Стълбите пред училището

- Пусни ме, по дяволите Нейтън!- извиках и след няколко опита успях да се извъртя и да го ударя както трябва. Пейтън също дойде и накрая Нейтън ме пусна. Тръгнах към чернокоската, която тъкмо се изправяше.
- Това не е края малката. - казах през зъби и й ударих силен шамар, но секунди по - късно чух гласа на директора.
- Какво, за бога става тук?! - извика строго той, а аз се отдръпнах от чернокоската и отидох до Пейтън.
- Всички в дирекцията, веднага! - изръмжа той ядосано и тръгна към кабинета си, а ние го последвахме.

Толкова се бях съсредоточила в боя, че дори и не усетих откъде се появи Лукас, но не ми се искаше да оставям нещата недовършени просто не ми беше в стила
- Люк пусни ме! - извиках и се опитах да се отскубна
- Пусни ме и ме остави да ѝ размажа физиономията - никой не можеше да ми говори по този начин. Мразех да съм глупачката която всеки може да тъпче, имах достойнство и знаех как да се защитавам
- Лукс Скот пусни ме моментално - извиках и този път успях да се измъкна, тръгнах да удрям русата кучка, но Нейтън ми се изпречи и ударих него при това доста силно. И точно в този момент се появи директора и се разкрещя.

Не усетих как някакви момчета са дошли и правиха опити да ни разтърват.Единият, който хвана Хейли ми беше много познат..може би беше Люк, но в момента исках само да ударя Брук.Тъкмо се изправях, когато получих още един шамар от нея...Ааа не беше честно.
- Ще си платиш! - троснато й отвърнах, когато директора дойде и се разкрещя на всички.
Естествено тръгнахме след него като послушни зайчета.
- Хейли, мисля че много загазихме! - казах й тихичко.

Боже, тези момичета бяха по- зле и от момчетата...И естествено невинният аз изяде боя...Първо Брук реши да се освобождава със сила, а когато се обърнах и погледнах към Люк, Хейли буквално ме довърши...Ама откога момичетата са толкова силни, това заболя! Погледнах я сърдито и хвърлих един поглед на Брук, която пак се разправяше с новата, когато директора се появи гневен и ни се разкрещя.
- Хайде откачалки..- промърморих на Пейтън и Брук и тръгнах след тях и директора, към кабинета му...От това нямаше да излезе нищо хубаво!

Хейли започна да се бори и да се опитва се отскубне, никога не я бях виждал толкова ядосана.
- Хейлс спри се! - казах, но това не я спря. Накрая не можех да я удържа и тя се изплъзна, опитах да я хвана, но беше твърде късно вече беше ударила Нейт и то доста силно, което да си призная ми достави удоволствие. Завъртях се и хванах Неса, отскубвайки я от Брук, след което хванах и Хейли в момента в който чух гласа на директора зад гърба си. Всички послушно тръгнахме след него а аз изгледах сърдито Хейли и Ванеса
-Хейли, мисля че много загазихме! - каза Неса
- Да определено много сте загазили - казах тихо, така че само те да ме чуят

Днес всички приказваха за този бой. Не обръщах особено внимание на клюките и на странните погледи,които някои от учениците ми хвърляха.Оглеждах се за Нейт .. нямаше го в училището. Слязох долу и няколко момичета ме поздравиха,дори не ги и познавах.Попринцип стълбите пред училището винаги бяха претъпкани.Отново се заоглеждах,но този път го видях.Затичах се към него,искайки да го сплаша зад гърба,но той се обърна и се получи така,че му се хвърлих на гърба.
-Здрасти!-поздравих го аз лъчезарно и му се усмихнах.

Както винаги пропуснах първите няколко часа в училището, но все пак отидох с надеждата да видя Серина. Тя бе единствената причина да искам да ходя в Констанс. Имахме уговорена среща в осем, но нищо не пречеше да я видя и приди това. Изкачвах се по стълбите и се оглеждах за нея, когато тя изкочи ичведнъж зад гърба ми. Пулса ми се ускори, но не зашото ме стресна, а заради самата нея.
- Здравей, красавице. Вече се бях отчаял, че няма да те видя.

-Ето ме .. дано всички притеснения за отминали!-не свалях усмивката си от лицето ми.
-Това за осем все още е в сила нали?-бях длъжна да попитам. Може и да се беше отказал,което малко ме съмняваше но вече бях задала въпросът си.
-Нямам търпение да се прибера и да се отърва от този чувал!-показах униформата.Никога не се бях харесвала с нея.
-Изглеждам ужасно в нея .. докато ти си повече от прекрасен!-засмях се силно.Реших и аз да му направя един комплимент.

Засмях се. В никакъв случай нямаше да отменя срещата ни.
- Определено уговорката ни още важи - усмихнах й се. Звънецът за поредния час би, но ние определено щяхме да закъснеем, защото нямах намерение да я пусна скоро.
- Аз пък мисля, че дори и с тази униформа си много красива.
Искаше ми се да я целуна, но не бях сигурен, че и тя го иска. Пък и бяхме в училище и всички щяха да ни видят, не че вече незнаеха де.
- Видя ли блога на клюкарката? Вече станахме обект на клюките й - засмях се.

Изпуфтях,когато чух за клюкарката!
-Шегуваш ли се .. ако се появи някой ден сигурно ще ни изяде с дрехите!-извъртях очи.Звънецът би .. имах математика .. никога не ми бе вървяла,така че дали ако стоях там нямаше да науча нищо или да стоя тук с Нейт .. беше едно и също,разбира се избрах вторият вариант.
-Какъв час имаш? Аз имам математика.. така че мисля да остана тук!-засмях се и седнах на стълбите.

Замислих се. Не помнех какъв час имам, а и явно си бях забравил програмата в къщи.
- Ъъъ.. - опитах се да се сетя - Не помня.
Засмях се, но и леко се зачервих. През цялото време си мислех за нея и вече се чудех как не съм забравил дори да се облека.
- Щом не знам какъв час имам, не знам и къде трябва да ходя, което означава, че мога да остана тук с теб.
Отговорих и седнах до нея на стълбите, които вече се бяха изпразнили.
- Вълнуваш ли се за довечера?

-Ти как мислиш?-погледнах го,като леко повдигнах едната си вежда.
-Разбира се,че се вълнувам .. не че ще се видим за първи път или нещо .. просто не знам! Щастлива съм,а от доста време насам не се бях чувствала по този начин.И ти си виновен за абсолютно всичко!-заразмахах пръст и се засмях.Бях си взела кафе и отпих малко от него.
-Къде ще ме водиш?

Истината бе, че и аз все още незнаех къде да я заведа, но имах няколко часа да измисля. Исках всичко да е перфектно.
- Довечера ще разбереш - усмихнах й се. Аз също много се вълнувах за срещата ни. Нямаше да се виждеме за пръв път, но щеше да ни е първата, която да не е случайна. Радвах се, че я правя щастлива. И аз се чувствах така.
- Добре, признавам се за виновен - вдигнах ръце както правят престъпниците преди да ги закопчаят - Какво ще ми е "наказанието"?

Не можех да се сдържа .. просто не можех повече!
-Това!-казах аз и го притиснах към мен,като впих устните си в неговите в една изгаряща целувка.Не ми пукаше,че някои можеше да ни види.Просто исках да се оставя на момента,който бе тъй прекрасен.Устните бяха по сладки и от мед .. мамка му .. какво ми ставаше. Не можеше едно момче да ми завърти главата по този начин.Изведнъж телефоните и на двама ни извъняха. Някаква си Брук ще прави купон .. тази вечер!
-Добре .. защо точно тази вечер!?-ядосах се аз и прибрах телефонът си в джоба на якето.
-Ще отидем ли по-късно?

Щеше да има купон, което означаваше, че ще има алкохол. Много алкохол. Нямаше как да го пропунем. Целувката ни бе изгаряща и ако си изиграех добре картите довечера щях да получа още такива.
- Може да наминем по-късно за едно две питиета, нали?
Искаше ми се да прекарам вечерта само в компанията на Серина, но какво пък.
- Само не ме оставяй сам там, че има голяма възможност да се изгубя.

-Да да .. мечтай си да те оставя! Знам ги какви са хиени .. веднага ще се залепят за теб!-засмях се Беше прекалено неустоим и прекрасен,за да го дам на някакви пръдли.
-Значи .. ще ходим! Не съм пила алкохол от .. снощи! Боже колко много време е това!-пошегувах се аз и се засмях гръмко.
-Наистина .. ако продължаваме с това пиене .. бавното на никъде няма да отиде!

Засмях се. Определено щеше да е буреносна нощ.
- Те и да се залепят за мен аз няма да им обърна внимание, защото има едно момиче, в което един вид съм влюбен и ще напрявя всичко за да бъда с нея.
Бях напълно откровен. Бях готов на всичко за да сме заедно. Продължих сериозно.
- Виж аз наистина много те харесвам и не искам да провалям нещата между нас, но никак не ми харесва това бавно, а и никак не ми се отдава.

-Тогава .. може и да го караме,както ние си знаем!-предложих аз и го погледнах леко и се подсмихнах.
-И аз те харесвам Нейт .. никога не съм харесвала момче по този начин и .. искам всичко да е както трябва!-облегнах се на него и се загледах в земята.

- Ще бъде както трябва когато започнем да следваме сърцата си, а не умовете.
Не можех повече да обмислям всичко, което правехме. Младите трябва да взимат спонтани решения за да могат да почувстват истинската тръпка от живота и любовта. В този момент телефонът ми извъня, видях кой е и затворих.
- Баща ми е сигурно иска да ме уведоми за някое ново решение, което е взел за живота ми - обясних й - Трябва да тръгвам, но довечера пак ще се видим.

След като оставихме Джейми, аз реших да се поразходя из училище. Минавах покрай стълбите когато видях Пейтън
- Здрасти блонди - поздравих я весело
- Как сме? - попитах с лека усмивка
- Последни дни в училище. как се чувстваш? - попитах любопитно.

Часовете вече бяха свършили и Алис излезе от училището. Беше се уговорила да излезе с приятелки, но плановете й се бяха променили. Затова помаха на момичетата и седна на стълбите. Гледаше ги и чак когато се увери, че завиха зад ъгъла извади една цигара и я запали. Около нея бе пълно с ученици, едни от които пиеха кафе, други ядяха пица от близкия долнопробен ресторант, а трети пушеха, също като Кейтлър. Тя се огледа наоколо с надеждата, че ще зърне някой, който да й прави компания, но това бе трудно, като се има в предвид, че повечето ученици мразеха Алис заради арогантното й поведение. Но на нея не й пукаше, и тя не ги харесваше всички. Изведнъж нечий стъпки я отделиха от мислите й. Тя се обърна, за да види кой е.

Ъх, защо майка ми ме беше записала в училище на другия край на Манхатън? Отидох първия ден и просто исках да умра. Можеше ли да бъде по-скучно? Когато би първия звънец ми се искаше по-бързо да се върна в Upper West Side...седнах на стълбите, но видях че до мен седи едно момиче. Беше сладка на външен вид, поне не изглеждаше като другите...обикновена и смотана. Видях че и тя ме забеляза
- Хилари
Казах аз и подадох ръка към непознатата русокоска

Алис видя едно момиче, което седна до нея.
- Хилари. - каза тя и подаде ръката си. Изглеждаше приятно момиче и не бе от задръстеняците, така че Кейтлър реши, че ще е по-благосклонна. Затова пое ръката й и се представи:
- Алис. - отвърна с усмивка на лице момичето. Досега не бе виждала другото момиче наоколо, затова попита:
- Нова ли си тук? Струва ми се, че те виждам за първи път.

Усмихнах се и я погледнах
- Дам нова съм, идвам от Лондон
Не че английския ми акцент не се усещаше във всяка моя дума, но все пак изксах да уточня от къде точно идвам. Много хора ме бъркаха с Ирландия, което си беше голяма обида. Все пак си бях англичанка.
- Ами ти, оттук ли си?
Попитах аз съвсем безцеремонно

- Да. Родена съм и съм израстнала в Ню Йорк, но попринцип родителите ми са от Москва. - каза русокоската и преметна коса. Чувстваше се горда, че има руски корени, макар много малко хора да знаеха за това. Момичето дръпна няколко пъти от цигарата си и се обърна любопитно към момичето:
- Е, защо се премести точно тук? Заради семейството или идваш сама? - Може би беше малко нахална, но Алис винаги питаше каквото я интересува, без да й пука дали звучи нахално, или не.

» Сградата на училището