Домът на Блеър Уoлдорф

- Знаех си.. И аз мисля така.. - усмивката не слизаше от лицето ми и за миг, а близостта на Брук ми действаше страхотно. Бил съм с толкова момичета, че трудно може да се уточни точната бройка.. Нея, обаче, щях да запомня. Дали заради характера, невероятното тяло или нещо друго.. на знам..
След като се уверих, че няма да ме отблъсне и направи на глупак пред собствената ми сестра и надутият кретен, който беше с нея в момента станах много по - дързък.
Ръцете ми започнаха да набират прилепналата по тялото й рокля. Признавам - стоеше й повече от добре, но без нея щеше да е просто превъзходна..

Дъхът му продължаваше да пари кожата на врата ми, изпращайки ток директно в кръвта ми, но поне пусна ръцете ми, давайки ми възможност да ги спусна по гърба му, долепяйки се по- близко до него. Усещах всеки един негов релеф под тънката му тениска и така ги изуча по- подробно, но мястото не беше тук. След като усетих ръцете му да набират роклята ми окончателно го реших. Целунах врата му няколко пъти, минавайки през челюстта му, докато не стигнах до устните му.
- Пусни ме долу! - прошепнах и впих устни в неговите. Той издаде недоволен звук, но не ме послуша.
- Не казвам не, просто не тук. - обясних притискайки се към него.
- Сестра ти може да извика асансьора, както и Чък...или някой от персонала. - обясних и отново го целунах продължително, заравяйки пръсти в косата му.

- Откога започна толкова да ти пука? - попитах и я пуснах на земята, но все още я притисках към себе си. Телата ни бяха впити едно в друго, а устните ни - все оше на сантиметрни. - Не е като Блеър вече да не се е досетила какво става.. - подсмихнах се.
- Е.., аз съм навит да се опознаем без повече глупости.. Ти съгласна ли си? - погледнах я, а после се отдръпнах от нея, натискайки копчето на асамсьора.

Качих се набързо горе и отворих дрешника си. Независимо, че звучи почти невъзможно понякога наистина ми се случваше да мразя размерите на дрешника си, защото докато намеря подходящи дрехи можеше да мине много време, особено като не знаех къде всъщност отиваме..
След около петнадесет минути намерих едни страхотни, прилепнали по мен, тъмни, дънки и много сладка блузка, които комбинирах с черни ботуши с токове. Оправих си косата, гримирах се и за по - сигурно слязох по стълбите където Чък ме чакаше пред вратата.
- Е, вече ще ме удостоиш ли с честта да ми кажеш къде отиваме или ще го запазиш за себе си като миналият път?

Той ме пусна, а аз го дарих с една ослепителна усмивка, пускайки го.
- Никога не се опитвай да ме разгадаеш, няма да успееш. - отвърнах, засмивайки се.
- Просто бъди готов за изненади по всяко време. - допълних, намигайки му и му обърнах гръб, когато вратите на асансьора се отвориха.
- Съгласна съм, все от някъде трябва да започнем. - подсмихнах се, сръчквайки го леко в ребрата и излязох от желязната кутия.

След около час чакане най- накрая чух стъпките й...Най- после слизаше по стълбите.
- Знаеш ли, не че се оплаквам, но пуснах корени и побелях докато те чакам. - вметнах саркастично, плъзгайки поглед по всеки детайл от тялото й. Този път нищо не обещавах! Особено с тези високи токове, секси задник и това V- образно деколте...
Подсмихнах се, когато най- накрая стигнах до лицето й и й намигнах.
- Знаеш, че обичам потайността. Ще почакаш малко. - отвърнах и й направих знак да мине пред мен.
- След вас госпожице Уолдорф, и по - бързо, преди господин и госпожа Смит да са се върнали. - засмях се и тръгнахме към колата ми.

Боже господи! Трябваше да спра да мисля за всички неща, които минаваха през ума ми когато той си приближи до мен.. Трябваше, но не знам как..
Тръгнах пред него с типичната ми наперена походка, отправяйки се към изхода.
Качихме се в лимузината му и потеглихме на някъде.
- Ако изненадата ще е толкова приятна колкото беше миналият път определено ще съм очарована.. - усмихнах му се, кръстосвайки краката си..

- Повярвай ми, аз не съм единственият който трябва да очаква изненади.. - намигнах й, но щом излязохме от асансьора и двамата инстинктивно се отделихме един от друг..
- Къде ще ме заведете сега, госпожице? - попитах я - Не се случва често да оставям на дамите този избор, така че трябва да се чувствате полъскана..
Тя обаче не каза нищо..явно си нямаше и на идея, за това реших отново да взема нещата в свои ръце.
- Всъщност.. След като си толкова объркана о замаяна от мен като цяло и случилото се преди малко мисля, че е по - добре да останем тук..
Върнахме се обртано в асансьора и се върнахме в апартамента..

Защо ли спирах да се учудвам от предположенията му. Засмях се и не след дълго бяхме на горният етаж.
- Е, това е твоята къща, какво ще ми покажеш, освен хола? - попитах любопитно, повдигайки вежда.
- Каза да очаквам изненади..Е, цялата съм в слух. - допълних, плъзгайки бавно ръце по раменете му, докато не стигнаха тила му и там не ги хванах, поглеждайки го невинно с ангелска усмивка.

- Какво ще кажеш да започнем от горният етаж? - попитах, обвивайки ръцете си около талията и я придърпах към себе си. - Може ако искаш да ти покажа стаята на Би.., а после и моята.
Усмихнах й се предизвикателно, взехме си по питие от мини бара и след това се запътихме нагоре..

- Не мисля, че Би ще бъде очарована, ако нахлуем в стаята й, така че може да преминем направо към твоята. - отвърнах и прехапах устна, отвръщайки на предизвикателната усмивка. Взехме си по питие от бара и се качихме по стълбите нагоре, влизайки направо в неговата стая. Той се излегна на леглото, а аз пообиколих, разглеждайки рафтовете с награди и грамоти.
- Защо фамилията ти е О'Браян? - попитах учудено. Мислех, че е брат на Би..а до колкото знам тя е Уолдорф... Поразгледах още малко стаята, докато накрая не седнах на леглото до него и отпих от питието си.
- Знаеш, че гаджето ти няма да е много доволна, че и изневеряваш, нали? - попитах, засмивайки се леко.

- Ако беше само една щях да се замисля над това.. - намигнах й. - Пък и зависи какво разбираш под "гадже".. - настаних се по - удобно на леглото и не можах да прикрия смехът си..
- Е, ще дойдеш ли да ми разкажеш приказка.. все пак за това сме тук, нали..?
Почаках я още малко, но тя не помръдна от мястото си за това се изправих и отидох до нея. Започнах да я гъделичкам и я бутнах на леглото.
- Така става когато не изпълнявате заповедите ми, госпожице!

- Гадже = момиче с което си за повече от ден и не си с нея само заради секс. - отвърнах и се засмях.
- Приказка? - попитах и се засмях, но не помръднах от мястото си. Той се загледа няколко минути замислено в мен и ме нападна с гъделичкане. О, хайде стига де, умирах от гъдел...Той ме събори на леглото, а аз се заливах от смях, без шанс за измъкване.
- Добре, добре, моля те спри!!! - изписках накрая, отново смеейки се.

- Е... Значи имам доста гаджета, зашото с някои се виждам не само веднъж и си прекарване наистина добре по клубовете и всички развлекателни места, а не само в леглото.. - засмях се и продължих да я гъделичкам.
- Защо? Казах ти че това става, когато не се подчиняваш на заповедите ми! - в крайна сметка спрях и се обърнах, лягайки по гръб на леглото.
- Още си чакам приказката..

Той най- накрая ме пусна и се излегна до мен, но сърцето ми биеше изключително бързо от смеха... Отне ми около минута да си възобновя нормалното дишане, след което се обърнах към него, подпирайки се на един лакът.
- Знаеш, че това не е хубаво, нали... Не бива да разиграваш така толкова момичета. - казах замислено и погледнах към него.
- Луд ли си да ти разказвам приказки..- попитах невярващо и се засмях.

- О, моля те.. Казваш ми го сякаш ти не си го правила милиони пъти. Хайде.. Все пак ти си Брук Дейвис - една от любимките на "клюкарката" и знам някои неща..
Аз също се обърнах към нея, подпирайки се на лакътя си и отметнах един кичур от косата й.
- И защо да съм луд? Не знаеш ли че в началото приказките изобщо не са били за деца? - усмихнах й се, надигнах се леко и застанах над нея. - Ако искаш аз ще ти разкажа някоя, за да видим дали ще ти хареса и после ще преценим кой е лудия..

Когато той заговори за клюкарката се засмях и се излегнах назад.
- Първо - аз го правя с мъжете, а те не са толкова чувствителни на тема разиграване. Най - много да се ядосат, но няма какво да ми направят. Току виж е плъзнала някоя клюка за мен, но живота ми е толкова разнообразен, че съм свикнала с тях и не ми пука ни най- малко за това кой кретен е казал нещо по мой адрес. - обясних с усмивка.
- Второ - не ми казвай, че вярваш на всичко, което тя каже... Повече от половината неща, които пише са пълни глупости. В смисъл съобщава, това, което е станало, но изопъчава думите и действията, украсява си ги и въобще...пълни глупости. - засмях се отново.
- И трето.. както казах по- рано може да знаеш някой работи, но не ме познаваш. - Намигнах му с дяволита усмивка.
Ммм този вид приказки ми се струваше по- интересен. Какъв ли бе неговият начин на "разказване".. ?
- Щом си доброволец слушам...коя приказка ще ми разкажеш? - отвърнах предизвикателно, оставайки напълно спокойна.

- Може и да го украсява, но в крайна сметка никога не лъже.. - намигнах й и отметнах косата й назад.
- Има няколко варианта.. Мога да ти разкажа за Червената шапчица и вълкът, само че тук той я хваща.. Ако не харесваш тази мога и за Красавицата и звяра, обаче тук той няма да е толкова добронамерен.. - усмихнах й се, поставяйки ръцете си от вътрената страна на бедрата й и я издърпах, за да застане точно под мен. - Избирай.. - казах тихо и издишах точно до кожата на врата й.

Ммм братчето на Би започваше все повече и повече да ми харесва. Знаеше какво искаше и как да го получи. Е, за да го направим още по - интересно щях да направя всичко по силите си да не го получи, макар, че той го правеше доста трудно изпълнимо..
Прехапах устна, когато той заговори опасно близо до кожата ми.
- Ще ми се да чуя твоята версия на красавицата и звяра..- отвърнах шептейки и прокарах ръце по раменете му...

- Добър избор.. - казах шепнейки и я притиснах между себе си и леглото. Устните ми започнаха да обхождат врата и раменете й с целувки, спирайки се чак на корема като набарах нагоре късата й, прилепнала по тялото, рокля... - Само че сигурна ли си, че си готова? - попитах я като отново върнах устните си на нейните и прокарах език по контурите им. Накъсаното й дишане показваше, че явно съм успял да свърша това, което исках, но имайки се предвид че едва сега започвах умирах от нетърпение да видя колко ще издържи..

Мда...определено знаеше как да постигне своето. Но, подяволите, не бях вчеращна. Отвърнах на целувката, спускайки една ръка по гърба му, а другата намери края на тениската му и зашари под нея, нагоре по стегнатите му коремни мускули.
- Разбира се, съмняваш ли се в мен? - попитах тихо на милиметри от устните му и захапах долната му.
- Но никой не е казал, че ще спя с теб, мили ми звяр.. - допълних тихо и спуснах устни по врата му, оставяйки мокра следа.

- Кой каза, че искам това от теб? - попитах я без да спирам да целувам, врата и раменете й. - Просто забавления.. Ти сама го каза. - усмихнах се, виждайки колебанието в очите й и реших, че рано или късно сама ще се предаде.. Отметнах косата й, оголвайки кожата на врата й и започнах да я целувам, оставяйки горещи влажни следи..

Мммм ако продължаваше така бях застрашена от загуба на всякакъв разум. Целувките му ме влудяваха, а в допълнение и с този секси съблазнителен глас и подяволите тази външност... За сега се удържах, но не знам до кога щях да се удържам в съзнание и здравомислеща.
Така обаче не беше честно... Аз- полугола, а той облечен. Нямаше да се разберем така...Което ми напомня повече да не обличам рокли край него... твърде лесно се промъква под тях.
Дръпнах роклята си надолу, придавайки й нормален вид, до колкото може да се каже, като се има предвид, че той не беше много доволен от това и се опитваше да ме разконцентрира още повече и да ми попречи.
Опитваше се да ми хване ръцете, но в крайна сметка се засмях и го плеснах през пръстите и пак оправих роклята си.
Устните му обаче все още ме разсейваха доста и когато стигна до мястото под ухото ми неволна въздишка се откъсна от мен, преди да успея да я спра.
Увих отново ръце около врата му и потърсих устните му, започвайки поредната задълбочена целувка. По някое време го бутнах назад да и се преобърнах върху него, без да спирам с целувките.
- И току що звяра бе повален от красавицата. - изкикотих се в близост до ухото му и пак го целунах, спускайки ръце надолу по тялото му. Когато стигнах до края на блузата му я дръпнах нагоре и набързо се отървах от нея. Ммм така беше много по- добре! Оставих я настрани и пак го целунах, разхождайки вече свободно ръцете си нагоре - надолу.

- И току що звяра бе повален от красавицата. - каза тихо тя, а аз я оставих да застане върху мен.
- Кой каза, че аз съм звярът? - засмях се на глас и отново застанах над нея като ръцете ми започнаха да шарят по вътрешната част на бедрата й, а устните ми оставяха нежни целувки по кожата на врата и раменете й. След като аз щях да съм без тениска защо тя отново нахлузи роклята си? Решен отново да изравним нещата, хванах тънкият мек плат и започнах да го набирам нагоре. Когато най - после се отървах от него усетих как пак иска да протестира.. само че нямаше да стане.. Силно я притиснах към леглото, а тя потъна в меките завивки. Лекото стенание отделило се от устните й докато моите обхождаха брадичката й ме накара да се усмихна и да стана още по - дързък.

МОЛЯ? Ей сега загуби всякакъв шанс за секс, скъпи, колкото и да си красив.
Не казах нищо, просто се засмях и го оставих да мисли, че с темата е приключено и всичко е наред, но съвсем не беше.
Това, което не очаквах бе инцидентното отърваване от роклята ми. Не влизаше в плановете ми, но този път не можах да го спра, което ме навява на мисълта, че трябва да започна да ходя на фитнес и да се подсиля малко.
За да подсиля заблудата му напълно увих крака около кръста му, притискайки се към него. Едната ми ръка се плъзна по гърдите и тялото му до началото на дънките му. Бавно и полека откопчах копчетата и ръката ми продължи направо под тях. Погалих съвсем леко с върха на пръстите си слабото му място, усещайки как размерът му се поувеличи и невинна усмивка се плъзна по лицето ми, преди да нападна устните му с целувки. Преобърнах се върху него отново и се изправих в седнало положение. Разкопчах сутиена си и свалих презрамките, но все още го придържах към себе си. Наведох се още веднъж за една целувка, след което просто станах и слязох от леглото.
- Един щастлив край на приказката. Така е, като оставяш края в ръцете на звяра. - намигнах му, взех си рокличката и закопчах сутиена си, запътвайки се към вратата.

» Блеър Уолдорф
» Домът на Нейт Арчибалд
» Домът на Катерина Алварадо