Покривът на хотела

Spoiler:

- Защо би го пропуснала, виж, дори се научи да играеш. Не, колкото да ме биеш, но различаваш какво е щека от топка. - засмях се и заедно тръгнахме нагоре. Не знам къде ме водеше, но все ще е на място, което го знам. Влязохме в асансьора и тя натисна последният етаж.
- Не можем ли да останем тук за повече...виж, има стоп бутон за тази работа.- повдигнах вежди с дяволита усмивка, но тя се засмя и след малко бяхме горе. Изкачихме се по едни стълби и ето, че вече бяхме на покрива.
- Добър избор. - направих заключение, излягайки се на един шезлонг.
- Защо дойдох ли... Ами получих поканата от Брук, но всъщност ти не каза, че ще е в моя хотел. Та беше ми скучно и си казах...Какво пък, защо да не видя какво са направили с дома ми. И дойдох. - обясних ведро, отпивайки от чашата с уиски.
- Свободна си да избереш и времето и мястото. - съобщих с заговорнически тон й и намигнах, когато тя се обърна към мен.

Усмихнах се доволна от това, че харесва изборът ми на място и се настаних до него на шезлонг. Все трябваше да се правя на недостъпна, но самата аз не знаех защо..
- Сигурен ли си? Не е много добре за теб да ме оставяш да решавам. - засмях се дяволито и се обърнах към басейна в центъра. Леките вълнички, които образуваше вятъра създаваха много приятна атмосфера.
- Е, как сме се справили? - огледах се наоколо, а след това се облегнах, наслаждавайки се на тишината.

- Сигурен съм. Няма място, с което да ме изненадаш, а и аз нямам против секса на необичайни места. - засмях се дяволито и повдигнах вежда, поглеждайки към нея. Тя се настани на съседния шезлонг и притвори очи, наслаждавайки се очевидно на тишината.
- Ами...като за готик парти сте се справили...задоволително. - казах накрая, обмисляйки всяка дума и отново отпих от уискито си.
- Какво правиш всъщност? Какво искаш? - попитах ненадейно и съвсем любопитно.
- Виж, нямам против игричките, аз съм техният цар, но в един момент си толкова нормална и естествена и толкова отдадена на емоциите, а в следващият сякаш някой те залива със студен душ и ставаш Снежната кралица. - обясних, взирайки се напред в нищото.
- Та се чудех защо е това..- заключих и повдигнах рамене.

- Аз пък се чудя как така точно ти си този, който задава въпроса.. - усмихнах се леко, макар и да бе едва ли не принудително. - Аз би трябвало да те питам, а не ти мен. Какво те интересува дали някой е отдаден на емоциите или не? И двамата знаем кое е единственото, от което се интересуваш. Защо мислиш бях толкова изненадана когато дойде, все пак не е като да не съм чувала, че като някоя прекара нощта с теб никога не я търсиш повече. За това бях толкова изненадана когато дойде.
Изправих се и отново се облегнах на парапета отстрани, заглеждайки се в очите му.
- А ти.. Защо всъщност дойде? Какво ме прави по - различна от останалите, че сега си тук, а не с някоя друга?

Тя обърна въпроса срещу мен и допълни с нов - Защо не съм я пренебрегнал, както всички останали. Замислих се, заглеждайки се в очите й... И там всъщност открих отговорите.
- Може би, защото в теб откривам свои части... някой черти.. Колкото и на повърностна да се правиш истината винаги те следва. - отвърнах, изпивайки питието си и го оставих на масичката.
- Сега е време ти да ми дадеш отговор, къдравелке, все пак аз зададох въпроса. - казах, сваляйки сакото си и се наместих по- удобно.

- И каква е истината? - засмях се и седнах на шезлонга до него. След като не искаше да се правя просто нямаше.. Наистина бях изненадана, че точно той открива свои черти в мен, но ако го повдигнех на въпрос пак щеше да излезе, че се правя.. и всъщност беше така, но какво можех да направя? Да се държа като някаква лигла пред него? Не, благодаря..
- Всъщност.. и аз не съм сигурна за отговора на въпроса ти.. - казах тихо и се загледах към звездите, които като по чудо се виждаха ясно.. - Може би, защото просто съм прекалено уплашена, че ако покажа истинската си същност хората няма да ме харесат. Все пак какво те прави известен и коментиран.. Скандалите и надменното поведение, а да бъда себе си.. Не мисля, че ще помогне особено.

- Добри доводи. - съгласих се, кимайки. Колкото и неправилно да беше...Може би трябваше да й кажа нещо от сорта, че всички ще я харесат, каквато е и няма значение как се държиш, но това си бе суровата истина...На всеки му пукаше и се интересуваше само от скандали и клюки, и ако няма такива около теб, за тях си скучен и безинтересен.
- Нека да сменим темата...Ти предложи този път. - казах по- ведро.
- Трябваше да взема цяла бутилка, не само чашата си..- казах разочаровано и въздъхнах.

Отпих поредната сравнително малка глътка от коктейлът си и се засмях.
- Какво ще кажеш да направим така? - обърнах се към него и започнах - Аз ще се държа пред теб като самата себе си и няма да се правя на наперената Блеър Уолдорф, а ти ще се държиш като истинският Чък, който се опитва да се издигне в очите на баща си и брат си? Съгласен?
Не беше нещо, което правя често, но все пак досега не бях правила такова признание пред някой като него, така че какво можех да загубя?

Погледнах я подозрително за няколко минути, потупвайки брадичка с два пръста замислено. Накрая просто извъртях поглед и въздъхнах, повдигайки рамене.
- Добре, както кажеш. - обявих и се изправих. Отидох до бара от другата страна и започнах да търся ключа.
- Тук някъде беше, по дяволите...- промърморих, докато не го намерих. Джакпот! Отворих хладилника със всички алкохоли и очите ми се разшириха.
- Ела да си избереш нещо, кукло...Такава прекрасна гледка не се вижда постоянно. - извиках Би, въздишайки по хладилната стая, пълна със всякакви алохоли, каквито ви дойдат на ума..

Отидох до него, и макар че не предполагах, и аз останах изненадана от всичкият този алкохол.
- Ти определено знаеш как да "запазваш за черни дни" - засмях се и двамата влязохме в малката стаичка. - Е, какво ще препоръча експерта? - обърнах се към него, а той все още оглеждаше всички бутилки.

Огледах я за секунда с присвити очи и след това погледа ми се плъзна по рафтовете.
- Щом е готик парти... И се носят такива секси рокли нека вземем нещо от тази епоха..- предположих и извадих една бутилка от дъното на рафта. Беше малко прашасала, но след като прокарах ръка през етикета видях годината - 1919г.
- Ето това, мисля, че е достатъчно старо...Chаteau de Selle Comtes от 1919г. - казах с доволна усмивка и й го показах, след което излязохме и отидохме до бара. Взех две чаши и го отворих бързо. Налях тъмночервената течност в двете чаши и подадох едната на нея.
- Внимавай, доста е силно...старо е пет пъти колкото теб. - засмях се леко и й кимнах окуражително.

- Да не мислиш, че ме хваща чак толкова лесно? - засмях се, макар и да си имах наум, че не трябва да прекалявам, защото после няма да мога да си прибера в нас.. Извадихме две чаши и той наля вино в тях. Взех едната и отпих една малка глътка. Определено беше добро.
- Имаш добър вкус. - отбележих и двамата отидохме до парапета, облягайки се на тънкото желязо.

- Аз имам добър вкус във всеки аспект. - подсмихнах се, оглеждайки я отново.
- Ти сега ли го забеляза? - попитах, отпивайки от чашата си. Уникалният букет от различните сортове грозде се допълваха в перфектна хармония.
- Е, училището свърши...Сега накъде? - погледнах към нея, облягайки се също на парапета, по - близо до нея и отметнах кичур коса от лицето й.

- Не знам.. Честно казано не съм мислила много по въпроса, но не се притеснявам особено. - засмях се леко. Веднага ще измисля нещо. - замълчах за миг, отново заглеждайки се към всички светлини. - Ами ти? Ти какво ще правиш? - въздъхнах леко и обгърнах ръце около тялото си в опит да се стопля.

» Казиното на хотела