Club "Night Life"

Отидох на партито, но тълпата там ме задушаваше. И без това почти не познавах двете момичета. Всички около мен бяха толко весели, а на мен ми се плачеше, днес се навършваха 2 години от смъртта на брат ми, затова не издържах и реших да си тръгна. Казах на Нанси и се отправих към един клуб, за който бях чувала, че вътре може да се диша спокойно и не е толкова препълнен.
Не след дълго бях там. Наистина не беше толкова пълен, но не беше и празен. Седнах на бара и си поръчах 5 шота текила. Изпих единия на бързо и се замислих. Хората казват че времето лекува всичко, но защо аз още не мога да се излекувам от болката, която всеки път изпитвам, когато се сетя за брат си? Нямаше човек, който да може да ми отговори на този въпрос. Щеше да е добре да не съм сам сама точно сега, но тук нямах приятели, а не исках да прекъсвам забавлението на Нанси.

Не ми се ходеше на рождения ден, тази вечер нямах никакво настроение за бурни купони. затова отидох в един от не толкова пълните клубове. Щях да изпия едно две питиета и дасе прибера.
Не след дълго вече бях в клуба, когато влязох в бара се отправих към бара. там видях да стои Стейси, която пиеше шотове текила и изглеждаше доста тъжна. Отправих се към нея. Поръчах си уиски, а тя дори не забеляза, че съм седнал до нея. След това я попитах:
- Защо не си на рождения ден, мислех си че ще ходиш с Нанси?- казах и аз.
Чак тогава тя разбра, че съм там и се обърна към мен. Очите и бяха пълни със сълзи, които едвам се сдържаха да не прелеят, а тя изглеждаше отчаяна.

Седях и си мислех, когато някой ме заговори. Когато се обърнах видях, че е Крис. Как той винаги се появяваше, където най-малко очаквах? Очите ми бяха пълни със сълзи и едвам ги задържах. Той ме гледаше с любопитство и съжаление. Аз сложих на лицето си фалшивата усмивка и му казах:
- Вече бях, за разлика от теб. Беше доста препълнено и реших, че няма смисал да стоя, след като никой няма да забележи, ако ме няма. Така и ли иначе не познавам почти никой.- казах аз.- Ако я нямаше Нанси дори да бях умряла никой нямаше да разбере.- казах аз и му се усмихнах съркастично.
Той ме гледаше все още със съжаление, явно усмивката която миваше пред всички, не беше минала пред него.
- Ами ти защо не отиде? Братовчедка ми се надяваше да те види там?

Определено и имаше нещо. Въпреки усмивката на лицето й, очите и издаваха, че я боли отвътре. Не знаех какво да й кажа. Не знаех какво да я попитам. Какво по дяволите и се беше случило, за да изпитва такава болка, която дори на мен не може да убегне.
- Аз щях да забележа ако изчезнеш.- казах аз, а тя ме погледна учудено.- Не се насилвай да слагаш тази усмивка пред мен, виждам че не е искренна.
Тя не знаеше какво да кажепросте ме наблюдаваше. Онази фалшива усмивка вече я нямаше на устните й. Пред мен стоеше не онова момиче, което ме изигра и остави, сега тя беше друг човек, беше наранена,сама,страдаща. Онова момиче напълно беше изчезнало, а нейно място беше дошла друга Стейси.
- Не отидох на рождения ден, защото нямах настроение за диво парти. Исках една вечер почивка.- казах аз, докато тя обръщаше поредния шот.- Разкажи ми историята си, Стейси. Личи си че нещо ти тежи просто го сподели. Аз съм добър слушател и обещавам, че няма да кажа на никого.

Не можех да повярвам на това което чувах. Той не беше онова жадно за секс момче, с което се запознах. Този Крис, който седеше пред мен, беше съвсем различен човек. Гледаше ме с поглед изпълнен с загриженост. Сякаш наистина му пукаше за мен, в което наистина се съмнявах.
- Ти наистина ли искаш да чуеш историята ми?- попитах го аз подигравателно.- Съжалявам, но в нея няма нито секс, нито свалки, нитонещо друго, което да грабне интереса ти.
Той не миказа нищо просто продължи да очаква. Чакаше да започна разказа си, искаше да знае историята. В момента не можех да го позная. Този човек, който седеше пред мен аз не го познавах, но реших да му разкажа и без това нямаше с кого друг да говоря.
-Преди две година на този ден брат ми почина.- казах аз и една сълза се спусна по бузата ми.

Това оето тя каза направо ме потресе. Не знаех какво да й кажа, въпреки времето което беше минало тя още изглеждаше съсипана от факта.
Една сълза се стече по бузата й и аз я избърсах след това я прегърнах. Имах странното желание да направя всичко, само тя да се чувства добре. Не исках да страда, исках отново онова весело момиче. В началото като я видях тъжна си помислих, че е някое любовно разочарование, но не беше така. Болката от загубата на някой близак е огромна.
Стейси се сгуши в мен и заплака. Тогава аз и казах:
- Моят баща също мъртав. Бил съм малък, но и до днес чувствам липсата му.
Тя ме слушаше все още сгушена в мен. Въпреки всичко аз се чувствах добре, чувствах се изпълнен. Сякаш след като я прегърах, някаква част от мен която липсваше просто застана на мястото си. Да това момиче беше нещо савършено. Тя беше станала голяма част от живота ми, без дори да се усетя.

Малко след това аз се отдръпнах от прегръдката му, в която се чувствах сигурна и защитена. Изпих поредния шот текила, вече им бях загубила бройката, и му разказах всичко. Казах му колко близка бях с брат си, как той беше единствения човек, с когото можех да говоря за всичко. Брат ми ме разбираше и не ме обвиняваше за всичко, както всички оистанали.
В момента се чувствах по-добре от преди малко. Сега след като споделих на някого и вече не пазех всичко в себе си ми олекна. Най-малкото поне не бях сама. Крис явно също е имал тежък живот, затова сега бях аз наред да разбера:
- Сега ти ми разкажи твоята история. Явно и тя не е само в секс за една вечер и краткотрйни флиртове.

Тя успя да се отпусне и ми разказа всичко. Определено не й е било никак лесно и аз напълно я разбирах, защото и моят живот не беше лесен. Тя искаше да знае моята история и аз й я разказах. Все пак тя вече беше споделила нейната с мен. След това последва мълчание. То не беше неловко, напротив даже беше приятно. аз стоях и се възхищавах на красотата й, докато тя обръщаше шотовете един след друг.
Стояхме така говорейки си общи приказаки още около час. Тя беше наистина пияна и аз не знаех какво да правя. Нямах представа къде живее, затова реших да я заведа в нас. Платих сметката и тръгнахме. Стейси едвам се държеше на краката си, затова я прегърнах и аз я придържах. Сложих я в колата ми след това и аз се качих и тръгнахме. Не след дълго вече бяхме в нас. Тя беше заспала в колата, затова я дигнах и пренесох до една от стаите за гости. Оставих я да спи и аз отидах също да си почина.