Ресторант "Manhattan"

Заглавие: Ресторант "Manhattan" Сря Яну 19, 2011 9:48 pm

Не случайно ресторантът е наречен на името на един от най - елитните и известни градове в света.. Всичко е подбрано до най - малкият детайл - персонажа, съдовете, храната, музиката и дори гледката. През остъклената стена се вижда цял Манхатън в пълният му блясък и красота и особенно вечер, когато всички светлини на града грейнат, се получава изящна феерия..
Ресторант "Manhattan" Dining_asiate10

Шофьорът потегли към ресторанта, който бях избрал. Не бях ходил в ресторант Манхатън от месеци, но все още си спомнях колко бе приятно мястото. Искаше ми се да сме някъде където да можем да сме по-усамотени, но и след това можехме да се усамотим.
- Определено идеята тази вечер да не го караме бавно ми харесва - отговорих й докато пътувахме. Не можех да спра да я гледам. Тя бе просто ослепителна. Накрая я гледах като хипнотизиран. Не след дълго стигнахме и до ресторанта, където се настанихме на масата, която бях резервирал.

Бях идвала тук само веднъж,но мястото си го биваше.Беше приятно и ти доста.Седнахме на масата и келнерът дойде и ни донесе менюто.Не бях особено гладна,затова щях да си поръчам само питие.
-Едно мартини за мен с три маслинки ако може!-усмихнах се приятелски на сервитьорът и погледнах към Нейт. Бях повече от убедена,че щяхме да си изкараме страхотно!Особено щом нямаше да го караме бавно.

Погледнах към сервитьора, а след това менюто си. Разгледах го и му го върнах като си поръчах сериозно.
- Един портокалов сок, моля - Серина ме погледна учудено, а аз не можах да се сдържа и се засмях високо. Сервитьорът също седеше и ме гледаше учудено.
- Шегувам се. Донесете ми един "Перфектен Манхатън", ако обичате - поръчах този път.

-Днес си в доста добро настроение!-отбелязах аз и се усмихнах весело.
-Какво каза на бащата си? .. не искам да си имаш проблеми,заради мен Нейт!-погледнах го с леко тъжна физиономия.Знаех кой беше баща му и ако трябваше да бъда честна се познаваше доста добре с майка ми.Интересно защо с Нейт не се бяхме засичали!Замислих се аз за няколко секунди и стоях като отнесена.След това се окопитих и се отърсих от тези мисли,а се концентрирах върху разговора.Хванах ръката му и му се усмихнах криво.
-Ако трябва .. ако трябва ще спрем всичко,докато му е време!

Не ми се искаше точно тази вечер да говорим за баща ми, но явно се налагаше.
- Още не съм му казал. Искам първо да се уверя, че нещата между нас ще потръгнат. Баща ми е, но мисля, че достатъчно дълго го оставях той да определея бъдещето ми. Сега е време да направя нещо, което аз искам, а аз искам да бъда с теб.
Не знаех каква ще е реакцията на баща ми, когато му каза, но нямаше да оставя Серина заради него.
- А майка ти знае ли, че си насреща с един Арчибалд? Какво мисли за това, че излизаш с мен?

-Ами дефакто .. тя не знае,че излизам с Арчибалд,но с баща ти се познават доста добре и не мисля,че ще има нещо против .. казах и,че излизам с момче,но не и казах нищо повече!-погледнах надолу.Питиетата ни дойдоха и аз побързах на отпия от моето.Затраках с пръсти по масата.
-Ъм .. ще ходим ли на партито?-попитах го аз накрая.Мълчанието започваше да става нелoвко.

Не знаех, че баща ми се познава с майка й. Жалко, че не ни бяха запознали, но когато едно нещо е писано да стане става по един или друг начин.
- Да, разбира се, все пак е купон. Знаеш ли нещо за това момиче Брук? Къщата й голяма ли е и най-вече къде се намира?

-Не .. не я познавам но в поканата има адрес,така че ще го намерим.Цял Манахтън ще бъде там!-като говорихме за Манхатън не се бях виждала с Блеър,откакто се върнах,което значеше,че щях да имам големи разправии с нея.Тя щеше да бъде на това парти,бях убедена в това.Сбръчках вежди,а Нейт не погледна странно.
-Не нищо .. просто госпожица Уолдорф ще ме линчува,когато ме види!-засмях се леко.

Дали щях да срещна някой познат на този купон? Почти сигурен бях, че щях, но исках да прекарам времето си със Серина. Фамилията Уолдорф ми бе позната макар и смътно, а и Блеър бе от нашето даскало. Ако учиш в Констанс нямаше как да не я знаеш.
- Приятелки ли сте? Искаш ли да тръгваме?

-Да .. най-добри при,което! И не съм и казала,че съм се върнала затова и ще ме линчува!-засмях се с тъга.Винаги знаех как да я накарам да ми прости,така че и този път нямаше да е толкова страшно.Нейт ме попита да ли искам да си тръгваме.
-Да .. хайде да ходим на този прословут купон!-след като оправихме сметката,излязохме от ресторанта и тръгнахме към къщата на някоя си Брук.

» Китайският Ресторант
» Ресторант "Elitte"
» Ресторант "The secret"