Dominique Valantine

Заглавие: Dominique Valantine Сря Мар 02, 2011 10:57 pm

Име
Доминик Валантин ( Моник, Валантин )
Години на героя
18
Характер
Моник е една изключително непредвидима и свободолюбива личност и винаги е била такава. Макар да изглежда като бунтарка по душа, тя по - скоро е от хората, които обичат да изразяват себе си по всевъзможни начини, които има възможност и да не са в рамките на закона. През по - голямата част от времето е слънчева и усмихната, макар за страничните хора да изглежда надута и недостъпна. Хладината, която струи от нея е по - скоро за заблуда, от колкото истинската й същност. По - скоро, дълбоко в себе си, Доминик се страхува да не бъде наранена, да не се покаже слаба или немощна, осъзнавайки, че в обществото, в което живее и се развива като личност, това са все неща, които биха я спряли да достигне до целите, които си е поставила. А Моник определено е амбициозна, млада жена, която иска да се развива и за напред, да се осъвършенства, макар да го показва по свой собствен начин.
След Ривън не е имала най - добър приятел и човек, на който да се довери сляпо, и най - вероятно няма да има в близкото бъдеще. След като губи него, Доминик се затваря в себе си, но не по обичайния, депресиращ начин, а по онзи, който я кара да живее живота си на макс, осъзнавайки, че е прекалено кратък, за да го губи, плачейки сама в стаята си. Самата тя си е дала няколко години, в които да се налудува, преди животът й да стане наистина сериозен и да изисква от нея постоянство.
Една от най - лошите черти на брюнетката е нейната избухливост и склонността й към агресия - все неща, които с времето й е все по - трудно и трудно да контролира. Приказлива е, когато не трябва да говори за себе си - това вероятно е единствения момент, в който ще види Доминик да мълчи, свела глава.
През по - голямата част от времето подхожда към нещата с ирония и несериозност. Но те не са част от маската й, а по - скоро част от характера й, която не може да бъде пренебрегната с лека ръка.
История
Небето се стелеше навсякъде - тъжно и мастилено синьо, лишено от искрящите звезди, в които двойките се оглеждаха, вричайки се във вярност. Точно сега обаче нямаше нищо подобно, като че ли цялата природа бе в хармония с душата на едно седемнадесет годишно момиче, което наскоро бе изгубило единственото нещо в живота си, в което намираше смисъл.
Ноща бе осветена само и единствено от уличните лампи, чиято светлина изглеждаше някак призрачна на фона на пепелно сивата мъгла. Мирис на застояла, блатна вода и скъп парфюм се премесваха в една не особено привлекателна комбинация, която дразнеше сетивата на дребната брюнетка, стояща на стълбите на не много голяма, но въпреки това добре поддържана къща. Около врата си бе поставила ярко син шал, напоен със собствения й парфюм, който точно в момента я караше да й се повдига. Може би щеше да обмисли да го смени с някой, чиято миризма не е толкова силна. Но какво ли значение имаше? Напоследък всичко бе изгубило смисъла си и Доминик бавно губеше желание да живее.
Дъгите й, тънки пръсти, лишени от какъвто и да било блясък на бижута или маникюр, стискаха тънка, леко смачкана цигара. Запаленият тютюн светеше като око на див звяр в тъмното, а димът обгръщаше Моник като завеса. Брюнетката си бе обещала да ги спре, не само на себе си, но и на Ривън*. Но от както той си бе заминал, от както я бе оставил сама на Земята, брюнетката не усещаше нуждата да бъде вярна на себе си, камо ли на някого, който вече не е сред живите. Да, мразеше го за това. С истинска, безгранична омраза, която може да чувства само човек, изпълнен със силна болка. Ненавиждаше го задето я бе оставил сама със сестра й, майка й и баща й. Да, не бяха лоши хора, но като че ли те просто не бяха онези, които да направят Моник щастлива. Баща й, мъж, отдавна преминал четиридесетте, винаги намираше за какво да мърмори, за какво да се оплаква и, естествено, никога не бе доволен от нещо, свършено от Доминик. И макар да не бяха кой - знае колко заможно семейство, майка й винаги намираше с какво да поднови и без това претрупания с дрехи гардероб. Сестрата на Моник не бе лоша, напротив, тя бе всеобща любимка, заради високия си успех, праведното държание и най - важното, никога ама никога, не си позволяваше да повишава тон на родителите си.
Върху лицето на Доминик се появи тъжна усмивка, когато се сети как ден след инцидента с Ривън, майка й влезе в стаята и я видя на леглото - с измачкана нощница, рошава коса, заобиколена от фасове и нито един пепелник. Навсякъде по земята имаше стъкла, премесени с части от снимки. Очевидно Моник се бе постарала да заличи всички спомени с най - добрия си приятел. И вместо да се загрижи за нея, Саманта бе изритала дъщеря си като мръсно куче вън от стаята й, забранявайки й да се докосва до каквото и да било вътре. И тогава, останала без сили, Доминик се бе плъзнала по грапавата стена на банята, избухвайки в истеричен смях. Да, смееше се на себе си, на глупостта си, на онова нещо в нея, което я бе подтикнало да повярва, че след като се преместят тук, в новата къща, нещата ще се променят. Е, очевидно грешеше.

Снимка/Външен вид
Когато Доминик най - накрая реши да се съвземе след загубата на най - добрия си приятел, първото нещо, което направи бе да застане пред огледалото. Искаше да види какво точно бе намерил Ривън в нея, преди толкова много години, което да го накара да я обикне - първо като момиче, а след това като най - добра приятелка.
Ръцете на Моник се плъзнаха по дългата й, леко чуплива, кестенява коса, която едва се побираше в шепата й, разливайки се надолу по китката й, като водопад от коприна. Бе мека, но като че ли в последно време бе загубила жизнеността си. Нямаше я онази еластичност, която всеки път превръщаше шоколадовите кичури в живи. Може би и това бе нещо, което Ривън бе взел със себе си, освен сърцето на Доминик, разбира се. Това вероятно бе първия сувенир, който бе изтръгнал от нея, в момента, в който духът се бе отделил от тялото му - ако имаше нещо подобно. За момент през главата на чародейката премина мисълта дали да не се подстриже, но след това счете, че би било прекалено драстична промяна, за която Моник все още не бе готова. Предпочиташе косата си дълга, на пластове, но до кръста.
Доминик се повдигна на пръсти, за да вземе нова опаковка паста за зъби и през главата й мина мисълта, че все още бе дребна. Да, това бе нещото, за което с Ривън често спореха. Тя така и не бе пораснала със сантиметър, за да го настигне. Но вече нямаше с кой да се състезава. Дългите й пръсти се плъзнаха по равномерно издутата тубичка, изтисквайки малко количество върху лилавата й четка за зъби. Моник имаше хубава усмивка, която се стараеше да поддържа - равни, перлено бели зъби, подредени като мъниста. Устните й - алено червени, имаха чувствени, изкусителни извивки, точно като тялото й.
Но това, което Ривън най - обичаше в нея бяха очите й. Големи и изразителни, те имаха цвета на морето, който можеше да те хипнотизира. И макар през повечето пъти върху лицето й да бе изписан многозначителен, леко иронизращ околните, поглед, когато се усмихнеше, като че ли цялото й лице грейваше, включително и хладните, пренебрежителни, сини очи.
Допълнително
~Пуши, при това много. Но когато е изнервена предпочита да яде шоколад.
~Има домашен любимец, хъски на име Дива.
~Изключително добра танцьорка е. Това е нещото, което й се отдава най - много.
~Лик: Louise Cliffe
Местоживеене
Upper West Side

*Ривън го използвам само за историята, за да покажа какво й се е случило и как е успяла да изгради такъв странен характер.

Заглавие: Re: Dominique Valantine Сря Мар 02, 2011 11:18 pm

Одобрена си, страхотен герой! Добре дошла при нас.. bath