Стая №922

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 7:52 am

Настаних Майра в удобното легло и забих поглед през прозореца, премисляйки думите на Реджи, които бе прошепнал, така че Майра да не ни чуе.
- Баща ти има сериозни проблеми с ФБР. Нямаме време за подробности. Истината е, че те мислят, че и ти си замесен. Най-вероятно в момента са в болницата, а после ще посетят и дома ти. Затова не може да се приберете там. Баща ти е наел стая в хотел. До второ нареждане ще живеете там. Оставям ти достатъчно пари. Погрижи се и за момичето. Не можеш да го пуснеш. Те ще я намерят и... Е, трябва да тръгвам. Успех, Дийн!
Главата ми щеше да се пръсне. Не бях в състояние да мисля трезво. Отворих барчето на хотела и изпразних почти цяло шише водка. За моя огромна радост Реджи ми бе оставил и цял стек цигари. Запалих една и излязох на терасата.
Опитвах се да мисля. Да реша какво ще правим, но...

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 8:37 am

Мекичко, мекичко, мекичкоо... Ааа, уникалното легло! Усмихнах се. И не ме заболя. Кеф!
- Дийн? - надигнах се леко, но не ми се рискуваше да ставам съвсем. Все пак тъкмо се бях посъвзела...
Той се обърна към мен и седна на ъгъла на леглото.
- Как си? - много оригинално "съпруже".
Не ми беше до сериозни работи и затова се изцепих:
- Откога сме женени? И колко сме били пияни, че е станало толкова бързо, че сигурно и гости не сме поканили?
Дийн се усмихна. Еее, ето какво щеше да ме лекува...

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 8:42 am

- Откога сме женени? И колко сме били пияни, че е станало толкова бързо, че сигурно и гости не сме поканили? - попита ме Майра, която се понадигна леко.
Легнах до нея и я опрях на гърдите си.
- Нямам спомени кога е станало, г-жо Ъндърууд - ухилих се. - Трябва да отидем до Лас Вегас, току-виж ни се изяснят нещата...
Зарадвах се, че не зададе въпроси от сорта на: "Какво беше всичко това? Къде сме? Защо не се приберем в имението? Откъде се появи Реджи?" и т.н.
- Искаш ли нещо за пиене? - попитах. - Кафе? Водка? Кола?
Дръпнах от цигарата си и допих останалото съдържание на бутилката.
- Кафе? Кола? - засмяхме се.

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 4:31 pm

- Кафе? Кола? - засмяхме се.
Е, очевидно водката беше свършила... То си личеше, де, но все пак... Поне сватбата е била на яко място. Лас Вегас...Ухаа... Доста сме се изтърсили с пари за там. И пак! Как съм могла да изпусна нещо толкова велико! Да... Да се върнем в реалността за малко. ь
- Не, благодаря. И за теб не е добра идея да пиеш, но като гледам май ти го казвам малко късно... - сгуших се в него. - Къде сме?
Той въздъхна. Очевидно бях започнала с баналните въпроси. Все пак беше нормално! Изнесоха ме на бегом от болницата и дори не разбрах какво стана. Реджи, таксиметровия шофьор, какво изобщо правеше тук? Имах дооста въпросчета за господин Ъндърууд...

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 4:43 pm

- Г-жо Ъндърууд от сега ли почваме с въпросите? - засмях се. - Мислех, че поне ще се почне след първите следи от червило по ризата...
Ухилих се и я придърпах към себе си. Не знаех в какво състояние е, но копнеех да я целуна по-качествено. Впих устни в нейните.
След което се отдалечих и дръпнах от цигарата си.
- В хотел "Royal" - отвърнах малко със закъснение.
Надявах се с въпросите да сме приключили, но силно ме съмняваше... Все пак беше Майра.
Изведнъж телефонът в стаята наруши настъпилата тишина.
- За мен! - викнах и се хвърлих.
Грабнах телефона и си го понесох към терасата.
- Дийн? - чух гласа на... някой.
- Същия!
- Слушай сега: вие двамата с момичето сте женени от 2 години. Казвате се Патрик и Луиза Мейлс. Паспортите са в нощното шкафче. Има и малко информация за живота ви. Така сте регистрирани и в хотела. ФБР са на минути от вас и ще ви разпитат. Не знаете нищо за Ъндърууд. Освен може би нещо от новините. А, сега чао!
Свободно. Устата ми едва ли не не се озова на паркинга долу.
Сега как щях да обясня нещата на Майра... Луиза, де.

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 4:54 pm

Дийн грабна телефона и изхвърча на терасата. Какво, подяволите, толкова секретно говореше с... някой си? Е, щях да питам после. Сега се замислих за страшната целувка, която последва преди малко. Охх... Само да не бях в толкова лошо състояние... Щеше да види той. Всичко щеше да си е изпял досега, ама какво да се прави. Болестите не помагат на никого... Загледах се в гърба на Дийн. ДОбре, де! В задника му. Охх, спомени, спомени. Завъртях очи и се засмях на себе си. После прехапах устна, точно когато той влезе...

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 02, 2011 4:58 pm

- Как да разбирам този поглед? - ухилих се с запазената си крива усмивка и се хвърлих до Майра.
Застанах отгоре й и започнах да я целувам нежно и бавно, слизайки бавно, захапвайки лекичко врата й.
След което се отдалечих и я погледнах право в очите.
- Искам те - прошепнах. - Нямаш представа колко много... Но имаме проблеми в момента... Първо ФБР издирват мен и бааща ми. Второ ти си Луиза, аз Патрик... Женени сме. И предлагам да се запознаем със себе си.
Извадих някакви документи и принтирани листи от шкафчето.
- Хайде, чети! - наредих на Майра, докато нежно галех косата й.

Заглавие: Re: Стая №922 Вто Май 03, 2011 7:12 pm

"Нападението" беше приятно. Нещо ново в програмата. Е, да... Всичко хубаво си има край, нали? Или предпоставка...
- Искам те - прошепна Дийн. - Нямаш представа колко много... Но имаме проблеми в момента... Първо ФБР издирват мен и бааща ми. Второ ти си Луиза, аз Патрик... Женени сме. И предлагам да се запознаем със себе си.
Даа... Предпоставка... Но все пак имаше и желание за по-интересни неща. Той ми подаде един лист и ми нареди да чета.
- Пфу! - направих физиономия. - Ти сериозно ли? - погледнах с недоумение и с тотално объркване.
Очевидно не се шегуваше.
- Стига бе! - тръшнах се. - Луиза? Нямаше ли нещо по-оригинално? И Патрик? Ооо, съпруже, Патрик, как сме днес? Звучи тъпо!
- Чети! - продължи със своето той.
- Охх, добре де! Не ми се карай. Ти си на 26, аз на 23. Аз съм зодия лъв, а ти стрелец. От Канзас сме и нямаме деца. Слава Богу! Малко сме младички... Ти си пич, смисъл не пиеш и не пушиш много. Не че попринцип това го правят пичовете, но в случая просто си по-примерен от попринцип. Аз съм стюардеса, тоест била съм. Или нещо от типа. Пише, че в момента сме на почивка от всичко и всички и защото сме нямали достатъчно свободно време за себе си. А! И ти не си толкова червив с пари. - издекламирах накратичко.
Охх... И ФРБ-то ще разпитва... Ами, че аз съм болна! Какво ще ме разпитва? ОПА!
- Ейй, виж!
От големия плик изпадна средно голяма козметична чантичка. И сега какво? И да се дегизираме ли трябваше.
- Я да видим как изглеждат Луиза и Патрик Мейлс...
Започнах да ровя в чантичката...

Заглавие: Re: Стая №922 Сря Май 04, 2011 6:47 am

Направо без думи! Чувствах се като в някой долнопробен екшън или приключенски филм... Ама че ситуация.
- И за какво са ни тея мазила? - попитах, макар че сам знаех отговора.
ФБР ме познаваше. Знаеше как изглеждам. Бях им ходил на гости дори. Виж, Майра нямаше нужда от кой знае каква маскировка, тъй като не знаеха името й... Макар че, ако са се поразровили едно хубавичко... Съмняваше ме. Те искаха Ъндърууд и евентуално мен, а не нея.
- Добре, Лиз, оставям се в твои ръце - въздъхнах. - Обаче искам да съм блондинка и очите ми да са сини, а устните със силикон.
Засмяхме се.
- Ама аз наистина искам да съм рус! - станах уж сериозен.
Преди да се оставя да бъда направен като клоун, отидох до барчето и измъкнах една текила. Трябваше ми подкрепа за подобни простотии... Патрик можеше и да не пие, но все още бях Дийн, а аз... Е, нека кажем, че в някоя пустиня ще ми се привиждат оазиси от водка и уски, вместо вода...

Заглавие: Re: Стая №922 Сря Май 04, 2011 6:55 am

Дийн искаше да бъде рус... Ами, хубаво...
Измъкнах перуките и нахлузих една върху него. Е, можеше да бъде и по-зле. Засмях се на вида му и измъкнах лещите. Един чифт сини лещи на него, едни много тъмни за мен. Сложих си тъмна перука и тадам! Е, трябваше ни и малко грим...
- Такааа... - извадих мазилата. - Втора фаза...
Започнах да цапотя Дийн, като няколко не ми се получи удебеляването на устните, защото той държеше да си пие от текилата. После отидох на огледалото и гримирах себе си. Ейй, Луиза не изглеждаше толкова зле, но предпочитах Майра, определено. Върнах се на леглото и събрах щуротийките в чантата. Извадих един освежител за уста.
- Долу текилата! - усмихнах се и му го показах.

Заглавие: Re: Стая №922 Чет Май 05, 2011 1:59 pm

- О, мразя го този Патрик! - възнегодувах. - Много е смотан...
Майра се засмя.
Избутах чантата от леглото и мушнах текилата в шкафа, след което бутнах съпругата си назад... Все пак трябваше да консумираме брака си!
Обкрачих Майра/Луиза и я целунах леко по врата, след което по устните, захапвайки леко долната й... Нежно отстраних болничната нощница, която определено не беше секси... Само като се сетя, че и аз носех същото - УЖАС!
Майра бе гола отдолу, което направо ми взе ума! И така... Липсваше ми това тяло, тези форми, всичко това... Ох, Дийн, не си правил секс от кой знае кога и сега направо изгаряш от нетърпение, нали?! Остава само и ФБР да цъфнат и ще е направо върхът!
Прокарах език по гърдите й и простенах... Майрааа...
Разкарах досадната бяла нощница и... На вратата се почука.
Е, баш сега ли?! Не бях в особено приличен вид... Особено след като самолетът бе... Вдигнат в полет... Ужас!

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 09, 2011 7:48 am

По дяволите! Сега ли? Тези май точно това чакаха. По законите на Мърфи, естествено!
- Трябва да о-отвориш. - казах и се размърдах. Дръпнах завивката и му я подхвърлих. Стана ми смешно. Трудно щеше да се покрие...изцяло. Наметнах си нещо, което напипах наоколо и застанах така, сякаш нищо не е станало. Ухаа! Изобщо...Нищо...
Огледах Дийн и себе си. Гримът и перуките, изобщо всичко си беше наред. Или поне така изглеждаше.
Сритах чантичката с мазилата и документите под нощното шкафче. Оставих само личните карти... Патрик и Луиза Мейлс бяха на ход...
Дано не се издънеха...

Заглавие: Re: Стая №922 Пон Май 09, 2011 8:27 pm

- ФБР - двамата костюмари извадиха по една ID карта и ми я нвряха едва ли не в лицето. - Може ли да поговорим?
- Мисля, че не е най-подходящия момент - казах тихо. - С жена ми празнуваме годишнината си.
- Съжалявам, но трябва да поговорим - обади се гиганта.
Доколкото помня от картите се казваше Самюел, а другия - Робърт.
- Да не би да не сме си платили данъците? - попитах най-невинно. - Скъпа, пак ли забрави сметките?
- Не, скъпи, всичко е платено! - отвърна Майра сигурно.
- Не става въпрос за данъци - каза раздразнено "Боби". - Имаме няколко въпроса.
Погледнах ги леко глуповато, сякаш нямах представа какво означават тези думи.
- Рутинна проверка - додаде "Сам".
- Ами заповядайте, щом се налага - усмихнах се спокойно.
- Мерси за поканата... г-н?
- Мейлс. Патрик Мейлс.
В главата ми отекна: Бонд. Джеймс Бонд - и съм изпечен лъжец като него. Давай, Ем, ние сме на ход!

» Стая № 413
» Стая № 5
» Стая №538