Сградата на училището

По ъглите винаги се събираха ученици или за да се натискат или да пратят на 'Клюкарката" новата клюка..
Сградата на училището Constance_billard

Пристигнахме в училище, слязох от колата и взех раницата на Джейми
- Успех и приятно прекарване Джейми - джам - казах прегръщайки го. Сложих му раницата, целунах го по бузата и се отдръпнах давайки възможност на момчетата да му пожелаят късмет. Бях толкова радостна и горда с него, направо не знаех къде се намирам.

Когато пристигнахме Хейли се държеше точно като майки и се радвах да я виждам така
- Успех дребен! - казах подавайки юмрук за удар
- Спомняш ли си какво си говорихме сутринта? - попитах, а той кимна
- Добре! При първа нужда викаш някой от нас, мама през повечето време е в учителския център, така че знаеш къде да я намериш. А ние сме в салона - допълних разрошвайки косата му.

След малко всички се натовариха на колата и потеглиха към училището,като през цялото време,сърчицето на Джейми биеше много бързо.
Детето си помисли,че ще му изскочи.
Накрая пристигнаха пред сградата.Детето я огледа и ококори очичките си,когато видя колко много хора има.
-Тук е супер! - каза детето.
Хейли му пожела приятно училище.
Джейми отиде при Люк удариха юмруците си,а Люк го увери,че няма за какво да се тревожи,и че Хейли ще е в преподавателския център,а те с Нейтън в салона.
Детето се усмихна и отиде при Нейтън.
-Чао! - каза им той весело и тръгна към стаята си,като през цялото време се обръщаше да види къде са и да им помаха,накрая стигна и влезе в стаята.

Най- накрая пристигнахме в училището. Сбогувахме се, целунах го по бузката за чао и му подадох раницата.
- Ще се видим скоро, дребен. - намигнах му.
- Предполагам, че Хейлс ще те вземе от училище, но в краен случай пак аз ще мина. - усмихнах му се. Той ми помаха и тръгна към класната си стая, а аз се запътих на някъде. Не ми се ходеше на училище днес...Странното беше, че и на пазар не ми се ходеше. Може би се разболявах...

Отдавна не бях ходил на тренировки по баскетбол и затова оидох да потренирам в салона.Бягането из салона ми се отрази наистина добре.Така се бях съсредоточил в играта,но чак когато Вероника ми звънна видя колко е часа.Вече трябваше да се прибирам вкъщи,но навън време беше прекрасно за мен.Поразходих се из двора на училището,а след като ми омръзна тръгнах да излизам.Изведнъж видях Джейми и отидох при него.
-Здравей Джейми!-казах аз приближавайки се към него.

Скоро часовете на Джейми свършиха и той реши да си ходи.
Знаеше къде живее Хейли,и можеше да се ориентира доста добре.Оправи си нещата и извади другия малък плик с бонбони и излезе от класната стая.
По пътя видя Даниел.
-Здрасти! - усмихна му се Джейми. - Искаш ли бонбон? - попита детето и му подаде плика.

-Да,мерси.-казах аз и взех прика от маничето.Отворих го,взех си един бонбон и върнах плика на детето.-Е,накъде си се запътил?-попитах го аз.Междувременно докато си говорехме и вървяхме към изхода.Училището изглеждаше много пусто,но все пак вече беше вечер.

Детето се огледа.
Хейли я нямаше.
-Може ли да ме изпратиш до нас...малко ме е страх да се прибирам сам,малко е тъмно навън. - каза детето и погледна уплашено към един човек,който едва не го събори.
Детето си взе още един бонбон и започна да го дъвче доволно,като се оглеждаше.
Пресече улицата и се усмихна на Даниел.

-Добре,ще те изпратя само кажи къде живееш.-казах аз и се усмихнах на хлапето.Наистина беше много тъмно навън особенно за дете на неговата възраст.Пресякохме улицата и Джейми ми каза адреса.Не бях напълно сигурен,че съм тръгнал в правилната посока,въпреки че вече от 1 месец живея тук,но все пак Джейми ми казваше накъде трябва да вървим.

Двамата тръгнаха из улиците.
Джейми си похапваше бонбони и разпитваше Даниел разни работи.
-Ти познаваш ли Хейли? - попита по едно време мъничето и отново предложи на Даниел бонбони,като му се усмихна.
Детето не беше виждало Хейли и Нейтън от вчера,и не знаеше дали всичко е наред.
Беше забелязал Хейли някъде из двора,но не си бяха говорили.
По късно вече бяха на улицата на къщата.

След като се качиха в колата,Хейли попита Джейми дали иска да отиде на някакво парти в сряда.Джейми се замисли и накрая кимна.
Детето беше свикнало да ходи на такива партита,а те наистина много му харесваха,затова сега се надяваше да намери приятелчета на това парти и заедно да се забавляват.
Хейли потегли.След малко Люк,Хейли и Джейми вече бяха пред училището,където Люк слезе,а Хейли заведе Джейми до часта на училището за началните курсове.
-Кога ще видя Нейт? - запита детето любопитно.

Пристигнахме пред училище, паркирах и заведох мъника до неговата част на училището, а Лукас изчезна някъде. Малкия ме попита за Нейтън и аз леко се намръщих, но бързо възвърнах нормалното си изражение, клекнах пред малкия и сложих ръце на раменете му
- Виж кидо не съм сигурна кога ще го видиш отново, може би той ще дойде по късно да те вземе - казах и леко се усмихнах
- А сега влизай в час и ми обещай да не ме плашиш отново така - допълних целунах го по челото изправих се и го изчаках да влезе в училище.

Джейми кимна и тръгна към стаята си,попътя се оглеждаше за Нейтън.От вчера не го беше виждал.Къде беше той?
Детето се луташе из коридорите,докато накрая не стигна до стаята си и влезе.В стаята децата се забавляваха,а когато Джейми дойде те започнаха да му се подиграват за разни неща.
Джейми си седна на чина и си мислеше как ще мине останалата част от деня му,като се надяваше всичко да завърши добре.
И накрая би последния звънец.Детето се затича из училището.Започна да търси Хейли,Нейтън,Брук и Лукас,но май щеше да си остане с търсенето.

Пристигнахме пред училище и слязохме от колата
- Приятно училище кидо, ето ти закуската ще се видим след часовете - казах прегърнах го и го целунах по челото. Той влезе в училище, а аз се отправих към звукозаписното студио.

Пристигнаха пред училището на Джейми.След като си казаха чао с Хейли,той влезе вътре и се насочи към стаята си.
Днес деня се очакваше много бавен и скучен.Защото щяха да правят две контролни,и Джейми щяха да го изпитват по Математика.А на него Математиката не му беше силна.
Седна на мястото си до Мадисън и `и се усмихна.
-Как си Мадисън? - попита я.

Разходих се из града, минах през старото баскетболно игрище...имах толкова много спомени в този град, че просто нямаше да ми стигне век да ги изброя. След като стана време Джейми да свършва училище тръгнах натам.
След няколко минути вече бях пред входа. Облегнах се на едно дърво срещу вратите и зачаках да минат последните минути на часа и той да излезе. Нямах търпение да видя този мъник. Наистина ми липсваше, макар да не ми беше никакъв... Чувахме се по телефона от време на време, пишехме си имейли, но сега нямах търпение да го видя. Както и нея. Колкото и разговори да бяхме провели и да се държахме в течение какво става с другия ми се искаше да видя Хейлс по- скоро. Не ми се нравеше идеята, че вече е обвързана от дълго време, но не го решавах аз. Странното беше, че през тези четири години аз също имах връзки, но всеки път като си говорихме сякаш не бе минал и ден, от края на онова лято..

Часовете свършиха ужасно бавно.Джейми искара една петица и то с ужасно много усилия.Тръгна към изхода.По едно време Мадисън го настигна и двамата тръгнаха напред.
Точно се канеха да напуснат училището,когато Джейми видя Нейт.Да Нейт.В началото не можеше да повярва,понеже знаеше,че Нейтън не е в града,но се зарадва ужасно много.
Момчето се затича към него и на няколко крачки от Скот се спря и го погледна.Ами ако се обърка и това не е Нейт.Точно тогава Нейт срещна погледа му.
-НЕЙТ! - изкрещя радостно детето и се затича към него,като се кушна в Нейтън.
Целия ден стана пъти по - приятен и хубав.
Мадисън ги погледна и се засмя,а след това попита дали това е бащата на Джейми.
-Не,това е Нейт,най - якият човек на целия свят. - усмихна се.След което каза,ча Мадисън,че ще остане с Нейтън и тя си тръгна. - Как си Нейт?Как беше в другото училище?Липсвахме ли ти? - затрупа го с въпроси.

Ето, че най- накрая свършиха часовете. Детският смях огласи коридорите и скоро цяло стадо малчугани се затичаха навън през вратата, с раници и чанти на гърбовете си. Спомних си детските си години... Толкова по- лесно е да си дете. Всичко е просто и весело...не като сега. Нямаш проблеми нито грижи... Огледах се и не след дълго видях Джейми. Едва го познах. Беше пораснал толкова много. Усмихнах се и свалих слънчевите очила, а когато той ме забеляза се затича към мен. Клекнах, чакайки го и разтворих ръце, когато той ме връхлетя.
- Хей, кидо. - поздравих го, смеейки се. Едно момиче стоеше на няколко крачки от нас. Тя пита Джейми дали съм му баща, а той ме похвали. След което каза, че ще остане с мен и момичето си тръгна.
- Гадже, а? - попитах го, повдигайки вежда с дяволита усмивка и се изправих.
- Много съм добре да ти кажа, все пак най- накрая се върнах тук и мисля да остана. Училището беше...като всяко друго. Няма особена разлика. - отвърнах и свих рамене и заедно тръгнахме по улицата към къщата му.
- Разбира се, че ми липсвахте всички. И ти и брат ми, и Хейлс, и Брук...всички. Не беше същото без вас. - обясних, разрошвайки го.
- Как бяха при теб тези 4 години? - попитах - Като гледам не си губиш времето само с домашни. Само така, момичето е хубаво. - побутнах го и се засмяхме.

Когато пристигнах пред училището слязох от колата и се огледах, навсякъде имаше деца. Погледнах надолу по улицата и видях Джейми да върви заедно с някакъв мъж, не знаех кой е, но определен не беше нито Люк, нито Рей.
- Джейми! - извиках и тръгнах забързано към тях. Малкия се обърна, а след него и придружителя му
- Нейтън .... - казах заковавайки се на място и не можех да откъсна очи от него.

С Нейт тръгнаха надолу по улицата,като Джейми не спираше да го пита различни неща.
По едно време Джейми чу някой да го вика.Когато се обърна видя Хейли.Той се изненада и погледна към Нейтън.
Нейт и Хейли се зарадваха да се видят.Хейли изглеждаше наистина много изненадана.
Джейми мина малко встрани,за да могат Хейли и Нейтън да си поговорят на спокойствие.
Мъника се усмихна и зачака някой от двамата да реагира.

Докато си говорихме и вървяхме най- спокойно по улицата познат глас се развика.
- Джейми! - извика тя. Колко непредвидливо, сигурно се е побъркала, когато е видяла сина и да тръгва с друг. Обърнах се с лека усмивка и погледите ни се засякоха. Разбра кой е и се закова на място. На мен също ми трябваха няколко секунди да се съвзема...беше се променила...прическата си, самата тя..., но си беше същата Хейли. За жалост вече не моята. Тръгнах към нея бавно с по- широка усмивка.
- Хейли. - поздравих я, стигайки пред нея.
- Дори прегръдка ли не заслужавам? - попитах и се засмях, слагайки очилата си на главата.

Стоях там закована, докато той се приближи към мен и попита за прегръдка, което най - накрая ме измъкна от унеса ми
- Оу, да здравей - казах прегръщайки го. След това се отдръпнах и го огледах
- Изглеждаш добре, кога пристигна? Колко ще останеш? - попитах любопитно. Сякаш миналото се завръщаше, отново тук, пред това училище заедно с Нейт и Джейми сякаш отново бях в гимназията.

Прегърнахме се и я задържах във ръцете си за няколко секунди, след което я пуснах и я огледах.
- И ти не оставаш по - назад. Изглеждаш страхотно! Русият цвят ти отива.. - отвърнах, целувайки я по бузата.
- Пристигнах преди няколко часа и реших да взема Джейми и да дойдем при теб, но ти ни изпревари. - засмях се и свих рамене. - И мисля да си остана тук...От време на време ще ходя за някои мачове в Чикаго и в Ел Ей, но иначе си оставам тук... Ню Йорк си е Ню Йорк. Мислех, че Люк ти е казал, споменах му, когато си говорихме последно. - обясних с усмивка.
- Ами ти? Как си, какво правиш? Как е ...ъ..Браян, нали? - попитах, опитвайки се да бъда мил.

- Наистина много му липсваше, на всички ни липсваше. - казах усмихвайки се леко
- Благодаря, реших да опитам нещо различно. - отвърнах с усмивка
- Радвам се, че отново си тук. Аз съм добре, В момента записваме песни за албум, всичко е прекрасно и малкия е голяма част от това. Браян е добре, работи върху поредния случай - казах свивайки рамене
- Хей какво ще кажеш да дойдеш на вечеря тази вечер, ще се съберем както някога, само Брук няма да е с нас - казах тъжно.

» Стълбите пред училището