Имението на Дийн Ъндърууд и Майра Блек

- Какво ще кажеш за едно среднощно голо плуване? - попита той.
- Не знам... - легнах върху му. - Не съм в състояние да мисля особено трезво след... Това. - засмях се и го целунах.
- Ами мога да реша вместо теб, ако искаш... - озовахме се в седнало положение.
- Тогава какво е решението ви, г-н Ъндърууд? - попитах и се изправих. Усетих погледа му върху себе си.
- Да побързаме... - усмихна се той и ръцете му се увиха около кръста ми.
- Надявам се няма кой да ни чуе или види? - казах, докато слизахме към басейна.

- Нем - придърпах я към себе си във водата. - Съвсем сами сме... Най-близката къща е на километър оттук...
- Ужас! - засмя се Майра. - Значи може да се окажеш сериен убиец...
- След като ме разкри - започнах със "страховит" глас - се приготви да умреш!
Двамата се закачахме, смяхме, "плувахме", целувахме и други завършващи на "хме" неща... Един час по-късно бях капнал от умора и лениво се излегнах на една кърпа до басейна. Майра излезе и се настани на гърдите ми. Колко хубаво, че времето бе топло.
- За какво си мислиш? - попита ме тя.
- За нищо - отвърнах. - Това само разваля момента...

- Да... - съгласих се аз.
Просто лежахме и се наслаждавахме на себе си и на прекрасната нощ...
- Колко е часа? - попитах изведнъж. Съмнявах се, че Дийн знае или че го интересува, но да се пробвам.
- Нямам ни най-малка представа. - усмихна се той.
- И сега какво? Просто ще си...лежим? - обърнах се, за да го погледна.

- Не че има лошо, но какво ще кажеш поне да отидем в спалнята - засмях се и я понесох на ръце.
Занесох я в спалнята си и легнах до нея. Няколко минути по-късно вече спях. Този секс маратон определено ме бе изтощил.
На другата сутрин, когато отворих очи, установих, че Майра е изчезнала. Облякох си боксерките и долнището на анцунга и слязох. Открих я във фитнеса. Беше по бикини и с моята риза, и гледката направо ме накара да се ухиля самодоволно.
- Здравей ранобудна пчеличке - казах. - Ще си направя кафе!
- Вчера счупи кафемашината - напомни ми Майра.
- Ще си сипя водка - засмях се и отидох до бара. - Ти искаш ли нещо?
- По това време?! - зяпна ме тя. - Всъщност дай едно уиски, няма да откажа
- Идва веднага! - обявих.
Сипах уиски за Майра, а за себе си водка и запалих цигара, излизайки пред къщата. Времето бе прохладно и хубаво. Замислих се над случката от снощи. Какви бяхме сега с Майра?!

Реших, че няма смисъл да се опитвам да заспя отново. Станах и обух бикините си и навлякох ризата на Дийн. Просто не ми се занимаваше да търся друго. По едно време той дойде и каза, че отива да си сипе една водка и аз най-нахално си поръчах и чаша уиски. Знаех, че не е полезно, но... Имах нужда определено! Видях, че Дийн излезе навън и запали цигара. Чудех се какво ли си мисли? Аз най-настървено обмислях какви сме сега? Просто приятели? Двойка? Или...
Телефонният секретар спря мисленето ми. Някакво момиче обясняваше за някакъв купон и с доста привличащ глас покани и Дийн на събитието. Очевидно имаха нещо...Или са имали... Без значение. Глупости! Как без значение?! Пукаше ми и само дето не ми беше изписано на челото! Ядосах се още повече, когато той отиде и вдигна. Говореше сякаш... Толкова...
- ДИЙН! - извиках. Гласно? Той се обърна. Опа...

Беше Аманда, която ме канеше на парти край басейна й. Аз съм бил най-специалния гост и трябвало да отида. Съвсем забравих, че Майра стои близо до мен и ме чува, и се увлякох в закачки, както правех дори с чистачката (която бе на 50!).
- ДИЙН! - викна Майра и аз се сепнах.
Обърнах се. Тя не изглеждаш щастлива. Набързо затворих на Манди, отказвайки.
- Просто позната - казах с молещ поглед. - Не е кой знае какво...
- Току-що спа с мен, а само няколко часа по-късно флиртуваш най-спокойно с някаква си... Пред мен?!
Така казано звучеше зле.
- Аз... - зациклих. - Такова нали... Само една... Покана...
Кипнах. Бях си в моята къща и можех да си говоря както си искам по телефона. Не дължах обяснения на никой...
- А, и какъв ти е проблема?! - повиших и аз тон. - Вече си ми съквартирантка и трябва да свикваш с навиците ми...
Боже, това аз ли го казах?! Завъртях се и се качих в стаята си. Какво, по дяволите, ми ставаше?!?!

- Вече си ми съквартирантка и трябва да свикваш с навиците ми... - развика ми се той.
Съквартирантка? Просто съквартирантка? Да свиквам? Това тотално ме обърка и реших, че снощните преживявания бяха грешка. Имала съм доста идиоти и нещастници в живота си, но този път беше върха на тортата. Супер!
Излязох от фитнеса и се запътих към стаята си. Хвърлих набързо ризата някъде и облякох черен потник със анцуг.Бях решила да си изкарам единия час във фитнеса навън. Тръгвайки си взех слушалките с МР3-ката и минах през стаята на Дийн, където се надявах да беше. Е, там беше.
- Съквартирантката ти взе ризата назаем. Връща ти я и излиза. - издекламирах и ръгнах да излизам.
- Къде отиваш? - попита ме той.
- Оу, забравих. Ти тук си собственика. В двора! Или трябва да попитам може ли? - излязох с престорена усмивка.

Опитах се да я спра, но тя изчезна за секунди. Навлякох някакви дънки и тениска и хукнах след нея. Каза, че ще е в двора, но когато стигнах зад къщата нея я нямаше. Мамка му!
Какви глупости беше наговорил Дийн?! Защо изобщо ти трябваше да си отваряш устата?! Богат разгонен женкар! Започнах да си се псувам и без да се усетя се разхождах по улиците. Реших да отскоча до Сентръл Парк за една кратка обиколка и да се прибирам. Трябваше да измисля начин да се извиня на Майра...

Сладкото шофьорче си ме докара и дори на тръгване ме догони до вратата и ми даде номера си.
- Супер! - възкликнах и влязох.
Тайничко се надявах, че Дийн още няма да се е прибрал. Щеше да си е чисто наказание. Може би утре щеше да е друго. Може би щяхме да преодолеем всичко някак си. Може би...
Реших да се насладя на една релаксираща вана и бързо-бързо се качих в стаята си, разхвърлях се и по най-бързия начин се озовах във ваната. Попътно си взех и едно списание, което сега четях. Нямаше нищо интересно, за мое съжаление. В един момент просто се отпуснах...
Стана ми скучно... Сетих се за шофьорчето и излязох от ваната.
Разрових се из анцуга и намерих листчето.
- Рик, а? - казах на себе си. - Я да те видим...
Набрах номера и ми се вдигна едва ли не веднага.
- Ало? - чух познатия глас на... Рик.
- Здрасти. Аз съм клиентката, на която пробута номера си преди малко...
- Оуу... - явно се беше сетил. - Аз...
- Помниш ли адреса?
- Ами... Да... Така мисля...
- Миличък, без завъртулки. Чакам те в прилежен вид в най-скоро време, ясно? - заповядах.
- Разбира се. След 10 минути ми свършва смяната и съм при теб... А ти си...
- Всичките ти съкровени желания... - казах, засмях се и затворих.
Е, бях се уредила...

Не знаех какво ще кажа сега на Майра... Не бях правил нищо със сестра си, следователно не се бях провинил, нали?! Тогава защо се чувствах виновен?!
По пътя към имението купих едно плюшено мече, което ми се струваше толкова прозрачно и безсмислено, но...
Така се бях заблеял в пътя, че изобщо не разбрах, че има някой пред мен, докато не се блъснах в него. Беше някакъв тип, малко по-млад от мен, и два пъти по-мускулест. Като го видях ми приседна нещо на гърлото. Искренно се надявах тоя да се окаже брат на Майра...
- Хей - усмихна ми се той. - Хубаво местенце...
- Ъъъ - скръцнах със зъби. - Мерси.
"Сега мога ли да те удуша?" помислих си и набързо го подминах.
Обърнах се и го видях да се качва в някакво такси. Боже, таксиметров шофьор!!! Нахлух с гръм и трясък и влетях в хола... Където Майра спокойно си седеше на дивана. Не казах нищо... Само оставих плюшеното мече в ръцете й, минах през кухнята, надигнах някаква бутилка с текила и се върнах в хола.
- Охоо - подсвирна тя безразлично. - Плейбойчо реши да се прибере все п...
Късно. Бях седнал до нея и жадно впих устни в нейните. Писна ми! От караници.. От изневери, което ми напомни, че трябва да разбера какъв беше тоя шофьор. Всъщност можех да се заяда за него, но не исках... Беше ми писнало от хапливите думи. Отлепих се от Майра и извърнах поглед. Сега какво ли предстоеше?!

Както си седях на дивана някакво мече се озова в ръцете ми. Интересноо... После забелязах и Дийн и дадох заето - Рик току-що си бе тръгнал и нямаше как да не са се засекли. E, поне нямаше от какво да се притеснявам. Идеята за Рик отпадна. Дийн ми беше влязох под кожата и не ставаше просто ей така! За мое съжаление...
Подсвирнах му, когато отиде в кухнята, а той за секунди се озова при мен и впи устни в мойте! Мамка му, Дийн, не помагаш! Исках да си го избия от главата. Нали сега бяхме просто съквартиранти? Да, но той беше адски пиян и надали помнеше тази част... А може и да я помни, де... Честно казано надявах се да не я... Той се отскубна от мен и извърна поглед.
- Какво...? - върнах погледа му върху себе си.

- Какво...? - Майра ме погледна въпросително.
Станах и отидох в кухнята. Пиех цял ден и сега едвам ходех, но осъзнавах напълно всичко случващо се... Сипах си нещо, което намерих в мини бара. Погледнах етикета - някакво уиски, няма значение. Изпих чашата на екс (трябваше да спра да го правя) и напълних втора. Беше ми зле, но не можех да спра... Не исках да мисля за Майра... Всъщност исках... Но срещата с таксиметровия шофьор на излизане ме разби. Опитвах се да не го показвам, но просто... Само при мисълта, че Майра може да се е чукала с тоя ми се гадеше... Изпих и тази чаша. Запалих цигара и си налях нова. Дръпнах два пъти и се запътих към хола. Не можеше все да бягам... По пътя обача залитнах и май нацелих стъклената масичка с глава... Чух Майра да вика и изведнъж всичко потъна в мрак...

Майра ме придържаше и накрая ме просна на леглото в стаята ми. Отново бяхме тук... Прииска ми се да се върна на момента, в който... Ами, беше друго.
- Искаш ли нещо? - попита ме Майра.
- Да - ухилих се. - Една водка.
Беше ми трудно да говоря и главата не ми даваше мира, но все пак исках алкохолната напитка.

- След 24 часа ще ти я донеса... - усмихнах се. - Нещо друго?
Oхх... Май не си зададох правилно въпросаа...
- Теб... Ако може по-рано. - беше отговорът.
Замислих се... Той беше пиян... Беше с превързана глава... Дали изобщо знаеше какво става? Разбира се, че знаеше! Ами сега? Какво да правя? По-рано... Седнах на леглото до него и той надигна.
- Не си добре... - казах, за да се измъкна за момента. - Може би...
- Какво? - изпревари ме той.

Не бях в състояние за това, което исках. Отпуснах се обратно назад и придърпах Майра.
- Може би по-късно - довърших.
Тя се облегна на гърдите ми. Аз я целунах по косата и се загледах в тавана.
Скоро след това заспах...

И двамата се унесохме бързо...
На сутринта се събудих от някакъв странен шум. ДИйн вече беше станал. Което не говореше нещо хубаво... Дигнах се за секунди и имах чувството, че нещо ме фрасна в главата. Огледах се - бях си облечена за разлика от миналия път. Миналия път... МАЙРА!
ДОбре, де... Заслизах по стълбите и заварих Дийн пред телевизора
- Добро утро... - казах, сядайки на дивана до него. - Не пиеш?

- Май не са минали 24 часа - ухилих се, поглеждайки часовника.
Едвам се насилвах да гледам в телевизора, но все трябваше да правя нещо. Главата ми пулсираше и болката бе станала двойно по-голяма.
- Ти какво ще правиш днес? - попитах.
Сетих се, че трябваше да се видя с татенцето, но нямах особено желание да обяснявам случая с главата си, затова бях решил да си седя вкъщи. Господи, това аз ли го казах?!?!

СТранното беше, че спазваше това за пиенето. Както си седях на дивана, опънах краката си и ги качих на фотьойла. Облегнах глава на рамото на Дийн и видях мечето от вчера. Взех го, отпуснах се и се загледах в телевизора...
- Нямам планове за днес... И без това вече главата ми дава заето... Рязкото ставане не ми се отрази добре. - обясних. - Ами ти?

- И аз нямам планове - засмях се.
Звучеше глупаво казано от мен на Майра.
- Бихте ли прекарала деня с моа, мадам? - попитах.
Извадих си цигарите и внимателно запалих, тъй като Майра се бе облегнала на мен. Дръпнах и усетих рязка болка в главата си. Бях повикал чистачката да почисти и сега на мястото на масичката нямаше нищо.
- Трябва да си купим нова маса - отбелязах.

- Бихте ли прекарала деня с моа, мадам? - попита ме Дийн.
- Бих... - засмях се.
Интересно ми беше къде щяхме да ходим или изобщо какво щяхме да правим. Е, трябваше ни (очевидно) нова маса, но надали ще ходим точно сега да купуваме. Главата ме цепеше жестоко и ме мързеше да мръдна и мускул в тялото си. Просто си лежах и зяпах екрана на тв-то...

Майра носеше къси панталонки, които изразяваха уникалните й крака и разголен потник. Както си лежеше на рамото ми на мен ми се прииска да лежахме... на друго място. Обаче в това си състояние едва ли щях да съм кой знае какво... Заиграх се с косата й и си дръпнах от цигарата.
- И какво ще правим? - попитах лениво.

Тъкмо бях приключила тренировката си по кикбокс и се сетих, че мога да се погавря малко с братчето ми. Влязох набързо и се изкъпах след това си облякох клина и едно бюстие. Метнах чантата в колата и тръгнах към имението му. Минах през аптека и взех няколко блистера аналгин и с бясна скорост към тях. Влязох с гръм и трясък в имението и го видях да стой с привързана глава на дивана и до него имаше някакво момиче
-Дийнн - викна тя - Това явно е съквартирантката ти.. Приятно ми е Джесика. Имам добра и лоша новина с коя да започна
Попита го тя като метна чантата си на пода и застана зад него като облегна ръцете си на дивана

По телевизията даваха някаква пълна боза и аз постепенно се унасях, докато някой не връхлетя, буквално, в къщата. Защо ли не се бях научил да заключвам?!
Беше Джесика.
-Дийнн - викна тя. - Това явно е съквартирантката ти.. Приятно ми е Джесика. Имам добра и лоша новина, с коя да започна?
Метна чантата си на пода и застана точно зад мен, облягайки ръцете си на дивана. Вдигнах глава.
- Джес, не си ли се научила да предупреждаваш за появата си? - попитах изморено. - Казвай, все ми е тая с коя ще почнеш...
Майра я изгледа кръвнишки и се размърда леко, но не каза нищо. Не ми се навлизаше в спорове, така че се надявах сестра ми да е бърза.

-Баща ти е умрял и е оставил наследството на мен. С майка ми са се врязали в някаква кола. Нотарусът ми звънна днес. Съжалявам за загубата ти.
Казах го толкова сериозно, че беше лъжа, беше, но аз бях отлична актриса. Щеше да се поебава малко с него и после щеше да му каже истината. Все пак си го заслужаваше, след като я беше зарязал така грозно
-Нося ти и нещо за болките в главата .
Метна му кутийката и се усмихна леко, все пак трябваше да изглежда тъжна.
-Виждам, че съквартирантката ти е сладка и май сте си наумили нещо за деня.
Огледа къщата нещо липсваше. Масичката.. тя сигурно беше виновна за превръзката на главата му
-Мисля да тръгвам!
След което взе чантата си и тръгна към вратата

Тази шегуваше ли си? Как бащата на Дийн ще е умрял? И още повече - ще е оставил всичко на нея? Амън от заблудени хора... Телефона на Дийн звънна. Пресегнах се, точно когато се включи секретаря:
- Дийн! - каза "умрелия" му баща. - Ако си там вдигни. Спешно е!
Е, Дийн вдигна и разговора не се проточи особено дълго, а чернокосата кукла седеше като гръмната. Е, можеше да се уреди...
- Та, какво казваше сестричке? - обърна се Дийн към нея.
- Че е кой знае коя, че баща ти да й завещае всичко. - Усмихнах му се престорено и той се засмя. Куклата ме погледна... Тъй като не я познавах ще кажа странно. - Какво? Да не би да е лъжа?
Е, определено не беше...
- Чупката, Барби. И без това си беше тръгнала. Плана ти не провървя. Бай! - изправих се и като "иконом" и посочих вратата. Тя погледна Дийн и после врътна задник и се изнесе.
- Много си мила... - обади се Дийн после.
- За теб винаги! - кръстосах ръце и се запътих към кухнята за нещо за хапване. Умирах от глад!!!