Кафенето

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 10:22 am

Излязохме от стаята и се запътихме към кафенето
- Ще ти хареса, той е готин - казах настанявайки се на една маса
- Съжалявам, че не мога да те заведа другаде, на работата си е работа - казах свивайки рамене
- А това за екскурзията звучи много добре, на малкия би му харесало, а вие с Хейлс ще има да обикаляте по магазините - казах разсмивайки се
- Е Брук, разказвай какво прави четири години? - попитах любопитно.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 10:37 am

- Няма проблем,разбирам те. Важното е, че ще си говорим, няма значение къде. - отвърнах, побутвайки го докато вървяхме и седнахме на една маса. Той ме попита за моите четири години и аз се замислих, започвайки да разказвам това, което се сещах.
- Ами... какво ли не. Случиха се толкова много неща, че не знам откъде да започна. След като си тръгнах цяло лято обикалях Европа. Видях Айфеловата кула, френската ревиера,Венеция, разхождах се из улиците на Барселона...боже, Испания никога не спи. Всеки уикенд и при всеки удобен момент си организират карнавали и фиести. Този континент бе изключително интересен и не съжалявам, че живях там четири години...съжалявам, че вие не бяхте с мен. Друго какво правих...учих и завърших това, което наистина исках и това ме прави щастлива. - завърших триадата си. - Ами вие, доктор Скот? Как минаха вашите четири години? Намерихте ли любовта на живота си вече? - попитах с усмивка, подпирайки ръката си на масата и облегнах брадичка на нея.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 10:59 am

- О, да ето тук - казах посочвайки всичко наоколо и се разсмях
- При нас всичко мина както обикновено кат в гимназията само, че бяхме малко по - зрели. Завършихме с отличие, правим онова което обичаме и ни доставя удоволствие. Джейми е щастлив тук, научи се да плува и вече не го е страх от водата, ходи на курсове. А колкото до жени никак не се оплаквам има ги в изобилие както винаги - засмях се
- Но в сърцето ми има само една - казах с усмивка, а тя ме погледна любопитно
- Хейлс - казах засмивайки се, а тя се присъедини към смеха ми.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 12:20 pm

- Уф. - намръщих се, когато той, отвърна, че в сърцето му е само Хейлс, но после се присъединих към смеха му.
- Ако продължаваш така с жените за коя ще те оженим, като ти ги сменяш постоянно. Или ще ме лишиш от златната възможност да ти организирам сватба? Ако смяташ това се пиши мъртъв от сега. - предупредих го и отново се засмяхме. След като се успокоихме се усмихнах отново и отпих от кафето си.
- Господи, като си спомня колко неща преживяхме всички заедно... Постоянните купони, дразненето, рожденните дни...Спомняш ли си като стоеше в чакалнята на тази болница на прага от безсъзнанието, когато имаше вероятност Пейтън да е бременна от теб.- засмях се на спомена. - Добри времена...

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 12:54 pm

- Този не ми е от любимите спомени - казах поклащайки глава
- Имах чувството, че историята се повтаря - допълних намръщено
- Ами вие госпожице Дейвис, кой е късметлията спечелил вашето сърце? Надявам се няма да забравиш да ме поканиш на сватбата - казах навеждайки се инстинктивно напред към нея. Спомних си всички онези моменти които сме имали заедно, от първата целувка, до първия път на онова парти, през караниците и всичко останало, да наистина бяха добри времена.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 1:25 pm

- Наистина ли искаш да ти кажа? - попитах и повдигнах вежди със заговорнически тон, навеждайки се към него. Той потвърди и се усмихнах дяволито.
- Но няма да казваш ? - продължих и той кимна. Наведох се още повече.
- Никойй!! - отвърнах с весел тон и се облегнах назад, смеейки се.
- Но ако някога се оженя ще те поканя, спокойно, обещавам. - допълних свивайки рамене.
- Искаш ли да чуеш една тайна? Но няма да ми се смееш! - предупредих го, облягайки се на масата отново.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 1:33 pm

Засмях се с нея, когато каза, че няма никой с нея. След това предложи да ми каже една тайна
- Обещавам няма да се смея - казах сериозен и отново се наведох напред. Нещо ме привличаха към нея сякаш отново бяхме в гимназията. Въпреки, че имах много момичета през тези четири години, никоя не беше като Брук. Брук беше нещо специално и сега след четири готини тя все още имаше влияние върху мен.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 1:59 pm

- Ами отнася се..- започнах, поглеждайки надолу, но поклатих глава и се облегнах назад.
- Не, не, не мога... - засмях се и въздъхнах, поглеждайки го отново.
- Когато заминавах в началото на лятото. Бях започнала да те харесвам, но това беше само тийн увлечение. Но може би и това ме изплаши и заминах толкова набързо. И не се смей, защото ще те убия! - засмях се и имах чувството, че се изчервявам. Това си беше засрамващо, имайки предвид, че аз уж не харесвах никого тогава...

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 2:09 pm

Тя призна, че преди да замине е започнала да ме харесва, приближих се още малко към нея, протегнах ръка хващайки шията ѝ и я придърпах към себе си сливайки устните ни, в продължителна и сладка целувка.
- Аз също те харесвах и още те - прошепнах срещу устните ѝ открадвайки си още една целувка.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 2:42 pm

Той замълча и аз подпрях брадичка на ръката си отново, когато той се наведе към мен и устните му срещнаха моите. Е това вече ми дойде като гръм от ясно небе. Някакъв стар инстинкт в мен се пробуди и му отвърнах, без да мисля. Прошепна, че все още ме харесва и отново ме целунах. Мозъкът ми тотално блокира. Какво по дяволите. Та ... бяха минали четири години... Не може да ме харесва. Откъснах се от сладката целувка, гледайки го неразбиращо.
- Но Люк... Минаха четири години...- прошепнах и премигах, прехапвайки устна. Из главата ми се лутаха всички онези спомени за преживяното с него по време на гимназията. Всички онези целувки, дразнене, вечери, които сме прекарали. Онзи път, когато се целихме със сладолед, и предният, когато му се ядосах, че ме сравни с майка ми, онзи път, когато си говорихме, докато ме изпращаше и отново завършихме в леглото, първият път на бала с маски... Сутринта, когато се прибрахме в хижата... Толкова много спомени и всичките с него. Дали все още не го харесвах...Определено не можех да определя в момента.

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 2:56 pm

- Четири години, месеца, дни какво значение има? - попитах все още само на сантиметри от устните ѝ
- Това което имаше между нас тогава, все още е тук и никоя от жените с които съм бил през тези четири години не се доближават до теб - допълних, без да откъсвам очи от нейните. Това наистина беше странно, но беше самата истина, въпреки, че бяха минали четири години от последната ни среща, но аз все още я изпитвах близка и я харесвах както тогава...

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 7:23 pm

Нима за него аз бях уникална? Колко бързо се променяха ситуациите...До преди малко имах толкова да му разказвам, а сега не знаех какво да отвърна...Наведох се напред, притискайки устни към неговите, но в този момент пейджъра му избибитка.
- Аз... трябва да вървя. - казах набързо, усмихнах се леко и изхвърчах през вратата. Господи, какво направих...Какво ще правя? Ами сега? Ух, защо ми трябваше да го казвам...

Заглавие: Re: Кафенето Пет Юни 10, 2011 7:39 pm

Брук отвърна на целувките ми и си открадна още една, но пейджъра ми изписка и тя се изнесе бързо.
- Ще се видим по - късно Брук - казах след нея и побързах към операционната където ме викаха. Но през цялото време мислех за целувките и за това което ме караше да изпитвам въпреки всички тези години. Имах доста напрегнат ден доста операции и трябваше да заместя О'Браян за целия ден, така че се прибрах доста уморен вкъщи след края на смяната.

» Кафенето в лобито
» Кафенето срещу метрото