Къщата на Брук Дейвис

Иии ето го моят любим дом. Да, беше си голям за сам човек, но все пак това бях аз.
Ето я и къщата отвън:
Къщата на Брук Дейвис 2910993f

И влизаме във приемната:
Къщата на Брук Дейвис 2911176j

Ето го и холът:
Къщата на Брук Дейвис 2553808s

Всекидневната:
Къщата на Брук Дейвис 2911288X

Стаята с билярда:
Къщата на Брук Дейвис 2815296w

Кухнята:

Банята:

В задната част на къщата се намираха стълбите:
Къщата на Брук Дейвис 2830007T

И верандата:
Къщата на Брук Дейвис 2911362r

На вторият етаж се намират:

Моята стая:
Къщата на Брук Дейвис 2634633O

Банята ми:
Къщата на Брук Дейвис 2653075v

И гардеробната ми:
Къщата на Брук Дейвис 2726999Z

Стаята на Пейтън:
Къщата на Брук Дейвис 2911501T

Плюс баня към нея:
Къщата на Брук Дейвис 2911503N

Стая за гости номер две:
Къщата на Брук Дейвис 2438223o

И банята към нея:
Къщата на Брук Дейвис 2553856c

Киносалона:
Къщата на Брук Дейвис 2653063A

И терасата:
Къщата на Брук Дейвис 2553909j

Отвън:

Басейнът:
Къщата на Брук Дейвис 2411498s

И гаража:

След дългата вана се върнах в стаята, облякох една дълга тениска и си легнах. След около час може би ме събуди звъненето на телефона ми. Прозях се сънено и погледнах дисплея, на който беше изписан "мама"..часът беше 1 след полунощ... Ох, какво иска пак.
- Ало? - промърморих сънено.
- Брук, спиш ли? - отвърна ми студено.
- Какво искаш майко? - попитах я кисело.
- От другата седмица ще живееш при мен.- съобщи тя, а аз се стреснах и бързо се изправих в седнало положение.
- МОЛЯ? Ти се шегуваш! - отсякох.
- Не, писна ми от твоята безотговорност...чух, че пак си правила парти снощи, а оценките ти са зле. Идваш при мен и толкова.
- Гледай си работата, мамо. Две години не се интересуваше от мен и почти не ми се обаждаше, сега изведнъж се загрижи за мен. Е, нека ти кажа нещо - на 19 съм и не съм малкото ти момиченце, което можеш да командваш! - повиших тон.
- Местиш се при мен и толкова. Точка по въпроса. Другата седмица идва кола да те вземе. За сега чао.- каза и ми затвори телефона. Защо целият свят се е настроил срещу мен??? Официално седмицата ми беше скапана. Станах от леглото и се проблякох взех си якето, след което слязох надолу, взех ключовете (пейтън и джаред ги нямаше...очевидно си бяха тръгнали) и потеглих някъде навън.

След като се прибрах от шопинга се залових със разговори по телефона. Обадих се на един магазин за цветя, поръчах тридесет вази със по 25-30 бели калии вътре, също и няколко кашона розови листенца...никога не бяха излишни. Поръчах също и около 150 свещи...за всяка маса по няколко, а и около вазите щяха да стоят страхотно. Щяха да ги доставят утре в училище - Перфектно. След като приключих с разговорите седнах на дивана и пуснах телевизора, но по едно време чух звънецът на вратата. Станах и отворих и за моя изненада беше Нейт.
- Здрасти - усмихнах му се и го поканих да влезе. - Какво става, сладур.

След училище, на път към вкъщи се отбих в Брук. Напоследък бяхме станали близки, но в приятелския смисъл. Позвъних на вратата и не след дълго тя ми отвори.
- Нищо, сладур.- засмях се на поздрава й.
- Хей, Брук...дойдох да питам нещо относно бала...какво ще кажеш да дойдеш с мен? Ако вече си нямаш друг кавалер..- попитах и се облегнах на стената.

- Оу...разбира се, няма друг, другите не са ми интересни. Съвсем бях забравила от всичката подготовка. - засмях се и го прегърнах леко.
- Искаш ли да останеш тук тази вечер? Или бързаш към някоя? - попитах, повдигайки вежди и се засмях отново.

- Не, всъщност тъкмо се прибирах, но у нас отново няма никой. - усмихнах се леко.
- Ако нямаш против, наистина ще остана. - засмях се леко и я прегърнах.
- Мерси, Би Дейвис...ти си страхотен човек, макар понякога да си странна - засмях се отново и свалих якето си, запътвайки се към хола.

- Благодаря...предполагам. - засмях се и тръгнах нагоре.
- Нещо за пиене? Бира? - попитах и той кимна. Изкарах по една бира от хладилника и седнах до него. Заговорихме се за общи работи и за проблемите му със семейството и без да се усетя съм заспала...На сутринта се събудих в леглото си, а той до мен. Погледнах под завивката за всеки случай...не помнех да сме спали заедно и наистина не бяхме..това беше добре. Бяхме си с дрехите. Станах, изкъпах се, преоблякох се и го събудих. Слязох надолу с палтото си, докато той се оправи и заедно тръгнахме на училище.

Прибрах се на бързи обороти у нас и си взех душ. Облякох се, гримирах се,оправих си косата, взех си маската и слязох надолу. За последен път се огледах...изглеждах...прилично. Не, всъщност изглеждах ужасно! Тръгнах да се преобличам, но тогава вратата звънна. Това беше Нейт. Отворих и го огледах отгоре до долу.
- Здравей грешнико. - повдигнах вежда и се засмях.

Облякох се набързо, взех си маската и тръгнах към къщата на Брук. Когато тя отвори изглеждаше малко сърдита, но все пак се опита да отбие номера.
- Здравей грешнице. - отвърнах на поздрава й и я целунах по бузата. - Изглеждаш зашеметяващо! Сигурна ли си, че сме само приятели? - попитах, повдигайки вежда, след което се засмях.

- Сигурна съм...намери си друга, захарче. - засмях се отново.
- Аз пък мисля, че изглеждам ужасно. - оплаках се.
- Напротив, грешиш, ти си Брук Дейвис винаги си зашеметяваща. - убеди ме той и аз се усмихнах. Сложих си маската, както и той неговата и тръгнахме към училище.

- Ти си силна Брук Дейвис - казах и след малко пристигнахме в къщата ѝ, тя отключи и прекрачи прага
- Е госпожице Дейвис ще се видим утре - казах с усмивка
- Беше страхотна вечер - допълних
- Джими джим ще иска да ти каже чао преди да заминеш - казах и се приготвих да си тръгна, но Брук ме спря...

- Да, макар и заяжданията беше забавно. - засмях се - Наистина този мъник е много убедителен. И определено ще ми липсва...Ще намина по някое време, за да му кажа чао. - усмихнах се и той тръгна наобратно, но аз го спрях.
- Люк! - повиках го, хващайки го за лакътя го обърнах към себе си.
- Благодаря... за подкрепата и за разговора... Понякога дори Брук Дейвис има нужда да поговори с някого като нормален човек. - засмях се леко, надигнах се и го целунах нежно.

Усмихнах се и отвърнах на целувката ѝ, плъзнах ръце по талията ѝ и я придърпах към себе си. И ето отново се започна онова което се случи миналата нощ, от невинна целувката започна да става все по - жадна и все по - страстна. Бутнах я срещу стената и затворих вратата след нас и продължих да я целувам

Откъснах се за секунда и го погледнах в очите...И там видях нещо, което ме накара да настръхна и да го целуна отново. Усетих ръката му на талията си, което ме накара да увия ръце около врата му и да задълбоча целувката. Защо ставаше така...не трябваше да го целувам...Сега не можех да се спра и да искам. Вече беше късно, не исках. Тръгнах назад, заедно с него, докато не опрях гърб в стената. Той ме притисна към нея, а целувката стана още по- настоятелна. Определено не очаквах този развой на събитията, но на кой му пука. Беше ми последна вечер тук, за сега, а и го исках го на мига. Захапах леко долната му устна, засмивайки се и отново го целунах.

Беше твърде късно и да искам нямаше връщане назад. Смъкнах сакото ѝ и продължих да я целувам, спуснах устните си по шията и към рамото ѝ. Спуснах език, а ръцете ми се заеха с развързването на шала който беше на кръста ѝ. Върнах се отново на устните ѝ и двамата тръгнахме нагоре към стаята ѝ. Ръцете ми обхождаха цялото ѝ тяло, с едно бързо движение я освободих от потника ѝ, плъзнах ръце по талията ѝ и бедрата ѝ и я повдигнах на кръста си. Опирах я в стените докато най накрая не стигнахме до стаята ѝ, поставих я на леглото нежно и започнах да обсипвам тялото ѝ със страстни и изгарящи целувки.

Докато се усетя земята под краката ми изчезна. Предполагах, че е тръгнал към спалнята, затова се опитах да свържа смислено изречение, което изискваше доста усилие, като се имаше предвид, че усещах как ръцете му отстраняват дрехите по мен, а устните му се плъзгаха по кожата ми, карайки ме да си губя ума.
- Втората врата... в дясно - промърморих задъхано и впих устни в неговите. Две-три минути по - късно усетих мекото легло под себе си, но не му обърнах голямо внимание. Той беше обсебил всяка част от мен. Излегнах се назад, а той започна да разхожда устни из тялото ми. Прехапах устна, задържайки една въздишка и плъзнах ръце по гърба му. Придърпах го нагоре към себе си, целувайки устните му и надигнах тениската му...нямаше само аз да съм полугола. Разкарах тениската му нанякъде и прокарах ръце надолу по гърдите и стегнатият корем. Това си беше живо изкушение. Изправих се и преметнах крак, намествайки се в скута му. Целунах го нежно и продължително и започнах да оставям кратки целувки надолу по тялото му. Бутнах го назад и слязох надолу по тялото му. Определено тук беше по - удобно отколкото на онази маса, но и снощното изживяване си беше уникално. Докато устните ми се движеха по гърдите, врата и корема му разкопчах дънките му и ги смъкнах надолу. Прехапах устна, поглеждайки го с палава усмивка и го дарих с една дълга, страстна целувка, зараваяйки пръсти в косата му.

Това момиче определено знаеше как да подлудява и в момента ме караше да забравям за всичко друго освен нея. Скоро дънките ми се изпариха засмях се леко и отново я преобърнах започнах да слизам с целувки надолу, понякога пусках език. Стигнах до дънките ѝ, откопчах копчето, след което със зъби свалих ципа, продължих да я целувам като едновременно с това смъквах дънките ѝ. Когато се отървах от тях се върнах на устните ѝ и я дарих с изпепеляваща целувка.

Когато устните му стигнаха долната част на корема ми не успях да сдържа една въздишка и отново прехапах устни. Този човек ме водеше до умопомрачение. При всеки допир и всяка целувка цялата изтръпвах. Не знам какво правеше с мен, но исках да продължава цяла нощ...След няколко дълги момента дънките ми полетяха към някой край на стаята. Той отново се върна нагоре, което ме устройваше идеално. Увих крака около кръста му и плъзнах ръце по гърба му. Притиснах го към себе си и продължих с дългата целувка. Усещах всеки негов релеф срещу почти изцяло голото си тяло и не смятах да го пускам скоро. Тази вечер беше само мой.

Нощта се развиваше просто невероятно, Брук беше невероятна и ме караше да се чувствам невероятно. Скоро вече бяхме напълно голи и не след дълго се сляхме което направи всичко още по - невероятно. Продължих да я целувам докато двамата се движехме в пълен синхрон. След известно време двамата най - накрая стигнахме до кулминацията и изживяването беше много по - добро от вчерашното. След края двамата се отпуснахме на възглавниците и задишахме тежко докато успокоим дишането си.

Нямах сили за каквто и да е. Днес всичко беше по- бавно и спокойно, което правеше желанието и тръпката нечовешко силни. И най - странното ... или аз се размеквах, или просто нямах желание да го разкарвам...исках да остане поне за вечерта, но сигурно имаше срещи и с други. Постоях няколко минути върху гърдите му, успокоявайки емоциите си, след което се надигнах, целувайки го продължително и се обърнах на другата страна. Придърпах завивката отгоре ни, но сякаш чаках всеки момент да стане и да си тръгне...Макар да не исках.

Нямаше какво да кажем, но не беше неловко или некомфортно напротив, просто беше невероятно така. Брук се обърна сякаш очакваше да си тръгна всеки момент, а аз само се усмихнах придърпах я към себе си
- Никъде няма да ходя - прошепнах на ухото ѝ, след което я целунах завих я по - добре и затворих очи.

Той се приближи към мен сякаш, за да ме убеди, че ще остане, и след секунди го потвърди с тих глас, последван от целувка. Усмихнах се и се обърнах към него, сгушвайки се в ръцете му. Точно в момента не можех да се държа като ледена кралица...в момента бях Брук Дейвис - едно нормално момиче. Затворих очи и накрая се предадох на съня.

Беше приятно да я усещам до себе си през цялата нощ, събудих се рано, но не ми се ставаше. Останах на мястото си и я наблюдавах как спи, беше толкова красива, толкова невинна и сладка приличаше на ангел. Скоро трябваше да я събудя защото обеща да се отбие да си вземе довиждане с Джейми.
- Добро утро красавице - прошепнах на ухото ѝ и я целунах нежно

Цяла вечер не бях мръднала от мястото си. В неговите ръце беше топло и някак много приятно...сякаш светът бяхме само аз и той...Чувствах се правилно...да, знам, че това не беше добре, но какво толкова можеше да се случи...беше само за една вечер. По някое време усетих, че се съмва, но ми се спеше прекалено много, за да се събуждам. Поспах още час - два, докато накрая не чух гласът му, опитвайки се да ме събуди. Думите нямаше да успеят, но целувката не можеше да се пренебрегне.
- Добро утро блонди. - засмях се тихо и сънено и се протегнах.

- Това ще ми липсва Брук Дейвис - прошепнах и я целунах този път по - страстно.
- Не ми се иска да ставаме, но за съжаление колата скоро ще пристигне, а ти обеща да си вземеш довиждане с мъника - казах, целунах я отново и се изправих тръгвайки да събирам дрехите си.

» Къщата на Брук Дейвис
» Саманта Дейвис
» Къщата на Тони.