Къщата на Джейсън

Той се съгласи,в което бях сигурна,защото усещах някаква привличане между нас колкото и тъпо да звучеше..все пак се познавахме от около 3-4 часа,но...
Въздухът беше влажен,а през гъстата пара трудно се виждаже,но лесно намерих обятията му.Целуна ме толкова старстно,че ми се подгънаха краката,което не се случваше често...След това ме прегърна.Започнах да го целувам..първо устните..после врата..прегърнах го и се усмихнах..

Всяко нейно докосване, всяка нейна целувка
направо ме влудяваха. Исках още и още от нея...нямаше да издържа само
с една нощ. А пък и тя беше единственото момиче, което
се бе задържало в нас след като сексът приключи.
Това беше...нещо!? Нали така? Е все едно. Познавах достатъчно себе си, че да съм (почти) сигурен, че няма да издържа дълго само с едно момиче.
Все пак нищо не ми пречеше да пробвам...или пък ми пречеше. Всъщност да нещо ми пречеше, а именно егото ми, същноста ми, но този път щях да игнорирам всичко и всички.
В банята стана доста задушно, а пък и имахме цяла къща на разположение...
- Искаш ли да си направим закуска? - попитах ухилен като някакво хлапе, което вижда бонбонен замък. - И не е нужно да е само храната... - намигнах й и отново я целунах.

Стана доста задушно и Джейсън попита ухилен:
- Искаш ли да си направим закуска?
- Разбира се.-отвърнах и го целунах
Взех една хавлия и се запътих към спалнята.Набързо облякох впитите дънки и червената блуза с голямото деколте.Сложих бижутата и оправих косата си.Когато влязох в кухнята,Джейсън ме чакаше там.

Обух на бързо някакви дънки и сложих черна тениска и слязох
долу, направо в кухнята. Мислях си за...палачинки. Може би защото бяха единственото нещо освен яйцата, което можех да приготвя.
Кандис слезе долу и аз се усмихнах и побързах да я целуна отново.
А сега трудното...именно правенето на палачинки. Та...започнах и след около 15 - 20 минути бяха готови. Сложих ги на масата заедно с течният шоколад. Седнах точно до Кандис и отново я целунах. Не можех да спра ... исках това момиче...за постоянно. И ако до преди малко се съмнявах, че това е поредното увлечение вече бях сигурен, че не е. Просто интуиция вярно, но все пак..какво пречеше да опитаме. Макар да не бях сигурен, че тя изпитва същото привличане нищо не ми пречеше да опитам нали?!

-Ммм палачинки-казах и се засмях,но всъщност повода за усмивката ми определено беше Джейсън.Чуствах някакво странно привличане,което бях изпитвала само веднъж към дългогодишния ми приятел с който скъсахме преди няколко месеца...Знаех за него,че се казва Джейсън и живее в Уест сайд..нищо повече..но бях сигурна,че има нещо повече.
Той ме целуна,а аз с готовност му отвърнах..

Можех да мина без закуска, но не и без Кандис.
Придърпах я към себе си и започнах отново да я целувам. Първо започнах по устните, а после и по врата. Хм...секс в кухнята! Защо не?
Засмях се лекичко при тази мисъл и продължих с целувките.
Истината беше, че май...ъм...започвах да си падам по - това момиче. Ърхх...това ме побъркваше. Мисълта, че въобщеможе да си падна по някоя беше супер отвратителна. Хъм...е да за всичко си има причина, а моята причина е...история, която е страшно дълга. И не не е това което си мислите, че някоя си ме е зарязала и т.н. Историята е съвсем различна.

При допира на устните му...тялото ми сякаш се наелектризира.Станах от стола и се настаних в скута му.Целунах го страстно и продължително.Джейсън прокара ръка по гърба ми,а после започна да разкопчава копчетата на блузата ми.Доближих устните си до ухото му и прожепнах:
-Искаш ле да идем у нас.
Погледнах го и видях променената му физиономия.
-Знаеш,че има време за всичко-допълних и се усмихнах мръснишки...погалих бузата му и го целунах.

Физиономията ми беше някак по - студена след спомените ми, но се осъзнах на време и се усмихнах на Кандис. Е усмивката беше фалшива, но не се забелязваше.
- У вас? Ъм...все ми е едно. - казах загледан в една точка. Погледът ми беше привлечен от златистата кутия с цигари на масата. Взех я и извадах от вътре една цигара, която запалих моментално. Една дълбока дръпка и издишах.
- Та последно тук ли оставаме или във вас? - повдигнах вежда. Не че ме интересуваше много. В момента въобще не мислех за такива неща.
Физиономията ми беше същата като преди малко. Студена и скована от ярост. Ще питате защо от ярост? Ами защото доста от спомените ми изплуваха, но нямах намерение да скапвам настроениета и на Кандис. Е знаех, че пушенето ще ме успокои поне малко.

Определено не очаквах такава реакция.Чувствах се някак свързана с него и доброто ми настроение мигом се изпари заедно с неговото и настана неловка тишина..
- Та последно тук ли оставаме или във вас? - попита той някак студено.
- Както кажеш-отвърнах и сведох поглед.Замислих се ... ''Какво толкова казах?''.

Видях, че доброто настроение на Кандис вече се беше изпарило. Е не исках да я наранявам от първият ден.
- Хей...за нищо не си виновна ти! - казах с по мек тон я целунах нежно като поставих ръката си върху бузата й. Осъзнах, че всичко е просто минало и няма да е зле да го загърбя.
- Ами да ходим към вас значи. - казах ухилен и се изправих от стола. Прегърнах я. Чувствах се гузно заради случката от преди малко.
- Хей извинявай. Не исках да скапвам настроението ти. - казах й.

- Хей извинявай. Не исках да скапвам настроението ти.
- Сигурен ли си,че искаш да отидем?-усмихнах се плахо.
Погледнах го и разбрах,че е загърбил мрачните мисли,целунах го и тръгнахме към паркинга.
- Чакай!-казах и хукнах до спалнята да си взема чантата.Като се върнах той ме чакаше на прага.Хвана ме за ръка и тръгнахме към колата.

пп.пиши направо там ако искаш

» Къщата на Каролайн Форбс
» Къщата на Тони.
» Къщата на Дийн