Баскетболно игрище

Джаред съблече нацяло ризата си и остана само по панталона и боксерките си, с които също щеше да се раздели скоро...щях да се погрижа.
Направих така, че той да е притиснат към масата и откопчах панталонът му.
-Ти ще ме умориш...-казах задъхано, като продължавах да целувам всяка част от тялото му. Започвах да чувствам още по-голяма любов към него. Беше неповторим, този който ме накара да се влюбя, най-накрая да почувствам нещо.

Откопчавайки панталонът ми, тя видя, че наистина бях възбуден, а пък ритъмът на сърцето ми се ускоряваше, аз избутах роклята от раменете и (единственото нещо на което се крепеше тъй, като вече я бях разкопчал) и казах:
-Това няма да ти трябва.
След, което Пейтън беше останала гола, голеничка и аз смених ролите, в момента тя лежеше на масата, а аз започнах да я целувам от вратът на долу, като стигнах до гърдите и се съсредоточих върху зърната и, като с леки и бавни движения на езика започнах да ги облизвам, карайки я да настръхва от възбуда и пускайки дясната си ръка бавно по кръстът я хванах за стегнатото дупе.

Започнах отново тихичко да стена при допира на устните на Джаред. Тялото ми се загряваше, започваше да гори. Това беше страстта, която с никой друг не бях имала. Страстта, която караше сърцето ми да тупти толкова силно. Която караше всеки мой мускул да трепери.
Джаред проникна в мен бавно, но усетих как тялото ми се загря още повече. Прехапах устна в опит да спра всичките стенания от удоволствие...

Вече бях проникнал в нея и започнах с бавни движения и нежни ласки, като през това време с устните си исках да опитам колкото се може повече от вратът на Пейтън. Бавно продължавах да ускорявам темпото, като започнах да я целувам по черешовите и устни, и да усещам как телата ни се сливат в едно и всякаш сърцата ни забиваха във един и същи ритъм. Не това не беше със сигурност, както първият път, този път наистина изпитвах чувства към това момиче, удоволствието беше уникално и аз просто не можах да продължавам нежно и започнах да ускорявам, колкото закона на физиката ми позволяваше.

Не можех да правя нищо друго освен да се движа с темпото на Джаред, тялото ми не позволяваше да правя друго.
Джаред ускоряваше темпото, което ме накара да забия нокти в гърбът му. Удоволствието да съм с него ме изкарваше от релси.
Надявах се никой да не влезе в съблекалнята, защото ако станеше щяхме и двамата да изхвърчим. Но нямаше да стане, бях сигурна...въпреки че беше отключено, въпреки че имаше много такива двойки като нас.

Тя заби ноктите с във гърбът, но за мен удоволствието беше прекалено голямо, че да усещам някаква болка, камо ли да се притеснявам дали някой щеше да влезне в съблекалнята...
Давайки всичко от себе си вече, започнах да затаявам дъх, но все още продължавах, не можех да спра точно в този момент, продължавах ли продължавах, и вече започнах да усещам как съм напът да свърша, но за да забавя ефекта се извъртях, като Пейтън вече беше отгоре, аз я хванах за кръста, като оттука тя беше поела почти всичко.

Вече бях отгоре...Не знаех точно какво да правя, не бях особено опитна в тези неща...Започнах да се движа бързо, като стенех съвсем тихо, прехапвайки устна.
Имах чувството, че цялата сграда ще се срути само от нас двамата. В главата ми бяхме единствено аз и Джаред, заедно...как всичко между нас се сля...самите ние се сляхме.

Всичките движения, които тя правеше, уау просто нямах думи, просто плъзнах бавно ръцете си, като я хванах за гърдите, опитвайки се някак си да забързам още малко темпото, защото усещах как съм напът да свърша. Не можах да издържа още много, след няма и 2 минути, аз свърших, като се извъртях за да и Пейтън да легне на масата (да речем, че е голяма), като дишах тежко и бях безмълвен.

Отпуснах се на твърдата маса, като дишах тежко.
В главата ми се въртяха всякакви мисли...Дали ни беше видял някой? Дали и на Джаред му беше харесало колкото и на мен?
След около минута-две стоене на масата без да помръдна, станах и започнах да търся дрехите си из цялата стая. Обличайки се подавах и дрехите на Джаред както при първия път когато бяхме заедно...

Аз си облякох долнището, като все още дишах тежко, и я погледнах:
-Леле, този път беше зашеметяващо Пейтън, не мисля, че някога ще мога да забравя тази случка.
След, което се дооблякох, отидох до нея и я целунах, за страхотното изживяване и за това, че е с мен, а не с някой друг.

-Да, хубаво беше...-съгласих се и се обърнах с гръб към Джаред, придържайки роклята си.-Закопчай ме, моля те...
Той дръпна ципа на роклята лекичко, а аз я наместих. След малко вече бяхме излязали от съблекалнята, насочвайки се някъде към купона...

Тъкмо, като излязнахме от съблекалнята, аз я хванах за ръка, може би доста неудобно място за хващане точно в момента, защото доста хора ни гледаха, но аз точно исках да ни видят заедно, но все пак и прошепнах:
-Ако те притеснява държането за ръка, да те пусна ?
След, което я целунах по бузата.

-Не, добре съм...все пак не се крием от никого.-стиснах ръката му, сигурна в това, което правя. Бях сигурна, че го обичам...
Отначало всички ни зяпаха, но имаше ли значение всичкото това внимание? Имаше значение това, че сме заедно...

п.п. аз ще съкратя малко нещата, че да те олесня

В момента бяхме в центъра на вниманието, но на мен не ми пукаше, изведох я на вън на тихо, като и споменах:
-Хей Пейтън, искам да ти кажа, че дочух, че днес Брук заминава за някъде, ако не се бъркам вие сте добри приятелки нали? Тъй, че ще те помоля да отидеш да и кажеш чао, защото не искам да заставам между приятелите ти.

След, което просто я целунах и я шляпнах по дупето казвайки и:
-Хайде, хайде побързай, че да не я изпуснеш, по-късно ще се видим.

Имах чувството, че ченето ми щеше да падне. Къде щеше да ходи Брук, че аз да не знам, а Джаред да знае?
-Какво?-попитах. Целунах го набързо и тръгнах към къщата на Брук, за да видя какво по дяволите ставаше...

Аз и кимнах за довиждане, като реших и аз да си тръгна, бръкнах си в джобовте, като си тръгнах от толкова дългия и все пак не забравимия купон, подритвайки едно камъче.

Тъкмо щях да тръгна без него когато той изненадащо ме последва събирайки нещата си.. Усмихнах се и тръгнах право към салона.. Вече бях измислила извинението ни.. Пък и сестра ми можеше да ни напише по една бележка.. Влязохме в салона, а Дан отиде да се преоблече.. Аз просто направих някои упражнения за загрявка.. Не след дълго и Дан последва примера ми.. Той обаче побърза да стреля в коша.. Аз лениво седнах на една от пейките ровейки се из чантата си.. Налагаше се да правя нещо докато той тренираше.. Изрових малкия си телефон и започнах да разглеждам снимки за които дори бях забравила.. Изведнъж нещо твърдо се заби в крака ми .. Погледнах раздразнено и забелязах оранжева топка.. Изгледах Даниел с най-злобния поглед който можех да добия, но той определено се забавляваше.. Явно бе решил да се прави на забавен.. Взех топката и направих опит да го оцеля, но той с лекота избегна летящата към него топка..
- Защо го направи ? - изписках и слязох при него хвърляйки се на гърба му..

-За да престанеш с телефона.Това е салон пък и исках да видя как ще реагираш.Ако се беше видяла и на теб щеше да ти е смешно.Пък и стрелбата ти е просто невероятна.-казах и отново се засмях.-Хайде,ела!Ще те науча да стреляш.-Неочаквах да се съгласи,но тя го направи.Хванах ръцете и,в които беше топката.Показах и как трябва да застане и как трябва да стреля.

Дан се постара да ме смъкне от гърба си и предложи да ме научи да стрелям.. Определено го умеех, но нищо.. щеше да е забавно .. Когато ме обгърна с ръце цялото ми тяло потрепери.. Не очаквах такава близост в близкия един месец.. Той ми показа как трябва да застана и аз се постарах да направя точно обратното.. Сигурно ме мислеше за най-непохватната мажоретка.. Подсмихнах се и хвърлих топката наляво.. Нямаше как да влезе в коша.. Секунда по-късно цялата зала се чу пронизително кънтене .. Токата беше паднала и подскачаше насам натам ..
- Опа.. - измърморих невинно с лека усмивка ..

-Хайде,опитай пак.Знам,че ще успееш!-казах,за да и дам кураж,въпреки че знаех,че може да стреля отлично.-искаш ли да ти покажа отново?-попитах,а тя само кимна.Отново и показах,но тя пак не уцели.ХАресваше ми да я гушкам,а и на нея и допадаше.-Хайде!Този път пробвай надясно и нависоко.-казах и,а тя ме погледна странно.

Наистина беше забавно.. Смеха ми ехтеше из целия салон.. Харесваше ми да ми показва отново и отново.. В прегръдките му определено се чувствах на място.. Пропусках отново и отново, а той продължаваше да ми вдъхва кураж.. Когато ми предложи да пробвам надясно и на високо изненадата пробяга по лицето ми, но веднага се съвзех..
- Може би ми трябва по-добър учител.. - подсмихнах се.. Подскочих леко и вкарах перфектния кош .. - Или пък не.. - засмях се тихо и отново седнах на пейката.. Не ми се играеше повече.. Предпочитах да тренирам с мажоретките .. Баскетбола беше безсмислена игра поне за мен..
- Хайде, ела да починеш.. Сигурно си се изморил от такава лоша ученичка - ухилих се и потупах свободното място до мен в знак да седне..

-Хубаво е да си починеш след като си учил едно момиче да вкара топка в кош при положение, че го може идеално.-Казах аз,а тя отново се засмя.
-Разкри ме!-каза ми тя и направи сладка физиономия
-Знаеш,че съм професионалист в тези неща!-казах и се засмях.Наистина знаех,че стреля перфектно,но пък гушкането ми допадаше.-Искаш ли да ти покажа пак, но без топка.-казах аз и и намигнах.

След кратък диалог той най-нагло ми предложи да ми покаже отново.. Този път обаче топката трябваше да отсъства.. Подсмихнах се .. Надявах се да означава това което си мислех.. Поклатих намусено глава и настоятелно потупах мястото до себе си.. Настоявах да седне.. Дяволитата усмивка отново се появи на лицето ми изчаквайки реакцията му..
- Хайде, ела седни.. Няма да те изям.. - или поне не целия добавих наум .. Усмивката ми станах още по-широка.. Показах редица бели зъби все още потупвайки нетърпеливо по пейката..

-Добре де,идвам!-казах и тръгнах към пейката,а след това се настаних удобно до Вероника.-Да знаеш,че после ще трябва да ми помогнеш да стана,защото може да ми липста някой крак или ръка.-казах и се засмях.Обърнах се към Вероника и погледите ни се срещнаха,а лицата ни бяха на сантиметри.ТОгава аз я целунах.Този път целувката бе толкова нежна и в същото време толкова страстна,че около минута стояхме опианени.

П.П.:Сори,че се забавих

Ликуващо заплясках с ръце когато той се съгласи.. Държах се точно като десет годишно хлапе.. Той се настани удобно до мен.. Измърмори нещо на което и двамата се засмяхме.. Той се обърна към мен и погледите ни се срещнаха.. Можех да се взирам в сините му очи вечно.. Сега изглеждаше толкова спокоен.. Не беше като в залата за кикбокс.. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго.. Ментовия му дъх галеше лицето ми .. Имах чувството, че всяко нервно окончание от тялото ми е оголена жица.. Стоях като обезумяла втренчена в него.. Не мина дълго време преди меките му устни да се слеят с моите.. Езиците ни да се преплетат в своя собствен танц.. Когато всичко свърши побързах да отклоня поглед.. Безцелно се вгледах в баскетболния кош в противоположната посока.. Не исках да срещам погледа му.. Нямаше да иска да ме целува след като научеше за малката ми игричка с Джейсън от бара..
- Виж.. Това не трябваше да се случва..

ПП нищо и аз се извинявам ама нещо ми забива и не ми излиза с 5 мин закъснение ;дд

» Волейболно игрище
» Баскетболното игрище