Night bar "Manhattan"

Нати настояваше да останем, но аз трябваше да пийна нещо.. Може би после щяхме да се върнем.. Не беше трудно да я накарам.. Трябваше само да кажа, че ще я черпя със сок.. Малкото дяволче веднага скокна в прегръдките ми.. Тръгнах към най-нормалния бар в Бруклийн .. Не исках да развалям психиката на детето.. Съвсем скоро бяхме пред бар Манхатан.. Може би това бе най-свестния бар.. Без к*рви и лигави хлапаци.. Влязох вътре държейки малката за ръка.. Нямах намерение да се отделям от нея вечер.. Седнах на бара и я поставих на съседния стол..
- Една водка за мен и някакъв сок за малката.. - измърморих отегчено.. Барманът веднага изпълни поръчката без много да се бави.. Не разбрах какъв е сока на малката, но не исках и да знам.. Отпих от питието си и забелязах познат силует.. И ако това не беше Джей.. Подсмихнах се леко и отклоних поглед от него..

Той определено беше пиян.. Виждах го в погледа му.. Джей поръча още две текили .. Опита се да погледне бармана строго както правеше в онази нощ и все пак не му се получи особено добре.. Поклатих глава поглеждайки бармана .. Нямаше смисъл да пие още.. Аз обаче да.. Отпих от водката си още веднъж и издърпах Джейсън , за да стане.. Помъкнах го към Нати, за да успея да я наглеждам по-добре.. Беше късно и най-вероятно скоро щеше да й се доспи..
- Няма да пиеш повече.. - измърморих отегчено и извадих кутията с цигари.. Не трябваше да пуша в присъствието на хлапе .. Да, как не се сетих по-рано ??
- Това е сестра ми, Натали и все пак не мисля, че ще я помниш до утре.. - ухилих се ..

Подсмихнах се.. Всички така казваха и преди да се усетят вече не пиеха . Е не бях такава.. Просто се надявах да не катастрофира или не знам.. Нещо такова.. по принцип не ми пукаше и все пак след като го видях..
- Така си и мислех.. - измънках и изпих останалото от водката ми на екс.. Намигнах на малката и я погалих по главичката след което се изправих.. Приближих се до Джей и прокарах показалеца си по врата му .. Усмихнах се дяволито..
- Сигурен ли си, Джейсън .. Дори и ако получиш нещо в замяна.. - прошепнах сигурно в ухото му.. Е, честно казано очаквах да откаже и все пак трябваше да пробвам.. Пък и аз нямаше да му забраня пиенето за цял живот.. Той беше просто прекалено пиян.. Не проумявах как изобщо се държи.. Или пък просто се правеше ??
- Како искам още.. - изписка Нати и посочи празната си чаша.. Завъртях очи и погледнах бармана.. Май той щеше да й угажда

Подсмихнах се.. Определено знаеше как да си играе с мен.. Усмихнах се чаровно.. Нямах намерението да спя с него и все пак щеше да е хубаво да осъзная, че все още си ме бива..
- Хмм , ами не знам.. Ти си избери.. - намигнах му с дяволита усмивка.. Нямаше си и на представа на какво съм способна в трезво състояние..

Подсмихнах се тихо, едва забележимо.. Не можех да си представя, че съм спала със слабото момче, което стоеше пред мен и въпреки това не можех да отрека, че имаше невероятно тяло.. Не беше нито целия в мускули, нито пък му липсваха.. Усмихнах се дяволито макар и бегло да осъзнавах какво се случва..
- Така ли ?? Колко жалко .. - подсмихнах се и допрях устни до неговите, но веднага след това ссе отдръпнах.. Беше забавно само при мисълта, че вече съм спала с него и то дори когато Дан бе тук.. Погледнах малката и й се усмихнах.. Очичките й се затваряха.. Милата тя, жалко, че щеше да й се наложи да остане.. Може би щеше да е по-добре ако се обадех на Мелиса..

Когато се отдръпнах рой просто ме придърпа към себе си и ме целуна.. Нищо ново за устните ми.. Или вече беше готов за леглото или просто се опитваше да ме дразни.. Нямах си и на идея.. Не ме и засягаше.. Дори и след целувката топлата му ръка остана на кръста ми.. Цялата потреперих.. Определено моята кожа беше студена, дори ледена.. Малката щеше да заспи.. Виждаше се от далече.. Това, че Джей се опитваше да ме разкара не беше много забавно.. Сега изпитвах нужда единствено да му разбия носа ..
- Аха.. Прав си.. Ще вземе да заспи тук .. - подсмихнах се.. Едва ли щеше да ми тежи само до вкъщи.. Пеша или не тя не тежеше много.. Пък и пътя беше кратък и тренировките ми не бяха малко.

Той предложи да ни закара, което ме обърка .. До преди малко беше пиян и едва фокусираше, а сега вече бе готов да кара.. Той шегуваше ли се ?? Ако бях сама щях да се съглася.. Сега обаче бе различно.. Имах нещо, което се очакваше да опазя до осемнадесет.. Не обещавах, че ще стане човек и все пак щеше да е жива.. Тогава той предложи аз да карам до вкъщи, а после той да се върне сам.. Не ми звучеше разумно..
- Защо не направим така..? Аз карам до вкъщи и ти остава да спиш в гостната.. Няма да ти позволя да караш.. - подсмихнах се.. Вярно , беше си невъзможно да му забраня... Той дори нямаше и да ме чуе..