Коридорите

- Моля?! - добре това ставаше все по - откачено и по - откачено. Първо говори с Брук в салона, второ целува Пейтън, трето и двете го рисуват
- Обясни ми какво става, виж аз обикновено бързо зацепвам все пак съм учителка, но в този момент нищо не разбирам - признах си, а си мислех, че държанието на Нейтън вчера беше откачено

Засмях се на обърканото ѝ и шокирано изражение
- Добре, слушай - казах и въздъхнах леко
- Нали ти казах, че вчера тренирах в салона, та Брук се появи и без да искам я ударих. - Хейлс тръгна да казва нещо, но аз я прекъснах
- Виж не беше нарочно, дори не я бях видял, просто целех коша, но топката отскочи от ринга и удари нея... - обясних бързо
- Та, отидох да се изкъпя и когато си тръгвах видях, че си е забравила тефтера в който драскаше нещо, та взех го за да ѝ го върна и открих рисунката ѝ, беше изпаднала от тефтера - не ѝ споменах, че беше смачкана под скамейката, но не беше нужно.
- Та после отидох да ѝ го дам и се прибрах вкъщи, но теб те нямаше и ми стана скучна та отидох на "Ривъркорт" и там се появи Пейтън. Първоначално помислих, че е дошла да се кара с мен заради Брук, но се оказа, че просто е искала да излезе. Та аз продължих да тренирам, като понякога си говорехме и накрая тя ми показа рисунката, тогава аз я целунах появи се някакъв хлапак, май е от нашия клас и аз си тръгнах, - свих рамене безразлично. Нямаше да споменавам случката на плажа, защото не бях сигурен самия аз какво значеше тя.

- Аха, значи ти удряш Брук с баскетболна топка, а тя те рисува? - попитах и се засмях
- Май си ѝ нанесъл тежък удар - засмях се по силно и леко го ударих по рамото
- А след това си говориш с Пейтън и тя също те рисува, а ти я целуваш в замяна? Правилно ли съм разбрала? - попитах и поклатих глава
- Слава бого, че съм ти като сестра - констатирах сериозно, а след това се засмях и той се присъедини към мен