Стълбите пред училището

Тук стояха най- известните и популярни в училище, а всички останали ги слушаха смирено сякаш са техни истински кралици.. Никой не смееше да седне над тях, защото щеше да бъде поблично унижен и да прекара остатъкът от престоят си там в забрава..
Стълбите пред училището Steps_at_the_met_03

Стълбите пред училището Steps_at_the_met_03

Сблъсъка ми с Нейтън, не беше нещо което ме притесняваше просто нещо с което трябваше да свикна, но въпреки това не ми харесваше да го засичам навсякъде. Пристигнах в училище, но все още беше рано за първия звънец, така че се настаних на стълбите. Извадих от чантата си тетрадката с темите които щяха да влязат в днешния изпит. Не се учудвайте преди всичко аз бях момичето което преподава... Е както и да е бях забила поглед в темите и си пиех от кафето, когато някой ме бутна.

Събудих се в добро настроение, пуснах си музика и започнах да се оправям за училище. Облякох си нещо,взех ключовете за колата и потеглих към училището. Макар няколко пъти майка ми да беше ми пращала разни шофьори аз предпочитах да карам сама. Обичах да съм самостоятелна и това нямаше да се промени. След няколко минути пристигнах, слязох и се запътих към входа на училището. Май бях пристигнала по - рано, защото не беше много оживено. Както и да е тръгнах нагоре по стълбите, оглеждайки се за някой познат и важен за мен, като Пейтън или Вер, докато не се спънах в нещо, или някого по - точно. Погледнах надолу с досада.
- Какво, по дяволите, правиш тук? И без това си незабележима...Хората само се спъват в теб. - каза студено.

Днес щеше да бъде първият ми ден в Констанс.Обадих се на Хейли - моята голяма приятелка, за да се уговорим да се чакаме пред стъпалата.Смених сутрешната пижама с по - нормални дрехи и се запътих към колата.След около 10 минути вече паркирах пред училището, когато забелязах Хейли с някакво момиче, изглежда се караха.Веднага изтичах при тях.
- Какво, по дяволите, правиш тук? И без това си незабележима...Хората само се спъват в теб. - каза студено момичето.
- Хей..не знам коя си и за каква се мислиш, но не й говори по този начин! - троснато отговорих.
За каква се мислеше тая.
- Хайде, Хейли..да отидем по - нагоре!
Тя вдигна темите и чантата си и тъкмо щяхме да се качим, когато...

Вдигнах поглед и видях Брук Дейвис... капитан на мажоретките и кучка от класа, но не само това
- По - добре незабележима от употребена - казах и в този момент Неса се появи, усмихнах ѝ се и тръгнах нагоре, но на Брук конфронтацията не ѝ стигаше...

- С теб никой не говори, мижитурке. - казах, присвивайки очи в посока на чернокоската. Тази пък откъде се взе и за коя се мислеше? Боже, толкова ли нахакани са станали зубърите...Не можех да ги дишам направо..
- А ти за каква се мислиш книжен плъх? - погледнах към зубърката, но после се засмях и тръгнах нагоре.
- И все пак искаш да си на мое място. - намигнах й и продължих нагоре.

Не познавах добре това момиче, но не ми харесваше да обижда приятелите ми.Все пак това бе моят първи учебен ден и не исках да се ядосвам още от началото.Принципно бях спокоен човек..Може би първо трябваше да опозная обстановката тук и тогава да се чудя, защо това момиче се държеше така с Хейли.
- Ъм..Хейли кое беше това момиче? - попитах и я погледнах, докато тя изкачваше стъпалата.

- Глупавата, празноглава капитанка на мажоретките - казах свивайки рамене, поглеждайки я през рамо. Защо популярните момичета винаги бяха празноглави кучки...
- Повярвай ми предпочитам да съм момичето което преподава отколкото момичето което е преспала с половината училище - свих рамене отново

Докато вървях нагоре дочух обяснението на онази русокоска за мен. Глупавата празноглава капитанка на мажоретките? Тази нямаше да я бъде. Обърнах се и погледнах блондито въпросително.
- Извинявай? Малката, куха и празноглава ще викаш на лиглата до себе си.- казах директно и скръстих ръце пред гърдите си. Ако не искаше да се въргаля по стълбите по - добре да се омита веднага..

Първоначално мислех да не казвам нищо, но след това промених мнението си
- Тази която наричах куха има по голям коефициент на интелигентност от теб и целия мажоретките отбор, на всичкото отгоре тя ще отиде в университет, а ти си на ръба на отпадането от отбора - казах свивайки рамене и се обърнах тръгвайки нагоре. Не, че имаше значение какво говоря тя така и така нищо нямаше да разбере.

Капитан на мажоретките.Сега разбирах защо Брук бе толкова популярна в училището.Когато тя ме обиди, Хейли веднага се застъпи за мен.
- Извинявай, но не ми изглежда аз да съм лиглата.. - заявих и се качих до нея.Смятах да й ударя шамар, но се въздържах за момента.
- Все пак Хейли е права!И ти знаеш, че е така.Това, че си главна мажоретка не те прави по - различна от нас.

Сутринта не ми се ставаше. Лошото да живееш сам в една къща бе, че просто няма кой да те срита, когато ти се спи. Да, Брук идваше и ме будеше понякога, но в повечето време тя самата не можеше да стане за първият час в училище.
Когато стигнах в средно голямото даскало и оставих кометата на паркинга се запътих към стълбите, където с Брук се чакахме понякога.
Повдигнах вежда при гледката. Брук спореше с някаква новачка и Хейли-учителката. Чакай, от къде знаех името й? Може би беше от празноглавият ми бивш приятел, но нямаше значение.
...-Все пак Хейли е права!И ти знаеш, че е така.Това, че си главна мажоретка не те прави по - различна от нас.-чух да казва новачката.
-Но на вас не ви дава право да я наричате както и да е, защото не я познавате.-...застанах до Брук-А ти Хейли, нали имаш много висок коефижиент на интелегентност?! ...По-добре отивай да си говорите с зубарчетата...

- Не знаеш нищо за мен, кучко, така че не си отваряй устата! Май не си научила училищните правила. - отвърнах на чернокоската и се обърнах към блондито, но в този момент видях моето блонди,което търсех по- рано да се приближава.
-Но на вас не ви дава право да я наричате както и да е, защото не я познавате.-каза тя, заставайки до мен-А ти Хейли, нали имаш много висок коефициент на интелегентност?! ...По-добре отивай да си говорите с зубарчетата... - довърши я тя, а аз се усмихнах самодоволно.
- Чу я - обърнах се към така наречената Хейли - А ти можеш кротко да я последваш. - допълних, поглеждайки чернокоската.

До Брук дойде някакво русо момиче, сигурно и тя бе мажоретка.Перфектно.
- Но на вас не ви дава право да я наричате както и да е, защото не я познавате. - застана до нея и се обърна към Хейли. - А ти Хейли, нали имаш много висок коефициент на интелегентност?! ...По-добре отивай да си говорите с зубарчетата...
Русото момиче бе право.Наистина не познавах Брук и не знаех каква е всъщност.И все пак това, че бяха мажоретки не им даваше право да ни гонят.Може би, че бях нова и не знаех много за училището беше един минус за мен/
- Чу я, а ти можеш кротко да я последваш. - допълни Брук, докато гледаше към мен.
Това премина границата.Нямаше да си стоя и да слушам как ни обиждат.Не исках да правя сцени в първия си ден, но търпението ми се изчерпа.
- Няма да си тръгна! - оставих чантата си на земята и отидох до главната мажоретка като й ударих шамар.
Почувствах се по - добре, но ми се прииска да не го бях правила...

Не ми се искаше да се стига до скандал, но с мажоретките винаги се стигаше до там, колко банално... Но изненадата ми дойде когато Неса шамароса Брук, сложих ръка пред устата си от изненадата, а след това се усмихнах искаше ми се аз да го бях направила. Изчаках да видя реакциите, но ако се наложеше щях да се включа, може да бях нисичка, но никога не съм била страхливка

Брук все още не бе реагирала на шамара, а моето тяло сякаш изтръпваше от ярост. Исках да оскубя перушината на новата...щях да го направя.
Хванах я за косата и и одарих един хубав, силен юмрук.
-Не се захващай с нас...-предупредих я.-И ти, Хейли...не се заяждай.
Новата се бе стоварила на земята, а Хейли гледаше сякаш щяха да я разтрелят.
-Може да сме мажоретки, но не сме празноглави като другите.-присвих очи.

Чернокоската се приближи и...МИ ЗАЛЕПИ ШАМАР. Ей сега я убих!!! Погледнах я невярващо, но преди да реагирам Пейтън я хвана за косата и я нокаутира. Изправи се след няколко минути, а аз се приближих по - близо до нея с усмивка. Хванах я за блузката и я проближих към себе си.
- Никога отново не прави това. - изговорих всяка дума бавно и ясно, след което я блъснах назад и й ударих шамар.Тази не знаеше с кого се захваща!

Пейтън нападна Неса и аз не можех да остана така, тръгнах към русата мажоретка, но Брук се приближи до Неса и тя се оказа много по - близко до мен. Бутнах я назад и ѝ зашлевих силен и звучен шамар който я хвана напълно неподготвена. Е Хейли това беше, сега вече нямаше връщане назад. Господи Лукас колко щеше да се смее на това...

Аз въздъхнах. Защо Хейли не ме слушаше?
-Казах ти...-усмихнах се, отидох до нея и й се нахвърлих. Ударих и шамар и също хванах за косата.-Слушай ме когато ти говоря, учителке!
Пуснах я, а тя понечи да ме удари.
-Внимавай!-казах и й хванах ръката.-Не съм от лигавите момиченца...

Хаха...насладих се на невярващият поглед на Брук, но след това съжалих веднага, защото русото момиче ме заби в земята.Трябваше да й го призная имаше силен юмрук.Смътно забелязах как Хейли се сби с нея.Станах от земята, но преди да успея да направя нещо:
- Никога отново не прави това. - Брук каза всяка дума бавно и ясно, сякаш бях малоумна и ми удари шамар.
Нямаше да се предам!Сега или никога щях да изпитам силата на ударите ми.Отдавна не се бях била може би от предучилищната, но не бях загубила тренинг.
- Аз ли да не правя това отново Бруки!Не ме познаваш все още и не знаеш на какво съм способна за приятелките ми и да се защитя.
Чудех се кое ще я заболи повече.Махнах коженото яке и я хванах за косата.След това й забих лек шамар за началото на нашия двубой.

Докато гледах чернокоската блондито ме удари. Обърнах се към нея и й извъртях един шамар, но чернокоската ме хвана за косата и отново ме удари. Тази си просеше боя! Хвърлих и се отгоре и я съборих на земята. Тя започна да се бори, но хванах ръцете й и й забих един юмрук.
- Ти, кучко, се захвана с грешната мажоретка! - отвърнах й и й ударих още един.

Брук ми удари шамар който повече беше като погалване, ама това момиче беше много хилаво... За разлика от това другата имаше доста тежка ръка, ако успееше да те удари. Посегнах да я ударя, но тя хвана ръката ми, усмихнах се самодоволно, извъртях се и я изритах в корема. Пет години айкидо сега не ми се струваха чак такава загуба на време...

Преоблякох се и тръгнах към училище с колата, но когато пристигнах гледката, която видях щом излязох ме накара да си глътна граматиката. Брук и Пейтън се биеха със Хейли и още някакво момиче. Боже господи...при това не беше никак невинно. Раздаваха си звучни плесници и юмруци, че даже и по земята се събаряха. От една страна беше секси..., но видях една от учителките през големия прозорец на втория етаж да се насочва към дирекцията, така че побягнах нагоре към тях. Защо са се сбили мажоретки и зубърки...Хванах Пейтън и я издърпах назад, но като видях какъв юмрук изяде новата в корема от Брук, пуснах Пейтън и хванах Брук. Огледах се и видях Люк да бяга към нас.
- Малко помощ, брато. - провикнах се към него, опитвайки се да усмиря червенокоската, макар да отнесох едно настъпване и няколко лакътя...

Върнах се в къщи преоблякох се, взех си раницата и тръгнах към училище. Паркирах на паркинга и тръгнах към входа оглеждайки се за Хейлс, но това което видях ме стъписа. Хейли, моята най - добра приятелка, онова кротичко момиче което помагаше на закъсалите ученици сега беше в някаква страшна схватка с още две момичета и Ванеса.
- Малко помощ, брато - извика Нейт, а аз изтичах и хванах Хейли през кръста отдръпвайки я от момичето с което се беше сбила, май се казваше Пейтън.

-Кучка!-викнах на Хейли и не ми пукаше, че приятелчето й я спасява. Ударих я толкова силно, че не знам как не й счупих ченето, а след това се отдръпнах и отидох при Брук.
-Тези заслужават здрав бой.-погледнах злобно Нейтън и продължих.-Никой не може да удря най-добрата ми приятелка...Нейт пусни я.

» Сградата на училището