Disco club "Dark Angel"

Засмях се, предположих, че няма да го направи, но все пак можеше да ме изненада. След това той ѝ каза за коктейла, а тя засия
- Повярвай ми след това ще се влюбиш още повече в нея - казах отпивайки нова глътка от скоча. Тогава Брук се появи, поздрави весело всички и целуна Джейми. Каза, че след малко идва и тръгна на някъде
- Веднага се връщам - казах, измъкнах телефона от джоба на якето си, метнах якето на бара и тръгнах след Брук. Тя влезе в тоалетната, а аз влязох след нея, проверих кабинката и заключих вратата
- Има няколко недовършени предизвикателства госпожице Дейвис - казах с чаровна и лукава усмивка и се приближих към нея.

Нейт, май беше забравил за предизвикателството, когато Люк му напомни, той ме погледна и ме помоли да му направя коктейл. Аз засиях, защото обожавах тази част почти колкото готвенето. Люк предупреди, че след това Нейтън ще се влюби още повече в мен
- Да, той е прав, така че внимавай какво си пожелаваш - казах поклащайки глава. Изправих се оставайки Джейми на мястото си и минах зад бара, Брук беше уредила всичко. Взех водката, ликьор - синьо кюрасао, спрайт и лед, взех една от барманските смесителни чаши, сипах алкохола заедно с леда, затворих го и го разклатих добре. Взех една висока винена чаша и цедка, изсипах сместа, добавих спрайта и му го подадох
- Да ти е сладко - казах с усмивка и се върнах на мястото си вземайко Джейми отново в скута си.

Засмях се развеселен
- Вчера не се оплакваше толкова много, нито нощта преди да заминеш, напротив даже ти хареса - казах повдигайки вежда
- Знаеш, че ти харесва Брук - подразних я леко. Не зная защо, но тази тактика работеше доста добре при нея
- А и пропускаш още едно предизвикателство - казах подпирайки се на вратата и свих ръце пред гърдите си.
- Нали знаеш кое е най - хубавото в тази нощ? - попитах, а тя изглеждаше объркана
- Това, че е предизвикателство го прави позволено - казах подсмихвайки се с дяволито изражение.

Арогантната и лукава усмивка не слезе от лицето ми, така или иначе щеше да се върне при мен, беше неин проблем, че не го осъзнава
- Хмм, тайна, тайна, тайна - повторих няколко пъти на глас и почуках брадичката си с показалец. Каква ли тайна да ѝ кажа
- Добре, ето тайна може би имам генетичен проблем със сърцето, но не си направих теста - казах и свих рамене. Едва ли щеше да го разбере, Нейтън не го, нито майка ми, но това беше моят живот и моето решение.
- Каква е твоята тайна Брук Дейвис? - попитах повдигайки вежда.

Първоначално огледа коктейла подозрително, но когато отпи остана изненадан, обичайната реакция. След това каза, че му се струва, че мога всичко
- Нем, определено не всичко - казах нацупвайки се леко
- Но, мога много неща - допълних и погледнах Джейми, беше започнал да се унася. Погледнах часовника, май след малко трябваше да се прибираме и да го сложа да спи спокойно в леглото си, но ми се искаше да разбера кой е победил, макар да ми беше ясно, че сме ние

- Много лесно, предпочитам да живея кратък, но изпълнен със смисъл живот, отколкото дълъг, но празен - свих рамене настанявайки се на плота близо до нея
- Той губи, само глупак не може да оцени истинската Брук Дейвис - казах напълно сериозно, взех четката ѝ и започнах да си играя с нея
- Тази нощ беше интересна - признах си, без да я поглеждам
- Добра работа Брук - поздравих я аз.

Усмихнах се широко, май трябваше по - често да го изненадвам. Нейтън се приближи и ме целуна, този път по - продължително и ако малкия не беше в скута ми сега, най - вероятно щях да съм в прегръдките му. Защо се чувствах толкова слаба когато беше около мен? Сякаш отнемаше всяка съпротивителна сила, всяка капчица воля от тялото ми. Мисля, че това не беше точното място да мисля затова нито пък точното време. Тази нощ изцяло беше за забавление, бяхме на 19 и макар никога да не съм била като всички други тинейджъри тази вечер се отпуснах и бях точно такава.

Усмихнах се съвсем слабо, когато тя заобяснява, че съм взел грешно решение. След това ми разказа за приключението си на гробището
- Брук Дейвис сама на гробището, кой да предположи - казах поклащайки глава. За Хейлс не бях изненадан, тя беше куражлийка, е ако изключим срещите с клоуните, но за Брук, дори не си го бях помислял
- Трябва да призная, че съм впечатлен - казах сериозно. Тогава тя се закачи предлагайки ми грим
- Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но това хубаво лице не се нуждае от разкрасяване - казах пускайки съблазнителната си усмивка.
- Мисля, че е време да се връщаме, другите сигурно вече са дошли - казах изправяйки се леко

Повдигнах вежда и се засмях
- Може би някой път ще ти позволя да го направиш - казах ставайки от мивката, свих рамене и отключих вратата
- Вече ми каза тайната, не мисля, че някой ще засича - допълних поглеждайки я през рамо и тръгнах да отварям вратата

Докато с Нейтън се целувахме Джейми се размърда в ръцете ми. Спряхме целувката и го погледнахме, той попита дали сме гаджета, а аз погледнах към Нейтън любопитно и очаквателно. Това беше въпрос на който аз нямах отговор, но наистина исках да получа такъв, така че сега всичко зависеше от него.
- Не зная миличък, ние сме готови с всичките предизвикателства, Нейтън се отказа от едно, така че не съм сигурна колко още имате - отговорих на другия въпрос на мъника.