Домът на Блеър Уoлдорф

- О, да...виждам. Толкова е трудно да се пострижеш по този начин, че нямам думи. Сам ли си я прави? - засмях се, но той бутна купата с пуканки и едвам я спасих от разсипване.
- Ей! По - внимателно! Това е храна! - предупредих го и взех няколко пуканки, подхъврляйки ги в устата си докато той пускаше филма.
- Е, ще гледаме ли или какво?- попита той и се обърна към него, а ние с Би първо се спогледахме, след което погледнахме него.
- Ние сме готови, ти си този който се бави. - казах накрая и изядох още няколко пуканки, кръстосвайки крака.

- А ти си тази, която не спира да се тъпче с пуканки - засмях се и се настаних между тях. Протегнах се, а след това поставих ръцете си около раменете на двете момичета. Усмихнах се, доволен от ситуацията и зачаках червенокоската да ме избута..
- Ако много те дострашее не се притеснявай - намигнах й отново. - Има кой да те пази, малката..

Той се намести отново между нас и ни прегърна, а за мен се отвори възможност. Оставих купата с пуканки в неговия скут, прилагайки малко повече сила отколкото трябва, на място, което сигурно го е заболяло и се отместих по- в страни. Когато той каза това за пазенето ме изби на смях.
- По - скоро аз ще пазя теб отколкото ти мен...Ти и себе си не можеш да предпазиш. - засмях се и го погледнах.
- Гледала съм филма 4 пъти. - допълних и повдигнах рамене. По някое време на вратата се позвъня и прислужницата извика името на Би. Тя ни погледна съмнително и ни посъветва да не се убиваме и да не вършим нищо неприлично докато я няма и слезе надолу.

- Знаете ли..? - казах накрая, отмятайки един кичур от косата си зад ухото и избутах ръката на Крис. - Странни сте ми.. Като толкова много се харесвате просто си го признайте вместо да се държите като някакви хлапета на десет години и да се дърпате за косата или да се замервате с пуканки.. - завъртях очи, виждайки че нищо от казаното преди броени секунди не е взето на сериозно и се обърнах към плазмата. Аз също бях гледала филма и то не веднъж, но определено се очертаваше да е много по - интересен от това как брат ми се задява с Брук Дейвис.. Трябваше да й кажа че ми е гадже.. Изругах се мислено и точно когато вече не издържах и бях готова да им се разкрещя да престанат Дорота се появи и ме извика.
- Какво има? - попитах, но не получих отговор, за това й хвърлих един недоволен поглед и се насочих към вратата, приглаждайки леко набралата се по мен рокля..

Добре признавам си, че нямах отговор на всичко, което каза сестра ми за това най - лесната алтернатива ми се стори просто да не обърна внимание на всичко това.. Просължих да дърам косата на брук и да й се плезя при всеки нейн неуспешен опит да ми досажда и си отдъхнах, че Блеър няма да ми вика повече когато Дорота я извика.
- Трябва да черпя прислужницата, защото ако не я беше извикала щеше да ни чете конско.. Права е, но все пак предпочитам да те дразня. - засмях се и взех последните пуканки от купата, изяждайки ги без да ми мигне окото..

Заклевам се ако направи още нещо щях да го убия...Беше по- зле и от малко дете. И на всичкото отгоре ми се плезеше.
- Ще ти отхапя езика и ще ти го напъхам в миша дупка пак в теб, при следващият път когато се изплезиш! - предупредих го и посегнах към пуканките, но ръката ми не напипа нищо. Погледнах към него с присвити очи и видях, че дъвчеше последните.
- Ей сега си мъртъв! - предупредих го и се изправих на колена, започвайки да го бия с възглавниците по главата и тялото, докато не се уморих.
- Няма да умреш ако се държиш нормално! Знаеш ли? Държиш се като 5 годишен! Просто си вземи някоя количка с радиостанционно управление и бягай след нея и остави филмите и останалите занимания за големите! - казах накрая и седнах отново, прегръщайки една възглавница.

- О, така ли? Стига, Брук.. И двамата знаем, че определено мога да се държа различно. Най - малкото защото Блеър ми е сестра. Определено ти е известно, че мога да се държа като нея. Просто исках да те предразположа, защото знам че не се чувстваш добре тук.. не си в свои води. Това е най - горната част на елита и всички се държим като такива каквито не сме само ако искаме някой да се чувства комфортно.. Но добре. Щом искаш ще се държа сковано. Повече никакви закачки и безмислени разговори. А сега.. Наслади се на останалата част от филма и да приключваме.
Изправих се и седнах на дивана, опитвайки се да не й обръщам внимание. Къде, по дяволите, беше Блеър когато ми трябва?

Той започна да бръщолеви нещо, което даже не слушах, но когато той започна да говори за " най- горната част на елита " едва не ми падна долната челюст.
- Моля? Какво подяволите...- попитах безчувствено, не можейки да взема решение да се смея ли да го убивам ли.
- А къде мислиш, че се чувствам на място? В къщата си - кашон между уличната кофа за смет и някоя стена? - попитах, оставяйки възглавницата настрани.
- Добре...Извинете господин богаташче, че недостоен и беден човек като мен, който си няма нито къща нито нищо и живее на улицата пристъпи прага ви. Ти и твоята "най- горна част на елита" можете да си живеете спокойно, неубезпокоявани от мен. - отвърнах, залепяйки фалшива формална усмивка на лицето си, все едно говоря с майка си и станах. Отидох до портмантото, взех си якето и натиснах няколко пъти бутона на асансьора, за да дойде по - бързо. Когато най- после пристигна влязох вътре и натиснах бутона за по- бързо затваряне на вратите, след което и бутона на партера. Той изобщо имаше ли си представа с кого говори? Да не живея в Бруклин подяволите...? Господи..що за наглост.

След като си тръгнах от къщата на Би минах през хотела си. Имах да уредя няколко неща там, след което минах и през офиса на баща ми, изслушвайки поредното конско колко недостоен съм и как трябва да поправя поведението си...блаблабла! Минах през нас за един хубав четири часов сън и един душ и отново излязох навън. Мотах се безгрижно из улиците, докато не ми скимна...защо да не отида при Би? Обещанието ми вече беше изтекло...Казах на шофьора адреса и след минути бях там. Влязох в приемната и помолих икономката да повика Би.

- Да.. понякога определено можех да съм голям кретен, но не и този път. Тя можеше да ме убижда, а аз нея - не. Така ли? Попринцип отстъпвах защото не ми се занимаваше, но сега се чувствах някак длъжен.
Минах покрай Блеър, която говореше с някго, но дори не можах да видя кой..
Спрях асансьора преди да се е затворил и влязох вътре при нея. Тя се опита да ме отблъсне, но без успех. Докато бяхме между етажите натиснах бутона и спряхме.. Така поне щях да съм сигурен, че няма да си тръгне пак.
- Брук, престани.. - казах сковано без да помърдам от мястото си. - И двамата знаем, че изобщо нямах това предвид, но не ти ли звучи глупаво ти да ме убиждаш, а аз да седя и да те слушам безучастно? Не съм някой от обожателите ти, приеми го, така че не мисли че можеш да ме мачкаш като хлебарка. Богаташче или не - имам чувства и колкото и тъпо да звучи ти ги нараняваш. За мен си никоя, но това не значи че не можеш да ме убидиш и много добре го знаеш.. Заради теб се държах като някакво хлапе, а ти си тази която се разсърди защото съм изял пуканките..

Дорота се качи нагоре по стълбите без да обелва и думичка повече. Извиках нещо от сорта, че ще й намаля заплатата или нещо такова и се запътих към приемната.
- Чък? - попитах учудено и пристъпих към него, спазвайки определена дистанция. - Какво правиш тук? - опитах се да пренебрегна шума, който издаваха двамата дечковци, но след като Брук, а след това и Крис изхвърчаха към асансьора въздъхнах й се облегнах на голямата кръгла маса отстрани..
- Писна ми... - констатирах едва шепнейки накрая и отново отметнах един кичур от косата си. Трябваше да си направя някаква прическа, но бях прекалено заета да вземам филми, които те така лекомислено зарязаха без да им мигне окото.. Следващият път изобщо няма да се правя труда..

- Да те убиждам? Какво по дяволите...ти чуваш ли се изобщо? Първо - Кажи ми един път, когато съм ти казала нещо без преди това ти да си ми казал на мен. Второ - Не ме познаваш! Ни най - малко дори. Аз говоря за пуканки, ти започваш да ми говориш за класова разлика...Защо по дяволите си помисли, че не се чувствам в свои води? Обясни ми кои са моите води, след като не знаеш друго, освен, че съм от твоето училище и съм позната на сестра ти? Трето - кой ти говори за сериозност. Има разлика от това да се закачаш и шегуваш с някого и това да се държиш като лапе...Не съм се разсърдила за тъпите пуканки, а просто ми писна от това държание. Не казвам да се държиш като господин президент, а просто да бъдеш себе си. Не лапе, не и този който трябва да си. Просто ти. А сега ме пусни. Когато разбереш разликата между понятията имаш шанс да не попадаш в такава ситуация. - казах всичко на веднъж и се посегнах, натискайки бутона за партера отново.

Това й поведение на всезнайка започваше да ме дразни все повече и повече и имах чувството, че ако скоро не млъкна ще умра.. Когато най - после спря с глупавата лекция задъхано ми обърна гръб и отново натисна копчето.
Знам, че беше детинско, но имахме още за изясняване за това пак натискнах стоп бутона. Поставих ръката си на рамото й и я извъртях бързо към себе си. Пристиснах я между мен и стената и я целунах. Единственото, което исках в момента бе да ми отвърне и когато го направи и дори удължи целувката лека дяволите усмивка се прокрадна по устните ми, но когато се отдръпнах от Брук изчезна.
- А това не е детинско и непостоянно, така ли? Да ми казваш, че едва ли не ме мразиш, а в следващият момент да ми отвръщаш и дори да ми се нахвърляш?

Запалих пура докато я чакам и огледах стаята...беше интересно обзаведено!
След секунди тя дойде и очевидно изненадана от присъствието ми попита какво правя тук.
- И аз се радвам да те видя. - засмях се и се изправих от креслото. - Ами... каза, че искаш приятел, а приятелите си ходят на гости и измъкват приятелите си от домашната скука. - обясних и повдигнах рамене. От някъде се чуваха крясъци, а аз се огледах.
- Кой е ...- тръгнах да питам, докато покрай нас не профучаха Брук и братът на Би. Останах загледан в тях, докато те спореха в асансьора, чиито врати се затваряха бавно, опитвайки се да осмисля. Накрая чух едно тихо "писна ми" от Би и се обърнах към нея.
- От кой ти писна, какво прави Брук тук, при положение, че не се понасяте, от кога брат ти е тук и защо те се карат? - попитах, опитвайки се да свържа всичко..

Той отново натисна бутона стоп отново...Гррр, щях да му отсека ръката вече! Въздъхнах и се обърнах към него, за да се опитам да се помирим, стига да ме пусне навън, когато той се наведе и ме целуна. Стоях учудено без да мога да взема решение, но когато видях, че няма да се мръдне му отвърнах...Добре де..биваше си го..., но това не променяше нищо.. И той като първото дете се отдръпна и започна да ми натяква, че и аз съм била дете. Въздъхнах и извъртях очи.
- Слушай сега... има шеги които се понасят лесно и дори могат да те накарат да искаш някого повече, когато се поскарате, но си има граници, които не трябва да се преминават... В момента ти преминаваш абсолютно всякаква граница, разбираш ли? Ох, не ми се спори...мисли, каквото искаш, прави каквото искаш, наричай ме както искаш... Не ме интересува. - усмихнах се фалшиво и се обърнах с лице към стената, подпирайки глава на нея. Да, беше секси, да целуваше се добре, но не мислех да му обръщам внимание, ако продължаваше така. Някак си ми беше писнало да спя с непознати. И нямаше да преспя с Крис или с някой друг, преди да съм го опознала!
Изведнъж в ума ми се обади един мъничък глас, със един малък, но натрапчив въпрос.. Това значеше ли, че "преферентните ми отношения " с Люк свършваха до тук?

- Дълга история.. - въздъхнах недоволно и се изправих, отправяйки се към вече пълният с пуканки диван и отново седнах отстрани на облегалката. Чък ме последва, а аз поех дъх и започнах да обяснявам.
- Не съм ти разказвала за брат си, но предполагам вече си се досетил, че хлътва лесно, а при момиче като Брук.. - направих кратка пауза, извъртайки очи още при споменаването на името й - ..ами, нека кажем, че просто е лесно да се хлътне. Въпроса е там, че сега тя се държи гадно с него, а той пък на свой ред се държи като пълен клоун. Скараха се и сега.. е, вероятно се натискат някъде.. Иначе тя е тук, защото имах идея да направим парти, но все още това е тайна за теб. - намигнах му и лека усмивка разцъфна на устните ми.
Изправих се и спрях двд - то, филма в което продължаваше да работи. Единственото, което се чуваше бяха писъци и викове и то доста оглушителни, така че след като го спрях въздъхнах отегчено и отново се върнах на мястото си.
- Ами ти..? Защо реши да дойдеш точно сега? Не е ли малко рано господин Бас да излиза?

- Брук, не го казвам често, но все пак... искам да знаеш, че съжалявам. Като направя грешка си го признавам..
Усмихнах й се горчиво, а тя ме погледна учудено..
- Не знам защо си мислиш, че съм чак такъв кретен. Да, вярно, държах се като такъв, но понякога просто не знам какво да правя когато наоколо има някой, който може да ме разсейва.. Не очаквам много, но все пак ще бъда много доволен ако ми простиш..
не казах нищо повече, просто натиснах копчето и асансьора скоро тръгна. Така ако ме отрежеше можеше да си тръгне бързо без да се налага да чакаме и да мълчим неловко..

Той проговори отново, но този път беше ... искрен може би трябва да се нарече. Погледнах към него учудена, когато каза, че съжалява се усмихнах леко и потайно. Трябваше да призная, че тази му страна повече ми харесваше. Тъкмо когато асансьора най- накрая тръгна този път аз натиснах "стоп" копчето.
- Защо тръгна след мен? - попитах, скръствайки ръце с любопитен поглед. Нямаше да се измъкне толкова лесно...да ме беше пуснал когато имаше възможност.

- Не искам да звучи детинско, но все пак защо те интересува? Сама каза че не ме познаваш, нито аз теб.. Просто исках да знаеш, че всъщност не съм такъв, но не знаех как да ти го кажа.. - усмихнах й се и се обърнах към нея.
- А теб? Какво те накара да останеш тук сега? Не ми се вярва да съм бил чак толкова убедителен.. - засмях се и зачаках да ми отговори, облягайки се на една от стените..

- Е, нали знаеш.. все от някъде трябва да се започне едно запознанство. - отвърнах небрежно и повдигнах рамене с усмивка.
- От толкова спирания на асансьора нищо чудно да се развали наистина. - засмях се и отново го погледнах замислено, приближавайки се към него.
- Какво ще кажеш да намалим караниците до минимум и се поопознаем...пък тогава ще видим. - предложих предизвикателно и повдигнах вежда.
- И в случай, че си съгласен не мислиш ли, че някъде в къщата извън асансьора ще бъде по - удобно за разговори, отколкото да стоим прави между четири стени? - предложих и се засмях, отклонявайки поглед. Незнайно защо, но тези думи прозвучаха доста перверзно в главата ми. Надявам се да не се е сетил това, което изникна в ума ми след като ги казах.

- Парти? Кога и къде? - попитах веднага и се подпрях на стената.
- Хайде де, не мъчи моя милост...каква ще е темата? - попитах любопитно, приближавайки се към креслото, където тя се беше настанила. Седнах на едната облегалка и се заиграх с кичур от косата й, но тя отказа да ми каже.
- Лошо момиче ! - констатирах и се засмях леко.
- Както и да е, тук съм, защото у нас ми беше скучно и реших да те видя. Да, малко е рано, но какво от това. - повдигнах рамене и я погледнах, усмихвайки се дяволито.
- На госпожица Уолдорф да и се бяга от тук? - попитах заговорнически.
- Хайде, красавице, ще отидем някъде, където най- малко очакваш. - обещах й, близо до ухото й, плъзгайки пръсти по шията й рамената й.
- И между другото... обещанието ми изтече вече. - допълних засмивайки се леко и я целунах по бузата.

- Защо? Аз мисля, че тук е много добре даже.. - усмихнах се леко и се приближих една крачка към нея. Тя ме изгледа странно, но това не ми направи никакво впечатление.
Сега нямаше и следа от предишните опити да спра с държанието на дете..
Брук тръгна да протестира, но аз хванах ръката й и я пристиснах към стената над главата й. Тялото ми се приближи плътно в нейното, притискайки я между мен и стената. Можех да почувствам учественото й дишане и всяко едно нейно почти незначително движение.
Исках отново да усетя вкуса на устните й, да усетя докосването й и начина по който се раздвоява между това да ме целуне или да остане вярна на себе си и да се махне оттук..
Другата ми ръка се озова на дясното й бедро като леко го повдигна и уви около кръстът ми.
- Все още ли искаш да излезем? - прошепнах срещу нежната кожа на врата й, отмятайки един паднал кичур от косата й, който ми прочеше..

Когато пръстите му съвсем леко докоснаха кожата по врата и раменете ми цялата изтръпнах все едно електрошок преминава през цялото ми тяло. Усещането на "пеперуди" в стомаха сякаш припламна и се засилваше с всяко негово движение. Устните му бяха само на сантиметри от ухото ми.. желанието да усетя вкуса им отново, за миг надделя и бях готова да му се нахвърля, но се сдържах и се изправих, отдалечавайки се от него.
- Да.. Определено ми се бяга.. - усмихнах му се, казвайки малко по - тихо от необходимото, защото не исках да забелязва до каква степен ме е разконцентрирал и как ме е накарал да се почувствам. - Само да не ме заведеш в някой долнопробен бар. - предупредих го, най - после овладяла се. Той кимна и каза че ще ме чака долу докато се преоблека..

Мда...очевидно определено си беше помислил същото, защото след секунди се озовах в позиция, подобна на фантазиите ми от преди малко. Мм, това поведение ми харесваше повече, отколкото преди. Близостта му ме караше да си забравям всичко...Какво нямаше да правя? Съвсем изпуснах нишката на мисълта си..
- Аз... - отвърнах и затаих дъх, опитвайки се да успокоя дишането си без особен успех...- Може би идеята не е толкова лоша...- отвърнах накрая. Не биваше да слагам рокличка...

- Да.. Определено ми се бяга.. - отвърна тя, ставайки от фотьойла, а аз се засмях.
- Имах предвид да избягаме от тук, не ти от мен. - отвърнах и седнах спокойно в креслото.
- Аз не хапя...поне не през деня. - казах и ангелска усмивка се плъзна по лицето ми.
- Само да не ме заведеш в някой долнопробен бар. - предупреди ме тя, а аз се засмях.
- Защо, ще си развалите репутацията ли, госпожице Блеър? - попитах, повдигайки вежда.
- Отивай да се обличаш и ще видиш къде ще те заведа. - допълних, намигайки й...Вече имах идея къде да я заведа и се обзалагам, че в началото нямаше да го хареса, но това правеше ситуацията по- забавна.

» Блеър Уолдорф
» Домът на Нейт Арчибалд
» Домът на Катерина Алварадо