James-Scott's house

Брук не ме замери с нищо, но реши да върне топката в моето поле
- Нямам нищо против нали аморе - казах поглеждайки Нейт със заговорнически поглед. След като приключихме с вечерята се преместихме в дневната с Нейт се настанихме на дивана, а аз преметнах крака през неговите.
- И моля те Брук не ме мрази задето казвам истината - казах невинно, след което Пи се върна с багажа им, а ние си взехме довиждане с нея и малката докато Рей товареше всичко в колата. След това си взехме довиждане и с него и те потеглиха, а ние се върнахме отново в дневната.

- Хей знаеш, че ме обичаш - усмихнах се отново невинно. След което тя заяви, че ще си тръгва и се качи нагоре, а Люк се изстреля след нея тъй като го викаха в болницата.
- Е аморе май ще бъдем само ти и аз - казах намествайки се по - удобно в прегръдките му. След малко Люк изтича през дневната и се изстреля през вратата, а след малко се появи и Брук. Изправих се и отидох до нея
- Радвам се, че се върна Брук - казах за пореден път или може би беше за първи, изречено на глас и я прегърнах с усмивка на лице.
- Този дом е и твой и може да оставаш и идваш когато пожелаеш - допълних когато я пуснах.

- Приятно е, като истинско семейство - казах усмихвайки се и се сгуших в прегръдките му.
- Всичко ще е наред нали Нейт? - попитах поглеждайки го, страха от днес все още не беше изчезнал напълно. Ужаса който изпитах когато ми казаха, че Джейми е отвлечен, мисълта, че може би никога няма да го видя. Мисълта, че вината е моя, че не биваше да го оставям сам. Всичко това ме караше да настръхвам, но ето ни тук сега. Той спеше спокоен на горния етаж, аз бях тук в прегръдките на Нейт, бяхме сгодени, макар и без пръстен, говорихме за още деца. Всичко това ми се струваше като сън и ме беше страх, че ще се събудя и всичко ще се окаже просто сън....

Думите му, прегръдката му, очите му всичко ми подсказваше, че всичко ще бъде повече от добре. Отново се чувствах защитена и щастлива
- Обичам те - отвърнах аз и също го целунах, след това се размърдах и изправих
- Ще си взема душ - казах усмихвайки се
- Чакам те горе - допълних наведох се за още една целувка и се качих нагоре. Влязох в банята съблякох се, като хвърлих дрехите в коша за пране и реших, че дълго излежаване във ваната няма да ми се отрази зле. Пуснах, водата след което уредбата, запалих свещите и сипах пяна за вана с аромат на ванилия, след което се потопих във ваната, отпуснах се и затворих очи.

Бях се отпуснала толкова много, че дори не бях чула когато Нейт се беше промъкнал в банята.
- Здравей - казах с усмивка и отвърнах на целувката му
- Ммм откога хората се къпят с дънки? - попитах любопитно повдигайки вежда и се изкикотих. Но въпреки това се надигнах леко, увих ръце около шията му и го целунах сладко сладко.

Нейт заяви, че сутринта трябва да излезе, а аз го погледнах подозрително
- Къде ще ходиш? - попитах любопитно
- И не, няма аз да му кажа, ами ние ти и аз заедно - казах щастлива от това, че бяхме ние.
- Не ме интересува пръстена, нито празненство или каквото и да е интересува ме само това, че сме заедно, пръстена няма да промени чувствата ми, нито връзката ни. Ти и аз това е най - важното.- преплетох пръсти с неговите, когато забелязах пръстена си. Беше подарък от родителите ми когато заминаха, нещо което да ми напомня за тях. Измъкнах го и го сложих на безименния пръст на лявата си ръка
- Виждаш ли вече имам пръстен - казах усмихвайки се леко и го целунах.

- Искам те само за мен, не искам да те пусна, дори миг без теб ми се струва твърде много - казах сгушвайки се по - близо до него.
- Родителите ми ми го подариха преди да заминат, за да си спомням за тях и да ми напомня, че винаги мога да разчитам на тях - казах усмихвайки се леко и се загледах в пръстена

- Харесва ми как звучи това Хейли Джеймс Скот - промърморих преплитайки крака с неговите и плъзнах пръсти по гърдите му.
- Ще ме събудиш преди да излезеш нали? - попитах поглеждайки го
- И след това ще се срещнем в лунапарка? - допълних и отново се сгуших в прегръдките му. Ударите на сърцето му ме успиваха, а и това беше страшно дълъг ден определено и двамата имахме нужда от хубав сън