше едно момиче по - високо от 1,75.
- Предполагам ще уточним всичко и тогава ще ги извикаме -казах поглеждайки въпросително Брук, а след това и Пейтън

- Момичета, стига. - обърнах се към Пейтън и Вер.
- Никой няма да се забърква с никой и толкова. - казах и след това се обърнах към Хейли.
- Добре, значи ако можеш направи списък със нещата, които трябва да си набавим, аз ще направя график кой какво ще прави и примерно утре след училище ще се съберем отново...Баскетболният отбор ще имат тренировки, така че ще можем да говорим със всички. - предложих и всички се съгласиха.
- Добре, стига толкова за днес. Да тръгваме. - казах и си взех чантата, след което хванах под ръка Пейтън и Вер и ги задърпах навън.
- Вие двете имате много да ми обяснявате! - казах сериозно и след като излязохме от салона започнах с разпита.
- Ти - обърнах се към Вер - Защо не искаш момчетата да ни помагат? Никога не си отказвала компания на момчета...какво е станало? А ти - обърнах се към Пейтън - Откога се заинтересува толкова много от отбора? - повдигнах вежда - Не забравяй, че си обвързана! - припомних й, докато сядахме на една пейка трите.

-За малко вече да не бъда...-казах тихо.-Не исках да казвам нищо на Брук...не исках да ме мрази. Успях да накарам Джаред да ми прости, но Брук...тя можеше да бъде такъв инат. Но може би беше по-добре да знаеше.-Люк ме целуна...аз не исках, но така стана...Джаред ни видя и искаше да си отиде, но го спрях. И не ме интересува глупавия отбор, а просто не мисля как някой с ръстта на Хейли ще се катери на високо ли ще слага такава украса.-спрях за малко и поех въздух.-Ще ми простиш ли за Люк? Моля те Брук...

Пристигнахме в училище беше рано и все още нямаше никого, разтоварихме колата оставяйки всичко до стената. Люк се възползва от възможността да по играе малко, а аз седнах на скамейката и започнах да рисувам салона и украсата.
- Избра ли си костюм за довечера? - попитах любопитно
- Всъщност нека позная грешник? - казах засмивайки се.

- Защо реши така? - попитах поглеждайки я и седнах до нея на скамейката
- За теб съм сигурен, че ще си светица, както винаги - засмях се и я побутнах леко.
- Другите го няма да се захващаме за работа искаш ли? - попитах и се усмихнах. Изправих се и ѝ подадох ръка
- Да започнем с лампичките и висящите неща? - попитах засмивайки се

- Много просто, не си се бръснал от доста време, изобщо поглеждал ли си се в огледалото? - попитах избухвайки в смях
- Достатъчно прозрачно нали - свих рамене разпервайки ръце в страни невинно.
- Добре съгласна, стълбата трябва да е в склада - казах и отидох да извадя белите платна.

- Дори ти ще бъдеш изненадана - засмях се леко, почесвайки брадата си. Станах и отидох да взема стълбата, взех я и се върнах в салона, където Хейлс се мъчеше с онези дълги ленти, засмях се и я изненадах в гръб като я повдигнах на конче. Тя изписка, а аз се засмях, за какво ми беше стълба като ние двамата се справяхме и така.

Бях се унесла в това как да закачим плата и лампичките, че дори не чух кога Люк се е промъкнал зад мен. Усетих ръцете му на кръста си и след това как височината се промени
- Ааа, Люк пусни ме, хей ако ме изпуснеш си мъртъв! - изписках, а след това се засмях. Той ми подаде една лентичка и аз закачих първата част от платното, след което се премести няколко крачки и подаде нова лентичка.

Пристигнахме в училището тъкмо, когато носеха цветята. Взех две вази, Нейтън взе още няколко, а останалите ги пренесоха момчетата от фирмата. Влязох, всъщност без никаква видимост във салона. Залитнах няколко пъти, но слава богу успях да ги оставя на земята благополучно. Огледах салона и чак тогава видях, че не сме сами със Нейт. Тук бяха Лукас и Хейли.
- Ъм..здрасти. - казах бързо, когато те ме погледнаха учудено и отидох за още цветя.

След приятната вечер с нея отидохме заедно на училище. Там ни чакаше един камион с свещи и цветя. Тя заподскача напред, а аз се хванах за главата...боже, какво ни предстоеше. Взех няколко вази и тръгнах към салона. По пътя Брук се блъсна в мен и едва не ги изтървах, но все пак оцеляха. В салона бяха Хейлс и брат ми. Поздравих ги и отидох да пренасям следващото каквото ми дадат. Не след дълго и останалите от баскетболният отбор пристигнаха, както и момичешкия комитет и както обикновено ни командориха и ни критикуваха, но какво да се прави...момичета.

Унило тръгнах към баскетболния отбор.. Облякох първото нещо, което видях.. Не исках да мисля за нищо още по-малко за глупавия бал.. Не бях спала цяла нощ и определено имах нужда от сън.. Когато влязох в залата всички работеха.. Забелязах Брук, Хейли, Лукас и Нейтън.. И другите момичета бяха тук.. Както и баскетболния отбор.. Помахах на тези които не познавах чак толкова и веднага се хвърлих в прегръдките на Брук, която тъкмо поставяше красиви цветя в огромна бяла ваза.. Точно от нея имах нужда.. Тя бе моето спасение..
- Здрасти.. - промърморих и я пуснах, за да довърши работата си.. В този момент видях Дан.. Беше от баскетболния отбор.. не го бях очаквала.. Очите ми се насълзиха и въпреки това желанието да е до мен бе по-силно.. Затичах се към него и се метнах в прегръдките му.. Той нежно обви ръце около мен и ме притисна по-плътно към себе си..
- Липсваше ми.. - успях да кажа преди една малка сълза да се стече по бузата ми.. Вкопчих се още по-силно в него.. не исках да го пускам..

Едва днес успях да се запиша в училището и в баскетболния отбор.Казаха ми,че ще има бал и трябва да отида да помогна с украсата.Ето това не ми се беше слбучвало досега, но какво пък.Прибрах се,за да облека нещо по подходящо,взех си и официални дрехи,можеше да ми потрябват.Качих се в колата си и потеглих.След около 10 минути бях пред училището и бях готов да помогна.Бързо се ориентирах и намерих мястото.Влязох в залата и изведнъж някой ме гушна.Погледнах и това беше Вер.Не очаквах да каже, че и липсвам,но кой знае.
-Много бързо ми прости.-казах аз и сложих лукава усмивка на лицето си.-И ти ми липсваше.-добавих и я прегърнах още по-силно.

Момчетата пристигнаха и започнахме да ги командорим. Изведнъж някой ме сграбчи. Погледнах към извършителя и видях Вер.
- Хей, красавице. - усмихнах й се и я прегърнах също, но я пуснах, за да дооправя цветята. Скоро бяхме сложили всички маси, сложихме покривките, вазите, воалите, лампичките, свещите, розовите листенца и всичко останало. След като най - накрая свършихме се огледах и наистина всичко беше както си го представях, че и по - хубаво. Сбогувах се с Пейтън, Вер и Нейтън и се запътих към нас, за да се оправя за бала.

Скоро отново бяхме в салона
- Хейлс страхотно е - казах прегръщайки я през раменете
- Обещай да се забавляваш тази вечер и никакви забележки относно тези приятелчета - казах показвайки кутията с цигарите. Не пушех често, дори рядко, но понякога това беше част от имиджа ми, а днес определено бяха голяма част от него.
- Хайде да си вземем нещо за пиене - двамата тръгнахме към бара, аз си сипах скоч, а на нея направих коктейл "Синя магия",подадох ѝ го и отидохме да седнем на нашата маса.

Малкото момче пристигна по обяд.Все още грееше слънце.Беше приятен,но все пак студен ден.
Влезе в къщата на чичо си,а него все още го нямаше.Само един батко на име Закари беше вътре.
Най - вероятно беше,чичо му да е тръгнал по момичета и да се върне много късно.
Всъщност,чичото се върна навреме,но започна да си приготвя за някакво парти,което щеше да е на следващия ден.
На сутринта Джейми излезе и се записа в началното училище в близост до това на чичо му.И тръгна по улиците,намери си приятели,и привечер,той се прибра вкъщи.
Седна пред телевизора - излежаваше се.Гледаше любимото си филмче.
-Ставай! - каза му някой.Детето унило се завъртя към чичо си с въпросителен поглед. - Тръгваш с мен на партито! - малкия Джой остави пакунките и тъжно отиде до стаята си,оправи се и излезе с чичо му.
Партито беше в баскетболното игрище в училището.
Двамата влязоха вътре,и двамата нагласени.
Няколко каки и батковци танцуваха.
-Забавлявай се,и да не излизаш извън игрището,ясно! - каза му чичо му,който тъкмо си слагаше маската.Детето кимна и отиде при масите,седна на едната и тъжно започна да си потропва с ръчичка и да гледа как по - големите се забавляват.

» Волейболно игрище
» Баскетболното игрище