Стаите

Заглавие: Re: Стаите Съб Мар 12, 2011 9:34 pm

Когато влязохме в стаята при Джаред, той изглеждаше прекалено блед...
Не исках да му казвам, че съм бременна докато не се пооправеше малко, нямаше да си простя, ако му станеше нещо, ако му кажа сега. Трябваше да съм сигурна бебето от кого е...
-А възможно ли е да има нещо на бебето, ако баща му е в състоянието на Джаред?-попитах доктора, докато влизахме в болничната стая.
-Не, бебето не може да се засегне от такова нещо...
Аз кимнах и се насочих към Джаред.
-Как си?-попитах като хванах едната му ръка...

Заглавие: Re: Стаите Съб Мар 12, 2011 9:44 pm

Видях, как Пейтън и Брук влизат във стаята ми, виждах загриженоста по лицата им, но наистина се чувствах чудесно, Пейтън ме хвана за ръката и ме попита как съм, престорих гласът си на тежко болен и отговорих:
-Ами.....аз.... не мисля....че .... - и тогава рязко станах от болничното легло, като вдигнах Пейтън на двете си ръце и казах:
-Че съм бил по-добре, наистина нищо ми няма русокоске, аз не умирам, просто от време на време батерийте трябва да ми се сменят, няма за какво да се притесняваш. - След тези мой думи я оставих на креватът да легне, като седнах до нея на кревата, целунах я по устните и погледнах Брук:
-Благодаря за отделеното внимание, но наистина нищо ми няма, сигурно съм прекалил с алкохолът. - Казах аз въпреки, че знаех, че не съм пил и капка тъй, като през цялото време бях в кутията, но можеше те да не знаят този факт, за това просто се усмихнах и прокарах ръка през косите на Пейтън.

Заглавие: Re: Стаите Съб Мар 12, 2011 11:46 pm

Те започнаха да се радват един на друг, а очите и погледите, които си разменяха говореха повече и от думите и действията им. Докато ги гледах се усмихнах леко...нямаше как детето да е на Лукас...едно прекрасно създание можеше да се появи само от такава любов...По някое време той се обърна към мен, обеждавайки ме, че е прекалил с алкохола.
- Всъщност...- поколебах се - Съжалявам, че ще помрача прекрасният момент, но лекарите ти предписват лекарства за туберколоза..- съобщих и ги погледнах тъжно.
- Е...аз ще ви оставя насаме.Оправяй се бързо! - кимнах им и излязох навън.

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 13, 2011 11:10 am

Погледнах доста очудено Брук ....
-Туберколоза ли, не е възможно, аз не се разболявам от такива болести. - Имах някакво усещане, че не е туберколоза, но щом лекарите са казали, щях да пия хапчетата. След малко Брук излезна и ни остави насаме, гледах Пейтън, целунах я и я попитах:
-Разтревожи ли се мила моя ? Спокойно, няма да ходя никъде, плътно до теб съм и няма да те пускам. - След, което се усмихнах и и намигнах.

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 13, 2011 2:19 pm

Усмихнах се леко. Нямаше да го пусна да ходи никъде. И да му имаше нещо по-сериозно просто нямаше да го пусна, беше невъзможно...
-Бременна съм...
Казаното сякаш дойде много на Джаред и той сякаш замръзна. Нито мърдаше, нито казваше нещо.
-И има шанс да е от Лукас...

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 13, 2011 2:40 pm

В момента в, който каза, че е бременна се зарадвах, но тогава съобщи "Може да е от Лукас", тогава се стаписах за няколко минути и не знаех какво да правя, бях бесен, но когато видях лицето и просто не можех да се развикам, поех си дълбоко въздух и и казах:
-Виж сега.... ох баща на детето е онзи, който се грижи за него, ако решиш аз съм готов заедно с теб да отгледаме това дете, ще дам всичко от себе си, но ако решиш, че детето ще е по-добре с биологичния си баша в случая, ако е Лукас ще те разбера, и аз мисля, че ако е с биологичните си родители ще е по-щастливо. -След тези мой думи я прегърнах и и казах:
-Спокойно, всичко е наред.

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 13, 2011 9:19 pm

-Искам да съм с теб, не с Люк. С него не беше нищо, каквото сме ние с теб.-Изведнъж телефона ми започна да звъни.-От лабораторията са...-казах тихо, а след това вдигнах.
-Пейтън Сойър?
-Да, аз съм.
-Резултатите са готови...-имаше лека палза точно както по филмите. Това бе моментът, в който щях да разбера от кой е детето ми.-Лукас Скот не е бащата. Ще се обадим и на него, за да му съобщим.
След като затворих телефона, лицето ми грейна. Това значеше, че Джаред е бащата. Че той щеше да остане с нас...
-Ти си, ти си бащата.

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 13, 2011 9:36 pm

Тя ми каза, че иска да бъде с мен, и изведнъж телефонът и звънна и тя ми съобщи, че аз съм бащата, очите ми се напълниха от радост, това бяха твърде много емоций за 1 ден, прегърнах я и започнах да я въртя от радост след, което спрях и я попитах:
-Искаш ли да отидем някъде другаде, мисля, че има доста по-хубави места от болничната стая, ако искаш да отидем в някой ресторант да го отпразнуваме ?

Заглавие: Re: Стаите Чет Мар 17, 2011 9:35 pm

-Джаред, ако мръднеш от тук ще те убия, сериозно. Трябва да се оправиш, все пак твоята годеница след няколко месеца ще заприлича на бъчва, няма да избягаш толкова лесно.
Намръщих му се. Не исках да се претоварва, защото наистина можеше да стане нещо.
-Ако излезеш от болницата ще ти се расърдя. Трябва да останеш още малко, а аз ще съм тук...

Заглавие: Re: Стаите Чет Мар 17, 2011 9:53 pm

-оооОох, доообре, но само заради теб. - След тези мой думи отворих вратата на стаята, която бях, видях една сестра и се извиках:
-Рум сервиз, ще може ли хапчетата, които сте ми предписали и нещо за пиене. - Сестрата ми обърна гръб, аз затворих вратата, след малко влезна хвърли ми хапчетата и си тръгна:
-Ами нещо за пиене. - Никакъв отговор не получих, отидох до чешмата (в стаята), отвъртях кранчето, напълних в една чаша вода, изпих си лекарствата и попитах Пейтън:
-Съжалявам Пи, в хотелът в, който отседнахме, нямат нищо за пиене освен чешмяна вода, няма с какво да те гостя. - След това седнах до нея на креватът, като я прегърнах с едната ръка и и казах:
-Спокойно бе, напълно здрав съм, я ме виж, да не мислиш, че господ приема такива, като мен.... Хаха - след, което я сръчках малко за да се разсмее.

Заглавие: Re: Стаите Чет Мар 17, 2011 10:08 pm

Погледнах Джаред със смразяващ поглед, който казваше "Млъкни иначе аз ще те накарам!".
-Джаред нали знаеш, че ако ядосаш бременна става лошо. Ще си осъден на 24 грижа за детето, което чакам, не се базикам, знаеш, че съм способна!-отново му хвърлих гаден поглед...

Заглавие: Re: Стаите Чет Мар 17, 2011 10:14 pm

Погледнах я доста странно:
-УоУ, да не би нещо да е станало, че си в такова гадно настроение? - Започнах вече да се притеснявам, прокарах ръка през косата и, като я попитах:
-Кажи, да не би да има някакъв проблем? - вече бях спрял да се бъзикам и говорех съвсем сериозно и загрижено.....

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 20, 2011 2:47 pm

-Нищо не е станало, освен, че ти не си здрав, а се правиш на такъв. Искам да се оправиш, а ти се опитваш да правиш само глупости. Не ми харесва това...Ще стоиш тук докато не ти кажат, че си добре!-гледах го право в очите, бях категорична.-А, всъщност, да, стана нещо...хормоните ми бушуват!

Заглавие: Re: Стаите Нед Мар 20, 2011 2:58 pm

-Но, мила моя прекрасна, златна, неповторима Пейтън, наистина съм добре, но щом смяташ, че е по-добре да остана още малко, ще го направя, само и единствено заради теб. - След тези думи, които изрекох, ми потече сълза от едното око, защото осъзнах, че тя е бременна от мен, но нещо от вътре ме чувъркаше, хванах я за рамото и и казах:
-Пи, докторите ми предписаха хапчета за туберколоза, но имам усещането, че не съм болен от това .....
-Знам, че денят в, който ще се сбогуваме ще дойде, но не искам да те губя.....

Заглавие: Re: Стаите Чет Мар 31, 2011 1:00 pm

-Ти ще си добре!-казах уверено, а след това се сгуших още повече в него.-Ще се оправиш, ще се оженим и ще имаме дете! А какво искаш да е?-попитах и го погледнах любопитно.-Въобще искаше ли деца?
Беше ми интересно, никога не бяхме говорили на тази тема...

Заглавие: Re: Стаите Чет Мар 31, 2011 1:13 pm

Казами, че ще се оправя, аз се съгласих с нея и реших да не противореча повече:
-Разбира се, че искам да имаме деца, всичко свързано с теб го искам...
-Относно детето искам да е живо и здраво пък, нали знаеш каквото бог ни поднесе. - Усмихнах се и я целунах.

Заглавие: Re: Стаите Чет Апр 28, 2011 2:16 pm

Не помня много. Губеха ми се цели части. Сякаш бели места заемаха вътрешността на мозъка ми. Какво бе станало?! Помня спасителната лодка, виковете. Майра... Как я разтърсвам, защото няма отговор. Майра, скъпа, любов, върни се при мен. Как я качваме на спасителната лодка... После... Нищо. Празно.
След това светлини. Линейка.
- Къде е Майра? - продумвам.
- Почивайте си, г-не - отговор. - Съпругата ви е в другата линейка. В добри ръце е. Вие само се успокойте.
Съпруга? Какво?!
Пак нищо. Празно. Бяло петно.
И после отварям очи. Бяла стая. Тишина.
Къде съм?! В болница?! Да... Къде е Майра?!
Не е до мен. Защо?!
Затворих очи. Нямах сили да мисля.
Потънах в страната на сънищата.

Заглавие: Re: Стаите Пет Апр 29, 2011 11:50 am

Определено имах нужда от опресняване на паметта. Много моменти ми се губеха. Дийн...
Отворих очи и се огледах. До мен се въртеше една медицинска сестра, която ми се усмихна мазно.
- Я, виж кой се събуди! - ахна тя.
Еех, ако не бях в толкова критично състояние сигурно щях да й фрасна един. И без това не изглеждаше особено умна. Сигурно нямаше и да разбере. И без това сме в болница! Бързо ще я свестят.
Тя изчезна и се върна с един доктор.
- Как сте, г-жо Ъндърууд? - попита той.
?????
Госпожа Ъндърууд? Стига бе! Този шегуваше ли се?

Заглавие: Re: Стаите Пет Апр 29, 2011 11:59 am

- Г-не - чух някой да ме вика.
Отворих очи.
- Добре дошли отново при нас - ухили ми се сладка мед. сестра.
След което се опря с гърди в/у мен, уж да ми намести възглавницата. Знаех ги аз тези номерца.
- Би ли повикала някой доктор? - попитах я аз, хващайки ръката й.
Тя си глътна езика и ме изгледа стреснато.
- А-х-а - каза буквичка по буквичка, отскубна се и хукна навън.
Затворих очи. Майра... Къде си?!
- Г-н Ъндърууд - чух името си.
Вдигнах поглед. Някакъв тъмен мъж с бяла престилка ми се хилеше.
- Къде е...
- Жена ви е в отделна стая, тъй като състоянието й не е обещаващо. Сега си починете. После ще ви обясним.

Заглавие: Re: Стаите Пет Апр 29, 2011 5:04 pm

Всичките тези пищящи машинки около мен ме побъркваха! Ужасно е! Мразех болниците и определено това нямаше да се промени. Не виждах всичко кристално, образите ми бяха малки замъглени, което беше гадно. Бях свикнала да виждам и чувам всичко. И най-вече да знам какво става. Тръгнах да питам, но от устата ми не се чу и звук. Направих физиономия. И ме заболя главата. ШИТ!
Медицинската сестра ме погледна притеснено, тъй като едната от машинките запищя по-силно отпреди,което ме убиваше бавно. Сериозно! Нужно ли е всичко да е толкова шумно? Не се и учудвам, че хората се възстановяват бавно. Да не е лесно да се свикне с това!
Един доктор се появи и усмихнато ме погледна. Толкова ли зле изглеждах?
- Г-жо Ъндърууд, съпругът ви е в прилично състояние и няма за какво да се притеснявате. - издекламира той. - Сега само трябва да стабилизираме вас...
Госпожа Ъндърууд... Хмм... Не звучеше толкова зле, но се чудех колко време беше минало, че се бях оженила... За Дийн? А той къде беше, по дяволите?!

Заглавие: Re: Стаите Пет Апр 29, 2011 5:39 pm

- Как е Майра? - попитах чернокожия доктор, който се появи след около час.
Мълчание. Никакъв отговор. Призля ми.
- Как е тя? - повторих въпроса си.
- Жена ви е...
- НЕ МИ Е ЖЕНА! - викнах. - Блек. Майра Блек. Кажете ми как е.
- О! - възкликна докторът. - Не знаехме... Решихме, че...
- КАК Е ТЯ???
- Изпадна в безсъзнание преди половин час. Все още се опитваме да я върнем в нормално положение. За съжаление е получила хипотермия... Успяхме да я стабилизираме, но...
Въртеше ми се свят. Стаята се превърна в едно голямо бяло петно. Не чувах нищо освен непрестанното жужене на животоподдържащите машини.
Отново изгубих съзнание....

Заглавие: Re: Стаите Нед Май 01, 2011 4:38 pm

Отново отворих очи и срещу мен стояха медицинската сестра и доктора, втренчени в мен. Е, трябваше ли да са толкова близо? Беше доста странно. Охх, пак пищящите машинки! Май по-добре да си стоя в заспало състояние. И без това беше прекалено болезнено...
Замислих се. Не знаех как е Дийн... Дори не можех да попитам... Чак сега разбирах какво е да имаш някакъв проблем... Да не можеш да говориш... Да не можеш да кажеш нещо...
Мръднах с едната си ръка и докторът се опули.
- О, имаме напредък! - усмихна се той и излезе.
Пак ли насаме с тази...

Заглавие: Re: Стаите Нед Май 01, 2011 4:49 pm

Добре. Така. Отворих очи. Супер. Сам. Огледах стаята внимателно. Точно така. Бях самичък. Отлично.
Поех си дълбоко въздух и направих усилие да се изправя в седнало положение. Успешно. Видях тръбичка, свързваща ме с една от машинките. Махнах я. Да се надяваме, че не е особено важна.
Изправих се и стъпих на студените плочки. Супер, бях бос. Нямах си дори пантофи. И... О, Боже! Носех рокля! Добре, де, нощница... Ужас!
Не можех да позволя някой да ме види в това... нещо.
Огледах стаята още веднъж. Дрехите ми ги нямаше. Направо върхът! Омотах се с болничното одеало и се затътрих към вратата като някакъв просяк. Кой знае как изглеждах отстрани.
Дотук добре, ами сега? Къде по-точно се намираше Майра?! Какво бе казал тъмнокожия ми доктор?
Отделна стая? Може би до моята. Тръгнах по коридора. Нахълтах при съседите - празно. Следващата - някакъв труп (добре де, дядка). Следващата - някой, който... Ще си замълча за това с какво се занимаваше.
Още една подобна гледка и се отказвах. И, както по филмите, точно тогава нацелих.
- Майра - приближих се, влизайки.
Тя спеше. Е, супер. Придърпах си стол, седнах и зачаках.

Заглавие: Re: Стаите Пон Май 02, 2011 7:12 am

Страната на сънищата била интересно място... Не бях обръщала особено внимание досега. Макар че от толкова много сън или там каквото е, после сигурно няма да мога да стана. Което в мощ случай не е плюс. Мразя да съм безпомощна!
По едно време сякаш на вътрешното ми аз му писна само да спи и се събудих. Учудих се. Вместо физиономиите на медицинската сестра и доктора видях тази на Дийн. Ех, да можех и да му кажа нещо...
Добреее... Първи опит...
- Д... - неуспешен...
Втори опит...
- Дн... - неуспешен.
Изобщо какъв беше смисъла?

» Стаите за игра на билярд